Решение по дело №230/2008 на Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№5

 

гр.Силистра, 27.01.2009 година

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.

ЧЛЕНОВЕ:            С.С.

В.Р.

при секретаря С.Д. и с участието на зам. окръжния прокурор Д.Н., като разгледа докладваното от съдия С.С. КАНД № 230 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от Г.С.З.,***, против Решение № 705/31.10.2008 г. по АНД № 714/2008 г. по описа на Силистренски районен съд, с което е потвърдено НП № 4709/31.07.2008 г. на Началника на сектор ОП при ОДП – Силистра с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Моли съдът да отмени решението на СРС и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Ответната в производството страна – ОД – МВР - Силистра, редовно призована за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажират становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Силистра дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита постановеното от СРС решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

По същество, жалбата е неоснователна.

От правна страна, съдът не споделя инвокираните от жалбоподателя възражения. В производството пред районния съд жалбоподателят не е релевирал доказателства, оборващи констатациите в АУАН и НП. Въззивният съд, след като е обсъдил всички съдържащи се в преписката доказателства, показанията на актосъставителя и доводите на жалбоподателя установил, че на 14.07.2008 г. жалбоподателят управлявал л. а., с рег. № ***** в гр. ****, обл. *****, ул. „****”. В района на населеното място при ограничение на скоростта до 50 км./ч., жалбоподателя управлявал със скорост 80 км/ч., която скорост на автомобила била фиксирана с радар ТР4 с №365-02 км./ч. Жалбоподателят не оспорил факта, че е управлявал автомобила си с фиксираната от техническото средство скорост от 80 км./ч. както пред актосъставителя, така и в хода на административнонаказателното производство пред наказващият орган, така и пред първата съдебна инстанция. По делото безспорно е установено, че мястото на извършеното нарушение, а именно – улицата по която се движил жалбподателят попада в границите на "населено място", съобразно дефиницията, установена в т. 49 на § 1 от ДР на ЗДвП. Съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в населено място скоростта е ограничена до 50 км./ч. Касационната инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, че за жалбоподателя, е било задължително да се съобразява с нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като избира скоростта си на движение, която да не превишава установената за населено място. Въпреки това, жалбоподателят е надвишил с 30 км/ч.

Въз основа на горното, въззивният съд е достигнал до правилния извод за доказаност на нарушението, като е приел, че Г.С.З. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност и е потвърдил обжалваното НП.

Издаденият акт е редовно съставен и се ползва с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации. След като в производството по обжалване не са релевирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, правилно районният съд е приел за безспорна отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Фактическата обстановка, нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административно наказателно производство пред наказващия орган и пред въззивния съд с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, ангажирани от страните. Съобразени са обстоятелствата относно индивидуализацията на наказанието.

По изложените съображения и с оглед извършената служебната проверка по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, касаещи неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което счита че същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 705/31.10.2008 год. постановено по АНД № 714/2008 г. по описа на Силистренски районен съд, с което е потвърдено НП № 4709/31.07.2008 г. на Началника на сектор ОП при ОДП - Силистра, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Г.С.З., с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

2.