Решение по дело №225/2016 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 338
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20167110700225
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                   338                                  23.12.2019г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осемнадесети декември                                                           две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 225 по описа на съда за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.

Адв.К.Д. *** като пълномощник на В.Д.Й., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:*** обжалва решение №1040-09-18/26.05.2016г. на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №**********/22.04.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.115, ал.4 от КСО във вр. с §4б, ал.4 от ПЗР на КСО е отказано на Й. в качеството на наследник на починалия на 18.09.2015г. Г.М.Й., да се изплати полагаемата се част от средствата към 31.12.2010г. по личната партида на наследодателя в професионален пенсионен фонд, в който е бил осигурен и постъпилите след тази дата до 17.06.2011г. осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ на ДОО. Релевира основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се свързва с издаване на разпореждането за отказ преди издаване, връчване и влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия на Й., което жалбоподателката е оспорила в срок. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с незаконосъобразен извод на органа за валидно упражнено от Й. право на пенсиониране по §4 от ПЗР на КСО, т.к същият до датата на смъртта си не е подавал и подписвал заявление за пенсиониране, нито заявление по §4, ал.6 от ПЗР на КСО за средствата в размер на 17005.98лв. /10564.65лв + 6441.33лв./ и не е упълномощавал друг да стори това, като не е получавал пенсията. Моли се за отмяна на решението и разпореждането на органа и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил моли за постановяване на съдебен акт при съобразяване с решение №217/03.10.2019г. по адм.д.№164/2019г. на КАС, съгласно което правото на пенсия от Й. не е упражнено към 18.09.2015г. поради смъртта на същия и средствата от професионалния пенсионен фонд са дължими на неговите наследници. Представителят сочи, че органът е изпратил уведомление към ЦУ на НОИ за възстановяване на средствата от ПОД „Т.“ АД – гр.София към ЦУ на НАП, от където следва да бъдат поискани от наследниците.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Административното производство е образувано по заявление вх.№1019-09-124/04.11.2015г. от жалбоподателката до директора на ТП на НОИ – Кюстендил за изплащане на средствата по §4б, ал.4 от ПЗР на КСО като наследник на Г.М.Й., починал на 18.09.2015г. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници изх.№187/01.10.2015г. от кметството на с.Б., община Дупница, област Кюстендил. Според документа, жалбоподателката е законен наследник на Й. като негова съпруга заедно с М.Г.Й. /син/ иД.Г.Й. /дъщеря/.

            С писмо изх.№1019-09-124-1/13.11.2015г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е уведомил Й., че след проверка в регистрите на НОИ е установено, че Й. е упражнил правото на пенсиониране по §4 от ПЗР на КСО, като с разпореждане от 08.10.2015г. пенсията е отпусната и прекратена на основание чл.96, ал.1, т.1 от КСО, считано от 30.09.2015г. поради което не следва изплащане на сума на наследниците. С решение №71/31.03.2016г. на КАС по адм.д.№417/2015г. писмото на органа е обявено за нищожно и преписката е изпратена на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по контрола по разходите на ДОО за произнасяне по заявлението. Решението на съда е влязло в сила на 20.04.2016г.

            С разпореждане №**********/22.04.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл.115, ал.4 във вр. с §4б, ал.4 от ПЗР на КСО е отказано изплащане на  сума на наследниците на Й. поради упражнено право от наследодателя за пенсиониране. Разпореждането е оспорено от Й., като с процесното решение №1040-09-18/26.05.2016г. директорът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Органът е мотивирал становището с извършена документална проверка в пенсионното досие на Й. по чл.9, ал.1 от НПОС, от която е установено, че същият е подал заявление вх.№2113-09-342/18.09.2015г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО и заявление вх.№2124-09-112/18.09.2015г. на основание §4, ал.6 от ПЗР на КСО във вр. с §22, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО /обн. ДВ, бр.60/2011г./ за съгласие набраните средства по индивидуалната партида в професионалния пенсионен фонд, представляван от пенсионноосигурителното дружество, да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на ДОО. Органът е посочил, че по подаденото заявление за пенсиониране е постановено разпореждане №**********/08.10.2015г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за отпускане на лична пенсия за ОСВ, считано от 19.08.2015г. на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, а набраните средства по индивидуалната партида в професионалния пенсионен фонд са прехвърлени от пенсионноосигурителното дружество във фонд „Пенсии“ на ДОО, съгласно §4, ал.7 от ПЗР на КСО.

            Оспореното решение е подписано за директор на ТП на НОИ от Ц. Г. по заповед №165/06.02.2014г. на управителя на НОИ. Заповедта на управителя на НОИ е издадена на основание чл.37, ал.5, т.1 от КСО и с нея издателя на решението, заемаща длъжността началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Кюстендил е определена като лице, заместващо директора на ТП на НОИ и началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ при тяхното едновременно отсъствие.

            Оспореното решение е връчено на Й. на 06.06.2016г., а жалбата по делото е подадена на 20.06.2016г.

            При условията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.118, ал.3 от КСО съдът неколкократно е спирал производството по делото до разрешаване на споровете за законосъобразността на отпусната пенсия на Й. по разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване №**********/08.10.2015г., предмет на адм.д.№239/2016г. на КАС, №78/2017г. на КАС и адм.д.№230/2017г. на КАС, последното преобразувано като адм.д.№164/2019г. на КАС. Пенсионното досие на Г.М.Й. е образувано по подадено заявление вх.№2113-09-342/18.09.2015г. от последния осигурител на лицето ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД – с.Големо село за отпускане на пенсия за ОСВ с приложени документи за осигурителен стаж и доход и заявление вх.№2124-09-112/18.09.2015г. за прехвърляне на набраните средства по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд, представляван от пенсионноосигурителното дружество, във фонд „Пенсии“ на ДОО. Пенсията е отпусната с разпореждането от 08.10.2015г., считано от 19.08.2015г. по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и поради смъртта на лицето на 18.09.2015г. пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015г. на основание чл.94, ал.1, т.1 от КСО. Въз основа на разпореждането средствата по партидата на Й. в професионалния пенсионен фонд са прехвърлени в ДОО. Разпореждането е оспорено от Й., като с решение №2153-09-32/22.06.2016г. директора на ТП на НОИ – Кюстендил е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по чл.117 от КСО във вр. с чл.88, ал.1, т.3 от АПК – поради липса на правен интерес. С определение №602/28.11.2016г. на КАС по адм.д.№239/2016г. съдът е отменил решението на органа и е върнал преписката за произнасяне по същество по жалбата на Й.. Определението е влязло в сила на 28.11.2016г. С ново решение №2153-09-5/24.02.2017г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е оставил жалбата на Й. без разглеждане като просрочена и е прекратил производството. С определение №247/26.05.2017г. на КАС по адм.д.№78/2017г. съдът е отменил решението на органа е и върнал преписката за произнасяне по съществото на жалбата на Й.. Определението е влязло в сила на 26.05.2017г. С решение №2153-09-16/27.06.2017г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на Й. срещу разпореждането от 08.10.2015г. С решение №122/23.05.2018г. на КАС по адм.д.№230/2017г. съдът е отменил решението на органа и е върнал преписката със задължителни указания. С решение №4813/02.04.2019г. на ВАС по адм.д.№8784/2018г. решението на КАС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за изясняване на фактите по подаване на заявлението за пенсиониране от Й.. При новото разглеждане на спора, делото е преобразувано като адм.д.№164/2019г. на КАС. С решение №217/03.10.2019г. на КАС по адм.д.№164/2019г. съдът е отменил решение №2153-09-16/27.06.2017г. на директора на ТП на НОИ и е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване с указания за прекратяване при условията на чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.1 от АПК на образуваното административно производство по заявлението на Й. вх.№2113-09-342/18.09.2015г. от името на Г.М.Й. поради липса на упражнено от лицето валидно право за отпускане на пенсия по заявлението, от където е формиран извод, че разпореждането на пенсионния орган от 08.10.2015г. е издадено на несъществуващо фактическо и правно основание и като такова е незаконосъобразно, т.е. липсва надлежно образувана административна преписка за отпускане на пенсия за ОСВ за Й.. Решението на съда е влязло в сила на 23.10.2019г. В изпълнение на указанията на съда, по настоящето дело е прието разпореждане №**********/14.11.2019г. от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО и чл.56, ал.2 във вр. с чл.30, ал.1 от АПК е отменено разпореждане №**********/08.10.2015г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ на Г.М.Й. и е прекратено производството по отпускане на пенсията. Разпореждането е влязло в сила като неоспорено.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че решението на заместващия директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила. Неоснователно жалбоподателката твърди процесуално нарушение, свързано с издаване на решението на органа при липса на влязло в сила разпореждане за отпускане на пенсията за ОСВ на Й., т.к. съгласно нормата на 117а, ал.1 от КСО разпореждането за отпускане на пенсията подлежи на предварително изпълнение. Налице е обаче сочената от жалбоподателката материална незаконосъобразност на оспореното решение на органа.

Проверката за съответствие на оспореното решение с материалния закон се подчинява на общия режим по чл.142 от АПК във вр. с препращането от чл.118, ал.3 от КСО.

Към момента на постановяване на решението за проверка законосъобразността на разпореждането от 22.04.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е в сила и действа разпореждането от 08.10.2015г. на ръководителя на „ПО“  в ТП  на НОИ – Кюстендил по пенсионната преписка на Й. за отпускане на пенсия на лицето за ОСВ по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 19.08.2015г. Към този момент са били валидни заявлението на Й. за отпускане на пенсия и подаденото едновременно с него заявление по §4, ал.6 от ПЗР на КСО за прехвърляне на средствата по индивидуалната му партида в професионалния пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО, които средства са преведени по реда на §4, ал.7 от ПЗР на КСО. В процеса по оспорване на процесното решение на органа по делото, в резултат на проведеното оспорване на разпореждането от 08.10.2015г. по пенсионната преписка на Й. и последното решение на КАС по адм.д.№164/2019г., обаче е постановен нов административен акт – влязлото в сила разпореждане №**********/14.11.2019г., с което е отменено разпореждането за отпускане на пенсия на Й. и е прекратено административното производство по пенсионната преписка поради неправилно отпускане на пенсията. Следователно, при условията на чл.142, ал.2 от АПК разпореждането представлява нов факт от значение за делото. С разпореждането органът е отменил с обратна сила неправилно възникналите пенсионни права, като отмяната е изначална – от подаване на заявлението от името на Й. за отпускане на пенсията за ОСВ. С отмяната на пенсионните права се отменят и правата, възникнали за ДОО по преведените средства по §4, ал.6 и ал.7 от ПЗР на КСО. Дължимостта на средствата е в рамките на давността по чл.115, ал.2 от КСО. Порочно упражненото право на пенсия от името на Й. по §4, ал.1 от ПЗР на КСО е равнозначно на липса на упражнено право по §4б, ал.4 от ПЗР на КСО. Следователно, след смъртта на Й. жалбоподателката като негов наследник има право на поисканите със заявлението суми.

Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка по реда на чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО за ново произнасяне на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил по §4б, ал.9 от ПЗР на КСО за възстановяване на сумите по §4б, ал.4 от ПЗР на КСО. Посоченото от пълномощника на ответника в о.с.з. на 18.12.2019г. отправено писмено уведомяване към ЦУ на НОИ за обратно възстановяване на средствата от ПОД „Т.“ АД – гр.София към ЦУ на НОИ не погасява задължението на органа по контрола на разходите на ДОО за приключване на административната преписка по заявлението на Й. с дължимия по КСО индивидуален административен акт.

На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кюстендил дължи на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 580лв. за адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №1040-09-18/26.05.2016г. на Ц. Г. като началник отдел „ПО“ при ТП на НОИ – Кюстендил от името на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В.Д.Й. против разпореждане №**********/22.04.2016г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кюстендил.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП НА НОИ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.Д.Й. деловодни разноски в размер на 580лв. /петстотин и осемдесет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: