Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2021 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на двадесет и седми септември 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина А а,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №150 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството е образувано по жалба на „Ф+С - Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Борисова“ №52, ет. 5, представлявано от управителя С.Я.С., чрез адв. С. ***, срещу АУЗД №****-1-2/02.11.**** г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.**** година на Кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в частта с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за 2019г. и ****г. в общ размер на 39883,92лв. от които главница – 37357,85 лв. и лихви- 2526,07лв.
В жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, като при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същия противоречи на материалноправни разпоредби и като цяло не съответства на целта на закона. Развити са доводи за неспазване на установената за административен акт форма – непосочване на фактически и правни основания за издаването му, липса на мотиви относно причините за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ; противоречие с материалния закон – липса на одобрена план-сметка за 2019 г. и **** г., ТБО била неправилно определена на база данъчната оценка равна на отчетната стойност на имотите, решението на Общински съвет - Ветрино за определяне основата за изчисляване на ТБО противоречи на чл. 67 от ЗМДТ и чл. 16б, ал. 1 от Наредбата на Община Ветрино; несъответствие с целта на закона – размерът на определена такса за битови отпадъци надхвърля многократно разходите по предоставената услуга, а целта на закона била за определяне размера на таксата според размера на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Моли да бъде отменен обжалвания АУЗД. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино чрез процесуалния си представител адв. Р.А.-ШАК в отговор поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се АУЗД №****-1-2/02.11.**** г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.**** година на Кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в частта с която на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за 2019г. и ****г. в общ размер на 39883,92лв. от които главница – 37357,85 лв. и лихви- 2526,07лв.
В обжалвания АУЗ е посочено, че задълженията за ТБО са определени въз основа на декларации по чл.14 от ЗМДТ, с вх. № **********/03.09.****г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7739, декларация с вх. № **********/03.09.****г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7740, декларация с вх. № **********/03.09.****г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7741, декларация с вх. № **********/03.09.****г., касаеща земя и сгради с партиден № 5306F7746 и декларация с вх. № **********/04.09.****г., касаеща земя с партиден № 5306F7747.
АУЗ е издаден срещу дружеството – жалбоподател по негово искане за издаване на АУЗ за 2019г. и **** г., на основание на което е извършена проверка по съответствие на декларираните обстоятелства и тези в ПП „Матеус“ в отдел „МДТ и НП“.
В хода на съдебното следствие, жалбоподателят оспори материалноправната законосъобразност на издадения АУЗ, поради, което ответникът представи Заповед № РД – 414/03.08.**** г. на кмета на община Ветрино, Заповед № РД – 77/27.02.**** г. на кмета на община Ветрино, Заповед № 307/11.09.2018 г. на кмета на община Ветрино, Заповед № РД – 439/27.09.2019 г. на в.и.д. кмет на община Ветрино, Договор за обществена поръчка№ 92/01.08.2016 г., Решение № 30 по Протокол № 3 от 29.11.2019 г. от ОбС – Ветрино, Доклад от д-р Д.Д. *** относно Определяне размера на такса битови отпадъци за 2019 г. на територията на община Ветрино, Доклад от д-р Д.Д. *** относно Определяне размера на такса битови отпадъци за 2019 г. на територията на община Ветрино с изх. № 0801-174/22.11.2019 г., Наредба на ОС - Ветрино за определянето и администрирането на местите такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, Решение № 548 по протокол № 44 от 28.12.2018 г. ОбС – Ветрино, Решение № 53 по протокол № 4 от 27.12.2019 г. ОбС – Ветрино.
В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя беше разпитан свидетеля А Хр А - началник склад в зърнобаза във Ветрино. От показанията му се установи, че през 2019 г. - **** г. е работил в зърнобазата във Ветрино, която се намира извън населеното място по пътя за гр. Провадия, след разклона. Сметосъбирането и сметоизвозването е било организирано, като жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен един брой контейнер тип „бобър“. Свидетелят установи, че контейнерът е извозван един път седмично, а зимата по – рядко на месец или на две седмица. Контейнера стои вътре в базата и е бил напълно достатъчен за събиране на боклука. По пътя няма други съдове за битови отпадъци. Независимо дали контейнера е бил празен, общинската фирма е идвала да го почиства по график.
От допуснатата и приета като доказателство съдебна комбинирана техническо-икономическа експертиза на вещото лице Т.С. се установява, че по отношение ТБО за 2019 г. разходите за събиране на отпадъците от един контейнер тип „бобър“ са 54,99 лв.; разходите за сметоизвозване на отпадъците от един контейнер тип „бобър“ до инсталацията за преработка са 199.82 лв., а разходите за преработка на отпадъците от един контейнер тип „бобър“- 230.74 лв. По отношение на ТБО за **** г. заключението е че разходите за събиране на отпадъците от един контейнер тип „бобър“ са 54.99 лв.; разходите за транспортиране на отпадъците от един контейнер тип „бобър“ до инсталацията за преработка са 169.21 лв. и разходите за преработка на отпадъците от един контейнер тип „бобър“ са 200.01. По втората задача вещото лице установи, че размерът на годишната такса „битови отпадъци“ за 2019 година, ако не се вземат под внимание разходите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината би следвало да бъде 485.55лв., а за **** г. ТБО е в размер на 424.21лв. В допълнителната задача по СКТИЕ вещото лице установява, че при използване на метод, основан на разгънатата застроена площ /РЗП/ и таксата е с еднаква тежест по отношение на физическите и юридическите лица, то тогава дължимата от дружеството такса ще е следната: за 2019 г. ако се изхожда от фактически направените разходи ще е 473,42 лв., а ако се изхожда от планираните от Общината разходи ще е 554,42 лв. За **** г., ако се изхожда от фактически направените разходи ще е 917,34 лв. и 1038,35 лв. ако се изхожда от планираните от Общината разходи. При използване на метод, основаващ се на застроената и незастроената площ и таксата е с еднаква тежест по отношение на физическите и юридическите лица, то тогава дължимата от дружеството такса ще е следната: за 2019 г., ако се изхожда от фактически направените разходи ще е 262,67 лв., а ако се изхожда от планираните от Общината разходи ще е 307,61 лв. За **** г., ако се изхожда от фактически направените разходи ще е 917.34 лв., а ако се изхожда от планираните от Общината разходи ще е 1038,35 лв.
При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата на „Ф+С - Агро“ ООД за допустима и частично основателна по следните съображения:
АУЗ е обжалван по административен ред с жалба с вх.№Ж-12/13.11.**** година. Административният орган не се е произнесъл с решение по жалбата в 60 - дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. Подадената по куриер жалба до АС-Варна на 20.01.2021г. е в срока по чл. 156, ал.5 вр. чл. 155, ал.1 от ДОПК, поради което съдът счита, същата за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.
По законосъобразността на обжалвания АУЗ.
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-414/03.08.**** г. /л. 105 от делото/. Същата предоставя за издателя на АУЗД Веселин Василев правомощия по чл. 9б вр. чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно формата на оспорения АУЗД. Формата е уредена в чл. 107, ал. 2 ДОПК, където изискването е за наличие на справка за начина, по който е изчислено задължението, с данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Посочените реквизити се посочват в регламентираната от разпоредбата справка, като липсата на получена такава не налага задължение за органа да излага повторно същите реквизити в издадения АУЗД. Нормата на чл. 107, ал. 2 ДОПК е специална и дерогира общата разпоредба на чл. 59 АПК. Що се касае до липсата на мотиви за неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ – за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, то такива не са били необходими и по друга причина – установяващия задължението по декларация орган действа в условията на обвързана компетентност, която в случая го задължава да приложи приетите решение № 548 б. „в“ по протокол № 44 от 28.12.2018 г. Общински съвет – Ветрино и решение № 53 т.1 б. „г“ по протокол № 4 от 27.12.2019 г. Общински съвет – Ветрино, определящи именно реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като основа за облагане с такса битови отпадъци.
По отношение приложението на материалния закон, жалбоподателят релевира няколко възражения. На първо място това е липса на одобрени за 2019 и **** г. план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените дейности. Във връзка с така направеното възражение ответникът по жалбата представи Решение № 524 по протокол № 42 от 30.10.2018 г. на ОбС Ветрино за приемане на план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на БО, както и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община Ветрино за календарната 2019 г. и Решение № 27 по протокол № 3 от 29.11.2019 г. на ОбС Ветрино за приемане на план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на БО, както и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община Ветрино за календарната **** г. /л.71-78 от делото/. Видно е от двете решения е, че за календарните 2019 и **** години са налице приети и одобрени план-сметки по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 ЗМДТ. По делото не са налице данни същите да са оспорени по административен или по съдебен ред.
Следващото възражение свързано с нарушения по приложението на материалния закон е, че оспореният АУЗД в частта за 2019г. е издаден въз основа на отменено решение на ОбС за определяне размера на дължимата такса БО, предвид Решение № 1715/12.10.2017 г. по адм. дело № 1750/2017 г. на Административен съд-Варна, потвърдено с Решение № 5622/15.04.2019 г. по адм. дело № 12786/2017 г. на ВАС, с които е отменено Решение № 229 б. „в“ по протокол № 18 от 22.12.2016 г. на ОбС-Ветрино. В представените от ответника Решение № 548 по Протокол № 44 от 28.12.2018г. на ОбС – Ветрино и Решение № 53 по Протокол № 4 от 27.12.2019г. на ОбС – Ветрино е посочено, че за юридическите лица и едноличните търговци размера на ТБО се определя върху облагаемата основа /по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност/. Спорът в случая е по приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, който не позволява определяне размера на таксата върху данъчна оценка, балансова стойност или пазарна цена на недвижимите имоти. В случая не е налице спор, че оспореният АУЗД определя размера на таксата върху основа, която е по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите. Освен това ползването на такава основа по принцип не противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, при което изтъкнатите в жалбата обстоятелства за определяне на данъчната основа по отчетната стойност /съвпадаща с данъчната оценка/ на имотите, не представляват израз на материална незаконосъобразност на АУЗД нито обуславят неговата нищожност. Възражението на жалбоподателя се основава на норма, която все още не е част от действащото към момента на издаване на АУЗД право. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, а съгласно ал. 5 общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. Забраната основата да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, е предвидена чрез допълване на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ с § 6 от ЗИД на ЗМДТ обн. ДВ бр. 101 от 2013 г., като съгласно § 13 от ПЗР на този закон § 6 влиза в сила от 01.01.2018 г., а със ЗИД на ЗМДТ /обн. ДВ бр. 88 от 03.11.2017 г., изм. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. /, влизането в сила на § 6 е отложено за 31.12.2021 г. Следователно за периоди 2019 и **** г. не е в сила забраната определяната от общинския съвет основа по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, върху която пропорционално се определя размера на ТБО, да не е данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.
Жалбоподателят възразява, че в противоречие с материалния закон, вместо да приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, административният орган е определил размера на ТБО въз основа на ал. 2 на същия. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ редът, включително по отношение на основата, подлежи на регламентиране с наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В чл. 16б, ал. 1 от действащата Наредба на Общински съвет - Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино е предвидено размерът на таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци. Самата наредба не определя основи, като предвижда в чл. 16б, ал. 2, че основата се определя от общинския съвет, т.е. както е в настоящия случай с решение. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ е безпротиворечива в становището си, че тези две разпоредби регламентират способите за определяне размера на ТБО. Приема се, че същите не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност. В съдебната практика на ВАС между същите страни по аналогичен казус - Решение №6201/25.05.2021 година по адм.дело №1391/21 г., е прието, че „без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Задължение на администрацията е да определи коректно задължението на ползвателя. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Ясна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети план-сметки за съответните години и е определен годишният размер на таксата от ОбС; издадени са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването.“ Чл. 67, ал.1 и 2 ЗМДТ регламентира способите за определяне на размерът на ТБО и те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност в последователност, посочена в цитираната правна норма. При положение, че органът, издал АУЗД не е посочил поради каква причина ТБО не може да се определи по количество, незаконосъобразно е определил размера на дължимите ТБО съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ /чл. 16б, ал. 2 от Наредбата/. В този смисъл са решения на ВАС – адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 и др. Наличието на доклади на кмета на Община Ветрино по повод план-сметките по чл. 66, ал. 2 и 3 от ЗМДТ за 2019 и **** години /л.126-131 от делото/ не може да замести волеизявлението на компетентния орган, издал АУЗД да спази изискването на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, респ. да изясни причините за неприлагането му. Посредством заключението на вещото лице, свидетелските показания, приложените декларации вх.№5300-608/31.10.2018г. и вх.№5300-966/23.10.2019г. /л.23 и 24 от делото/ се установи, че за жалбоподателя е бил предвиден един брой контейнер тип „бобър“, който е бил напълно достатъчен да задоволи нуждите му, включително се установи и честотата на извозването на БО. Това навежда на извода, че количеството на битовите отпадъци отделяни от обекта на жалбоподателя може да бъде определено, включително може да се определи и размерът на необходимите средства за осъществяване на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Решението на ОбС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ и чл.16б, ал.1 Наредбата на Община Ветрино. При противоречие, следва да се приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове/. ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за количество битов отпадък. Таксата за битови отпадъци трябва да се определи според броя съдове за изхвърляне на такива находящи се до имота. Количеството на битовите отпадъци може да бъде установено след като всяка година се приема план - сметка за разходите за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване, има информация за периодичността на сметоизвозването, което става по график, предварително утвърден от кмета на Общината, има информация за общия брой на съдовете за сметосъбиране и за броя им предоставен на всяко едно от юридическите лица, предприятия по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗМДТ, за което всяка година също се утвърждава списък от кмета на Общината. /в същия смисъл Решение от 11.01.2019 г. по адм.дело №10984/2017 г. ВАС, Решение №3987/19.03.2019 г. по адм.д. №14206/ 2018 г. ВАС/ Безспорно се установи по делото, че количеството на битовия отпадък може да се определи в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, след като на дружеството е предоставен един контейнер.
На следващо място, безспорно се установи предоставяне от ответника на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Установените по делото факти са такива: за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ – в представените заповед № 307/11.09.2018 г. и заповед № РД-439/27.09.2019 г. на кмета на община Ветрино /л.107-110/ е посочено, че през 2019 г. и през **** г. се организира предоставянето и на трите услуги, като декларираните от жалбоподателя имоти независимо, че се намират извън регулацията на с. Ветрино, попадат в границите по т. І. 2 от двете заповеди. Що се касае до фактите за реалното предоставяне на услугите по отношение на „Ф+С Агро” ООД, ответникът установява съществуването на облигационни отношения между Община Ветрино и „Технокар” ЕООД, от който се установява, че за двата данъчни периода за територията на общината е налице предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, вкл. и такива за предоставяне на услугата „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения”.
Съдът констатира, че с оспорения АУЗД, в противоречие с изискването по чл. 62 изр. 2 от ЗМДТ, размерът на дължимата такса не е определен за всяка услуга поотделно. Предвид обстоятелството обаче, че производството е по реда на ДОПК и настоящата инстанция е такава по същество /чл. 160 от ДОПК/, следва да определи размера на дължимата от жалбоподателя такса. В тази връзка съдът съобрази следното: Същият се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ в годишен размер за всяко населено място с акт на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за отделните, описани в разпоредбата услуги. Разпоредбата на чл.16б, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино предвижда това да стане на база количеството на битовите отпадъци. Установи се, че за събиране на битовите отпадъци в имотите на жалбоподателя е предвиден един брой контейнер тип „бобър“, който е напълно достатъчен за нуждите на дружеството, при периодичност на извозване един път седмично. Дружеството използва само един съд за сметосъбиране, като в района, където се намира имота няма други съдове за сметосъбиране, които да могат да бъдат използвани от дружеството. Вещото лице установи, че за периода предмет на оспорения АУЗД – 2019 г. разходите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за един контейнер тип „бобър“ са в размер на 254.81 лв. /54.99 лв.+199.82лв./ а за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации е в размер на 230.74 лв. За календарната **** г. същите разходи възлизат на 224.20 лв. /54.99 лв.+169.21лв./ за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и 200.01лв. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации.
Понеже имотите на жалбоподателя са застроени, частта на ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания следва да се калкулира на база разгъната застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „б“, пр. първо от ЗМДТ. Вещото лице установява, че прилагането на метода посочен в чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ от ЗМДТ е невъзможно предвид липсата на данни в община Ветрино за брой ползватели на услугата в имота. Според заключението по допълнителната задача фактическите разходи, разпределени пропорционално за жалбоподателя съобразно РЗП на имотите са в размер на 473.42 лв. за 2019 г. и 917.34 лв. за **** г.
От горното следва, че дължимата от жалбоподателя ТБО за 2019г. е в размер на 958.97 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https://inetdec.nra.bg/, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/, до датата на издаване на АУЗД – 02.11.**** г. е в размер на 98.30 лв.
Дължимата от жалбоподателя ТБО за ****г. е в размер на 1 341.55 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https://inetdec.nra.bg/, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/, до датата на издаване на АУЗД – 02.11.**** г. е в размер на 1.12 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗД за незаконосъобразен в частта, в която на „Ф+С Агро” ООД за процесния период са определени задължения за ТБО, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата над размера от 254.81 лв. за 2019 г. и над размера от 224.20 лв. за **** г.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 230.74 лв. за 2019 г. и над размера от 200.01 лв. за **** г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 473.42 лв. за 2019 г. и над размера от 917.34 лв. за **** г. В частта за дължимите лихви за забава АУЗД е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2019 г. за разликата над сумата от 98.30 лв. и за **** г. за разликата над сумата от 1.12 лв. В останалата част жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност и компенсация. Направените такива от жалбоподателя в хода на съдебното производство, установени по съответния ред и съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, са общо в размер на 2460 лв. От ответника са представени доказателства за направени разноски в размер на 1700лв. Предвид размера на уважената част – 37 483.98 лв. от общия интерес по АУЗД – 39883.92 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 2311.97 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. Предвид размера на потвърдената част – 2399.94 лв. от общия интерес по АУЗД – 39883.92 лв., искането на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 102.29 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. По компенсация на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 2209.68 лв. поради което ответникът следва да се осъди да разплати същите.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК №****-1-2/02.11.**** г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.**** година на Кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в частта в която на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Борисова” № 52, ет. 5, представлявано от управителя С.Я.С., за периода 2019г. и периода ****г. са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва - за разликата над размера от 254.81 лв. за 2019 г. и над размера от 224.20 лв. за **** г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; - за разликата над размера от 230.74 лв. за 2019 г. и над размера от 200,01 лв. за **** г. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и - за разликата над размера от 473.42 лв. за 2019 г. и над размера от 917.34 лв. за **** г. за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, до размера на установеното с АУЗ задължение от 39 883.92 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 99.42 лв. до размера на установеното с АУЗ задължение от 2536.07 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Борисова” № 52, ет. 5, представлявано от управителя С.Я.С., против Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК №****-1-2/02.11.**** г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.**** година на Кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в останалата част, в която са определени задължения за такса битови отпадъци за период за 2019 г. и за период за **** г, както следва - в размер на 254.81 лв. за 2019 г. и в размер на 224.20 лв. за **** г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; - в размер на 230.74 лв. за 2019 г. и в размер на 200,01 лв. за **** г. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и в размер на 473.42 лв. за 2019 г. и - в размер на 917.34 лв. за **** г. за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, както и по отношение на законната лихва за сумата от 99.42 лв.
ОСЪЖДА Община Ветрино ДА ЗАПЛАТИ на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Борисова” № 52, ет. 5, представлявано от управителя С.Я.С. разноски по делото в размер на 2209.68 лв. /две хиляди двеста и девет лева 0.68 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:.........................