Решение по дело №844/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на „Лъки Флайт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Г. И., чрез адв. В. Д. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № 35 против Решение № 338/ 14.03.2024 г., постановено по НАХД № 100/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 03-2300864/ 20.09.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което за нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 244, ал. 1 от КТ и чл. 10 , ал. 1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата на дружеството е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ в размер на 250, 00 лв.

В жалбата са наведено като касационно основание за оспорване – съществено нарушение на процесуалните и съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът е посочил, че в процесното НП неправилно е индивидуализиран нарушителя, като е вписан ЕИК на друго търговско дружество, а именно на „Каби Груп“ ООД, като това създава неясното относно привлеченото към адм. наказателна отговорност лице. Навежда, че дори да се приеме, че е налице техническа грешка, то нейното поправяне в съдебното производство е недопустимо. Неправилното изписване на името на нарушителя или ЕИК е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото НП и е самостоятелно основание за отмяна на същото.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], чрез процесуалния си представител – юрк.А. М., редовно упълномощена, оспорва жалбата, като изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил Наказателно постановление № 03-2300864/ 20.09.2023 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" [населено място], с което за нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 244, ал. 1 от КТ и чл. 10 , ал. 1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата на дружеството е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ в размер на 250, 00 лв.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че през месец август 2023г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Лъки Флайт“ ЕООД. На проверяващите били представени документи- трудови договори; ведомости за работна заплата; справки за отработени дни и други за месец май 2023г., въз основа на които установили, че лицето З. С. Т. е изпълнявала длъжността „готвач“ за дружеството, като през месец май 2023г. е положило труд 20 дни при пълно работно време. При това на лицето следвало да бъде начислено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. На 31.08.2023г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против дружеството „Лъки Флайт“ ЕООД, в обстоятелствената част на който подробно са били описани установените при проверката факти. Вписан е бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, конкретизиран бил сключения трудов договор, действително отработеното време, както и липсата на начислено и изплатено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. За дата на нарушението била приета датата, съобразно договорената периодичност на плащанията – 27.06.2023г. Посочени били и доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. АУАН е бил надлежно предявен на представляващ дружеството, който не е бил вписал в съдържанието му възражения, а посочил, че на лицето незабавно ще бъде начислено и изплатено трудово възнаграждение. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП. Въз основа на АУАН административно наказващият орган (АНО) е издал оспореното НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128 т.1 вр чл. 244 т.1 вр. чл.245 ал.1 от КТ вр. чл.10 ал.1 и чл.11 от НДРЗ. При отчитане на факта на отстраняване на нарушението, в хипотезата на чл.415в ал.1 от КТ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ над минималния предвиден размер.

От правна страна въззивният съд е приел, че адм.-наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на адм. нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на труд в рамките на месец януари и липсата на начислено и изплатено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. В АУАН е била посочена правилната правна квалификация на описаното адм.нарушение. АНО, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено адм. нарушение от категорията на нарушенията по чл.128 т.1 вр чл. 244 т.1 вр. чл.245 ал.1 от КТ вр. чл.10 ал.1 и чл.11 от НДРЗ. Съдът е счел, че при определяне размера на адм.наказание, АНО правилно е определил санкционната норма и вида на адм. наказание, както и правилно е бил преценен размера на наказанието. Факта на изплащане на дължимото възнаграждение със значително закъснение във времето, както и установените при проверката множество нарушения завишават степента на обществена опасност на нарушението и сочат на адекватност на размер на административното наказание над предвидения в привилегированата разпоредба на закона минимален размер.

Касационният състав намира, че решението е правилно.

Въззивният съд е изложил подробни съображения по приложимите правни норми, които се споделят и от настоящия касационен състав. Съдебният състав приема, че АНО правилно е определил размера на наказанието "имуществена санкция", като не е наложил такова в минималния размер на предвиденото в закона. Това е така, защото е отчетено обстоятелството, че нарушението на трудовото законодателство е отстранено веднага, но не е първо за нарушителя, доколкото АНО не сочи никакви доказателства в обратна посока. В този смисъл съдът намира, че адм. наказание "имуществена санкция" за нарушителя правилно е определено на 250 лв. Налице е основание за приложението на привилегирования състав по чл. 415в ал. 1 от КТ, тъй като на практика са налице всички предпоставки за приложението на тази разпоредба, вкл. и тази, че нарушението е отстранено веднага след установяването му – възнаграждението на служителката е изплатено към момента на издаване на процесното НП.

По възражението за неправилно изписан ЕИК на наказаното търговско дружество в диспозитива на процесното НП следва да се посочи, че е налице техническа грешка, която по никакъв начин не оказва влияние на законосъобразността на НП, тъй като не нарушава правото на защита на наказаното лице. Нарушителя в пълна степен е упражнил правата си пред въззивния съд в развилото се адм.-наказателно производство.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода от спора на АНО следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338/ 14.03.2024 г., постановено по НАХД № 20243110200100/ 2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА „Лъки Флайт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Г. И. да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.