№ 240
гр. С., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100382 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищцата АН. Д. ИВ. твърди в исковата си молба, че на 24.12.2017 г.
около 2.30 ч. пътувала в автомобила на нейния приятел А.И., марка „Ауди
А3“, с рег. № СН 49 ** АС, който той управлявал. В землището на с. Б., общ.
Н.З. на път III-662, км. 12+900, настъпило ПТП с друг автомобил марка „Рено
Лагуна“, с рег. № СТ 53 ** ВХ, управляван от водача Я.Ъ. – турски
гражданин, който нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
ПТП. Твърди, че с присъда № 6 по НОХД № 646/2019 г. на С.ски окръжен съд
същият бил признат за виновен, за това, че й причинил телесни увреждания
контузия в областта на тазовия пръстен с клинични и рентгенологични данни
за счупване на хоризонталното рамо на дясната лонна /пубисна срамна/ кост в
областта на симфизата /мястото където се съединяват лявата и дясната лонни
кости/ с дислокация, наложила извършването на оперативно лечение с
използване на метална остеосинтезираща техника и счупване на кръстна кост,
сътресение на мозъка, което е било лекостепенно и е протекло без пълна
загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, както й множество леки
телесни повреди, като охлузване на кожата в дясната скулна област, контузия
на гръдния кош с палпаторна и функционална болезненост, контузия на
коремната област с изразена палпаторна болезненост в областта на долната
половина на предната коремна стена. Твърди, че към момента на ПТП
1
гражданската отговорност на водача, управлявал лекия автомобил „Рено
Лагуна“, била застрахована при ответника по валидна застрахователна
полица. Твърди, че веднага след ПТП била 2 откарана по спешност в ЦСМП
при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ С. и в отделение „Ортопедия и
травматология“. На 27.12.2017 г. й била извършена операция и на 29.12.2017
г. била изписана. Здравословното й състояние не се подобрявало, имала болки
и на 4.01.2018 г. отново била настанена за оперативно лечение в клиниката по
Ортопедия и травматология – Стара Загора. Там й била извършена
оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация и поставяне на метална пластина на счупената пубисна кост. Била
изписана на 10.01.2018 г., като заплатила лично стойността на пластината 1
584,74 лв. и сумата 112,80 лв. такса за престой на придружител в болничното
заведение. Твърди, че за премахване на пластината ще й бъде извършена нова
операция. След операцията следвало да бъде на легло 45 дни, през които да не
се движи, което наложило да прекъсне обучението си като студент във
Великотърновския университет до 09.03.2018 г. и всичко това се отразило
негативно на физическото и психическото й състояние. Твърди, че не се е
възстановила напълно, трудно се движи, при всяко сядане изпитва болки.
Твърди, че не можела да се обслужва сама и изпитвала безпокойство. Моли
съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата 26
000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 1 697,54 лв.,
представляваща претърпените от нея имуществени вреди и двете суми с
лихвата за забава, считано от 16.11.2020 г. – датата на депозираното искане за
заплащане на обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. Ответникът е депозирал в срок отговор, в който
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че ищцата, като пътник
на задна седалка в автомобила, е била без поставен предпазен колан, което е
довело до настъпването на описаните увреждания. Твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която с
поведението си е допринесла за настъпването на същия. Счита, че
претендирания размер на обезщетение е завишен, несъответен на вредите и не
съответства на установената практика за определяне на обезщетение. Счита,
че обезщетението не би следвало да бъде над 20 000 лв., над който размер
2
искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В с.з. ищцата, чрез представителя си по пълномощие поддържа иска си
в изменения размер от 26 000лв., като се отказва от иска до размера от
35 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът, чрез процесуалния си представител счита, че иска следва
да бъде уважен, но не в предявения размер поради наличие на съпричиняване.
Претендира разноски за прекратителната част.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 24.12.2017 г. около 2.30 ч. ищцата АН. Д. ИВ. пътувала в автомобила
на нейния приятел А.И., марка „Ауди А3“, с рег. № СН 49 ** АС, който той
управлявал. Ищцата пътувала на задна седалка без поставен обезопасителен
колан. В землището на с. Б., общ. Н.З. на път III-662, км. 12+900, настъпило
ПТП с друг автомобил марка „Рено Лагуна“, с рег. № СТ 53 ** ВХ,
управляван от водача Я.Ъ. – турски гражданин, който нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДвП
и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и причинил ПТП.
С присъда № 6 по НОХД № 646/2019 г. на С.ски окръжен съд същият
бил признат за виновен, за това, че й причинил телесни увреждания,
изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на долните крайници. С
Решение № 122/18.09.2020г. по ВНОХД № 128/20г. на БАС присъдата е
изменена, като посдъимия е оправдан по повдигнатото обвинение за
нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Видно от представяните писмени доказателства, неоспорени от
страните в резултат от травмата от ПТП на ищцата били причинени:
контузия в областта на тазовия пръстен с клинични и рентгенологични данни
за счупване на хоризонталното рамо на дясната лонна /пубисна срамна/ кост в
областта на симфизата /мястото където се съединяват лявата и дясната лонни
кости/ с дислокация, наложила извършването на оперативно лечение с
използване на метална остеосинтезираща техника и счупване на кръстна кост,
сътресение на мозъка, което е било лекостепенно и е протекло без пълна
загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, както й множество леки
телесни повреди, като охлузване на кожата в дясната скулна област, контузия
на гръдния кош с палпаторна и функционална болезненост, контузия на
3
коремната област с изразена палпаторна болезненост в областта на долната
половина на предната коремна стена.
Първоначално препоръките на лекуващите лекари били да лежи
неподвижно, но ищцата започнала да получава рани, имала много силни
болки е се чувствала много зле. След извършена консултация, в началото на
м. януари 2018г. й била назначена по спешност операция.
От писмените и гласни доказателства се установява, че ищцата е
претърпяла операция за фиксиране с метална пластина на счупената пубисна
кост. Престоят в болницата продължил пет дни. През това време, нейната
майка свид. К.К. се наложило да я придружава в болницата, тъй като ищцата
изпитвала много силни болки и не можела да се справя сама, а следвало да
стои неподвижна. За сложената пластина ищцата заплатила сумата 1 584,74лв.
и сумата 112,80лв. по фактура № **********/10.01.2018г. за присъствието на
придружителя й в болница.
След операцията продължила до изпитва силни болки. Започнала
раздвижване и рехабилитация. Към момента изпитна болки когато стои дълго
време права и се налага да приема болкоуспокояващи. Работата й като педагог
е свързана с дълго стоене права.
Не са представени категорични доказателства дали на ищцата ще се
налага повторна операция за премахване на металния пръстен.
По време на катастрофата ищцата била студентка във
Великотърновския Университет и се наложило да прекъсне обучението си за
един семестър за лечение.
Травмите се отразили и на психиката на ищцата, която в началото
отказвала да се вижда с приятелки и роднини, което продължило около
година и половина. Наложило се да посещава психолог за да се справи с
проблемите от психично естество последвали травмата й.
От заключението на назначената по делото комплексна експертиза се
установява, че автомобилът, в който се е возила ищцата е бил фабрично
оборудван с предпазни колани за всички седалки и че описаните в
медицинските документи по делото телесни увреждания, получени от ищцата
АН. Д. ИВ. имат травматична генеза, дължат се на механичното действие
(удар, притискане, сътресение) на твърди тъпи предмети и добре отговарят да
са получени по време и в резултат на процесното пътно-транспортно
4
произшествие. В механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху тялото на пътника на
задната седалка действат различни по своите характеристики травмиращи
сили. В момента на челния удар на лекия автомобил, в който е пътувала
ищцата, поради рязкото намаляване на скоростта на движение на автомобила,
тялото на ищцата е било подложено на действието на инерционна преносна
сила, с посока еднаква с тази на първоначалното движения на автомобила.
Под действието на тази сила тялото на ищцата И., която е била без поставен
предпазен колан се е придвижило свободно в пространството на
автомобилния салон. При това си придвижване то е влязло в контакт с
намиращи се пред него елементи от вътрешното оборудване на автомобилния
салон, ударило се е, притиснало се е и се е травмирало. Именно по този
механизъм са настъпили описаните по-горе телесни увреждания, в резултат
на удар най-вероятно в намиращите се пред нея предни седалки. В случай, че
ищцата АН. Д. ИВ. е била в седнало положение на дясната половина на
задната седалка в процесния автомобил с правилно поставен и изправен
предпазен колан голяма част от уврежданията й, особено тези в областта на
тазовия пръстен не биха настъпили.
Не се спори между страните, че гражданската отговорност за лекия
автомобил „Рено Лагуна“ рег. № СТ 53** ВХ, управляван от Я.Ю. и
собственост на Л.С.Н. била застрахована по валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при ответника ЗД „Бул Инс“ АД към
24.12.2017г.
Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника на
15.11.2020г. Ответникът е уведомил на 20.11.2020г. ищеца, че следва да
представи допълнителни доказателства – медицински документи и акт
установяващ вината на водача.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства, като кредитира изцяло
заключението на изслушаната експертиза. Показанията на разпитаните
свидетели прецени съвкупно с останалите доказателства. На основание чл.
300 от ГПК, решението по АНХД е задължително по отношение на
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
5
виновността на дееца.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от КЗ.
Същият е доказан по своето основание, но е предявен в завишен размер.
Отговорността на ответника е ангажирана от цитираната разпоредба,
тъй като е налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения.
Събраха се доказателства, че е налице противоправно виновно деяние
от страна на лицето причинило ПТП, който е управлявало лекия автомобил,
което е установено със задължителна сила за настоящия съд.
Налице са причинени неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в
претърпените от нея болки и страдания от причинените й травми. Налице е и
преживян стрес от събитието и травмите.
Установява се пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и увреждането.
Доказани са и вредите, настъпили от противоправното поведение на
застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. ** от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че
в конкретния случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определено обезщетение в размер на 36 000 лв. В случая съдът отчита и
следните конкретни обстоятелства:
В резултат на травмата ищцата е претърпяла счупване, което е било
много болезнено. То е довело до усложнения – рани по тялото. Наложила се е
операция преди която и след това ищцата също е търпяла силни болки. И към
настоящия момент тя не е напълно възстановена, тъй като изпитва болки при
продължително стоене права, което се налага от естеството на работата й.
Травмата е наложила ищцата да промени обучението си. Тя се е отразила
изключително неблагоприятно на психиката й - ищцата станала затворена, не
6
е искала да общува с приятели и роднини.
Доказана е и претенцията за заплащане на имуществени вреди , в
размера, в който е предявена. От събраните доказателства се установиха
извършени разходи, представляващи пряка и непосредствена последица от
увреждането в общ размер от 1 697,54лв., от които 1 112,80лв. заплатени за
медицинското изделие, необходимо за операцията и сумата 584,74лв.,
представляващи такса за болничния престой на лицето, което е придружавало
ищцата, тъй като това е било необходимо за грижите за нея.
Налице е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Безспорно се установи от събраните доказателства, че травмите
получени от нея не биха били толкова тежки, ако тя е била с поставен
предпазен колан. С оглед това, съдът намира че следва да намали размера на
дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с 30 % т.е.
на ищцата да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 200лв. обезщетение
за неимуществени вреди и в размер на 1 188,28лв. за имуществени вреди.
Исковете до пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава
върху присъдените обезщетения, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 16.11.2020г. до окончателното изплащане на
основание чл. 429 ал.3 от КЗ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса по сметка на СлОС, върху присъденото обезщетение, тъй като ищецът е
бил освободен от нея в размер на 1 058 лв.
Ответникът дължи на ищцата разноски в общ размер на 1 368 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, като за частта за която производството
е прекратено разноски не се присъждат.
На ответната страна се дължат разноски, съобразно отхвърлената част
от исковете и за частта, в която производството е прекратено в размер на
571,20 лв. за адвокатска защита и 112 лв. разноски за вещо лице или общо
683,20лв.
Ръководен от изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС АД“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ Джеймс
Баучер ”№ **, със съдебен адрес гр. Я., ул. „Б.“ № 15, ет.3, офис 16, чрез адв.
Г.Д. да заплати на АН. Д. ИВ. ЕГН ********** от. с. С., общ. Т., ул. „С.Д.“ №
4, със съдебен адрес гр. С., ул. „Д. П.“ № 2, ет.1, офис 9, чрез адв. К.К., по
иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, сумата 25 200 (двадесет и пет
хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва за
забава, считано от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане; сумата
1 188,28лв. (хиляда сто осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща претърпени имуществени вреди – заплатени суми за лечение
и медицински консумативи, ведно със законната лихва за забава, считано от
16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 368 лв.
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над 25 200лв. до
26 000лв, за имуществени вреди над 1 188,28 лв. до 1 697,54лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС АД“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ Джеймс
Баучер ”№ **, със съдебен адрес гр. Я., ул. „Б.“ № 15, ет.3, офис 16, чрез адв.
Г.Д. да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1 058лв.
ОСЪЖДА АН. Д. ИВ. ЕГН ********** от. с. С., общ. Т., ул. „С.Д.“ №
4, със съдебен адрес гр. С., ул. „Д. П.“ № 2, ет.1, офис 9, чрез адв. К.К. да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС АД“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „ Джеймс Баучер ”№
**, със съдебен адрес гр. Я., ул. „Б.“ № 15, ет.3, офис 16, чрез адв. Г.Д.
направените разноски в размер на 683,20 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
8
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9