№ 260053 / 10.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. М. 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр. М. НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор Н. В. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ НОХД № 174 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – гр.Монтана е внесла Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК против М.С.К. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx – обвиняема по Досъдебно производство № 311/2020г. по описа на ОДМВР – гр. Монтана извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът, редовно призован, се явява лично като поддържа обвинението и моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемата за виновна и й наложи минимално по размер наказание.
Обвиняемата М.К., редовно призована, се явява лично. Без да оспорва фактическата обстановка и доводите на прокурора, същата се съгласява с тях и моли за налагане на минимално по размер наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемата М.С.К. е родена на xxxгxxx Й. Област М. ул.,,Р.” № 1, българин, български гражданин, с основно образование, безработна, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Обвиняемата М.К. живее в с.Д. Й. на семейни начала, въпреки че няма сключен граждански брак. Майка е на три деца /Д. – родена през xxxx г., В. – роден през xxxx г. и П. – родена през месец xxxx ./ и всяка година кандидатствала за социални помощи в ДСП – гр.Монтана. През 2019г. жена, представила се като Г. й предложила да сключи граждански брак със сръбски гражданин, обяснила й че нямало да се знае в България за този брак и обвиняемата се съгласила, срещу което получила сумата от 400 лева. На 09.08.2019г. в гр.Нови пазар, Република Сръбска, обвиняемата сключила граждански брак със сръбския гражданин Д. Д.
На 15.08.2019г. обвиняемата К. отново подала декларация пред служител в ДСП свидетелката К. К., командирован на изнесено работно място в с.Д. Й. Област М. в която декларирала, че въпреки че вече е била омъжена за сръбски гражданин, няма сключен граждански брак. Със Заповед № ЗСПД/Д – М/3439/ 22.08.2019г. на Директор на ДСП – гр.Монтана на обвиняемата била отпусната месечна помощ в размер на общо 135 лева. През месец март 2020г. в ДСП – гр.Монтана била получена информация, че К. е била сключила граждански брак в Република Сърбия на 09.08.2019г. и със Заповед № 3439/06.04.2020г. била прекратена отпуснатата й месечна помощ.
С Постановление от 31.08.2020г. било образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството им на свидетели първоначално обвиняемата М.К., както и К. К., която получила декларацията, а също така и П. И. и Л. К., които са отработили заявлението и декларацията. Била назначена и съдебно почеркова експертиза, чието заключение доказва, че подписът, положен върху графа ,,Декларатор 1 и 2” е на обвиняемата К.. Приобщени са като писмени доказателства и доказателствени средства самото заявление - декларация, Акт за сключен граждански брак № 0025/05.03.3030г. Заповедите на Директор на ДСП – гр.Монтана във връзка с отпускането и прекратяването на предоставената помощ и справка за съдимост.
С Постановление от 22.12.2020г. към наказателна отговорност била подведена деклараторката М.С.К.. Разпитана в качеството си на обвиняема, същата признала вината си пред разследващия полицай като депозирала обяснения. В тях подробно описала случилото се във връзка със сключения граждански брак със сръбски гражданин, но не и по въпроса с попълването и подаването на въпросната декларация.
Съдът кредитира признанията на обвиняемата, дадени в хода на досъдебното производство, като достоверни и изхождащи от лице, което обективно излага релевантни към предмета на доказване факти и обстоятелства. Не следва обаче да бъдат възприети твърденията й, че не е знаела какви документи подписва, както и че не е осъзнавала, че е сключила брак с чуждестранен гражданин. При собствените обяснения на обвиняемата се установява, че същата е получила сумата от 400 лева от неустановено по делото лице с пълното съзнание, че ще сключи граждански брак и осъзнавайки, че това обстоятелство няма бъде известно в страната ни.
Нейните обяснения се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно почеркова експертиза. Самата обвиняема не отрича, а напротив признава, че към момента на подаване на заявлението – декларация е била в брак с чуждестранен гражданин, а показанията на свидетелите и заключението на вещото лице доказват подписването и подаването на документа пред съответните държавни органи.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства съда намира, че със своето поведение обвиняемата е извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.
Предвид възприетата фактическа обстановка и с оглед съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че обвиняемата М.К. е извършила престъплението ,,лъжливо деклариране” по чл.313, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е формално и се счита за извършено чрез действие, т.е. обвиняемата собственоръчно е попълнила декларация по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, в която е отразила невярна информация, а именно, че няма сключен граждански брак, а всъщност е имала такъв със сръбския гражданин Д. Д.
От субективна страна състава на престъплението се счита за извършен при форма на вина – пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала, че има сключен граждански брак, за което е била изрично предупредена от неустановено по делото лице и е получила сума срещу даденото й съгласие и същевременно е отразила противното в процесната декларация.
За извършеното санкцията на правната норма по чл. 313, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Състава на престъплението не предвижда настъпването на съставомерни имуществени вреди.
От справката за съдимост се установява, че към момента на извършване на престъплението обвиняемата не е била осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК.
Следователно са налице кумулативните предпоставки за приложение института на освобождаване от наказателна отговорност и налагане н. административно наказание по чл. 78а, ал.1 от НК и. същевременно липсват отрицателните предпоставки по ал.7 от НК.
Санкционната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК е приложима, тъй като предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1 000 до 5 000 лева за извършени умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до три години или лишаване от свобода до пет години или друго по – леко наказание при непредпазливите.
При определяне на размера на наказанието, съдът съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение на дееца, признаването на вината в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало, а от друга – високата степен на обществена опасност на деянието, стремеж към противоправно обогатяване посредством деклариране на неверни данни, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.
С оглед преценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и като отчете обстоятелството, че обвиняемата е безработна съдът намира, че на същата следва да й бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Балансът между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства обуславят като справедливо минималното по размер наказание, което и. би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана сумата в размер на 130,03 лева представляваща възнаграждение за вещо лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова експертиза, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата М.С.К. родена на xxxгxxx Й. Област М. ул.,,Р.” № 1, българин, български гражданин, с основно образование, безработна, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВНА в това, че на 15.08.2019г., в с.Д. Й. Област М. пред К. К. – служител в Дирекция ,,Социално подпомагане" - гр.М. съзнателно потвърдила неистина в писмена декларация – Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д – М/3439 от 15.08.2019г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на средно образование, но не – повече от 20 годишна възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД, която по силата на закон - чл.7 и чл.10, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца се дава пред орган на властта – Директор на ДСП – гр. Монтана за удостоверение истинността на обстоятелството, че към въпросната дата не е била омъжена, въпреки наличието на сключен граждански брак на 09.08.2019г. в Република Сърбия със сръбския гражданин Д. Д. поради което и на основание чл.313, ал.1 във вр. с. чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност като й налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА М.С.К. (със снета по – горе самоличност) да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана сумата в размер на 130,03 (сто и тридесет лева и три стотинки) лева представляваща възнаграждение за вещо лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно почеркова експертиза, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от по 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: