№ 163
гр. Разград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на ЮС. АХМ. ИСМ. от с.Аврен, област Варна,
подадена чрез пълномощник адв.М.Й. от АК-Разград против решение № 260103/11.06.2021г.,
постановено по гр.дело №668/2020г. по описа на Исперихски РС, с което съдът е уважил
предявения жалбоподателя срещу солидарните длъжници С. Р. М., Т.Г. М. и Т. ГЮРДЖ. Ф.,
тримата от с.Лудогорци, обл.Разград иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди, до размера на сумата 3 000 лева и е отхвърлил същия в останалата
претендирана част до 12 000 лв.Дължимото обезщетение е присъдено ведно със законната лихва от
датата на увреждането, 01.05.2018г.до окончателното му заплащане.
В жалбата се сочи, че присъденото обезщетение е явно несправедливо, като не са отчетени
действително причинените на жалбоподателя- ищец болки и страдания при нанесения му от
ответниците-въззиваеми побой на 01.05.2018г.Прави се искане за отмяна на решението, в частта
му, с която в полза на Ю.И. е присъдена като обезщетение сума в размер на 3 000 лв. и
постановяване на друго по същество на спора, с което в негова полза да бъде присъдено
обезщетение още в размер на 6 000 лв.Излагат се подробни съображения, свързани с
несправедливо определеното такова от районния съд.
Въззиваемите по жалбата, чрез пълномощник адв.С.Д. от АК-Разград са депозирали
отговор на същата в законовия срок, в който поддържат становище за неоснователност на
въззивната жалба, с искане за потвърждаване на решението на районния съд.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез пълномощник поддържа подадената
въззивна жалба, с искане за присъждане от окръжния на допълнително обезщетение от още 6
хиляди лева над размера уважен от РС от 3 хиляди лева.
Въззиваемите, при редовност в призоваването не се явяват и не се представляват.В писмена
молба пълномощникът им заявява, че поддържа подадения отговор в цялост.
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:
ИРС е бил сезиран с искова молба, подадена от ЮС. АХМ. ИСМ., чрез пълномощник
1
адв.М.Й. от АК-Разград против тримата ответници С. Р. М., Т.Г. М. и Т. ГЮРДЖ. Ф., за
солидарното им осъждане да му заплатят сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, болки и страдания, при нанесен му от тях побой на
01.05.2018г., от който дата се претендира и законна лихва върху обезщетението.Заявена е и
претенция за разноски.
Изложени са твърдения в исковата молба, че на 01.05.2018г. в землището на с.Голям
Поровец, обл.Разградска, ответниците са му нанесли побой , при който ся му били причинени
телесни увреждания, подробно описани съдебно медицинско удостоверение и преповторени в
молбата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Сочи се също
така, че за извършеното в съучастие като съизвършители тримата ответници са били подведени
под наказателна отговорност и по образуваното пред ИРС НОХД №329/2018г. било сключено и
одобрено от съда споразумение, по силата на което всеки от тях бил признат за виновен в
извършване на две престъпления: 1.такова по чл.325,ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се
извършване на непристойни действия грубо, нарушаващи обществения ред и нарушаващи явно
неуважение към обществото, като нанесли побой над ЮС. АХМ. ИСМ. и 2.такова по чл.131, ал.1,
т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се в причиняване на лека телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в съответни наранявания, от която той изтърпял и продължавал
да търпи болки и страдания.
И тримата ответници, чрез пълномощник са оспорили предявения иск само по размер,
считайки го за завишен.
Окръжният съд намира постановеното решение в обжалваната му част за валидно и
допустимо.
По отношение на неговата правилност, при съобразяване на приетата от районния съд
фактическа обстановка и при липсата на доказателствени искания и установени нови факти и
обстоятелства пред тази инстанция, този съд препраща към фактите установени в атакуваното
решение на осн.чл.272 от ГПК.
Окръжният съд държи да посочи, че фактическата обстановка, приета от РС е съобразена с
посоченото в исковата молба, писмените доказателства и свидетелските показания.
Предвид нормата на чл.300 от ГПК е задължително за този съд, предвид одобреното
споразумение по НОХД №329/2018г., че на 01.05.2018г. тримата ответници са извършили в
съучастие, като съизвършители, посочените по-горе две деяния, като с второто от тях , това по
чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, са причинили именно на ищеца
лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в закрито счупване на черепа в лява челно-теменна
област, без импресии и дислокация (КАТ); клинични данни за сътресение на мозъка; кръвоизлив
във видимата част на склерата на ляво око, външностранично от ириса; кръвонасядания,
охлузвания и драскотини по главата, тялото и крайниците.
Според заключението на вещото лице по назначената пред ИРС СМЕ описаните увреждания
са получени от твърд/и, тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и и се дължат на множествени удари с ръце
и крака, падане на терена. Телесните увреждания са свързани с преживяване на болки и страдания,
но не съществува обективен медицински критерий за определяне на техния интензитет и
продължителност. След инцидента пострадалият е бил транспортиран до Спешно отделение на
МБАЛ-гр.Разград и настанен на лечение в Отделение по хирургия за периода от 02.05 до
04.05.2018г. Според Епикризата от това лечение, обсъдено и в обстоятелствената част на
експертното заключение, ищецът е постъпил в отделението към 01:15 часа на 02.05.2018г. по
спешност след нанесения му побой и с оплаквания от световъртеж, главоболие, болка в лицето и
гърдите. Съобщил е, че няма спомен за определено време, без сигурни данни, че е губил
съзнание.Не са наблюдавани гадене и повръщане.Изписан е след двудневното лечение с
подобрение и препоръчан подходящ хигиенно-диетичен режим.В.л.не изключва И. да е изпитвал
болка при осигуряване на венозния достъп за лечение и манипулации за лабораторните
изследвания. Относно прогнозите за наличие на неблагоприятни последици за здравето му , е
направено заключение, че се касае за закрита черепно-мозъчна травма без паренхимна (вътрешна)
патология. Към настоящия момент – три години от получаване на травмата е изминал и
отдалечения двегодишен период за настъпване на късни усложнения от преживяното сътресение
на мозъка. Няма данни за наблюдение от специалист, респ. неврологичен дефицит след
инцидента.
2
Така депозираното заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда изцяло.
Ищецът не е сочил допълнителни доказателства за установяване на твърдените от него болки
и страдания след инцидента, продължителност на домашно лечение и др. Гласни доказателства са
били сочени само от ответниците, като същите не допринасят за изясняване на твърденията на
ищеца в исковата молба, а сочат на влошени отношения след инцидента между семействата на
страните.
Правилно и законосъобразно, ИРС е приел, че са налице законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответниците на основание чл.45 от ЗЗД, като по отношение на
мотивите на решението в тази му част, въззивният съд препраща на осн.чл.272 от ГПК.
По отношение размера на присъденото обезщетение, този съд намира, че съобразно
изложеното в исковата молба и установената в хода на делото конкретика за причинените на
ищеца наранявания присъдената сума в размер на 3 000 лв. за заплащането на която са осъдени
солидарно тримата ответници е напълно достатъчна да възмезди търпените от последния болки и
страдания.Присъждане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване
на ищеца, върху който тежи доказателствената тежест да докаже претенцията си както по
основание, така и по размер, а той не е сторил това в пълен обем, както бе посочено по-горе, а се е
задоволил с изброяване на конкретните наранявания.
Ето защо подадената въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението над
присъдената сума от 3 000 лв. до претендираната такава с въззивната жалба от още 6 000 лв.се
явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението на районния съд да се потвърди.
Предвид изхода на спора в полза на въззивника не се следва присъждане на разноски за тази
инстанция.
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260103/11.06.2021г. постановено по гр. дело № 668/2020
година на РС-Исперих В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, над присъдения размер от 3 000 лева.
до претендирания общ такъв с въззивната жалба от 9 000 лева.
В останалата отхвърлителна част над сумата 9 000 лева до заявената с исковата молба
сума от1 2 000 лева решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3