№ 117
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901114 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от МАРК 2 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул."България" № 51Б, ет. 4, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
бул.Владислав Варненчик №258, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1
и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 11600,90лв.,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Август 2017г., за която е издадено дебитно
известие №110/01.10.17г. към Фактура №109/12.09.17г., както и сумата от 3235,38лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.18г. до 01.10.20г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.10.20г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 183220,83лв., представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Септември 2017г., за която е издадена фактура
№111/01.10.17г., както и сумата от 51098,16лв, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.01.18г. до 01.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 01.10.20г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за
присъединяване №ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009, сключен на
27.07.09г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди, че ищецът е сключил Договор
1
за изкупуване на електрическа енергия №177/30.08.2011г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени
от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена,
определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г. Твърди, че въведена с Решение № Ц-
018/20.06.2011г. преференциална цена за изкупуване на ел.енергия се прилагала трайно в
отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5
ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени
за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично
производство 1907 kWh при цена 191лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. /
т.2.7/ и 2139 kWh при цена 173,06лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. /т.2.8/.
Сочи, че през м.Август 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 57,214 мWh ,
произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което издал фактура
№109/12.09.17г. на стойност 1512,55лв с ДДС. Тъй като през Септември 2017г. ВЕЦ е
достигнала прага от 2139 kWh НСП, било издадено дебитно известие №110/01.10.17г. към
фактурата на стойност 11600,90лв, с което е коригирана продажната цена за ел.енергия в
размер на 57,214 мWh до размера на преференц.цена, дължима по т.2.7 от Решение СП-1.
Сочи, че през м.Септември 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 870,786
мWh, произведена след достигане на границата от 2139 kWh НСП, за което издал фактура
№111/01.10.17г. на стойност 199584,16лв с ДДС, като продажната цена била приложимата
преференц.цена по т.2.7 от Решение СП-1. Излага, че ответникът е заплатил само част от
дължимата сума по фактура №111, като неизплатения остатък възлизал на 183220,83лв.
Счита, че ако ВяЕЦ достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то произведената
ел.енергия над 2250 ефективни годишни часове работа следвало да се изкупува по т.8 от
Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ пазар. Излага доводи,
че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8 с Решение по адм.д.
№14112/18г. на ВАС, с обрато действие били заличени установеното НСПЕ, поради което и
не съществувало НСПЕ, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по
преференциални цени, а единствения приложим критерий за определяне на цената бил този
дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че ответникът
следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след получаване на
фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е изтекъл като към момента незаплатената сума
възлизала на 11600,90лв за м.08.17г., съотв. 183220,83лв за м.09.17г. Намира отказът на
ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за
неправилен, тъй като за ответника не съществували договорни или законод.причини да
прилагал друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.
Излага се, че ответната страна била в забава и дължала обезщетение за това в
горепосочените размери. С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора,
като твърди, че Решение СП-1/15.10.20г. било предмет на административно обжалване. В
евентуалност прави искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на това
решение, считайки го за нищожно и незаконосъобразно, тъй като КЕВР нямала
2
компетентност да постанови акт с обратно действие.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик,ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на
сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че не дължи
заплащане на процесните суми, тъй като те не били съобразени с императивни правни
норми, Решение СП-1/31.07.15г. и индивидуалните договорености между страните. Счита,
че прагът, след който не се дължи преференц.цена за произведената енергия, е
съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория.
Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на установеното НСП, тъй като отмяната
на акта, с който се установявал възникналия факт имало като резултат възобновяване на
задължението на адм.орган да извърши отново установяване на същия факт по предвидения
от закона ред, което било сторено от КЕВР с Решение СП-1/15.10.20г. Намира за неправилно
твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към
една и съща ВяЕЦ. В допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба,
като поддържа, че достигането на НСП съставлява прага, до който се дължи преференц.цена.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Триадица №8, изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от
възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW,
която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
№ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009, сключен на 27.07.09г.
между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Не се спори още, че по силата на Договор за изкупуване на ел.енергия,
сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от
ищеца електрическа енергия за срок от 12г. В чл.16, ал.3 от договора е определена цената,
по която ще се продава ел.енергия, определена с Решение №Ц-18/20.06.11г. а именно –
191лв/ мWh, като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни
часове за следващите такива цената е 173,06лв/Мвч.
За безспорен между страните е приет и факта, че до достигане на НСП ищецът
е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.7 от Решение №Ц-18/20.06.11г. на КЕВР.
3
По делото няма спор, че ответникът е заплатил на ищеца произведеното през
м.08.17г. количество ел.енергия в размер на 57,214 мWh и произведеното през м.09.17г.
количество ел.енергия в размер на 870,786мWh по цена за излишък на балансирания пазар.
Представени са по делото фактура №109/12.09.2017г. за ел.енергия за м.08.17г.
за 57,214 мWh на стойност 1512,55лв и дебитно известие към нея №110/01.10.17г. за 57,214
мWh на стойност 11600,90лв., както и фактура №111/01.10.17г. за ел.енергия за м.09.17г. за
870,786мWh на стойност 199584,16лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е
присъединена към електроразпр.мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални
цени, които се определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно
предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е
ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по отношение на конкретното правоотношение
за спорния период относими се явяват преференциалните цени, предмет на Решение Ц-
18/20.06.11г.
Съгласно действащият към момента на сключване на процесния договор Закон
за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм/,
произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува по преференциални цени,
формирани от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в
зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон
за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е
предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като е запазено
действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на
влизане в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г.,
на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за
определяне на цена на конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена,
4
по която общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Посочената разпоредба на общо основание намира приложение както към бъдещи
производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори,
доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения. Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано
по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно
решението на КЕВР, въз основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение
на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-18/20.06.11г., а именно: т. 2.7. – 1907 kWh, при
определената цена – 191лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа
и т. 2.8. – 2139 kWh, при определената цена 173,06лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
ел.централи работещи над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила
Решение №3312/04.03.20г. по адм.д.№14112/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
5483/26.09.18г. по адм.д.№ 8493/15г. на АС София-град в частта му, в която е отменено
решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.2.7 и т.2.8, раздел втори, за определяне на нетно
специфично производство на електрическа енергия.
Същевременно с Решение №СП-1/15.10.20г. на КЕВР е установено считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз
основа на което в Решение №Ц-18 от 20.06.11г. в частта по т.7 е определена
преференциална цена в размер на 191лв./МВтч за вятърни електрически централи работещи
до 2250ч., а с Решение №СП-2/15.10.20г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2139kWh, въз основа на което в
Решение №Ц-18 от 20.06.11г. в частта по т.8 е определена преференциална цена в размер на
173,06лв./МВтч за вятърни електрически централи работещи над 2250ч. Тези решения са
породили своето действие съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което и следва да бъдат съобразени съгласно нормата на
чл.235, ал.3 ГПК.
Съгласно нормата на чл.17, ал.2 ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това дали подлежат на съдебен
контрол, а по законосъобразността им, само когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е участвала в административното производство по издаването и
обжалването му. Това произнасяне е само в мотивите на решението доколкото е във връзка с
гражданскоправният спор, поставен за разглеждане при наличие на правен интерес от това
оспорване. В конкретният случай съдът намира, че за ищецът по делото не съществува
5
правен интерес от проверка по реда на косвения съдебен контрол на законосъобразността на
Решение №СП-1/15.10.20г. на КЕВР / по отношение на което решение единствено е
отправено искането с допълн.искова молба/, доколкото същият е предприел вече действия
по обжалване на решението по адм.ред, за което е образувано адм.д.№11143/20г. по описа
на АССГ. Що се касае до искането по чл.17, ал.2 ГПК за валидността на решението, чиято
нищожност е обоснована с липсата на компетентност на КЕВР да постанови акт с обратно
действие, то съдът намира същото за лишено от правен интерес, тъй като ограничението за
изкупуване на ел.енергия от крайния снабдител по преференциална цена до размера на
нетното специфично производство не произтича от отменения адм.акт, а от закона–чл.31,
ал.5 ЗЕВИ.
С оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на ел.енергия, в
частност тези, регламентиращи договорената цена, се установява постигнато съгласие между
страните за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.2.7 от Решение №Ц-18/20.06.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди в исковата молба, нито
ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна
база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173,06лв./МВтч.
Предвид това нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 1907 kWh.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване
част от произведената ел.енергия за м.08.17г. / тази до достигане на НСП/, а останалото
произведено количество подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение №СП-1/15.10.20г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към
централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия,
надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор относно
размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изходът
на спора по главните искове обуславя извод за неоснователност на акцесорните претенции
за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
исковете. В тази връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
6
размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкр.случай предвид цената на
исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 6513,11лв без ДДС / или 7815,73лв с ДДС/. Съгласно представените
доказателства по делото договореният размер на адв.възнаграждение е 8640лв с ДДС,
начислен съгласно §2а от наредбата. При тези данни съдът намира, че така договореното
адв.възнаграждение не се явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде
намалявано на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 8640лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет. 4, против
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258,
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата от 11600,90лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Август
2017г., за която е издадено дебитно известие №110/01.10.17г. към Фактура №109/12.09.17г.,
както и сумата от 3235,38лв, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.18г. до
01.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 01.10.20г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 183220,83лв.,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Септември 2017г., за която е издадена
фактура №111/01.10.17г., както и сумата от 51098,16лв, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.01.18г. до 01.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 01.10.20г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258,
сумата от 8640лв. /осем хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
7
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във
вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8