Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично заседание проведено на втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1079/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “К.д.к.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление с.***, представлявано от Ж.П.чрез
адвокат В.Д. срещу Решение № 330/24.02.2020г., постановено по н.а.х.д. № 4786/2019г.
на Районен съд гр. Варна, двадесет и девети състав.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не е спазен установеният тримесечен срок
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение
съобразно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Намира, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на
съдебното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр.Варна, чрез процесуалния си представител И.А.
– главен юрисконсулт, с представени писмени бележки с.д. № 7043/23.06.2020г.
оспорва касационната жалба и счита първоинстанционното решение за
законосъобразно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил наказателно
постановление № 465616/505427/30.09.2019г. на Заместник директора на
Териториална дирекция на НАП гр. Варна, с което на “К.д.к.” ЕООД, ЕИК ***, за
нарушение на чл.3, ал.3, т.1, във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл.5, ал.4 от КСО, на
основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното: На 14.08.2019г. при извършена проверка се
установило, че “К.д.к.” ЕООД, ЕИК ***, като осигурител не е изпълнило
задължението си да подаде декларация обр.6 по смисъла на Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. на министъра на финансите за наетите лица за месец 09.2018г. в
срок до 25.10.2018г. Декларацията била подадена на 26.03.2019г. Предвид
констатациите от проверката, свидетелката Р.съставила АУАН серия АN, № F 505427 от
21.08.2019г. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка. Прието било, че“К.д.к.” ЕООД, ЕИК *** е нарушило разпоредбите на
чл.3, ал.3, т.1, във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.,
във връзка с чл.5, ал.4 от КСО, с което бил осъществен състава на нарушение по
чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. На същото основание
административнонаказващият орган наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
При така установените факти, въззивната инстанция е
приела, че административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател
чрез налагане на имуществена санкция. Съдът е изложил подробни мотиви защо не възприема стореното за маловажен случай.
Решението е правилно.
Настоящия състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на районния съд. Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка като е
събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин е доказано извършеното нарушение и неговия автор. Установено е,
че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде пред компетентната
Териториална дирекция на НАП декларация обр.6 в законоопределения срок до 25 –
то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. до
25.10.2018г. В настоящия случай категорично установено по делото е, че
задължението на дружеството е изпълнено на 26.03.2019г. – пет месеца след
изтичането на срока.
Неоснователно се явява възражението на касационния
жалбоподател относно неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Предприетите от
административния орган действия по откриване на нарушителя са извършени в
определения от чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок, като актът за
установяване на нарушението е съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя – нарушителят е открит при
извършена на 14.08.2019г. в ТД на НАП гр. Варна проверка относно подадена
Декларация обр.6, а АУАН е съставен на 21.08.2019г. В тази връзка изложените от
касатора доводи за наличие на задължение за контролните органи да предприемат
действия по установяване неизпълнението на задълженията по чл.3, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г., във връзка с чл.5, ал.4 от КСО, които са обвързани
със сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, не намират опора в закона. Те не следват
и от принципа за равенство на страните в процеса, доколкото отношенията се
развиват извън конкретно административно или съдебно производство. Законът за
административните нарушения и наказания свърза началото на преклузивните
срокове за съставянето на АУАН с юридическия факт на откриване на нарушителя. Относно
възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд е изложил мотиви
относно липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, които
настоящият състав не смята за необходимо да преповтаря.
Съдът приема, че при постановяване на въззивното решение
не са допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение е законосъобразно и
следва да се остави в сила. Релевантните факти се потвърждават изцяло от
събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330 от
24.02.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4786 по описа
на съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: