Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 821 / 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти
юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 395/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ - София е оспорил
решение № 100/31.12.2019г. по АНД № 318/2019г. по описа на Районен съд Поморие,
с което е отменено наказателно постановление № 002611/24.09.2019г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София. С наказателното постановление за
нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179,
ал.3, т.2 от същия закон на И.Г.Д. е наложено наказание глоба в размер на 1 500
лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. При
постановяването му не е взето предвид обстоятелството, че закупуването на
електронната винетка за автобус с рег. № А 96 76 КА е чрез банков превод.
Твърди, че „заплатена винетна такса“ не означава във всеки случай наличие на
активна електронна винетка. Не споделя изводите на съда за приложение на чл.28
от ЗАНН. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да
бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
юриксонсулт М. поддържа жалбата и иска отмяна на решението на районен съд като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът по касация И.Г.Д., чрез представител по пълномощие
адв.Р. оспорва жалбата и иска решението на районен съд да бъде оставено в сила.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
И.Г.Д. е наказан затова, че на 01.04.2019г., около 15:42 часа,
в качеството си на водач управлявал пътно превозно средство с регистрационен №
А 96 76 КА, автобус, марка „Сетра“, модел С 415 УЛ, с обща техническа допустима
максимална маса 19 000 килограма на републикански път ІІІ-6009, на пътен
участък Каблешково-Ахелой, с посока на движение гр.Ахелой, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за ППС-то не била заплатена винетна такса, съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП),
за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: т.1 - такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да
ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Съгласно чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП (в редакцията от ДВ брой 2
от 2018г.) водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично
оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва:
т.2 - при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на
пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на
пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата
с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна
такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет)
тона - 1500 лв.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин, но че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото плащането от превозвача е било извършено на 29.03.2019г. и по
технически причини винетката е била активирана не на 01.04.2019г. (каквато е била
волята на превозвача), а на 02.04.2019г.
Обжалваното
решение е правилно като краен резултат, но настоящият съдебен състав счита, че
мотивите, които обосновават този резултат, са други.
Не
е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, а въобще отсъства извършено
нарушение. Това е така, защото съгласно нормата, посочена от наказващия орган
като нарушена, а именно чл.139, ал.6 от ЗДвП се изисква водачът на пътното
превозно средство да е заплатил таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата (ЗП), а не да е активирал винетката. Санкционната норма, приложена с
процесното наказателно постановление, а именно чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, в
редакцията към ДВ бр.2 от 2018г. също предвижда съответната санкция за водач на
ППС, който го управлява по републиканските пътища без да е заплатил винетна
такса. Никъде законодателят не борави с използваното от
административнонаказващия орган и районния съд понятие „активиране на
винетката“.
По
делото, както е приел районният съд, са събрани несъмнени доказателства, че
собственикът на автомобила, управляван от И.Г.Д., е заплатил винетна такса по
чл.10, ар.1, т.1 от ЗП, която обхваща и датата на извършване на проверката, а
именно 01.04.2019г. След като за този ден е платена винетна такса, то отсъства
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, което се санкционира на основание чл.179,
ал.3, т.2 от същия закон. В процесния случай се установява, че И.Д. е
санкциониран за това, че винетката която притежава управляваният от него
автомобил, не е била активирана, въпреки че в хода на проверката, която е
извършена на 01.04.2019г., самият актосъставител на място е установил, че
таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е заплатена. Законодателят в ЗДвП не
предвижда санкция за активиране или неактивиране на винетки. Затова обстоятелството,
че в Инструкция за закупуване на е-винетка с банков трансфер, която не е
публикувана в Държавен вестник, а на сайта на Национално ТОЛ управление се
изисква определен ред и срок за активиране на електронна винетка, не води до
извода, че лица, които са заплатили такава винетка, но тя все още не е
активирана, са извършили нарушение. Постъпването на платената сума за винетка
по сметката на Националното ТОЛ управление е действие, което не е във властта
на субектите, които плащат винетки. Затова и те не могат да бъдат държани
отговорни за активирането и съответно неактивирането на винетки.
В
заключение следва да се посочи, че водачите на МПС, както не могат да влияят,
така и не могат да следят кога заплатената е-винетка ще се валидира. По тази
причина и те не могат да бъдат държани отговорни, което означава и че в тези случаи
отсъства и субективен елемент на нарушение.
По
изложените съображения обжалваното решение средва да бъде оставено в сила с
мотива, че наказателното постановление, чиято законосъобразност е разглеждал
районният съд, е унищожаемо поради обстоятелството, че няма извършено
нарушение, а не защото извършеното нарушение е маловажно.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 31.12.2019г. постановено по АНД
№ 318/2019г. на Районен съд – Поморие, с което е отменено наказателно
постановление № 002611/24.09.2019г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
- София, с което за нарушение по чл.139, ал.6 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.179, ал.3 от същия закон на И.Г.Д. е наложена глоба в
размер на 1 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: