Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 270

 

гр. Пловдив, 28.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА

                                                                         ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА , като разгледа ВНЧХД № 1603 по описа за 2019г. докладвано от съдия  Кузманова и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №192 постановена по НЧХД № 919/2019г., Пловдивски районен съд, 23-ти н.с. е признал подс.С. Е. И. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.148, ал.1,т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, като при условията на чл.78а от НК е освободил подсъдимата от наказателна отговорност й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Със същата присъда подсъдимата И. е призната за НЕВИННА, в това да е извършила посоченото  деяние при условията на продължавано престъпление и е ОПРАВДАНА по първоначално повдигнатите й в този смисъл обвинения по чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Против присъдата, в осъдителната й част, е постъпила въззивна  жалба от адв.Ц.К., в качеството му на защитник на подс. С. Е. И., като се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Иска се същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата, редовно призована не се явява. Не се явява и упълномощеният й защитник-адв.К..

Частният тъжител Р.Р., не се явява, като вместо него упълномощеният му повереник-адв.В. поддържа подадената въззивна жалба. Изразява доводи за правилен анализ на събраните доказателства и равилни изводи на съда относно вината на подсъдимата. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане на разноски направени във въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, като прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Частният тъжител Р. упражнявал *** професия с кантора в гр. **. По този повод същият се запознал с подсъдимата И., тъй като тя била майка на свид. М.П.. Последният живял на съпружески начала със свид. А.Б., от чието име тъжителят завел няколко граждански дела срещу П.. Свидетелката Б., от една страна , а от друга- подсъдимата и синът й М.П., били във влошени личностни отношения, които още повече се изострили по повод образуваните  от тъжителя Р., като пълномощник на св.А.Б. дела против М.П.. Според подсъдимата С.И. именно частния тъжител допринесъл за влошаване положението на нейния син-М.П. и най-вече за отчуждаването му с децата, които същият имал от свид. Б. – момче на 9 години и момиче на 12 години. Подсъдимата И. била обезпокоена от развоя на отношенията на децата със синът й, но най-вече от това, че майката се преместила да живее в гр. П., което според нея не било в интерес на децата. Освен това, подсъдимата била убедена, че тъжителят и свид. Б. имат интимна връзка, придружена и с нездрав интерес от страна на Р. към децата. В тази връзка, тя провела няколко разговора по телефона с Р., в които, според твърдения на последния му нанесла различни обиди. По този повод Р.Р. завел частно наказателно дело № **/2018г. по описа на ПРС, ІІІ н.с., като повдигнал обвинение спрямо подс. И. за нанесена му обида. По същото дело били проведени няколко съдебни заседания, като в последното такова , проведено на 10.01.2019г., подс. И. се възползвала от правото си да даде обяснения по повдигнатото й обвинение. Освен конкретните обстоятелства по случая, в обясненията си подс. И. заявила : „той /тъжителят Р./ се намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им.“; „Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“; „а той по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“.

Именно във връзка с така изреченото настоящият състав е сезиран с частната тъжба на Р. против подсъдимата И., като твърди, че изречените публично, пред всички присъстващи лица, а и в негово присъствие думи, са засегнали честта и достойнството му.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от доказателствата по делото.  Първоинстанционния съд е подложил на  анализ събраните по делото гласни и писмени доказателства.  Правилно съдът е възприел с доверие показанията на разпитаните свидетели А. Б. и М.П., както и обясненията на подс.И., от които несъмнено се установяват възприетите по-горе обстоятелства относно конфликта между страните, развоя на събитията преди образуване на предходно НЧХД, както и изключително обтегнатите отношения между частния тъжител Р. и подс.С.И.. Безспорно, в обясненията си, дадени по НЧХД № 5876/2018г. на ПРС, подсъдимата е дала израз на негативната си оценка и отношение  по отношение на частния тъжител Р.. Правилно изготвения и приложен по делото протокол от съдебно заседание на 10.01.2019г. по посоченото по-горе дело, е кредитиран от съда като годно писмено доказателство, установяващ изявленията на подсъдимата под формата на обяснения. В обясненията си по настоящото дело, всъщност, тя не отрича начина, по който са се развили събитията, довели до образуване на НЧХД, нито оспорва съдържанието на съдебния протокол от 10.01.2019г. Единствено отрича, изречените от нея думи и квалификации да са обидни, твърдейки, че е дала правилна квалификация за отношенията между страните по делото. 

При така очертаната фактическа обстановка и с оглед обсъдените доказателства, съвсем обоснован е извода на първоинстанционния съд за съставомерност на извършеното по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 10.01.2019г. в гр. Пловдив, пред Районен съд-Пловдив по НЧХД № 5876/ 2018г. по описа на ПРС, 3-ти н.с., подс.С. Е. И. е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Р.В.Р., а именно: „той се намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми, циничен. Той им съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели от всичките им роднини…….той отрече баща им, отрече баба им“, „а той по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“, като обидата е нанесена публично.  

      На инкриминираната дата, използвайки изразите „ той се намеси по най-вулгарният начин в живота на внучетата ми“, „по най-варварския начин се намеси в отношенията между родител и деца“, както и квалификацията „циничен“, в присъствие на тъжителя Р., подсъдимата безспорно е дала израз на негативната си оценка за личността на тъжителя, като  всички фрази са възприети от последния и са засегнали неговото достойнство. В случая личната оценка на подс.И. за частния тъжител, използвайки обидни епитети и квалификации, е изказана публично, в присъствие на много хора, извън пострадалия и то в съдебната зала. Така е изпълнен квалифициращият белег –публично по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от същия текст. Колкото до характера на казаното на обидно, то първоинстанционният съд е изложил изключително подробни аргументи в тази насока и изводите му се споделят от настоящия състав. И двете фрази характеризират тъжителя в негативна светлина като човек и поради това се отличават с висок интензитет на морална укоримост. Чрез използваните обидни думи и квалификации е засегната честта и достойнството на Р., който е възприел насочените спрямо него обиди, а така също те са били възприети и от други лица- присъстващи на провеждащото се публично съдебно заседание. Така, с действията си подс.С.И. е осъществил състава престъпление обида и съвсем законосъобразно е призната за виновен в извършване на горното престъпление .

От субективна страна –подс.И. е извършила деянието с пряк умисъл-с целени и настъпили обществено опасни последици. Същата е дала външен израз на негативното си лично отношение към тъжителя, използвайки обидни квалификации и епитети, в негово присъствие и в присъствие на други лица и поради това правилни са изводите на районния съд, че от тези действия следва извода, че подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на извършеното и въпреки това е целяла настъпването на резултата.

Правилно първостепенният съд е признал подсъдимата за НЕВИННА, за това да е извършила престъплението при условията на чл.26, ал.1 от НК като продължавано, тъй като  извършеното от нея покрива признаците на едно деяние, извършено на 10.01.2019г., макар и да е използвала няколко фрази и изрази, които да дават основание да бъдат квалифицирани като обида. Не е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК и правилно подс.С.И. е била ОПРАВДАНА по първоначално повдигнатото й в този смисъл обвинение.

По отношение на останалите инкриминирани с тъжбата изрази, произнесени от подсъдимата на същата дата, а именно: „Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“, въззивната инстанция намира, че същите не могат да бъдат квалифицирани като обидни по смисъла на чл.146, ал.1 от НК по следните съображения:  На първо място, тези изрази са извадени от контекста на цялостния разпит на подсъдимата и на следващо място, сами по себе си тези изрази не съдържат обидни квалификации. Те не са насочени към личната сфера на тъжителя Р..  В първото от цитираните изречения: „Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх“ се съдържат разсъждения на подсъдимата по факти, които тя е възприела, а второто изречение- „Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“, представлява предположение от нейна страна, за това, как би могло да бъде възприето нещо написано в множеството молби от тъжителя. В нито един от двата израза няма обиден епитет и квалификация по отношение личността на частния тъжител. Следващото изречение : „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“ също е извадено от контекст на разпита и продължава с думите използвани от подсъдимата „и аз му казах „Добре, почвай да ликвидираш, за да видим как ще бъде“. Всъщност, според въззивният състав и в този израз не се съдържат унизяващи или обидни квалификации за тъжителя. Подсъдимата в тези обяснения преразказва разговор между нея и тъжителя Р., но без да дава или използва обидни епитети или определения за него. Подобно пресъздаване на факти, по начина, по който са били възприети от подсъдимата представлява и другото изречение, инкриминирано с тъжбата, а именно: „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“. По отношение на тези, инкриминирани от частното обвинение изрази, настоящия състав не споделя изводите на първата инстанция, че с използването им от страна на подсъдимата, се цели унизяване на честта и достойнството на адресата. В този смисъл следва да се държи сметка и за правото на едно лице при разпита си да изложи възприети от него обстоятелства, каквито представляват посочените по-горе изрази, без същите да имат унизителен характер. Ето защо, настоящият състав не споделя изводите на ПРС за съставомерност като обидни на посочените изрази, произнесени на 10.01.2019г.  В този смисъл, атакуваната присъда следва да бъде изменена, като подсъдимата С.И. следва да бъде призната за невинна за това, произнесените от нея думи и изрази „Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“, да са обидни-унизяващи честта и достойнството на частния тъжител Р.Р..

С оглед на установеното по-горе, правилно е и наложеното наказание. Районният съд е съобразил приложението на чл.78а, ал.1 от НК, предвид наличието на предпоставки за освобождаване на подс.С. Е. И. от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Приложението на този институт определено носи по-благоприятни наказателно –правни последици  за дееца, а определения минимален размер от 1000 лв. на административното наказание” глоба” е справедлив и съответства на отчетените добри характеристични данни за подсъдимата като ниската степен на обществена опасност и напредналата й възраст.

Правилно районният съд се е произнесъл по въпроса за разноските, които следва на основание чл.189, ал.3 от НК да се възложат на подсъдимата. Същевременно и предвид направеното искане, същата следва да бъде осъдена да заплати на частния тъжител Р. и направените от последния във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева, произходящи от платено адвокатско възнаграждение на повереника за настоящата съдебна инстанция, видно от представения договор за правна защита/ на л.20 от делото/.

Предвид изложените по-горе съображения, обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена, като подс.И. следва да бъде призната за невинна за това, на инкриминираната дата и място, използвайки изразите: „Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“ изречени публично,  да е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Р.В.Р. в негово присъствие и да бъде оправдана за квалифицираните първоначално като обидни думи и изрази. В останалата част, присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде  потвърдена.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                           Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 192 от 09.07.2019 год. постановена по НЧХД № 919/2019г. по описа на Пловдивския районен съд, 23-ти  наказателен състав, като признава подс. С. Е. И. за НЕВИННА в това на 10.01.2019г. в гр. Пловдив, пред Районен съд-Пловдив по НЧХД № 5876/ 2018г. по описа на ПРС, 3-ти н.с., използвайки изразите:„Той го писа в 30 молби го писа колко много го е страх. Това, ако го дадете на един лекар - психиатър той ще сложи диагноза „параноя“; „Той каза, че докато не ни ликвидира - майка и син няма да миряса“; „В този разговор с него той прекъсна разговора, писна му, че аз завъртам въпросите все за внучката и все за децата и ми тегли една майна по най-безцеремонния начин и ми затвори телефона“, изречени публично, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.В.Р. в негово присъствие и я ОПРАВДАВА  по първоначално повдигнатото й в тази част обвинение.  

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА подсъдимата С. Е. И. /със снета по делото самоличност/ за заплати на частния тъжител Р.В.Р. направените разноски в размер на 600/ шестстотин/ лева, за платено от последния адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.

 

                            

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

                                         

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                             

                                                              2.