Р Е Ш Е Н И Е
№
18.10.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
първи октомври
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 1198 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.Й.С. против И.А.И., с която се иска ответникът да бъде осъден да
преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху притежаваните от него самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.518.77.1.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.518.77.1.3 по КККР на гр. Велико Търново, върху прилежащите към тези
обекти избени помещения и общ коридор между сгради с идентификатори
10447.518.77.1 и 10447.518.77.2, както и върху ½ ид. ч. от ПИ с
идентификатор 10447.518.77, находящ се в гр. В. Търново, ул. „М. Р.” № 42, като
ответникът бъде задължен да осигури свободен достъп през външната врата на ПИ с
идентификатори 10447.518.77, откъм ул. „М. Р.”, която врата е разположена в
североизточната част на поземления имот, да предаде ключ от вратата и осигури
свободен достъп през дворното място, намиращо се северно от сграда с
идентификатор 10447.518.77.2, за преминаване към самостоятелни обекти с
посочените идентификатори, към избените помещения в сграда с идентификатор
10447.518.77.1 и към дворното място южно от построените в имота сгради.
Претендира се ответникът да премахне зидовете на вратите към самостоятелен
обект с идентификатор 10447.518.77.1.1 и към самостоятелен обект с
идентификатор 10447.518.77.1.3, разположени на източната стена на сграда с идентификатор
10447.518.77.1, като ги възстанови в състоянието, в което са били преди
зазиждането и осигури на ищеца достъп до собствените му имоти. Претендира се
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 6 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да
реализира приходи от наем, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
Ищецът твърди, че е собственик на сграда с
идентификатор 10447.518.77.1 по КККР на гр. Велико Търново, на разположените в
нея самостоятелни обекти с идентификатори 10447.518.77.1.1, 10447.518.77.1.2 и
10447.518.77.1.3, както и на прилежащите им избени помещения. Заявява, че жилището с
идентификатор 10447.518.77.1.1 има самостоятелен вход на източната стена на
сградата, като достъпът до него се осъществява през външна врата откъм ул. „М. Р.”, разположена в североизточната част на ПИ с идентификатор 10447.518.77 и през
дворното място пред сграда с идентификатор 10447.518.77.2; че жилището с
идентификатор 10447.518.77.1.3 има самостоятелен вход на източната стена на
сградата, като достъпът до него се осъществява през външната врата откъм ул. „М. Р.” - през дворното място пред сграда с
идентификатор 10447.518.77.2 и през общ коридор (стълбище) между сгради с
идентификатори 10447.518.77.1 и 10447.518.77.2; че достъпът до избените
помещения към жилищата с идентификатори 10447.518.77.1.1 и 10447.518.77.1.3
също се осъществява през отделен вход на източната стена на сградата, като
достъпът до него се осъществява през външната врата откъм ул. „М. Р.” - през дворното място пред сграда с
идентификатор 10447.518.77.2 и през общ коридор (стълбище) между сгради с
идентификатори 10447.518.77.1 и 10447.518.77.2, както и че достъпът до дворното
място, намиращо се южно от посочените сгради също се осъществява през външната
врата откъм ул. „М. Р.”
- през
дворното място пред сграда с идентификатор 10447.518.77.2 и през общия коридор
(стълбище) между двете сгради и врата от юг на този коридор. Твърди, че
ответникът е сменил патрона на входната врата, намираща се в североизточната част на поземления имот, от
която се осъществява достъп до жилища с идентификатори 10447.518.77.1.1 и
10447.518.77.1.3, до избените помещения и до дворното място, както и че същият
е зазидал вратата към жилището на първия (среден) етаж и вратата към жилището
на сутеренния етаж. Заявява, че от 22.4.2018 г., вследствие действията на
ответника, няма достъп до жилища с идентификатори 10447.518.77.1.1 и
10447.518.77.1.3, до избените помещения и до дворното място, поради което и не
може да използва същите по предназначение. Сочи, че и до настоящия момент търпи
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, вследствие невъзможността
да ползва двете жилища и да реализира приходи от наем.
Ответникът заявява, че сградата на ищеца е построена в обем, квадратура,
застроена площ и етажност, значително надхвърлящи параметрите по издаденото
строително разрешение, като с изграждането й е застрашено съществуването и
стабилността на сградата, собственост на неговата майка. Твърди, че
съществувалият преди строежа общ коридор между двете сгради е завзет от
ответника, респ. от неговите праводатели, осъществили незаконно строителство,
като същият е включен в площта на новоизградените помещения на приземния етаж.
Сочи, че общият коридор на това ниво, който ищецът цитира като подход към
неговите обекти на сутерена, е изместен на изток и понастоящем е в площта на
имота на неговата майка, като твърдяното незаконно строителство практически
нарушава правото на собственост на Р. М.на приземния етаж. Не оспорва, че е
сменил патрона за входната врата към общия поземлен имот, но заявява, че е
сторил това с цел обезопасяване и охрана на жилището, в което е започнал
ремонт, както и че до получаване на исковата молба ищецът не е искал от него
ключ от тази входна врата. Отрича да е зазиждал входовете към жилището на
ищеца.
В открито заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, че след подаване на исковата молба ответникът му
е предал ключ за входната врата към общото дворно място, а на 30.9.2019 г.
последният, с помощта на майстор, е премахнал и изградените зидове на вратите
към самостоятелни обекти с идентификатори 10447.518.77.1.1 и 10447.518.77.1.3.
Моли за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, като заявява, че макар искът по чл.
109 ЗС да подлежи на отхвърляне, то на ищеца се дължат направените по делото
разноски.
Процесуалният представител на ответника моли
за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, доколкото към приключване събирането на
доказателствата претенции на ищеца са удовлетворени изцяло. Заявява, че искът
за заплащане на обезщетение не е доказан по размер и по основание, тъй като
няма категорични доказателства, че именно ответникът фактически е извършил
зазиждането на входовете към двете жилища на ищеца, както и доказателства за
това в какъв вид са били двете жилища в процесния период.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Основна цел на негаторния иск е защитата на
правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. С оглед правното естество на претенцията в тежест на ищеца беше
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът, чрез описаните в исковата
молба действия, е извършили посочените посегателства, с които му пречи да упражнява
правото си на собственост.
В случая активната материална легитимация на
ищеца, като собственик на собственик на процесната жилищна сграда и на
разположените в нея самостоятелни обекти, както и на ½ ид. ч. от поземления
имот, не е оспорена по делото, а и се установява от представените нотариални
актове за покупко-продажба (л. 12-17). Безспорно между страните е и
обстоятелството, че ответникът е син на Р. М., която е собственик на останала
½ ид. ч. от поземления имот и на другата построена в имота жилищна
сграда. Не е спорно също, че ответникът е сменил патрона за входната врата към
общия поземлен имот.
По делото е представена преписка, образувана
в Община Велико Търново по жалба на ищеца по повод неправомерно ограничаване
възможността му да ползва част от обектите си и за нанеси повреди по същите. Съгласно
наличния по преписката констативен протокол от 17.5.2018 г., в определения ден
за оглед ищецът е успял да осигури достъп единствено до трето ниво от
притежаваната от него жилищна сграда, доколкото входната врата към поземления
имот е била заключена, а вратата за второ ниво е била зазидана с тухлена
зидария. В преписката е наличен и констативен протокол от 29.5.2018 г., според
който при извършения повторен оглед на имота външната входна врата е била
отключена от ответника И.А., който е присъствал на място като представител на
своята майка Р. М.. При огледа е установено, че подходът към сутерена е
затворен с подръчни строителни материали, непозволяващи достъп до разположените
на това ниво помещения. Установено е също, че входните врати на помещенията на
сутерена и на второто ниво, както и два от прозорците на обектите, собственост
на ищеца, са зазидани с тухлена зидария. Констатирано е, че по време на огледа е
започнало извършването на ремонтни работи по имота на Р. М., изразяващи се в
подмяна на дограма, сваляне на външна мазилка и подмяна на част от носещата греда.
Дадено е заключение, че достъпът до имота, собственост на ищеца, е
възпрепятстван, както и че между ищеца и ответника са възникнали спорове от
имуществен характер.
От страна на ищеца е представена разписка,
според която на 20.6.2019 г. същият е получил от ответника ключ за външната
входна врата към общия поземлен имот, разположена в североизточната част на
същия.
В открито заседание е разпитан като свидетел
В. В.– лицето, от което ищецът е закупил климатици за част от обектите в жилищната
си сграда, като съдът кредитира напълно показанията на този свидетел, доколкото
същите съответстват на събраните писмени доказателства и почиват на негови
преки впечатления. Св. В. посочва, че е посещавал имота на ищеца поне два пъти,
първият от които е бил в средата на м. март
Като свидетел е разпитана и Й. С.– майка на
ищеца, която заявява, че преди синът й да придобие имота двамата са ходили на
огледи, при които е имало достъп до всички обекти в сградата. Потвърждава
изложеното от св. В. по повод срещата им с ответника и заявеното от него, че входовете
и прозорците откъм неговата страна на къщата ще се зазидат и че ищецът трябва
да намери друг вход за обектите си. Заявява, че при последвалата среща между
нея, сина й и ответника последният отново е заявил, че ищецът трябва да потърси
друг вход за обектите си. Твърди, че в телефонен разговор ответникът й е
заявил, че е сменил патрона на входната врата, а на 14.5.2018 г. двамата с
ищеца са установили, че вратата към средния етаж от жилищната му сграда е
зазидана, а външната врата към имота е заключена. Заявява, че синът й е имал
намерение да живее на единия от етажите в сградата, а останалите два - да
отдава под наем, за да изплаща кредита, с който е закупил имота. Сочи, че
понастоящем синът й отдава най-горния етаж от сградата и живее при нея.
Изложеното в показанията на горните двама
свидетели по повод намерението на ответника да ограничи достъпа през входната
врата към общото дворно място кореспондира напълно с данните от представения
електронен носител, съдържанието на който беше възпроизведено в проведеното открито
съдебно заседание.
Като свидетел е разпитана и С. Т.– бивш
собственик на един от самостоятелните обекти в процесната жилищна сграда.
Същата заявява, че при продажбата е предала на ищеца ключовете за всички
жилищни етажи, включително за входната врата към двора, както и че към този
момент е имало достъп до всички етажи и до общия двор. Твърди, че единственият
вход за дворното място е въпросният общ вход, както и че през общия коридор към
двора се е преминавало свободно. Заявява, че в къщата, която понастоящем е
собственост на майката на ответника, преди това са живеели роднини на същата,
както и че тя никога не съм имала противоречия с тях.
В заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се сочи, че подходът до самостоятелен обект с
идентификатор 10447.518.77.1.1, разположен на втория етаж от жилищната сграда, е
откъм североизточната незастроена част на дворното място, подходът до самостоятелен
обект с идентификатор 10447.518.77.1.3 и до избените помещения, разположени на
първия етаж от сградата, е по стълбище и общ коридор, находящи се между сграда
с идентификатор 10447.518.77.1 и сграда с идентификатор 10447.518.77.2, а подходът
до дворното място, разположено южно жилищните сгради, е от общия коридор и през
врата в южния край на този коридор. При извършения оглед на място вещото лице е
установило, че входните врати към самостоятелни обекти с идентификатори
10447.518.77.1.1 и 10447.518.77.1.3 са зазидани с тухли и в тях не може да се
влезе. Установило е също, че зазидани с тухли са и два прозореца на избените
помещения откъм общото стълбище, а един от прозорците на жилището на втория
етаж е затворен с плексигласова плоскост. Вещото лице е посочило, че на втория
етаж от жилищна сграда с идентификатор 10447.518.77.2 е налице основен ремонт,
който по сведения на ответника е извършен през
С оглед така
събраните доказателства съдът приема искът по чл. 109 ЗС за доказан
по основание.
Съдът намира за
установено от показанията на св. В. В.и св. Й. С., че ответникът е лицето,
което е изградило зидовете на
вратите към самостоятелен обект с идентификатор 10447.518.77.1.1 и към
самостоятелен обект с идентификатор 10447.518.77.1.3, като дори това да не е
сторено лично от него, то същото е извършено по негово възлагане. В показанията
на двамата свидетели е споделено изложеното пред тях от самия ответник намерение
да бъдат зазидани вратите и прозорците на жилищната сграда на ищеца от
страната, с която същата граничи със сградата на Р. М.. Изложеното от двамата
свидетели в тази връзка кореспондира с данните от представения електронен
носител, съдържанието на който беше възпроизведено в открито съдебно заседание.
В рамките на проведения между св. С.и ответника телефонен разговор последният
сочи, че ограничава достъпа до имота, като макар този имот да не е упоменат
изрично, то изложеното в разговора, съпоставено с показанията на св. В. и с
тези на св. С., ясно сочи, че ответникът има в предвид именно достъпът до имота
на ищеца. Още повече, че по делото няма данни (а и твърдения) между страните да
има други противоречия относно ограничен достъп до друг имот или противоречия
от някакъв друг характер. Тук следва да се има в предвид, че макар
процесуалният представител на ответника да възрази срещу приобщаването на
въпросния електронен носител и възпроизвеждането на съдържащия се в него звуков
файл, то същият не отрече автентичността на този файл, включително не оспори,
че това разговарящите лица са именно св. С. и ответника. Не следва да се
пренебрегва и последващото поведение на ответника, изразяващо се в премахване
на зидовете от вратите и прозорците към жилищната сграда на ищеца, като съдът
приема същото за косвено признание, че именно последният (или трето лице по
негово възлагане) е изградил въпросните зидове.
Доколкото обаче в хода производството изградените
зидове на вратите към самостоятелните обекти на ищеца са премахнати от
ответника и на ищеца е осигурен достъп до собствените му имоти, то искът по чл.
109 ЗС подлежи на отхвърляне.
По иска по чл.
45 ЗЗД ищецът следваше да докаже извършването на сочените неправомерни деяния
от ответника, от които са му причинени твърдените вреди, вида на тези вреди,
причинна връзка между деянията и настъпилия вредоносен резултат, както и
размера на вредите.
С оглед гореизложеното
по повод на иска по чл. 109 ЗС, съдът приема за доказана първата от посочените
предпоставки – наличие на неправомерни деяния от ответника, в резултат на които
ищецът е бил в невъзможност да извлича полза от собствените си жилищни обекти. Налице
са и останалите предпоставки за
реализиране отговорността по чл. 45 ЗЗД, като съдът приема, че поведението на
ответника е в пряка причинна връзка с невъзможността ищецът да отдава под наем
жилищните обекти, респ. да реализира доходи от наема на същите. В случая при
конкретните пазарни условия в периода, през който вратите на жилищните обекти
са били зазидани, е съществувала реална възможност за отдаване на тези обекти
под наем. Намерението на ищеца в тази насока се установява от показанията на
св. С., макар и ценени при условията на чл. 172 ГПК, която заявява, че целта на
въпросното отдаване под наем е било погасяването на вноските по изтегления от
сина й ипотечен кредит. В случая се касае за доказана възможност за увеличаване
имуществото на ищеца, която при нормални обстоятелства би била реализирана, още
повече, като се има в предвид изложеното от св. С., че понастоящем ищецът отдава
под наем горния етаж от жилищната сграда. Тук следва да се имат в предвид и
показанията на св. Т., че и преди покупката на имота от ищеца сутеренният етаж вече
е бил отдаван под наем. От друга страна, ищецът не е бездействал, като
своевременно е сигнализирал Община Велико Търново и Районна прокуратура –
Велико Търново за действията на ответника, т.е. положил е достатъчно усилия, за
да възстанови съществуващото преди това положение и така да ограничи вредите,
за което свидетелства и самото предявяване на иска по чл. 109 ЗС. Предвид на това,
претенцията за присъждане на пропуснати ползи от нереализиран наем е основателна.
Според заключението по допуснатата техническа експертиза, месечният пазарен наем за самостоятелен обект
с идентификатор 10447.518.77.1.1 възлиза на 220.00 лева, а този за
самостоятелен обект с идентификатор 10447.518.77.1.3 - на 80.00 лева, като за
процесния период общият размер на наема за първия обект възлиза на
2 640.00 лева, а за втория – на 960.00 лева, до които размери следва да се
уважи претенцията. Възражението на ответника, че по делото не е установено в
какво състояние са били жилищните обекти в този период не може да бъде
споделено, доколкото с поведението си, ограничило достъпа до същите, именно
ответникът е този, който е станал пречка за събиране на данни за това състояние
и в този смисъл същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно
поведение.
По
разноските.
С оглед изхода от производството в тежест на
ответника следва да бъде възложено запращането на направените от ищеца разноски
за производството, които по иска по чл. 45 ЗЗД следва да се присъдят съразмерно
уважената му част, а по иска по чл. 109 ЗС – изцяло, доколкото отхвърлянето на
същия е резултат от изпълнение на ответника, но направено в хода на процеса.
Тъй като в представения договор за правна защита и съдействие не е направено
разграничение каква сума е заплатена за всеки от двата иска, съдът приема, че
от общо платените от ищеца 1000.00 лева половината са за иска по чл. 109 ЗС, а
другата половина – за иска по чл. 45 ЗЗД. Съдът приема, че от заплатения
депозит за вещо лице в общ размер от 250.00 лева половината следва да се отнесе
към иска по чл. 109 ЗС, а другата половина – към иска по чл. 45 ЗЗД, доколкото формулираните
към експертизата въпроси са целели установяване основателността и на двата предявени
иска. Така, по иска по чл. 109 ЗС в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 317.86 – разноски за платена държавна такса, сумата от 125.00 лева –
разноски за депозит за вещо лице и сумата от 500.00 лева – заплатен адвокатско
хонорар. По иска по чл. 45 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ
размер от 519.00 лева – част от заплатени държавна такса, депозит за вещо лице
и адвокатски хонорар.
В тежест на ищеца следва да бъде възложено
запращането на направените от ответника разноски за производството съразмерно с
отхвърлената част на иска по чл. 45 ЗЗД, а именно сумата от 360.00 лева – част
от заплатения адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Й.С., ЕГН ********** против И.А.И.,
ЕГН ********** за осъждането на ответника да преустанови действията си, с които
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10447.518.77.1.1 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.518.77.1.3 по КККР на гр. Велико Търново, върху прилежащите
към обектите избени помещения и общ коридор между сгради с идентификатори
10447.518.77.1 и 10447.518.77.2, както и върху ½ ид. ч. от поземлен имот
с идентификатор 10447.518.77, находящ се в гр. В. Търново, ул. „М. Р.” № 42, чрез
задължаването на ответника да осигури на ищеца свободен достъп през външната
врата на поземлен имот с идентификатор 10447.518.77, откъм ул. „М. Р.”,
разположена в североизточната част на поземления имот, да му предаде ключ от
вратата и да му осигури свободен достъп през дворното място, намиращо се
северно от сграда с идентификатор 10447.518.77.2, както и за осъждането на
ответника да премахне изградените зидове на вратите към самостоятелен обект с
идентификатор 10447.518.77.1.1 и към самостоятелен обект с идентификатор
10447.518.77.1.3, разположени на източната стена на сграда с идентификатор
10447.518.77.1, като ги възстанови в състоянието, в което са били преди
зазиждането и да осигури на ищеца достъп до собствените му имоти, поради изпълнение в хода на производството.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** да заплати С.Й.С.,
ЕГН ********** сумата от 3 600.00 (три хиляди и шестстотин) лева -
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да реализира приходи от наем
на самостоятелен обект в сграда 10447.518.77.1.1 и на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447.518.77.1.3 по КККР на гр. Велико Търново, ведно с
принадлежащите им избени помещения, за периода от 22.4.2018 г. до подаване на
исковата молба – 23.4.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от
6 000.00 лева.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** да заплати С.Й.С.,
ЕГН ********** сумата от 1 461.86 (хиляда четиристотин шестдесет и един
лева и осемдесет и шест ст.) лева – направените в производството разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** да заплати И.А.И., ЕГН
********** сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева – направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: