РЕШЕНИЕ
№ 21038
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110125095 по описа за 2024 година
К. Г. В. е предявил срещу „*** ЕАД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5239 лева, ведно със законната лихва
от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с ремонт на собствения на ищеца
л.а. „**“, рег. № **, в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 04.09.2023 г.
в гр. П., на кръстовището на ул. „**“ и ул. „К.В.“, по вина на водача на л.а. „О.А.“, с рег. №
...ВС, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е
настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е претърпял имуществени вреди, ремонтът
на които възлизал на стойност 6918 лева. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на МПС
„О.А.“, с рег. № ...ВС, който имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника. Във връзка с ремонтирането на увредения автомобил при ответника била
образувана щета № 43081512301192. На 26.09.2023 г. била заплатена сума в размер на
1678,68 лева, която ищецът счита за недостатъчна да покрие ремонта на увредения
автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който счита
предявения иск за неоснователен по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „О.А.“, с рег. № ...ВС. Не оспорва, че е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1678,68 лв. за ремонт на л.а. „**“, рег. №
**, което счита за достатъчно за отстраняване на действителните вреди по увредения
1
автомобил, като намира претендираната сума за прекомерно завишена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „О.А.“, с рег. № ...ВС с ответника към датата на процесното ПТП;
изплащане на определеното застрахователно обезщетение в размер на 1678,68 лв. за ремонт
на л.а. „**“, рег. № **.
По предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял имуществени
вреди на собствения си л.а. „**“, рег. № **, в претендирания размер, които се намират в
причинна връзка с процесното ПТП, станало по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника водач на л.а. марка „О.А.“, с
рег. № ...ВС, както и че е спазил изискванията на чл. 380 КЗ. При това положение и съгласно
чл. 429 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, за които отговаря водачът на
застрахования автомобил, като на основание чл. 432, ал. 1 КЗ искът може да бъде насочен
направо към него.
По делото е представен Двустранен протокол от ПТП от 04.09.2023 г. и Уведомление
за щета, според което на кръстовището на ул. „**“ и ул. „К.В.“ в гр. П. МПС „О.А.“ не спрял
на знак Стоп.
Представена е калкулация по щета № 43081512301192, с която сумата за ремонт на
увреденото МПС е определена в размер на 6918,02 лева.
Приложено е Удостоверение за техническа изправност на МПС „***“, рег. № ** до
08.02.2024 г.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според
което на 04.09.2023 г. л.а. „О.А.“, с peг. № ...ВС се движи в гр. П. и на кръстовището между
ул. „** **“ и ул. „К.В.“ водачът не спира на знак „Стоп“, вследствие на което реализира ПТП
с л.а. „***“, с рег. № *** От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в Уведомление за щета видими увреждания се налага
извода, че щетите по л.а. „***“, с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото на 04.09.2023 г. произшествие в гр. П.. Видимите щети лек автомобил „***“, с
рег.№ *** отразени в Уведомление за щета са: предна лява част. Стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „***“, с рег. № *** изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 5383,98 лв. Стойността на уврежданията по л.а. „***“, с рег. № *** определена
при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30%, е
1944 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на уврежданията на едно
превозно средство по абсолютно никакъв начин не се влияе от неговия пробег т.е. цената на
резервните части не се намалява поради това, че едно превозно средство е било с голям
пробег, те са си с определена стойност.
2
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи
от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на увредените лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с
приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и
не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение, обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на
вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на
тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на
автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за
овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Анализирайки всички събраните по делото доказателства и с оглед извършеното
плащане и експертното заключение съдът приема, че процесните увреждания по МПС **“,
рег. № **, са причинени от процесното ПТП. С оглед гореизложеното следва да се приеме,
че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС
„О.А.“, с рег. № ...ВС.
Ответникът оспорва неправилно да е определил дължимото се на ищеца
застрахователно обезщетение. Преценявайки заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което е определило пазарната стойност на материалите, необходими за
възстановяване на уврежданията по процесния автомобил в размер на 5383,98 лева и като
съобрази, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 1678,68 лева, съдът намира,
че следва да уважи предявения иск за сумата от 3705,30 лева, която е следвало
застрахователят да заплати на собственика на уредения автомобил за нанесените щети.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
3
на разноски съразмерно с уважената част от предявения иск в размер на 961,55 лева, от
сторени разноски: 209,56 лева – държавни такси за исковото и заповедното производства,
300 лева – депозит за експертиза и 850 лева – адвокатско възнаграждение, което съдът не
счита за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения
иск в размер на 43,91 лева, от сторени разноски: 100 лева – депозит за експертиза, като
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева. Определени при компенсация разноски се дължат на ищеца в
размер на 917,64 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Г. В., ЕГН * е предявил срещу
„*** ЕАД, ЕИК 1** по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, че „***
ЕАД дължи на К. Г. В. сумата от 3705,30 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с ремонт на собствения на ищеца л.а. „**“, рег.
№ **, в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 04.09.2023 г. в гр. П., на
кръстовището на ул. „**“ и ул. „К.В.“, по вина на водача на л.а. „О.А.“, с рег. № ...ВС, със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, за която сума по гр. д. №
66960/2023 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 3705,30 лева до пълния предявен размер от 5239 лева.
ОСЪЖДА „*** ЕАД, ЕИК **, да заплати на К. Г. В., ЕГН **, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 917,64 лева - съдебни разноски за исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4