Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./ .08.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на тринадесети август
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
мл.с.
И.СТОЙНОВ
при секретар Димитричка Г.като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1379 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по подадени:
1/ Въззивна жалба вх.№ 43749/17.06.2019
г. от Ж.Ф.Д., чрез адв. А.К., срещу Решение № 2245/22.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 3876/2019 г.
по описа на ВРС, XLIX с-в, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Ж.Ф.Д., ЕГН **********, живуща ***, срещу Ф.П.Д.
ЕГН **********,***, за заплащане на месечна издръжка на основание чл. 144 СК, за
разликата над присъдените 250 лв. до претендираните 350 лв. и В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛИЛ иска на ищцата срещу
ответника за заплащане на издръжка за минал период от 13.03.2018 г. до
12.03.2019 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК, за разликата над
присъдените 3 000 лв. до претендираните
4 200 лв;
2/ Въззивна жалба вх. № 41676/10.06.2019 г. от Ф.П.Д., чрез адв. Д.М., срещу Решение № 2245/22.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 3876/2019 г.
по описа на ВРС, XLIX с-в, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Ф.П.Д. ЕГН ********** *** да заплаща на Ж.Ф.Д., ЕГН **********,
живуща *** месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба - 12.03.2019 г., с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл. 144 СК и В ЧАСТТА, с която е ОСЪДИЛ ответника да заплати на ищцата
сумата от 3 000 лв., представляваща издръжка за минал период от
13.03.2018 г. до 12.03.2019 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК.
Жалбоподателката Ж.Ф.Д. счита постановеното решение в обжалваната част за
незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна, увеличаване на
издръжката и присъждане на разноски. Сочи, че линията на бедност в страната е
348 лв. и определения от първоинстанционния съд размер на издръжката от 400 лв.
дължима от двамата родители е недостатъчен. Излага, че нуждите на студент
редовно обучение са по-високи от тези на останалите и постоянно се извършват
разходи за семестриални такси, скъпи учебници и помагала, консумативи и
транспорт. Твърди, че ответникът има възможности над средното ниво, поради
което следва да осигури на детето си спокойна среда за развитие и обучение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ф.П.Д. не подава отговор на въззивната
жалба.
Жалбоподателят Ф.П.Д.
счита постановеното решение в обжалваната част за незаконосъобразно,
необосновано и противоречащо на целите на закона, като моли за неговата отмяна
и присъждане на разноски. Сочи, че съдът не е взел предвид, че голяма част от
твърденията на ищцата са останали недоказани, а именно, че не полага труд и има
проблеми със здравословното си състояние. Излага, че не са представени
доказателства, че майката извършва разходи в полза на дъщеря си. Твърди, че не
следва по-голямата тежест от издръжката да понесе бащата предвид факта, че
ищцата живее в обзаведен апартамент заедно с майка си, а той не разполага със
собствено жилище и е под наем. В заключение сочи, че присъждането на каквато и да
е издръжка ще го затрудни значително, предвид реализираните от него доходи.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ж.Ф.Д. не подава отговор на въззивната
жалба.
Предварителните
въпроси са разрешени в Определение № 2234/25.07.2019
г. по чл. 267 ГПК.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Ищцата
твърди, че с решение
на ВРС гр.дело № 11610/2015г, 14 състав от 28.12.2015 г. е прекратен брака
между родителите и́ М.Г.Д. и Ф.П.Д.. Със същото решение е предоставил
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, кв .Аспарухово,
ул."О." № *, представляващ апартамент № *, на ****** етаж, с площ
83.90 кв.м. както следва: едната спалня, която в момента е детска стая се
предоставя за ползване на майка й М.Г.Д. с ЕГН **********, а другата спалня се
предоставя за ползване на баща й Ф.П.Д. с ЕГН **********, като останалите
помещения кухня-дневна-трапезария, баня и тоалет да се ползват съвместно от
молителите, които се задължават да заплащат поравно всички разходи за
ел.енергия, ВиК услуги и поддръжка. С решението съдът е постановил, че
съпрузите не си дължат издръжка един на друг. Твърди, че до 2017 г. баща
и́ предоставял месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, които били
крайно недостатъчни, като от две години не й давал издръжка и не се интересувал
от нейния живот, образование, здраве и разходи за образование. Твърди, че към
настоящия момент е на 22 години, живее с майка си в жилището, част от което й е
предоставено за ползване с Решението на съда. Твърди, че учи редова форма на
обучение във Икономически Университет Варна. Твърди, че не притежава недвижимо
имущество, не работи на трудов договор и не разполага със средства, с който да
се издържа в периода на обучението си. Твърди, че баща й разполага с финансови
възможности и притежава над половин милион лева, които бил натрупал от работа в
чужбина над 8 години по време на брака с майка й.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ф.П.Д. депозира в съда
отговор по исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Приема, че
в исковата молба изцяло липсват доводи и доказателства, че ищцата не може да се
издържа от доходите си и той може да дава исканата издръжка без особени
затруднения. Оспорва размера на претендираната издръжка. Оспорва твърденията,
че разполагал с „половин милион лева", като заявява, че това са средства,
които е получил като доход за период от 20 години, без да се отчете, че през
целия този период семейството му, част ок което е било и ищцата е реализирало
разходи. Потвърждава, че в периода м. март 2016 г. до м.ноември 2017 г. когато
ищцата е била студентка, в рамките на добрите им отношения и моралния си дълг
на родител е помагал, като й е заплащал месечна издръжка в размер, първоначално
по 150 лв. впоследствие по 100 лв. Твърди, че през този период тя е работела.
Заявява, че впоследствие, поради влошаване на отношенията между него и бившата
му съпруга и водените между тях съдебни дела, ищцата е прекратила контактите си
с него и с неговите родители. Изтъква, че ищцата и до настоящия момент живее в
жилището, което е и негова съсобственост, без да заплаща наем за това, като
видно от съдебното решение за развод той притежава 77.27/100 ид.ч. от него, а в
същото време няма достъп до него. Приема, че следва това обстоятелство да бъде
прието като вид издръжка, която той й предоставя. Твърди, че единствения друг
имот който притежава е 1/4 ид.ч. от къща в гр. Варна, ул.“К.П." № **,
която била негодна за живеене и това го принуждава да живее под наем и при
приятели. Твърди, че към настоящия момент получава трудово възнаграждение в
размер на около 1200 лв. месечно и въпреки, че цял живот е работил няма
средства и жилище в което да живее. Твърди, че заплащането на исканата издръжка
в размер на 350 лв. би му причинило много сериозни затруднения.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е спорно по
делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищцата Ж.Ф.Д. е дъщеря на ответника Ф.П.Д. (Удостоверение
за раждане № 147830, издадено въз основа на акт за раждане № V-114/26.06.1996 г.)
С Решение № 5253/2812.2015
г. по гр.д. № 11610/2015 г. на ВРС е прекратен брака между родителите на ищцата
М.Г.Д. и Ф.П.Д. и е предоставено семейното жилище находящо се в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, ул. „О.“ № 1, представляващо апартамент № 2 с площ 83.90 кв.м. за
съвместно ползване от двамата бивши съпрузи, като всеки от тях ползва и
самостоятелно отделна стая.
От Диплома за
висше образувание, издадена от ИУ-Варна, Колеж по туризъм се установява, че
ищцата е придобила образователна-квалификационна степен професионален бакалавър
по специалност Мениджмънт на хотели и ресторанти, професионална квалификация
Туризъм.
От Уверение №
7-11729/2019-03-08 от ИУ-Варна се установява, че ищцата е записана за редовно
обучение през летния семестър на учебната 2018/2019 г. за магистър пети курс
със специалност Международен туристически бизнес-спн и следва да завърши през
септември 2019 г.
От Решение от
14.11.2018 г. по в.гр.д. № 1465/2018 г. на ВОС се установява, че е уважен иска
на Ф.П.Д. по чл. 29, ал. 3 СК и е определен по-голям дял от придобитото по
време на брака между него и М.Г.Д. общо имущество, поради значително по-голям
принос на ищеца в размер на 77.27/100 ид.ч. До края на 2017 г. ответникът е
заплащал на ищцата месечна издръжка в размер на 100 лв.
От
удостоверение изх.№ 680/25.03.2019 г. от „МТГ-ДЕЛФИН“ АД се установява, че
ответникът работи на длъжност стругар и за периода 03.2018 г.-02.2019 г. е
получил нетно трудово възнаграждение общо в размер на 14 705,91 лв., като
месечния му доход варира между 1069 лв. – 1397 лв.
От
справка по персоналната партида на ответника Ф.Д. *** за периода 01.01.1992 г.
– 09.05.2019 г. се установява, че е същият притежава собственост в определени части
на обекти на ул. „К.П.“ № 24 (част от къща) и на ул. „О.“ № 1 (апартамент).
От
разпита на свидетеля И.П.Д. /брат на ответника/ се установява, че Ф.Д. ***, в
който живеят бившата му жена и дъщеря му и част от къща на ул. „К.П.“ № **,
която той притежава в съсобственост с брат си. Излага, че къщата се нуждае от
основен ремонт и никой не живее там от повече от година и половина. Сочи, че
къщата има три входа, като частта, която се полага за брат, не е годна за
обитаване, а в другите части живее той и родителите му. Твърди, че към момента
ответника живее при приятелка.
От
разпита на свидетелката Г.А.А.се установява, че се познава с ищцата от 7-8
години и знае, че не получава издръжка от баща си от 2-3 години. Излага, че е
редовна студентка и майка и́ плаща семестрите и всички разходи. Сочи, че
ищцата е работила преди на минимална работна заплата, а към момента работи в
магазин за дрехи в Гранд Мол. Твърди, че се е случвало да и́ помага с пари
и с учебници. Излага, че страните имат проблеми и ответника има проблеми с
алкохола и ограничителна заповед, както и че ищцата е имала здравословни
проблеми в миналото, но към момента е добре.
От представените
във въззивното производство Уверение № 7-12700/2019-06-11 от УИ-Варна и
Уверение № 9-12726/2019-06-14 от КТ-Варна се установява, че семестриалните
такси за учебните години 2017/2018/2019 са заплатени, както и че ищцата следва
да завърши през юни 2019 г.
По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи, че ответникът реализира
други доходи, извън тези от трудово правоотношение или пък притежава имущество,
от което да може да се издържа. Не са ангажирани доказателства, че ответникът
има задължения за издръжка към други лица.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на изследване следва да се ограничи съобразно изложените във въззивните
жалби оплаквания по правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, според който издръжка
на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или
от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е
налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна
и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. /В този смисъл е
и постановената съдебна практика на върховната инстанция - Решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о; Решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г.о; Решение № 469 от
26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 305 от 07.06.2011
г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о; Решение № 170 от 24.07.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 1339/2012 г., III г.о и др./
Страните не спорят, че ищцата не е навършила 25
г. възраст и че в процесния период е учила във висше учебно заведение с редовна
форма на обучение. Спорните въпроси по делото са свързани с това дали ищцата
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, и дали баща
и́ може да дава издръжка без особени затруднения.
Релевантните
факти по спорните въпроси са тези, от които се установява, че ищцата живее
заедно с майка си в апартамент в
гр. Варна, кв. “Аспарухово“,
ул. “О.“ № 1, работи в магазин в
„Гранд мол“ и към момента няма здравословни проблеми. Не е установено по делото
какъв е размерът на месечния доход на Ж.Д. и не са ангажирани доказателства в
тази връзка от страна на ответника. Няма данни ищцата да притежава имущество,
което да може да използва, за да осигурява издръжката си. В тази връзка съдът
намира, че пълнолетното дете има нужда от
издръжка като редовна студентка - за обучение, учебни пособия, транспорт,
храна, облекло и други ежедневни разходи. Следва да се отчете и факта, че
според приобщените по делото доказателства същата би следвало да завърши
обучението си през 2019 г., поради което тази издръжка ще и́ е необходима
още няколко месеца.
Що се отнася до
въпроса дали бащата може да дава издръжка без особени затруднения, съдът
съобразява известните по делото факти, че същият работи за месечен доход между
1069 лв. – 1397 лв., живее при негова приятелка и няма задължения за издръжка
към други лица. Съдът приема, че е
налице възможност на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да
създаде особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 СК.
При отчитане на
горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата на навършилата
пълнолетие и учаща негова дъщеря, настоящата инстанция намира, че сумата от 200 лв. месечно би била най-подходяща с
оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 СК.
Претенцията за
издръжка над тази сума е неоправдано висока,
с оглед нуждите на ищцата и оставащия срок на обучение, като следва да се отчете
и обстоятелството, че издръжката на пълнолетно лице не цели да покрие всичките му разходи и не е абсолютна
(като издръжката на непълнолетно лице), а се дава с оглед идеята за подпомагане
от страна на родителя на учащото дете, което е затруднено да реализира
самостоятелно доходи. Следва да се съблюдават и възможностите на родителя, с
оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Претенцията
към ответника за заплащане на 350 лв. месечно не отговаря на горните критерии, поради което се налага
редуцирането и́. Съдът съобрази и факта, че от доказателствата по делото
се установява, че към момента ответникът няма възможност да ползва имотите си,
за да живее в тях, който факт би довел и до необходимостта същият да заплаща
наем.
Доколкото по делото
липсват доказателства, а и не се спори между страните, че ответникът не е
заплащал издръжка за минал период, през който ищцата се е водила редовна
студентка, съдът намира, че претенцията по чл. 149 СК е основателна до размера
от 2 400 лв., за периода 13.03.2018
г. – 12.03.2019 г.
Предвид горните
изводи на съда първоинстанционното решение следва да се потвърди частично за сумата от 200 лв. по иска по чл. 144 СК и за
сумата от 2 400 лв. по иска по чл. 149 СК, като в останалата част
решението следва да се отмени като
неправилно и исковете в тази част да се отхвърлят
като неоснователни.
С оглед изхода на спора страните
следва да понесат отговорността за разноски съобразно уважените части на
въззивните им жалби. Жалбата на Ж.Ф.Д. е изцяло неоснователна и не е подала
отговор на насрещната въззивна жалба на Ф.Д., поради което разноски не и́
се следват. Жалбата на Ф.П.Д. е уважена частично, но същият е заявил в съдебно
заседание, че не претендира разноски и не представя списък, поради което също
не следва да му се присъждат такива.
Водим от горното, настоящият състав на
Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2245/22.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 3876/2019 г. по описа на ВРС, XLIX с-в, В
ЧАСТТА с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Ф.П.Д. ЕГН **********,*** да заплаща на Ж.Ф.Д., ЕГН **********,
живуща ***, сумата над 200 лв. до присъдената месечна издръжка в размер
на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 12.03.2019
г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, на основание чл. 144 СК и В ЧАСТТА, с която е ОСЪДИЛ ответника
да заплати на ищцата сумата над 2 400 лв. до присъдената 3 000 лв.,
представляваща издръжка за минал период от 13.03.2018 г. до 12.03.2019 г., на
основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Ф.Д., ЕГН **********, живуща *** срещу Ф.П.Д. ЕГН **********,***, за заплащане на месечна
издръжка за горницата над 200 лв. до присъдените 250 лв, считано от
датата на подаване на исковата молба - 12.03.2019 г., на основание чл. 144 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Ф.Д., ЕГН **********, живуща *** срещу Ф.П.Д. ЕГН **********,***, за заплащане на
горницата над 2 400 лв. до присъдените 3 000 лв., представляваща издръжка
за минал период от 13.03.2018 г. до 12.03.2019 г., на основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2245/22.05.2019 г., постановено по гр.д.
№ 3876/2019 г. по описа на ВРС, XLIX с-в, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.