ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7286
гр. Бургас, 22.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120104701 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба и уточняваща искова молба от
Община Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от
Димитър Николов – кмет, чрез гл. юрк. К. Т., срещу етажните собственици на трите
входа на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ***********
с която се претендира отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната
собственост, проведено на ******** г.
В молбата се излагат твърдения за отменяемост на взетите решения на Общото
събрание, като се сочат редица допуснати нарушения на процедурата за свикване и
провеждането му – в т.ч. за оповестяване на поканата за провежданото общо събрание,
начина за изчисляване на кворума, липсата на равен брой представители от трите входа
на сградата, неспазване на изискуемия от закона срок между оповестяване на поканата
и датата на провеждането му, нередовност на съставения протокол от Общото
събрание. Сочи се и неспазване на процедурата за поставяне на съобщение за изготвяне
на протокола на видно място, с оглед законовите изисквания за това, поради което
ищецът не е могъл да узнае за взетите решения на проведеното Общо събрание.
Излагат се твърдения, че между страните съществува предходно образувано и висящо
дело. Твърди се, че ищецът е узнал за взетите решения на Общото събрание на ******
г. – непосредствено преди о.с.з. по гр.д. № *** г. на Окръжен съд – Бургас.
Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок ответната страна, чрез Ю. А. И. – председател на
Управителния съвет на Сдружението на собствениците на сградата в режим на Етажна
собственост, е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Излага твърдения на недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба.
Сочи, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Доводът си той обосновава с обстоятелството, че страните по настоящото дело са и
страни по в. гр. д. № ***г. на Окръжен съд – Бургас. В хода на делото е било
установено от въззивния съд, че Илиев не е редовно упълномощен, като след
изпълнение на дадените указания, производството по делото е продължено и същото е
1
насрочено за о.с.з. на ***. с Определение № *********** г., публикувано в
електронния портал, достъпно като съдържание за страните. Призовката за
насроченото съдебно заседание е получена от ищеца на 15.06.2023 г., която дата се
твърди за начална дата на срока за предявяване на настоящия иск, който срок изтича на
15.07.2023 г., т.е. преди предявяване на настоящия иск, което води до неговата
недопустимост като предявен след преклузивния срок. Възразява срещу твърдението
на ищеца, че срокът започва да тече на 04.07.2023 г., тъй като ищцовата страна е могла
да се запознае с материалите по делото и по този начин и с взетите решения на Общото
събрание, ако не беше проявил бездействие. Счита иска и не неоснователен поради
обстоятелството, че Общото събрание е проведено при спазване на законовата
процедура и същото е било в случаите на неотложност, поради дадените указания от
въззивния съд за предоставяне на представителна власт на лицето Илиев. Ангажирани
са доказателства. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да се направи извод, че
съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на целия процес. В тази връзка
спорни между страните са въпросите дали е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС за предявяване иска.
Във връзка с тези спорни въпроси са ангажирани писмени доказателства. От една
страна ответникът твърди, че протоколът е оповестен по надлежния ред, за което са
съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи, като ги
представя по делото. Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът от
събранието не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Обстоятелството кога е
оповестен протоколът за взетите решения на Общото събрание е релевантен, с оглед
началния момент от който започва да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и съответно
дали предявеният иск е допустим.
Съдът намира за доказано по делото, че съдържанието на протокола за взетите
решения на Общото събрание е станало известно на ищцовата страна най-късно на
15.06.2023 г. – датата, на която е получена от страна на ищеца призовката по в.гр.д.
№***г., т.е. срокът за предяване на иска за отмяна на взетите решения на Общото
събрание тече от 16.06.2023 г. и изтича на 16.07.2023 г., с оглед правилата на чл. 40, ал.
1 ЗС. Исковата молба е подадена на 03.08.2023 г. под вх. ********, което води до
извод, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 ЗС, за
който съдът следи служебно и който се явява абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на процеса. С оглед всичко изложено и поради недопустимост на
предявения иск производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
При този изход на спора съдът намира, че по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски, изрично искане е направено в този смисъл, но не са
представени доказателства за реалното им извършване, поради което такива не следва
да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТАВЯ производството по гр. д. № 4701/2023 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3