Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1629 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 560593 от 12.12.2018 г., постановено по гр. д. № 79301/2017 г., по
описа на СРС, ГО, 27-ми състав, е отхвърлен предявеният от ищеца В.С.Г. *** иск с прано основание чл. 49 от ЗЗД за
сумата от 4 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на претърпяно увреждане на 07.08.2017 г. в гр. София, бул. „******,
изразяващо се в ухапване от маркирано безстопанствено куче, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че освен за наличието на претърпени травми,
ищцата не е ангажирала други доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване да установяват, че в процесното време и място е била ухапана
от маркирано куче.
Срещу така
постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищцата, в която се излагат
съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се, че
след като се е стигнало до процесния инцидент, то ответникът не е положил
всички възможни усилия за овладяване популацията на бездомните кучета. Поддържа
се, че по делото е доказано бездействието на органите и длъжностните лица на С.О.
във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Излагат се твърдения, че в процесния случай са налице предпоставките на чл. 49
от ЗЗД за ангажиране отговорността на С.О.. Счита се, че в тежест на ответника
е било да установи в чия собственост или под надзора на кое лице се е намирало
процесното животно. Навеждат се съображения, че в резултат на ухапването В.Г. е
получила разкъсно-контузна рана на лявото бедро, че е преживяла общо
безпокойство и страх, както и че причиненото ѝ телесно увреждане се
установявало от представеното по делото медицинско свидетелство и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Поради което се претендира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за
постановяване на ново, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция като
основателна и доказана.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - С.О., е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност и
недоказаност на същата. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да
бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно,
съображенията за което са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като
възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на
работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е
лична и виновна по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Възложителят на работа
отговаря по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно
е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател
и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо
да се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на
работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от
техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да
възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени
куче срещу С.О. за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа от С.О. чрез своето действие или бездействие. По иск за
вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има
собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия
собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е
безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината
на основание чл. 49 от ЗЗД поради
неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени куче. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има
собственик, и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са
положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт - чрез всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за
външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни
обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.
Ищцата
твърди, че на 07.08.2017 г., около 04:30 часа, в района на жк Надежда, на бул. „******, е била ухапана на улицата от
маркирано бездомно куче, без по никакъв начин преди това да е предизвикала
животното. От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 504/2017
г. се установява, че при извършен от съдебен лекар на 09.08.2017 г. преглед, последният е констатирал, че по левия крат на
В.Г. има оток, кръвонасядания, дълбоки и повърхностни охлузвания, като тези
увреждания са получени в резултат от действитето на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети, каквито са и куческите зъби, и могат да се получат по време и начин,
съобщен от постадалата, и са й причинили временно разстойство на здравето,
неопасно за живота. В първоинстанционното производство е била назначена и
изслушана съдебно-медициснка експертиза, която не е била оспорена от страните и
съдът намира за компетентно изготвена, от заключението на която се установява,
че от данните за извършения на В.Г. на 09.08.2017 г. преглед, при който са
констатирани следните травми на ищцата – контузия с оток и кръвонасядане на широка
площ /14-15/5-7 см/ по предната и външно-странична повърност на ляво бедро,
непосредствено над колянната става, с разположени на фона му три отделни
дълбоки нарушения цялостта на кожата – охлузвания, с размер по около 0.3-0.4 см
и излизащи от тях отделни драскотини, то получаването на така описани травми
добре може да се обясни с механизма на притискане при ухапване от куче, като
разположените на фона на кръвонасядането охлузвания са характерни за
въздействие на остри зъби. Експертът е посочил, че така описание травми на
ищцата са й причинили разстройство на здравето, неопасно за живота, като
средната продължителност на възстановяване след подобна травма е от порядъка на
2-3 седмици.
Предвид гореизложеното настоящият съдбен състав намира, че по делото е
установено, че действително В.С.Г. в
посоченото от нея време е била ухапана от куче. Правилно обаче се явява и
заключението на СРС, че освен за наличието на претърпени
травми, ищцата не е ангажирала други доказателства, които при условията на
пълно и главно доказване да установяват, че в процесното време и място е била
ухапана именно от маркирано/безстопанствено куче. Както вече беше посочено, за да възникне притезателното право на увредения от
нападение от безстопанствени куче срещу С.О. за обезвреждане на
неимуществените вреди в негова тежест е да докаже факта, че кучето е било
безстопанствено.
За установяването на това обстоятелство не е необходимо да съществува свидетел
на инцидента, който е разпознал кучето, знае начина му на живот и може да
възпроизведе всички факти, от които маже да се направи обосновано заключение за
безстопанствения му характер. Това може да бъде установено и чрез косвени
доказателства: за местообитанието на безстопанствени кучето с агресивно
поведение, за подаването на сигнали до общината за такива местообитания и за
предприетите или непредприетите мерки, включително и залавяне на кучето по
описание от ищцата. Последното обстоятелство, ако е установено, има значение и
за преценката на адекватността и на ефективността на предприетите мерки от
общината /в този смисъл решение № 308/03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о./. Видно от събрания по делото
доказателствен материал, от страна на ищцата не са ангажирани никакви
доказателства в гореописаната насока, поради което и не следва да се ангажира
отговорността на ответника за причинената й вреда, тъй като по делото не е
установено тя да е предизвикана от ухапване от безстопанствено куче. Ето защо и въззивната жалба е неоснователна, а решението
на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е претендирала такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 560593 от 12.12.2018 г., постановено по гр. д. № 79301/2017 г., по описа на
СРС, ГО, 27-ми състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.