Определение по дело №332/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 277
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20201800600332
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 27720.08.2020 г.Град гр. София
Софийски окръжен съдII Второинстанционен наказателен сътав
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина И. Тодорова

Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно наказателно дело №
20201800600332 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия Б. А. И. – адв. К.
Г. от САК, - срещу определение от 06.08.2020 г., постановено в разпоредително заседание
по н.о.х.д. № 15/2020 г. по описа на районен съд гр. С..
Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без
уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в разпоредителното заседание, за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към
наказателна отговорност и неотстраними в съдебната фаза. Твърди се конкретно, че в
обвинителния акт не се съдържат твърдения, които да дадат яснота на подсъдимото лице за
субективното изпълване на състава на чл. 343б НК.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната
жалба, атакуваното определение на районен съд гр. С. и материалите по делото, намери за
установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт,
но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл.
247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура гр. С., с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия Б. А. И. за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал.
3 НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248
НПК, проведено на 06.08.2020 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е
констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за
прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред;
потвърдил е взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „подписка“, като
същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Последното е аргументирал
с довода, че фактическите рамки на обвинението са ясно очертани и по никакъв начин не се
препятства правото на защита на подсъдимия.
Посочените изводи на първоинстанционния съд са правилни и напълно споделени от
въззивната инстанция, а доводите на защитника, развити в обратния смисъл не намират
фактическа и правна подкрепа. Тук следва да се отбележи, че защитникът не е уточнил дали
твърдения от него дефицит в обвинителния акт се отнася до липсата на фактически
твърдения или на правни твърдения, отнасящи се до субективната страна на деянието, за
което е повдигнато обвинението. Затова се налага и пояснението, че правните изводи
относно субективната страна на деянието се извеждат от въведената в обвинителния акт,
респ. от установената в съдебното следствие, фактология, поради което и основното
изискване към обвинителния акт е да съдържа ясно, пълно и последователно,
безпротиворечиво изложение на фактите на обвинението. В този аспект
първоинстанционният съд правилно е дефинирал процесуалното предназначение на
обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК, а
именно – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл.
246 НПК и в конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В
обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и разбираемо е
формулирано фактическото обвинение, респ. е очертан и предмета на доказване.
Прокурорът е изложил своите фактически твърдения за време, място и начин на извършване
на деянието и за авторството на обвиняемия. С други думи фактическото изложение на
обвинението е формулирано по начин, който не препятства възможността на обвиняемия да
узнае фактите по обвинението и да организира защитата си, поради което не е налице
твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.
1 НПК. Въпросът дали при изложената в обвинителния акт фактология /в случай че бъде
доказана в хода на предстоящото съдебно следствие/ е осъществен от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението, е по
съществото на делото и този въпрос ще бъде решен от съда с присъдата /чл. 301 НПК/.
Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания
по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, са правилни и следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК Софийският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.08.2020 г., постановено в разпоредително
заседание по н.о.х.д. № 15/2020 г. по описа на районен съд гр. С., с което е оставено без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________