Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33/ гр. Шумен, 08.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателно отделение
На осми април през две хиляди и деветнадесета година,
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател:
София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Станислава Стойчева
Прокурор: Румен
Рачев
като разгледа докладваното от окръжен съдия Нели Батанова
ЧНД № 12 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано
въз основа на изпратени Удостоверение и Решение за постановяване на финансова
санкция. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава - членка
на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което
съставялва административно нарушение и по българското законодателство по ЗДвП –
движение на МПС с превишена скорост.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира
искането за признаване съдебното решение за неоснователно и предлага да не бъде
уважавано. Счита, че констатираните пропуски в изпратеното Удостоверение не са
отстранени от изпращащата държава, както и не са налице доказателства за
обвързаност на засегнатото лице с българската държава. Предлага да се откаже
изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна
и Министерството на правосъдието.
Засегнатото
лице – М.А.М. е нередовно призована, не се явява. От изготвената
служебна справка на база данни НБД население се установява, че с дата на раждане *** год. е лицето М.А.М., с ЕГН - ********** ***. Видно от върнатата в цялост призовка за лицето М.М., както и от изготвената докладна към нея, същата не е призована, тъй като по данни на нейни роднини лицето е в чужбина.
Обстоятелството, че лицето е с настоящ адрес в Германия от 2016 година е
отразено и в изготвената справка от НБД.
Предвид
това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС и е назначен служебен защитник и се представлява от него. Засегнатото
лице М.А.М.
преди това е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава
– Кралство Нидерландия не сочи, че върху
дължимата сума има направена частична вноска. Защитата изразява становище да бъде
прекратено производството, тъй като българския съд не е компетентен да го
разгледа в пред обстоятелството, че засегнатото лице няма местоживеене и доходи
в Република България. Алтернативно моли да не бъде уважено искането за
наложената санкция, тъй като не са налице условията на чл. 30, ал.3 от Закона.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за
постановяване на финансова санкция и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството
е образувано въз основа на изпратени от Centraal
Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия /Централно инкасаторско бюро Министерството на
правосъдието в Нидерландия/ Удостоверение за
прилагане на финансови санкции - Решение за постановяване на финансова санкция наложена от несъдебен орган –
Adm.verwerking flitsgegevens CJIB, Niderland. Решението за постановяване на финансовата
санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се
отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското
законодателство по Закона за движение по пътищата – движение на моторно превозно
средство с превишена скорост над максимално допустимата. Съгласно Закона за движението по
пътищата за нарушаване на това правило е предвидена административна
санкция – глоба.
Нещо повече - Съгласно чл.
30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
– двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал.2, т.
1-32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления
или административни нарушения според законодателството на издаващата държава:
“поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително
нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни
превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /
съдебен район на Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е нередовно призовано за съдебното
заседание, не се явява, процесуалния му представител не представя доказателства
за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване
на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването
му и допускането му за изпълнение.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища.
Представеното Удостоверение е непълно и не отговаря на
Решението – копие от решение на наказващия несъдебен орган на Кралство
Нидерландия. Съдът е констатирал
разминаване в датата на издаване на акта на несъдебния орган и този посочен в
преведеното Удостоверение. Констатирано е разминаване и по отношение на това
кога е връчено решението на засегнатото лице и на коя дата изтича погасителната
давност на наложеното наказание. Тъй като е изпратен само превод на
Удостоверението /липсва неговия оригинал или копие/съдът не може да прецени
дали тези неточности касаят само извършения превод или са недостатък и на
Удостоверението. Независимо от положените усилия от българския съд и отправени искания
към изпращащата държава за консултация /трикратно/, отговори на запитванията не
бяха получени. Поради което и констатираните несъответствия не бяха отстранени.
От друга страна – засегнатото лице не беше намерено на
известните адреси в страната. От изготвените докладни към невръчените призовки
се установява, че лицето М.М. е в чужбина. Обстоятелството, че лицето е с настоящ адрес в Германия
е отразено и в изготвената справка от НБД.
От изисканата справка от ОД на
МВР, касаеща задграничните пътувания на засегнатото лице М. е видно, че за
периода от 2016 година /от когато е и регистрацията й в Германия като настоящ
адрес/ до сега същата е пребивавала епизодично в Република България – два пъти
за около месец и веднъж за четири дни. От приложената справка рег. №
869000-3802 от 15.03.2019год. на ОД на МВР сектор „Пътна полиция“ се
констатира, че лицето не притежава моторни превозни средства. В хода на
настоящото производство е констатирано, че засегнатото лице не притежава
недвижимо имущество на територията на Република България, нито получава доходи
в нея – справка от НАП, справка от НОИ, справка от Агенция по вписванията. Това
сочи, че засегнатото лице М.М. няма обвързаност с българската държава, няма
местоживеене или обичайно пребиваване в границите на българската държава.
Посоченият постоянен адрес не покрива критерия за местоживеене по смисъла на
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Нищо от тези изисквания не е
налице.
Въз основа на
всичко изложено съдът намира, че е налице визираната в закона пречка за
признаване на Удостоверение и Решение на наказващия несъдебен орган –
Adm.verwerking flitsgegevens CJIB, Niderland, Кралство Нидерландия – Centraal Justitieel Incassobureau за налагане на финансова
санкция на лицето М. А.М..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Не признава
и недопуска изпълнение на Удостоверение и Решение на наказващия несъдебен орган
– Adm.verwerking flitsgegevens CJIB,
Niderland, Кралство Нидерландия – Centraal Justitieel Incassobureau и адрес: Postbus 185, 8900 AD Leeuwarden Nederland, рег. №
EGS *********, влязло в законна сила на 10.05.2018, с която
на М.А.М., родена на *** год., с постоянен и настоящ адрес *** е наложена
финансова санкция – 329 – триста двадесет и девет евро /ЕUR/, с равностойност в български
левове – 643.47 лева /шестстотин четиридесет и
три лева и четиридесет и седем стотинки/.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава като му се изпрати
преведено копие от настоящото решение, както и копие от решението да се изпрати
и на Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по
признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции на територията на Република България се поемат от
нея като изпълняваща държава.
Засегнатото лице може да обжалва акта на Окръжен съд гр.
Шумен за признаване на решението за налагане на финансова санкция в 7 дневен
срок от узнаването му. Обжалването не спира изпълнението.
Председател:
Членове: 1.
2.