№ 1638
гр. Варна , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Светла В. Пенева
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502843 по описа за 2020 година
Настоящото дело е образувано по въззивната жалба вх.№ 17183/3.08.3030 на
„ГАЛА ТРАДИЦИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище: с.****., представлявано от
управителите **** и ****, срещу ОТКАЗА на ЧСИ ****, рег.№ 894, обективиран в
Разпореждане от 14.07.2020, постановен чрез ПЧСИ ****, по изп.дело № 20208940400683,
да извърши действия по принудително изпълнение спрямо запорираните вземания на
длъжницата ****, постъпили по сметката на ЧСИ от фирмените сметки на дружеството–
взискател „Гала Традиция“ООД.
Счита същия за незаконосъобразен и затова моли за неговата отмяна и вместо това да
бъде уважено искането на дружеството-взискател, като излага следните доводи:
Запорът бил поискан с оглед насрещното вземане на „Гала Традиция" ООД срещу
**** в размер на 1 464,58лв за строените от дружеството разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част на претенцията й по гр.д.№ 13274/2018г на ВРС-31с-в, по което й било са
присъдено обезщетение в размер на 1000лв, лихви и разноски.
Съгласно първоинстанционното решение на ищцата са присъдени 200лв за
претърпени неимуществени вреди и 13,44лв лихва за забава; 122,17лв-разлика между
полученото обезщетение и трудовото възнаграждение, на осн.чл.200 ал.2 КТ; 16лв-
имуществени вреди и 60лв--разноски за правна помощ.
В полза на дружеството били присъдени разноски в размер на 1 464,58лв, на
осн.чл.78 ал.З ГПК.
1
С въззивното решение бил увеличен размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от 200лв на 1000лв. така с решението на ВОС дружеството било осъдено от ВОС да
плати: 67,22лв - законна лихва върху главницата от 1000лв за периода от 2.01.2018г до
31.08.2018г, на осн. чл.86 ЗЗД; сумата от 400лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението на ВРС е било потвърдено в частта, с която искът по чл.200 ал.1 КТ бил
отхвърлен за разликата над 1000лв до 5000лв, като и в частта по иска по чл.86 ЗЗД за
разликата над 67,22лв до 336,11лв.
На основание горното ищцата следвало да получи общо сумата 1 721,22лв,
включваща : 1000лв обезщетение за неимуществени вреди и 16лв за имуществени вреди;
60лв- разноски за административно-правна помощ, 178лв+400лв- чл.78 ГПК и 67,22лв
законна лихва.
От своя страна дружеството следвало да получи от ищцата разноски в размер на
1 464,58лв, на осн.чл.78 ал-З ГПК.
Отказът на ЧСИ да наложи запор бил мотивиран със становището за
несеквестируемост на обезщетението за претърпени вреди.
Въззивното дружество счита, че несеквестируемите вещи и вземания били посочени
в текста на чл.444 ГПК. От забраните по чл. 444, т.5 и 7 не можели да се ползват :
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от
финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.
Поради изложеното моли за отмяната постановения от ЧСИ отказ, обективиран в
издаденото разпореждане, за налагането на запор върху вземането на Г. Д. С. по изп.д.№
20208940400683 до размера на насрещното вземане на „Гала Традиция“ООД от 1 464,58лв,
присъдени на осн.чл.78 ал.З ГПК и 350лв адв.възнаграждение за образуване на изп.дело.
В законовия срок ответницата по жалбата Г. Д. С. е депозирала писмен отговор вх.№
20371/2.09.2020 със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за оставянето й
без уважение, а постановеното Разпореждане от 14.07.2020г на ПЧСИ бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Излага, че доколкото обектът на засягането - здравето на **** било невъзможно да
бъде и обект на изпълнението, съгл.чл.442 ГПК, то и насочване на изпълнение на
обезщетението било е допустимо. Вземането за лихви и разноски били акцесорни
задължения и тяхното съществуване е предпоставено от наличието на главното вземане-това
за обезщетението. Щом като главното вземане било несеквестируемо, то и произтичащите
2
от него вземания се ползвали от същата закрила.
ПЧСИ правилно и законосъобразно е приел, че главното вземане, ведно с
акцесорните, попадат в режима на несеквестируемост, тъй като ставало въпрос за
обезщетение по чл.200 и сл. КТ.
Счита за неправилно изложеното в жалбата на дружеството-взискател, че вземането
/както главното, така и акцесорните такива/ не попадали под забраната от
несеквестируемост, а напротив. Касаело се за вземане, обективирано в КТ, което включвало
както претърпени имуществени, така и неимуществени вреди.
Дори да се приемело, че цялото или част от вземането било секвестируемо, то запорът
на същото би бил незаконосъобразен, тъй като по отношение на длъжника в това
изп.производство са налице присъединени публични задължения, които се ползвали с
привилегията на закона при поредността на удовлетворяването им.
Ето защо моли за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на разпореждането на
ЧСИ, като претендира присъждането на сторените по делото разноски.
ЧСИ ****, чрез ПЧСИ ****, е депозирал писмено становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че вземанията на **** по ИЛ от 26.05.2020г по гр.д.№ 13274/2018г на ВPC-
31с-в, запорирани в полза на „ГАЛА ТРАДИЦИЯ“ООД, не следвало да бъдат превеждани
на взискателя, тъй като се явяват несеквестируемо вземане - както главниците за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, така и всички акцесорни
вземания за лихви и разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, приема за установено от фактическа
страна:
Изп.дело № 202089440400864 на ЧСИ **** е образувано по молбата на взискателя
„Гала Традиция“ООД въз основа на ИЛ, издаден в полза на дружеството на 25.06.2020 по
13274/2018 на ВРС-31с-в, съгласно който Г. Д. С. е осъдена да заплати на дружеството
1464,58лв – разноски по гр.д.№ 13274/2018 на ВРС.
По горепосоченото гр.д.№ 13274/2018 Г. Д. С. се е явявала ищец, като с решението на
ВРС, изменено с решението на ВОС, частично е уважен предявеният от нея срещу
дружеството-работодател „Гала Традиция“ООД иск с правно основание по чл.200 КТ за
обезщетение за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на
настъпила трудова злополука. По повод присъдените в нейна полза суми е образувано
изп.дело № 202089440400683/2020 при същия ЧСИ с взискател **** срещу дружеството-
3
длъжник въз основа на издаден ИЛ на 26.05.2020 по гр.д.№ 13274/2018 на ВРС за следните
суми: 1000лв-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 189,72лв за периода от 31.08.2018-14.07.2020, както и законната лихва от 67,22лв върху
главницата от 1000лв за периода 2.01.2018-31.08.2018, и 16лв–имуществени вреди,
представляващи стойността на лечението, поето от длъжника; 60лв-разноски за ползвана
адв.защита за уреждане отношенията й с административните органи и длъжника по повод
признаването на трудовата злополука, ведно със законната лихва от 11,38лв за периода от
31.08.2018-14.07.2020; сумата от 170лв - разноски по гр.д.№ 13274/2018 на ВРС, както и
сумата от 400лв - разноски по в.гр.д.№ 2479/2019. Така общият размер на двете главници
възлиза на 1016лв, на лихвите – 328,32лв , а на разноските – 630лв.
Върху отхвърлителната част от претенцията на ищцата в полза на ответното
дружество са били присъдени разноските по делото пред двете инстанции, възлизащи на
1464,58лв, за която сума е образувано изп.д.202089440400864, т.е. настоящото. По него
отв.дружество по делото „Гала Традиция“ ООД се явява взискател, а ищцата **** е
длъжник.
За обезпечаване вземанията на дружеството-взискател по настоящото изп.дело ЧСИ е
наложил запор върху всички вземания на ****-изискуеми, неизискуеми и условни вземания
в качеството й на взискател по изп.д.№ 683/2020, до размера на сумата от 6262,90лв,
изчислена към 5.07.2020/л.13 от изп.д.№ 864/20/
За горното същата е била надлежно уведомена с ПДИ, изпратена по пощата на
5.07.2020, връчена й редовно на 8.07.2020.
Впоследствие, с обжалваното разпореждане от 14.07.2020 /л.14/ ЧСИ е отказал да
изпълни наложения по молба на дружеството-взискателя „Гала Традиция“ООД запор с
вземанията на ****, обективирани в ИЛ от 26.05.2020, за принудително събиране на които
вземания е образувано изп.дело № 683/2020, възлизащи в размер общо на
1914,32лв.Съображенията са, че вземанията на **** били несеквестируеми и не следвало да
бъдат превеждани в изпълнение на запора, тъй като представлявали обезщетение за
претърпени вреди.
За постановеното разпореждане взискателят е бил уведомен по и-мейл на 21.07.2020
чрез адв.Л.Шанкова - процесуален представител на дружеството,
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.436
ал.1 ГПК, и е насочена срещу отказа на ЧСИ да извърши поискано изпълнително действие,
съгл.чл.435 ал.1 т.1 ГПК.
4
Не се споделя разбирането на ЧСИ, че несеквестируемостта на запорираното вземане
не следвала от изричната разпоредба в ГПК, а от общия принцип, че изп.процес не допускал
възможността изпълнението да бъде насочено върху личността на длъжника. Затова не
можело да се насочи принудителното изпълнение върху вземане за обезщетение, ако
изпълнението не можело да се насочи върху увредения обект. Доколкото обектът на
засягането бил физическото и психичното здраве на Г. Д. С., то същото е невъзможно да
бъдело обект на изпълнението, съгл.чл.442 ГПК. Затова и насочване на изпълнението върху
обезщетението не било допустимо.
По отношение дължимостта на акцесорните вземания за лихви и разноски е прието,
че те следвало да се подчиняват на същия правен режим като главните, както по отношение
привилегиите на главните вземания, така и относно тяхната несеквестируемост.
Неуместно е и позоваването за приложимост на разпоредбата на чл.381 от Кодекс за
застраховането, в която подобна защита била предвидена, както за застрахователни суми по
застрахова „Злополука", така и по отношение застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, при които се изхождало от принципа, че ако изпълнението не може да бъде
насочено върху застрахованото имущество, то не било допустимо изпълнението да се
насочва върху вземането за застрахователното обезщетение.
Следва да се посочи, че нормата е специална и не намира приложение за вземане,
произтичащо от друго правно основание - обезщетение за вреди по чл.200 КТ.
На следващо място.
Действително, изпълнение не може да бъде насочено пряко срещу личността на
длъжника, тъй като разпоредбата на чл.442 ГПК визира, че обект на изпълнение може да
бъде само вещ или вземане на длъжника, т.е. неговото имущество или това на отговарящия
за дълга.
В конкретния случай се касае за парично вземане на ****, произтичащо от присъдено
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат от
трудова злополука. Така паричното обезщетение се явява еквивалент на претърпяните от
работника болки и страдания от преживната увреда на физическото и психическото му
здраве и респективно направените парични разходи за възстановяването на същото.
При това положение вече се касае за парична сума, спрямо която може да бъде
насочено изпълнението.
В тази връзка е необходимо да се прецени дали в случая намира приложение
забраната, въведена с нормата на чл.444 ГПК за несеквеструемост на имуществото. На този
въпрос следва да се отговори отрицателно тъй като паричните суми не са визирани в нито
5
една от изрично изброените хипотези на чл.444 ГПК.
В случая не намира приложение и хипотезата на чл.446 ГПК, която, макар да касае
парични вземания, изрично посочва, че ограничението касае произхода на тези вземания да
е от възнаграждение за положен труд и за пенсия. Следователно, сред тях не попадат
обезщетенията по чл.200 КТ.
Поставя се въпросът, обаче, дали е приложима нормата на чл.446а ГПК, касаеща
несеквестируемостта на доход, получен по сметка в банка. Нормата е нова, приета с
изменението на Закона /ДВ бр.86/2017г/. Съгласно ал.1 от същата „ несеквестируемостта на
доходите по чл.446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се
запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора. Семантичното тълкуване на разпоредбата на ал.1 налага извода, че
Законодателят е разширил кръга на несеквестируемите вземания, в който наред с трудовите
възнаграждения и пенсиите, са включени помощите и обезщетенията, предвидени в
различни закони. За последните, обаче, е въведено допълнителната предпоставка–същите да
са били постъпили по банковата сметка на длъжника и това да е станало не по-рано от един
месец преди налагането на запора.
В конкретния случай двете главници–1000лв за неимуществени вреди и 16лв–за
имуществени или общо 1016лв, присъдени в полза на **** като обезщетение, необходимо
за възстановяване на физическото й здраве, попадат в приложното поле на разпоредбата на
чл.446а ал.1 ГПК и се явяват несеквестируемо вземане. От данните по изп.дело става ясно,
че посочения размер на сумата е постъпила по банковата сметката на ЧСИ, при това след
налагането на запора. Ето защо налице са всички изискуеми предпоставки, даващи
основание да се приеме, че по отношение на посочената сума ЧСИ не следва да предприема
действия по принудително изпълнение, чрез което взискателят на практика цели погасяване
на задължение чрез извършване на прихващане на две насрещни ликвидни и изискуеми
вземания до размера на по-малкото.
Що се отнася до акцесорните вземания на длъжницата **** срещу дружеството-
взискател за лихви–328,32лв и разноски–630лв, съдът съобразява, че макар тяхната
основателност да произтича от основателността на главното вземане, същите се дължат на
правни основания, различни от това по чл.200 КТ.
Така присъдените лихви в размер на 328,23лв представляват обезщетение за
забавено изпълнение по смисъла на чл.86 ЗЗД. Затова по съображения, аналогични на
изложените по-горе, и тази сума следва да бъде отнесена към несеквестируемите вземания
по чл.446а ГПК, по отношение на която ЧСИ не следва да предприема действия по
принудително изпълнение.
Що се отнася до разноските общо в размер на 630лв. Същите като присъдени на
осн.чл.78 ГПК нямат характера на обезщетение. Затова по отношение на тях ограничението,
6
въведено с разпоредбата на чл.446а ГПК, не намира приложение
Като карен извод се налага, че сумата за главници и лихви общо в размер на
1347,32лв се явява несеквестируема и по отношение на нея не следва да се предприемат
действия по принудително изпълнение и затова правилно ЧСИ е постановил отказа си до
този размер.
Незаконосъобразен се явява отказът му по отношение на останалата част до размера
от 630лв, явяваща се сбор от присъдените в полза на длъжницата **** разноски по
воденото гражданско дело пред двете инстанции
Изложеното дава основание за частична основателност на подадената жалба.
По разноските за настоящото производство.
С оглед изхода на спора – частичната основателност на жалбата на „Гала
Традиция“ООД, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за настоящото производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК. Представени са доказателства
за направени такива в размер на 400лв - за заплатено адв.възнаграждение. Съразмерно
неоснователната част от претенцията по жалбата /за сумата от 1344,32лв при общ размер от
1974,32лв/, следва да бъде присъдена сумата от 272,36лв=
В полза на въззивното дружество не следва да бъдат присъждани разноски за
настоящото производство поради липсата на искане за това.
Предвид изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 17183/3.08.3030 на „ГАЛА
ТРАДИЦИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище: с.****., представлявано от управителите
**** и ****, срещу ОТКАЗА на ЧСИ ****, рег.№ 894, обективиран в Разпореждане от
14.07.2020, постановен чрез ПЧСИ ****, по изп.дело № 20208940400683, да извърши
действия по принудително изпълнение спрямо запорираните вземания на длъжницата
****, постъпили по сметката на ЧСИ от фирмените сметки на дружеството–взискател „Гала
Традиция“ООД, ДО РАЗМЕРА ОТ 1347,32лв, явяващ се несеквестируемо вземане по
7
смисъла на чл.446а ГПК.
ОТМЕНЯ ОТКАЗА на ЧСИ ****, рег.№ 894, обективиран в Разпореждане от
14.07.2020, постановен чрез ПЧСИ ****, по изп.дело № 20208940400683, да извърши
действия по принудително изпълнение спрямо запорираните вземания на длъжницата ****,
постъпили по сметката на ЧСИ от фирмените сметки на дружеството–взискател „Гала
Традиция“ООД, за РАЗЛИКАТА над 1347,32лв до 1974,32лв, т.е. за сумата от 630лв.
ОСЪЖДА „ГАЛА ТРАДИЦИЯ“ ООД ЕИК ********* със седалище: с.****.,
представлявано от управителите **** и ****, да заплати на Г. Д. С. ЕГН ********** от
с.****, община ****,чрез адв.**** от САК, с адрес на кантората – **** сумата от 272,36лв
/двеста седемдесет и два лева и 36ст/ - разноски за настоящото производство за заплатено
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8