РЕШЕНИЕ
№ 14109
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110100628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 769/02.01.2024 г. по описа на СРС, депозирана от
Л. К. В., ЕГН **********, гр. София, кв. действаща чрез адвокат Г. Й. Г., съдебен адрес: гр.
София, ул. , против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, съдебен
адрес: гр. София, ул. чрез адвокат К. П. И., с която е предявен положителен установителен
иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро (четиристотин евро),
представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО)
261/2004 за закъснение на полет W6 4321 София - Париж от 08.03.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 03.10.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пътувала от летище София до летище Бове,
Париж със закупен билет за полет W6 4321 на 08.03.2023 г. Сочи, че във възражението
срещу издадената по нейно заявление по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение, ответникът е заявил, че полетът е бил отменен, поради стачка на служителите в
Управление на въздушното движение във Франция, засегнала всички полети. Твърди, че на
същата дата на летище Бове, Франция, имало осъществени много полети, които са кацнали,
поради което стачката не е засегнала всички полети, както твърди авиопревозвачът. Счита,
че в случая не е налице обстоятелство, което да изключва отговорността на ответника и че в
тежест на авиокомпанията е да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл, освен с
цената на непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието си към дадения момент,
да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа. Счита, че такива
обстоятелства не са налице в процесния случай, поради което е налице право на
1
обезщетение и претендира такова в размер на 400 евро. Сочи, че е подал заявление по чл.
410 от ГПК, което е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. След възражение от длъжника, ищецът е предявил настоящия
иск. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК. Признава, че между страните е имало сключен договор за въздушен превоз по
посоченото направление и на посочената в исковата молба дата. Сочи, че поради стачка на
служителите в Управление на въздушното движение във Франция, засегнала всички полети,
полетът е бил отменен още на 05.03.2023 г., като на ищцата било предложено
премаршрутиране за 10.03.2023 г. за полет W64321 и ищецът бил презаверил билета си в
16.56 часа на 08.03.2023 г., а в 23.57 часа на 08.03.2023 г. презаверил самолетния си билет с
резервация PNR VBSNTY за полет W64321 SOFBVA за 13.03.2023 г. Твърди, че ищецът се е
качил на борда и е пътувал с полет W64321 SOF-BVA на 13.03.2023 г. С оглед на горното,
счита, че не дължи обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., тъй като полетът е бил
отменен, поради извънредни обстоятелства, извън контрола на въздушния превозвач. Счита
иска за неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На основание чл. 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за
всички полети с разстояние над 1500 км.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз с посоченото в исковата молба
съдържание, който полет е бил отменен въпреки потвърждаването на резервацията.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задължението или наличието на правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства, в
това число собствените си възражения и твърденията за премаршутиране на полета, който
ищецът е ползвал по посочения в отговора на исковата молба начин и време.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
С определение от 01.04.2024 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че между
страните е имало сключен валиден договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4321
София - Париж от 08.03.2023 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването му за доказано.
Между страните не е спорно и видно от представените по делото писмени
доказателства, полет W6 4321 София - Париж от 08.03.2023 г. е отменен от превозвача.
Ответникът навежда възражение, че процесният полет е отменен, поради извънредни
обстоятелства извън контролна на въздушния превозвач, а именно стачка на служителите в
управление на въздушното движение във Франция, което било засегнало всички полети. За
установяване на това обстоятелство, ответникът представя по делото публикувано
обявление на публично достъпен сайт за новини, което съдът намира, че няма
доказателствена стойност. Представя още и имейл кореспонденция от дежурния ръководител
полети от 05.03.2023 г., от който е видно, че осем полета, планирани от авиокомпанията за
08.03.2023 г. са отменени.
От приетите по делото писмени доказателства, в това число и представена от ищеца
справка, се установява, че на 08.03.2023 г. от летище София е осъществен полет с
направление Париж на друга авиокомпания.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004, опериращ въздушен
2
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл.7, ако докаже, че отмяната е причинена
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Извънредни
обстоятелства съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение,
закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този
самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за
избягване на закъснения или отменени полети.
Чл. 5 от Регламент № 261/2004 предвижда, че засегнатите пътници имат право на
обезщетение за сметка на опериращия въздушен превозвач в съответствие с чл. 7, § 1 от
Регламента, освен ако предварително не бъдат уведомени за отмяната при спазване на
сроковете по параграф 1, буква в), подточки i)—iii) от този член 5, за което по делото
доказателства от ответника не се представиха. Член 5, параграф 3 от посочения регламент
обаче позволява този превозвач да бъде освободен задължението да изплаща обезщетение,
ако докаже, че отмяната се дължи на „извънредни обстоятелства“. В тази връзка според т. 42
от Решение от 23.03.2021 г., Airhelp (C‑28/20, EU:C:2021:226), извънредни обстоятелства
може да възникнат поконкретно в случаи на стачки, които оказват въздействие върху
дейността на опериращия въздушен превозвач, но законодателят на Съюза е имал предвид
стачките, които са външни за дейността на съответния въздушен превозвач. Следователно,
именно стачни движения, започнати и последвани от ръководители на полети или от
персонала на летище, може да представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.
5, § 3 от Регламента. За сметка на това, стачка, започната и последвана от членове на
персонала на опериращ въздушен превозвач, представлява „вътрешно“ за това предприятие
събитие, включително, когато става въпрос за стачка, започнала по призив на синдикални
организации, при положение че същите действат в интерес на работниците на посоченото
предприятие. Същевременно, ако такава стачка намира източника си в искания, които само
публичните органи могат да изпълнят и които поради това са извън ефективния контрол на
съответния въздушен превозвач, тя може да представлява „извънредно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004.
С оглед изложеното, в конкретния случай следва да се приеме, че твърдяната от
ответника стачка се явява външно събитие за въздушния превозвач. Поддържаното от
ответника правоизключващо възражение обаче остана недоказано, тъй като не се установява
по делото, че отмяната на процесния полет е настъпила в резултат на твърдените
непредвидени обстоятелства и е налице основание да се приложи изключението по чл. 5, § 3
от Регламента – не се доказва наличието на стачни действия в периода от 7 до 9 март 2023 г.
на летище Париж, нито отмяната на процесния полет да е в пряка причинно-следствена
връзка със стачните действия. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се
установява и се оборва тезата на ответника, че на посочената дата всички полети до летище
Париж са отменени поради стачка, като в същия ден били реализирани множество полети от
летището.
Въпреки че в деня на полета не е имало основание за неговата отмяна, превозвачът
излага твърдения, че на ищеца е предложено премаршрутиране, като същият е презаверил
самолетния си билет. Годни доказателства обаче в тази посока не са представени от
ответника. Представено е извлечение от системата на оператора, но в нея се съдържа
информация, както за полет, планиран за 8.3.2023 г., така и за полети с дата 10.03.2023 г. и
13.03.2023 г. Липсват доказателства и относно обстоятелствата, уведомен ли е ищеца за
отмяна на полета и кога, с оглед възможността предвидена в чл. 5, буква „в“ за
3
освобождаване от отговорност на превозвача при отменен полет и предложено
премаршрутиране.
Следва да се посочи още, че при изискването за разумно премаршрутиране ответникът
по принцип не би могъл да се ограничи само с предлагането на премаршрутиране на ищеца
към неговия краен пункт на пристигане със следващия опериран от самия него или от който
и да е друг въздушен превозвач полет, който пристига в крайния пункт на следващия ден
спрямо първоначално предвиденото за пристигането му (в т. 61 на решение от 11 юни 2020 г.
на Съда на ЕС по дело C-74/19, LE срещу Transportes Aereos Portugueses SA, е прието, че чл.
5, пар. 3 във вр. със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл,
че премаршрутирането на пътник – извършено от въздушен превозвач с друг опериран от
самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника
въздухоплавателно средство /вследствие на което този пътник е пристигнал на следващия
ден спрямо първоначално предвиденото/, не представлява „разумна мярка“, освобождаваща
този превозвач от задължението му за плащане на обезщетение, предвидено в чл. 5, пар.1, б.
„в“ и чл. 7, пар. 1 от този регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност
за премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и
да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно време на пристигане като следващия
полет на съответния въздушен превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране
представлява за последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му
към релевантния момент, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция/.
Следователно, доколкото по делото не се спори, че процесният полет е бил отменен и
при липса на доказателства за настъпване на някое от обстоятелствата, които освобождават
превозвача от отговорност, при доказателствена тежест възложена по Регламента върху него,
то следва да се приеме, че той дължи на ищеца обезщетение в размер на 400 евро за отменен
полет W64321, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват
единствено на ищеца. Последният претендира разноски в размер на 425 лева в настоящото
(25 лева държавна такса и 400 адвокатски хонорар), както и 425 лева в заповедното
производство (25 лева държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.
- клон България КЧТ“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, съдебен адрес: гр. София, , чрез адвокат К. П. И. и Л. К.
В., ЕГН **********, гр. София, кв. действаща чрез адвокат Г. Й. Г., съдебен адрес: гр.
София, ул. че ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ“ с ЕИК:
********* дължи на ищеца Л. К. В., ЕГН **********, на основание чл.422 вр. с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, сумата от 400,00 евро (четиристотин евро), представляваща
главница за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отменен
полет W6 4321 София - Париж от 08.03.2023 г., ведно със законна лихва, считано от
03.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 54561/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ“ с ЕИК: ********* да
заплати на Л. К. В., ЕГН **********, гр. София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
425 (четиристотин двадесет и пет) лева – разноски в настоящото и сумата от 425
(четиристотин двадесет и пет) лева – разноски в заповедното производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5