Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 21.12.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10071 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът
В.С.К. твърди в исковата молба, че по досъдебно
производство № 633/2011 г. по описа на 08-мо РПУ е привлечен в качеството на
обвиняем на 15.04.2011 г., за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК и престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. На
същата дата е задържан за срок от 72 часа с постановление на СРП. Поддържа, че е образувано НОХД № 15916/2011
г. на СРС, по което е постановено осъдителна присъда за повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от
НК. Впоследствие е изцяло оправдан с присъда по №307 от 14.12.2017 г.
по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав,
която е потвърдено с решение на ВКС от 26.10.2018 г. В исковата молба се сочи,
че В.С.К. е бил следствен в продължение на седем години и шест месеца. Считано
от 18.04.2011 г. търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е
изменена на 10.10.2011 г. от СГС в мярка „парична гаранция“. В продължение на
пет месеца и двадесет и шест дни ищецът сочи, че е търпял ефективно
незаконосъобразно задържане в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров“ с
всички негативно последици на едно лишаване от свобода - ограничено право на
придвижване, лишаване от възможност за полагане на труд, социална изолация. Освен
това е засегнато доброто му име, като на 02.04.2016 г. и на 18.04.2016 г. са
излъчени два репортажа на БТВ в предаването „Тази сутрин“, озаглавени
„Престъпление без наказание - историята на изнасилената жена, която с години
чака възмездие“ и „Ад без край“, след което е наричан „изнасилвач“. Воденото
наказателно производство е разстроило семейния му живот – има брак над 20 г. и
две деца, вече пълнолетни, като след излъчване на репортажите по телевизията от
м. юни 2016 г. семейството му се разделя. През септември 2016 г. започва
интимна връзка с друга жена, като след като разбира за воденото срещу него
наказателно производство с обвинение в изнасилване, прекратява отношенията си с
него. Същите се нормализират едва след приключване на наказателното
производство.
Ето защо, В.С.К. моли съда, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, да осъди Прокуратурата на РБ,
да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда №307 от 14.12.2017 г.
по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав,
влязла в сила на 26.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът
Прокуратура на Република България в депозирания писмен отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана и неоснователна. Сочи, че по
делото не са представени доказателства, които да установяват, че претендираните
от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица именно от посоченото в
исковата молба обвинение. Поддържа, че ищецът е бил многократно осъждан и
независимо, че е реабилитиран, това обстоятелство има значение за определяне на
размера на обезщетение. Поддържа, че твърдените вреди от публикации в
електронни медии не съдържат официални изявления на ПРБ и същата не е отговорна
за тях. Счита претенцията за прекомерна по размер.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
постановление за привличане на обвиняем от 15.04.2011 г. по досъдебно
производство № 633/2011 г. по описа на 08-мо РПУ, на ищеца В.С.К. са повдигнати
обвинения за престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр.
2 от НК и престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК.
Представен
е по делото обвинителния акт на СРП от 24.08.2011 г. по
досъдебно производство № ЗМ 633/11 на 08-мо РУП, пр. пр. № 18787/2011 г. по
описа на Софийска районна прокуратура.
С присъда от 05.12.2016 г.,
постановена по НОХД № 15915/2011 г. на СРС, 109 състав, е признат В.С.К.
за виновен в престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК,
извършено на 14.04.2011 г. в гр. София, местност „Врана“, и е оправдан за
престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 от НК, като е осъден на лишаване от
свобода за срок от пет години.
Видно
от присъда №307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, е отменена
присъда от 05.12.2016 г., постановена по НОХД № 15915/2011 г. на СРС, 109
състав, в частта, в която В.С.К. е признат за виновен в извършено престъпление
по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 от НК и осъден на
лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим на
изтърпяване, като вместо това подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за
гореописаното обвинение, и съответно е отменена присъдата в гражданско –
осъдителната й част.
С решение № 159 от 26.10.2018 г., по н.д. № 685/2018 г. на Върховния
касационен съд, III Наказателно отделение, е оставена в сила нова въззивна присъда на Софийски
градски съд № 307 от 14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г.
Представени са 2 бр. разпечатки от сайта БТВ новините, както и констативен
протокол на нотариус В.В.от 30.05.2019 г.
Видно от постановление от 15.04.2011 г. на СРП по досъдебно производство № ЗМ
633/11 на 08-мо РУП, В.С.К. е задържан за срок от 72 часа при предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем.
С протоколно определение от 18.04.2011 г. по ЧНД № 7101/2011 г. е взета по
отношение на В.С.К. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението
е потвърдено от СГС, с протоколно определение от 29.04.2011 г. по ВНЧД №
1806/2011 г.
От протоколно определение от 11.10.2011 г. по НОХД № 15916/2011 г. на СРС,
се установява е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“, в „парична гаранция в размер на 1000 лв.“
По
делото са изслушани показанията на свидетеля Д.Е.Д., който сочи, че знае че
ищецът е бил в ареста около пет - шест месеца. След като е излязъл са се скарал
с жена си, заради момичето, заради което е бил в ареста. Има нова жена – М., с
която живее от 5-6 години. Давали са за този случай по новините.
От
представената справка за съдимост на В.С.К. се установява, че ищецът е осъждан по две наказателни
дела за тежки престъпления.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са
налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(над 7 години), обстоятелството, при повлияване върху емоционалното
състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът
намира, съобразявайки социално – икономическите условия в страната, че
справедливото обезщетяване на В.С.К., за незаконното обвинение в извършване на
престъпление се равнява на сума в размер на 8 000 лв.. При определяне на
обезщетението, съдът отчете обстоятелството, че ищецът е задържан за времето от
15.04.2011 г. до 11.10.2011 г. с наложената най - тежка мярка за неотклонение,
а освен това първоначално е бил осъден по обвинението по чл. 152, ал. 1 НК. Съдът в същото време съобрази обаче, че ищецът е
бил вече осъждан, както и че е платено обезщетение по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ в
размер на 1 200 лв. Процесното наказателно производство действително е
отразено в медия, но от останалите събрани доказателства не се установява това
да му е повлияло значително. По горните съображение, искът следва да бъде
отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000
лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се
дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 26.10.2018 г.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса. Доколкото
възнаграждение по чл. 38 ЗА е поискано едва с писмените бележки, такова не следва
да бъде присъждано.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на В.С.К., ЕГН **********,***, представляван от адв. Д.Г.Г.,***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 8 000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът
е оправдан с присъда №307 от
14.12.2017 г. по НОХД № 3839/2017 г. по описа на СГС, Н.О., X състав, ведно със
законна лихва, считано от 26.10.2018 г. (датата на влизане на
присъдата) до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8 000
лв. до пълния размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на В.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 10
лв. за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: