Решение по дело №3391/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№2166/16.5.2018г.

гр.Варна 16.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадедесети февруари  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

     при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3391/2017г. и за да се произнесе взе придвид следното:

 

В исковата молба ищцата Я.И. твърди, че със Заповед № 7362/18.12.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по частна гражданско дело №**** на ВРС, XXXIII състав е осъдена да заплати на „У****“ АД сумата от 2 042,87лв., дължима на основание договор за банков кредит № П*** и съгласно извлечение от счетоводните книги на ответника към 17,12.2009г., от която сума 1 733,97лв.-главница, 308,90лв. лихва за периода от 20.12.2008г. до 17,12.2009г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 282,41лв. за направени по делото разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 40,86лв. и адвокатски хонорар в размер на 241,55лв. на основание чл.418 от ГПК. Ищцата твърди, че въз основа на издадения в полза на „У****“ АД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №*** при частен съдебен изпълнител Л****, с район на действие района на Варненски окръжен съд. Твърди, че вследствие на депозирана от ищцата молба от 15.06.2016г. до частния съдебен изпълнител е прекратено изпълнителното дело с постановление за прекратяване от 22.06.2016г., влязло в сила на 08.08.2016г. Ищцата твърди, че за периода от 21.09.2013г. до 21.09.2016г. е изтекъл тригодишния срок за настъпване на пълно погасяване на вземанията срещу нея, като от 21.09.2011г.  по изпълнителното дело не са били извършвани никакви изпълнителни действия, като конституирането на настоящия ответник „М.“ АД закупил вземането на търговската банка, като взискател по изпълнителното дело  не е изпълнително действие, което да прекъсне давностния срок. Уточнява, че правния интерес от предявения иск  произтича от факта, че ответното дружество е образувало ново изпълнително дело срещу нея при частен съдебен изпълнител Неделчо Митев с район на действия Софийски градски съд. Предявява искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника „М*** АД сумата в размер на 2 042,87лв., дължима на основание договор за банков кредит № ****и съгласно извлечение от счетоводните книги на „У****, от която сума 1 733,97лв.-главница, 308,90лв. лихва за периода от 20.12.2008г. до 17,12.2009г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 282,41лв. за направени  по делото разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 40,86лв. и адвокатски хонорар в размер на 241,55лв. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М*** АД е подал писмен отговор на исковата молба, като твърди, че предявения иск е процесуално недопустим, предвид разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, съгласно която искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, като моли да се прекрати производството по делото  и да се присъдят направените разноски. Ответникът изразява становище по основателността на иска, като счита същия за неснователен по следните съображения: Твърди, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.12.2011г., сключен между „У****“ АД и „М.“ АД, „У.Б.“ АД е прехвърлил изцяло вземането си към Я.Б.И. произтичащо от Договор за банков кредит №****  Било е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Л***, с рег. №****, с район на действие Варненски окръжен съд. Твърди, че по изпълнителното дело са били предприемани активни изпълнителни действия, а именно: на 08.02.2010г. е наложен запор в КАТ върху превозно средство, собственост на ищцата, на 25.11.2011г. е наложен запор в „У.Б.“ АД върху откритите на името на ищцата банкови сметки, на 14.09.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата получавано в ЕТ „Н****“, на 13.08.2015г. е наложен запор в „Б***“ ЕАД върху откритите на името на длъжника банкови сметки. Излага, че с постановление на съдебния изпълнител, изпълнителното производство е било прекратено през 2016г. Образувано е ново изпълнително дело от ответника в качеството му на кредитор № **** при ЧСИ Н****, рег. № **** с район на действие С****, по което дело на 23.11.2016г. са изпратени запорни съобщения до „Б**** О**** АД, Първа инвестиционна банка  АД, У.Б. АД, Ю**** АД. Твърди, че вземането към ищцата не е погасено по давност , тъй като срокът е прекъснат  отново с образуването на ИД **** при ЧСИ Неделчо Митев и с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника на 23.11.2016г. Моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски.

Съдът приема, че предявения иск  намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                Ищцовата страна е представила копия от Разпореждане №**** по ч.гр.д.№**** на ВРС с което е разпоредено издаването на заповед №**** срещу нея за събиране на посочените в исковата молба суми. Посочените доказателства установяват наличието за ответника на вземане срещу ищцата установено с влязлата в сила заповед възоснова на която в полза на търговското дружество е издаден изпълнителен лист. Представено е копие от постановление от ЧСИ №713, от което се установява, че на 22.06.2016г. е прекратено изп.д.№**** на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като между страните няма спор, че посоченото дело е било заведено от ответника за събиране на процесните по настоящем суми. Представено е и копие от запорно съобщение по същото изп.д. за което липсват сведения кога е връчено на ищцата. От приетата справка от 21.04.2017г. от ЧСИ Н.Митев рег.№**** се установява, че пред него е образувано изп.д.№**** с взискател ответника по настоящото дело и длъжник ищцата за суми идентични с описаните в исковата молба и в обсъденото по-горе разпореждане на ВРС и издадените възоснова на него заповед и изпълнителен лист. По делото липсват доказателства за момента на образуване на първото изпълнително дело, това пред ЧСИ Л.Тодорова, като от представеното от този ЧСИ удостоверение може да се направи извод, че най-късната дата на която това е станало е 7.02.2010г., тъй като от същия документ се установява, че на следващата дата 8.02.2010г. е наложен запор на МПС собственост на ищцата. От този момент нататък липсват доказателства за извършени действия по принудително събиране на вземането чрез осъществяване на конкретен изпълнителен способ, поради което следва да се приеме, че както към момента на образуване на второто изпълнително дело това при ЧСИ №*** е била изтекла погасителна давност по силата на което вземането на ответника е погасено, в този смисъл решение №*** на ВКС по гр.д.№**** , ІІІ г.о., съдия докладчик Е***. Следва да се има предвид, че цедирането на вземането няма отношение към изтичането на давността.

Воден от горните съображения решаващия състав приема, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид извода за основателност на претенцията следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в размер на 750лв., а предвид освобождаването на ищцата от такси по делото в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна следва да бъдат присъдени 169.36лв. дължими от ответника държавни такси.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцата Я.Б.И. ЕГН********** *** и ответника „М.“ АД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, „Г****“ №**** че ищцата не дължи на ответното дружество сумите от 1 733,97лв.-главница по договор за банков кредит №*** сключен между ищцата и „У**** АД и цедиран в полза на ответника, 308,90лв. лихва за периода от 20.12.2008г. до 17,12.2009г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 282,41лв. за направени по делото разноски, изразяващи се в платена държавна такса в размер на 40,86лв. и адвокатски хонорар в размер на 241,55лв. присъдени по ч.гр.д.№14036/2009г. на ВРС, ХХХІІІ състав, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „М**** със седалище и адрес на управление ***, „Г**** да заплати в полза на Я.Б.И. ЕГН********** *** сумата от 750лв. сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „М**** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна следва да бъдат присъдени 169.36лв. държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: