Р Е
Ш Е Н И Е № 3808
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 908 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „Бобчев”
ЕООД – гр. Пловдив срещу В.С.Х., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба
на следния лек автомобил, а именно: лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен Дизел”
с рег. № ** **** **, ***цвят, с номер на шаси ********, с двигател № ********.
В
исковата молба се твърди, че на дата 26.10.2009 г. ищцовото дружество закупило
от ******** процесния лек автомобил за сумата от 49000 евро. За извършената покупко-продажба
била издадена фактура от дата 26.10.2009 г., след което автомобилът бил
регистриран в Република България с рег. № ** **** ** и на името на дружеството
било издадено свидетелство за регистрация № ******** от дата 01.05.2010 г.
Ищецът посочва, че на 10.01.2016 г. Д. А. Б., в качеството му на ***** на
ищцовото дружество предоставил процесното МПС на В.С.Х. за временно ползване, с
уговорката, ако одобри и хареса вещта, евентуално да я закупи на стойност 48000
лв. с ДДС. В началото на месец април 2016 г., след достатъчно изтеклото време
от предоставянето на колата на ответника, за ищеца станало ясно, че няма да се
осъществи покупко-продажба, поради което на 10.04.2016 г. поискал от ищеца да
върне МПС-то, но то не било върнато от ответника, а последният продължил да го
ползва. Ищецът отбелязва, че не били изплащани никакви суми от ответника. По
повод на описаните обстоятелства била образувана преписка по досъдебно
производство № 590/2016 г. на II РУП на ОДМВР Пловдив, за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 НК. По повод на досъдебното производство
процесното МПС било предадено с протокол за доброволно предаване на 15.07.2016
г. и приобщено като веществено доказателство по делото, като и до момента на
подаване на исковата молба се намирало на съхранение във II РУ на МВР Пловдив.
Впоследствие досъдебното производство било прекратено с постановление на
Районна прокуратура Пловдив от 24.07.2018 г., като било разпоредено връщането
на вещта на правоимащия Д. А. Б., след влизане в сила на постановлението за
прекратяване. Ответникът обжалвал постановлението за прекратяване в частта му
за връщане на вещественото доказателство, като по повод на жалбата Районен съд
Пловдив, I н.с., изменил постановлението на прокурора в частта му досежно
разпореждането с веществените доказателства, като постановил процесното МПС да
остане на съхранение във II РУ на МВР Пловдив до влизане в сила на решение на
гражданския съд или преустановяване по друг начин на правния спор относно собствеността
на МПС-то. Определението на районния съд било потвърдено от Окръжен съд
Пловдив. Предвид изложените твърдения обосновава правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск. Моли за неговото уважаване.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника В.С.Х., чрез назначения особен представител адв. Л.Л.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че ответникът е
добросъвестен владелец на процесния автомобил с намерение да придобие собствеността
му. Счита, че по делото не били представени доказателства, от които да се
установява, че ищецът бил собственик на процесния автомобил. Моли за отхвърляне
на иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено и приема следното от
фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил на деривативно
правно основание – договор за покупко-продажба. Правният си интерес от
предявяване на иска ищецът обосновава с твърдения, че процесното МПС е било
предадено като веществено доказателство по ДП № 590/ 2016 г. по описа на II РУ
на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 НК, както и предвид
факта, че ответникът е заявил претенции той да е собственик на лекия автомобил,
което от своя страна е довело до постановяване приобщеното веществено
доказателство да остане на съхранение във II РУ на МВР Пловдив до разрешаването
на спора кой е негов собственик. Така изложените твърдения се доказаха по
делото от приетите като писмени доказателства постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 590 по описа за 2016 г. на II РУ на МВР
Пловдив, определение №от 16.08.2018 г., постановено по ч.н.д. № 5233 по описа
за 2018 г. на Районен съд Пловдив, I наказателен състав, определение от
05.10.2018 г., постановено по възз.ч.н.д. № 1747 по описа за 2018 г. на Окръжен
съд Пловдив. Затова и предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Наведеното
ищеца придобивно основание е деривативно – договор за покупко-продажба, като за
реализиране на фактическия му състав следва да се имат предвид определени
особености с оглед предмета му, а именно – лек автомобил. Съгласно чл.144, ал.1
от Закона за движение по пътищата собствеността на моторните превозни средства
се прехвърля с писмен договор. Когато се прехвърля собствеността на
регистрирани автомобили (в страната), подписите на страните трябва да бъдат
нотариално заверени – чл.144, ал.2 ЗДвП. В случая, ищецът поддържа да е закупил
от процесния автомобил от германското дружество „Ramax Handelgessellshaft mbH”,
за което е издадена фактура 200/09 от 26.10.2009 г. Доколкото към датата на
покупко-продажбата процесният автомобил не е бил регистриран в България, то за
прехвърлянето му е достатъчно да бъде спазена писмената форма на договора
съгласно чл.144, ал.1 ЗДвП. В процесната фактура е индивидуализирана вещта,
предмет на продажбата с всичките й индивидуализиращи белези – марка, модел,
номер на шаси, цвят; в фактурата се съдържат имената на продавача и купувача,
както и техни подписи; съдържа се и договорената цена. По този начин, документът
изпълнява изискуемото съдържание на договора за продажба – страни, предмет и
цена. Затова съдът приема, че се доказа наличието на договор за
покупко-продажба на процесното МПС. Също така, фактурата, представена на чужд
език е придружена с точен превод на български език, който е заверен от
страната, съгласно изискванията на чл.185 ГПК, поради което се ползва с
доказателствена стойност.
Във фактурата е отбелязано, че стоката
остава собственост на продавача до цялостното изплащане. Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на
мястото, където то се извършва – чл.200, ал.2 ЗЗД. Допустимо е обаче страните
да уговорят и друг начин за изпълнение на насрещните престации. Въпреки
посоченото във фактурата, съдът намира, че собствеността на процесното МПС е
преминала по отношение на ищцовото дружество, доколкото вещта е била предадена
на ищеца и регистрирана в България. Доказателство за това е представеното от
ищеца свидетелство за регистрация част I *****, както и представената справка
за регистрация от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция”. Видно от справка – л.71 от
делото, процесният лек автомобил е регистриран от ищцовото дружество със
заявление № *****от 05.01.2010 г., като собствеността не е била сменяна в
регистрите. От така изложените обстоятелства се налага изводът, че най-късно
към датата на подаване на заявлението за регистрация – т.е. 05.01.2010 г.,
процесният лек автомобил е бил във фактическа власт на ищеца. От този факт, за
съда се формира изводът, че и цената е заплатена от купувача. В този смисъл –
решение № 395/ 08.12.2015 г. по гр.д. № 1463/ 2015 г. на ВКС, IV г.о. В
цитираното решение се приема, че предаването на вещта от продавача е
доказателство, че цената е била заплатена от купувача – че условието по
договора се е сбъднало.
Поради изложените съображения,
съдът приема, че цената на вещта е заплатена от ищеца на продавача, поради
което и собствеността е преминала по отношение на него. Затова и ищецът се
легитимира за собственик на процесния лек автомобил. От ответника не се
въведоха други възражения, които да оборват правото на собственост на ищеца,
поради което предявеният иск ще се уважи. Ищецът ще бъде признат за собственик
на процесната вещ на соченото от него деривативно правно основание – договор за
покупко-продажба от 26.10.2009 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ищцовата страна в общ размер на 3491,68 лв., от които
967,68 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице, 1000 лв. за
възнаграждение за особен представител, 1280 лв. – адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г., 44 лв. – други такси.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, че „БОБЧЕВ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица” № 25 е собственик на основание договор за
покупко-продажба от 26.10.2009 г. на
следната движима вещ, а именно: лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен
Дизел” с рег. № ** **** **, ***цвят, с номер на шаси ********, с двигател № ********.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.Х., ЕГН: ********** да заплати на „БОБЧЕВ” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 3491,68 лв. (три
хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) –
съдебно деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.