Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260790

 

25.05.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 28.04.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 804 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „К***”, с ЕИК *****със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „П*“, улица „Б*“ №***, представлявано от Х* Т* Т*в.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №510081-F543861/13.10.2020 г., издадено от Д*Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за намаляване размера на наложеното административно наказание до минимума от 500 лева по чл.185, ал.1 ЗДДС. По същество наличието на вмененото административно нарушение не се оспорва с жалбата и това е посочено изрично в нея.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.   

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 20.01.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 25.01.2021 г. с вх.№ИТ-00-586/25.01.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на искането за намаляване размера на наложеното с процесното НП административно наказание до предвидения минимум.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.02.2020 г. в 10:25 часа в търговски обект, представляващ магазин за риба, находящ се в гр.Бургас, т.к.“Краснодар“, блок *, магазин * стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена проверка от Ю*Н* и Д.У. – инспектори по приходите към ЦУ на НАП, Главна дирекция „Финансов контрол“ отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас. В тази връзка Ю* Н* направила контролна покупка на риба от биологичен вид амур на стойност 8.96 лева, заплатена изцяло в брой с банкнота с номинал от 10 лева, като за същата не получила касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство марка „DATECS DP-150” с индивидуален №DT672468 и фискална памет №02672468. За извършената проверка бил съставен протокол №0346015/29.02.2020 г. (л.л.7-12 от делото).

В резултат на посоченото и на 14.04.2020 г., в гр.Бургас и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.У. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F543861/14.04.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Г*А* и Г* П*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 29.02.2020 г. при контролна покупка, извършена от Ю* Н* не бил издаден фискален бон. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС.

На същата дата и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН не са посочени.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е приложено в изпратената на съда преписка.

На 13.10.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д* Т*В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 20.01.2021 г. на управителя на дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 25.01.2021 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-586/25.01.2021 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

            АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

 По същество на спора, съдът намира следното: съгласно императивната норма на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл.118 ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от горепосочената наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, в т.ч. показанията на свидетеля и актосъставител Д.У., протокола за извършена проверка и представения дневен отчет. Проверяваният обект на 29.02.2020 г. е стопанисван от дружеството-жалбоподател, като за същия е бил установен монтиран и въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП, и работещ към момента на проверката един брой фискално устройство „DATECS DP-150” с индивидуален №DT672468 и фискална памет №02672468.

Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за сергия. При проверката е констатирано, по несъмнен начин, че за процесната продажба на 29.02.2020 г. не е била издадена касова бележка за сумата от 8.96 лева. Това не се е отрича в процесната жалба.

Наложеното административно наказание е в минималния предвиден в закона размер, поради което не съществува възможност за неговото намаляване.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размерът на административното наказание по вид „имуществена санкция“ бъде намален от 2 000.00 лева на 500.00 лева. Наложеното административно наказание е в максималния предвиден в чл.185, ал.1 ЗДДС размер, като в процесното НП не са изложени никакви мотив в тази посока и защо то следва да е в размер над минимума. Това от своя страна поставя съда в невъзможност да прецени адекватността на решението на наказващия орган в тази посока.

По същество релевантните факти не се променят, респ. правото на защита не се накърнява, поради което наказателното постановление следва да се измени. Фактическите обстоятелства в наказателното постановление сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложено административното наказание на жалбоподателя, поради което не е налице съмнение относно действителната воля на административния орган.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №532530-F562055/19.08.2020 г., издадено от Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „К*”, с ЕИК **** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „П*“, улица „Б*“ №*, представлявано от Х* Т* Т*,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 2 000.00 лева,

като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева.

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма „К*”, с ЕИК *** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „П*“, улица „Бистрица“ №*, представлявано от Х*Т* Т* ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.