№ 1860
гр. В., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110104001 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл.422 от ГПК, подадена
от ищецът Е.С., с адм. адрес: град В., ж.к.„В.В",бл.212, вх.7, представлявана от Управителя
на Е.С. А.Т.А. ЕГН **********, действащ чрез адв.К.Й. А. - ВАК, съд. адрес за призоваване:
гр. В., бул. „В.Л.“ № 8, ет.2 , срещу ответника Г. М. М. ЕГН **********, с адрес: град В.,
ж.к.„В.В", бл.212, вх.7, ап.210, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 656,03лв., главница, ведно със законната лихва, от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК – 07.01.2021г- до окончателното й изплащане, които суми са
присъдени с издадена заповед по ч.гр.дело № ***/2021г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
исковата молба: Сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства: За посочените
суми, е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като срещу издадената от съда заповед по ч. гр.
д. № ***/2021г. на ВРС, ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
За сумата на главницата, се сочи, че представлява периодично плащане на такси към Е.С.,
натрупана за период от 40 месеца, като сумата е дължима и изискуема. Сумата е формирана
от месечни дължимите такси към Е.С., чийто размер е определен в решения на общи
събрания на Е.С.. На общо събрание на Е.С., проведено на 19.05.2015г. - в т. 2 и т. З от
протокола, съставен от събранието, са обективирани решения, с които е определен размера
на таксите, дължими към Е.С.. Таксите за консумативни разходи, се сочи, че се разпределят
съобразно броя обитатели в апартамент. Такса за управление и поддръжка, се сочи, че е
определена в размер на 4.00лв. от апартамент месечно. Вноската за фонд ремонт и
обновление е определена съобразно притежаваните ид.части от общите части на сградата,
1
както следва: гарсониери - 2.00лв. месечно; двустайни апартаменти - 3.00лв. месечно:
двустайни апартаменти /непреходни/ - 4.00 в. месечно, тристайни апартаменти - 5.00лв.
месечно. На общо събрание на Е.С., проведено на 06.10.2016г., в т. 2, се сочи, че е
обективирано решение, с което е определена сума в размер на 5.00лв. месечно за наем за
ползване на междуетажна стаичка. В т.4 от същото събрание е определен повторно размера
на таксите дължими към Е.С., като те остават непроменени. Сумата по месеци, според
ищецът, е формирана по следния начин за следните периоди, като се взема в предвид, че
апартамента е бил обитаем за процесния период от един човек, както и че ползва
междуетажна стаичка.
Сочи се, че Апартамент № 210, е тристаен и съгласно решение на общо събрание за него се
начислява сума за фонд ремонт и обновление в размер на 5.00лв. месечно: м.01.2018 г.-17.65
лв.; м.02.2018 г.-17.77 лв.; м.03.2018 г.-17.67 лв.; м.05.2018 г.-17.58 лв.; м.05.2018 г.-17.62
лв.; м.06.2018 г.-17.55 лв.; м.07.2018 г.-17.73 лв.; м.08.2018 г.-17.86 лв.; м.09.2018 г.-17.98
лв.; м.10.2018 г. - 18.30 лв.; м.11.2018 г. - 17.81 лв.; м.12.2018 г.- 17.96 лв.; м.01.2019 г.- 18.11
лв.; м.02.2019 г.- 18.24 лв.; м.03.2019 г. - 18.23 лв.; м.04.2019 г. - 18.09 лв.; м.05.2019г.-18.34
лв.; м.06.2019 г.-18.35 лв.; м.07.2019 г. - 18.35 лв.; м.08.2019 г.- 18.26 лв.; м.09.2019 г.- 18.42
лв.; м.10.2019 г. - 18.37 лв.; м.11.2019 г. - 18.45 лв.; м.12.2019 г. - 18.54 лв.; м.01.2020 г.-18.64
лв.; м.02.2020 г. - 18.45 лв.; м.03.2020 г. - 18.38 лв.; м.04.2020 г. - 18.53 лв.; м.05.2020 г.,
18.43 лв.; м.06.2020 г. - 18.39 лв.; м.07.2020 г.-18.51 лв.; м.08.2020 г. - 18.47 лв.; м.09.2020 г. -
18.47 лв.; м.10.2020г. - 18.81 лв.; м.11.2020 г. - 18.85 лв.; м.12.2020 г. - 18.87 лв.
Сочи се, че претендираната сума, в размер на 656.03лв., разбита съобразно отделните
разходи по основание за консумативни разходи, отделно фонд ремонт и обновление,
отделно такса за управление и поддръжка, отделно наем за ползване на междуетажна
стаичка, отделно текуща каса, е както следва:
За периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2020 г. за консумативни разходи е в размер на 116.03 лв.;
За периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2020 г. за фонд ремонт и обновление е в размер на
180.00 лв.;
За периода от м. 01.2018г. до м. 12.2020 г. за такса управление и поддръжка е в размер на
144.00 лв.;
За периода от м.01.2018 г. до м. 12.2020 г. за наем за ползване на между етажна стаичка е в
размер на 180.00 лв.;
За периода от м. 01.2018 г. до м. 12.2020 г. за текуща каса е в размер на 36.00 лв.
Сочи се, че поради неплащане на задълженията и оспорването им в срока по чл.414 ГПК, се
предявява иска по чл.422 ГПК.
С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, е постъпил такъв от самия ответник Г. М. М. ЕГН
**********. С отговора, се възразява срещу дължимостта на сумите, като се сочи от
ответника, че не живее в апартамента и последния е необитаем. Поради изложеното,
2
ответникът счита, че не дължи разходи за консумативи към ЕС. По отношение на стаичката
твърди, че не е ползвал такава.
При изложеното се настоява за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з., ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искови
претенции, а ответникът оспорва същите и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
По същество, ищецът Е.С., представлявана от управителят й, претендира заплащане на
дължимите от собственика на обект, в сграда, в режим на Е.С., разходи за управлението и
поддържането на общите части на сградата, включващи консумативни разходи,
разпределени на човек /обитател на ЕС/, фиксирана такса за фонд ремонт и управление,
фиксирана такса управление и поддръжка, такса за ползване на междуетажна стаичка и
такса текуща каса, т.е. вземания по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
В тежест на ищцовата страна, е да установи следните правнорелевантни факти, а именно:
учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; че ответникът е собственик на сочения обект в сграда в режим на Е.С., с адм. адрес:
град В., ж.к.„В.В", бл.212, вх.7; че с решение на ОС на ЕС от 19.05.2015г., е определен
размер на месечната вноска за консумативни разходи, разходи за управление и поддръжка,
фонд ремонт и обновление за ап. №210 в ЕС; настъпване изискуемостта на вземанията и
размера на исковете.
В тежест на ответната страна, е да докаже точно изпълнение на решението на общото
събрание за заплащане на месечните вноски за консумативни разходи, разходи за
управление и поддръжка, фонд ремонт и обновление за ап.№210 в ЕС, или да установи
всички наведени от нея положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото е прието на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, за безспорно установено между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на ап.
№210, в сграда в режим на Е.С. на адрес: град В., ж.к.„В.В", бл.212, вх.7.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията от ДВ, бр. 57 от 2011 г., в сила до изм. от ДВ бр.
26 от 2016 г./, разходите за управление и поддържане на общите части на Е.С., се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Дефиниция на понятието "Разходи за управление и поддържане" се съдържа в § 1, т. 11 от
ДР на ЗУЕС /редакция ДВ, ДВ, бр. 57 от 2011 г./. Това са разходите за консумативни
материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
3
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Видно от Протокол от 19.05.2015г., е взето решение да се определят таксите за управление и
поддръжка – фиксирано за сумата от 4 лв. В чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011
г.), е предвидено, че не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в Е.С. не повече от 30
дни в рамките на една календарна година.
В чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), е предвидено, че общото събрание с
мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части, може да реши
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление
и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния
съвет (управителят).
Предвидени са две различни хипотези на закона: по ал. 2 – при отсъствие от минимум
единадесет месеца с годината и по ал. 3 – при отсъствие повече от един месец в годината.
В първата хипотеза, освобождаването от разноски за текущи разходи на ЕС е по силата на
императивната норма на ЗУЕС /екс леге/ и не е предвиден уведомителен режим за ЕС. Само
че, тежестта на доказване на предпоставките на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС е на ответника, който
твърди, че е налице обстоятелството по ал. 2. В настоящия процес не се ангажираха
доказателства в срок, че ответникът пребивава в Е.С. по-малко от 30 дни в рамките на една
календарна година.
Уведомителен режим е предвиден в чл. 51 ал. 3 от ЗУЕС. В тежест на ответника е да докаже,
че е уведомил писмено председателя на управителния съвет за отсъствието си за посочения
срок. Отделно от това обаче следва да е налице и решение на ОС на ЕС, за освобождаване на
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление
и поддържане по ал. 1. В конкретния случай няма такова решение и нормата на чл. 51 ал. 3
от ЗУЕС е неприложима.
Доколкото не се доказа да е налице предпоставката на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС по отношение на
ответника, същият дължи заплащане на таксите за управление и поддръжка –
претендирания общ размер от 144,00 лв. /или по 4 лв. месечно, съгласно взетото решение по
т. 2 от протокола на ОС на ЕС от 19.05.2015г./ за периода м.01.2018г. – м.12.2020г.
Съгласно чл. 50 от ЗУЕС, Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и
поддържа фонд "Р.О.". Средствата във фонда се набират от: 1. ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание, съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на Е.С., но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната; 2. други източници.
Съгласно законовите разпоредби не само, че е допустимо, но е и задължително да бъдат
4
гласувани и събирани средства във фонд "Р.О.", като бъдат събирани ежемесечни вноски,
предварително, преди възникване на нуждата от ремонт. Задължени лица по чл. 50, ал. 1, т. 1
от ЗУЕС /за ежемесечните вноски/ са само собствениците на обекти в ЕС, не и обитатели.
Това обстоятелство произтича от характера на задължението, а именно за ремонтни
дейности. Заплащането на същите е дължимо от собствениците на жилища и др. обекти,
именно въз основа на притежаваната от тях собственост. Поради това, е без значение за
заплащането на това задължение, дали лицето е обитавало собствения си апартамент за
периода или не. Поради това и в разпоредбата на чл. 50 от ЗУЕС, не е предвиден ред за
освобождаване на собственик на обект от ЕС от разноските за ремонт и обновление на ЕС.
Доколкото ответникът не оспорва, че е собственик на ап.№ 210 от ЕС, той дължи сумата от
180лв. за периода от м. януари 2018 год. до м. декември 2020 год., /или по 5 лв. на месец,
съгласно взетото решение по т. 3 от протокола на ОС на ЕС от 19.05.2015г./
Видно от протокол от 06.10.2016г. на ОС на ЕС, в т. 4, е взето решение определянето на
текуща такса – 1лв. на апартамент. Доколкото решението за определяне на тази такса е
валидно взето, липсва обжалване, поради незаконосъобразността му по реда на чл. 40 ЗУЕС,
то следва да се приеме, че ответникът дължи така фиксираната такса, и установителният иск
в тази му част в размер от 1лв. месечно, или равняващото се на 36лв. за тридесет и шест
месеца от м.01.2018г. до м.12.2020г., следва да бъде уважен.
С исковата молба, като продължение на заповедното производство, се претендира и сумата
от 180.00лв., представляваща наем за ползване на междуетажна стаичка за периода
м.01.2018г. до м.12.2020г. Сумата е формирана въз основа на взето решение от 16.10.2016г.,
с което /в т.2/ е определен наем за ползване на стаичка между етажите – 5 лв. на месец. Към
това решение е определено и условието при освобождаването й да бъде отправено
уведомление до управителя на ЕС. От изписаното допълнение към този текст става ясно, че
ползватели са: ап. 191, 194, 206, 210, 213, 215 и 221, сред които попада собствения на
ответника ап. 210. Доколкото решението на ОС на ЕС е взето на 16.10.2016г., то следва да се
приеме, че именно към тази дата ответникът, в качеството си на собственик на ап. 210 е бил
ползвател на такава междуетажна стаичка, предвид изричното изписване на ползвателите в
протокола. По повод на това както с възражението по 414 ГПК, така и с отговора на
исковата молба ответникът е възразил, че към процесния период не ползва такава стаичка.
Доколкото обаче доказателства отправено уведомление до управителя на ЕС за това, не са
ангажирани, така както е прието и записано в приетото Решение на ОС на ЕС, следва извод
за неоснователност на твърденията на ответника в тази им част, съответно уважаване на
исковата претенция относно наема за ползване на междуетажна стаичка за периода
м.01.2018г. до м.12.2020г. в пълния размер от 180 лв., равняващи се 5 лв. за всеки от
процесните 36 месеца.
По отношение на консумативните разходи, в размер на 116,03лв., за периода от м.01.2018г.
до м.12.2020г., се приема следното: За разлика от разгледаните по – горе фонд управление и
поддръжка, и фонд Р.О., които са определени във фиксиран размер за съответна сума, на
събранието от 19.05.2015г. е взето решение консумативните разходи да бъдат определяни
5
спрямо броя на обитателите. В тази връзка недоказано остана твърдението на заявителя в
исково производство както в какво са се изразявали тези консумативни разходи, така и
техния размер. Сочи се от заявителя и ищец в производството, че консумативните разходи
възлизат на 116,03лв., но нито са наведени твърдения, нито се установи за какво са
разходвани те, нито по безспорен и категоричен начин се установи какъв е бил броя
обитатели през процесния период м.01.2018г. – м.12.2020г. Посочването на фиксирана сума
за консумативни разходи, без да е ясно в какво точно се изразяват те, както и какъв е бил
броят на обитателите, води до невъзможност за преценка дължимостта на така
претендираната сума от 116,03лв., което води до извода за нейното отхвърляне като
недоказана по основание и размер.
По разноските:
Предвид изхода от спора и направеното искане от ищеца за присъждането на разноски,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден за заплати съразмерно на уважената част
от исковете, както разноските в заповедното производство, така и в исковото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г.
Съгласно Заповед за изпълнение № *****/08.01.2021 год. по ч.г.д. № ***/2021г. на ВРС, 33-
ти състав, разноските са в размер на 25 в. – д.т. и 200лв. – адвокатско възнаграждение.
Доказателства за заплатена държавна такса са приложени към заявлението, а на л.15 и
договор за правна защита с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
От посочените суми ответникът дължи сумата от 185,20лв., представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно уважената част от иска.
На л.14 от г.д. № 4001/2021г, на ВРС, 33-ти състав, е приложен договор за правна защита и
съдействие за сумата от 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а доказателство за
довнесена държавна такса в размер на 25лв. за исковото производство е представена към
исковата молба.
Поради това, ответникът дължи сумата от 267.52лв., представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът не е сторил разноски по делото – няма доказателства за това, и не претендира
разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС , в отношенията между страните, че ответникът Г.
М. М. ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к.„В.В.” бл.212, вх.7, ет.6, ап.210, ДЪЛЖИ НА
ищеца Е.С., с адрес гр.В., ж.к.„В.В.”бл.212, вх.7, представлявана от А.Т.А. ЕГН
**********, управител на Е.С., сумата от 540.00лв./петстотин и четиридесет лева/,
6
представляваща претендирани главници за дължими суми за фонд ремонт и обновление, за
такса управление и поддръжка, за наем на междуетажна стаичка и за такса текуща каса,
свързани с поддръжката на общите части за периода от м.01.2018 год. до м.12 2020г.,
формирани като сбор от следните суми: -180.00 лв., за периода от м.01.2018 г. до м.
12.2020 г., за фонд ремонт и обновление; -144.00 лв., за периода от м.01.2018г. до м. 12.2020
г. ,за такса управление и поддръжка; -180.00 лв., за периода от м.01.2018 г. до м. 12.2020 г.
,за наем за ползване на между етажна стаичка; -36.00 лв., за периода от м. 01.2018 г. до м.
12.2020г., за текуща каса; ведно със законна лихва върху главниците от 540 лева, считано
от датата на подаване на заявлението - 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №*****/08.01.2021 год. по
ч.г.д. № ***/2021г. на ВРС, 33-ти състав, коригирана на основание чл.247 от ГПК с
разпореждане от 29.11.2021г., постановено по.г.д. № ***/2021г. на ВРС, 33-ти състав, в
частта досежно искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
заявлениетоГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът Г. М. М. ЕГН **********, с
адрес гр.В., ж.к.„В.В.” бл.212, вх.7, ет.6, ап.210, ДЪЛЖИ НА ищеца Е.С., с адрес гр.В.,
ж.к.„В.В.”бл.212, вх.7, представлявана от А.Т.А. ЕГН **********, управител на Е.С.,
сумата от 116,03лв./сто и шестнадесет лева и три стотинки/, представляваща дължими
суми за консумативни разходи за Е.С., свързани с поддръжката на общите части за периода
от м.01.2018г. до м.12.2020г., ведно със законна лихва върху посочената главница ,
считано от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането , за която е издадена
Заповед за изпълнение № *****/08.01.2021г. по ч.г.д. № ***/2021г. на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. М. М. ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ж.к.„В.В.” бл.212, вх.7, ет.6, ап.210, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е.С., с адрес гр.В., ж.к.
„В.В.”бл.212, вх.7, представлявана от А.Т.А. ЕГН **********, управител на Е.С., сумата от
267.52лв /двеста шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
разноски сторени в исковото производство по чл.422 ГПК, както и сумата от 185,21лв./сто
осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.г.д. № ***/2021г. на ВРС, 33-ти състав, определени съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
7
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8