№ 6828
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110136092 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 242307/25.07.2024 г. и молба с вх. №
254655/07.08.2024 г., подадени чрез процесуалния му представител – юрк.
Ф.И., срещу Х. Х. Г., с ЕГН: ********** – действаща лично като
непълнолетна и със съгласието на своята майка М. Е. С., с която се иска
ответницата в лично качество и в качеството си на наследник на Х. Б. Г., с
ЕГН: **********, починал на 20.07.2021 г. да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от общо 2080.11 лева, представляваща стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение,
за имот – апартамент № 96, находящ се в гр. **************, от които: 1/
главница за доставена топлинна енергия в размер на 1749.65 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 293.06 лева – обезщетение за забава
върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 23.01.2024 г., 2/главница за
услуга „дялово разпределение“ в размер на 30.12 лева за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2022 г. и 7.28 лева – обезщетение за забава върху тази
сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.01.2024 г., както и законната лихва върху
двете главници, считано от датата на исковата молба – 17.06.2024 г. до
окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответницата, а до преди смъртта
му – нейният наследовател и ищеца е съществувало валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
1
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се,
че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата като собственик на
имота не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
Прави се уточнение, че в частта от процесния период до 20.07.2021 г.
сумите се претендират от ответницата като наследник на Х. Б. Г., а след тази
дата – в лично качество.
С исковата молба са представени: договор за продажба на държавен
недвижим имот, нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на ФДР, договор
между ищеца и ФДР, изравнителни сметки, справки, съобщение към фактура
два броя и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С допълнителна
молба е представено удостоверение за наследници на Х. Б. Г..
Препис от исковата молба е връчен на ответницата – на 21.08.2024 г.
/чрез майка й М. Е. С. / В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна
на ответницата по делото не е постъпил писмен отговор
С определение № 2817/19.01.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД,
с ЕИК: *********.
В хода на производството по делото преди първото съдебно заседание
ищцовото дружество е депозирало молба с вх. № 28483/28.01.2025 г., в която
изрично сочи, че ответницата извършила частично плащане след образуване
на делото. Плащането не било пълно, доколкото ответницата не съобразила, че
от нея се претендира и законна лихва. В тази връзка и на ищеца оставали
дължими 131.39 лева главница ведно със законна лихва и 103.20 лева разноски
– за държавна такса и снабдяване с документи.
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са частично
заплатени – след образуване на делото – съгласно молбата. Не било заплатено
и възнаграждението за юрисконсулт. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски за юрисконсулт в
минимален размер.
Ответницата не се явява по делото и не взема становище.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не изразява становище
по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 1749.65 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 293.06 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 23.01.2024 г. и главница за услуга
„дялово разпределение“ в размер на 30.12 лева за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2022 г. и 7.28 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.06.2021 г. до 23.01.2024 г.
От страна на ответницата не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумата,
нито срещу правилното й изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
топлинна енергия. Възражение за давност не е въведено по делото.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото – като ищецът прави изрично изявление досежно този
факт в нарочна молба, която поддържа и в о.с.з. – проведено на 25.03.2025 г.
Не била заплатена само сумата от 131.39 лева – остатък главница ведно със
законна лихва и съответните разноски.
От представения по делото документ за собственост на жилището и
удостоверенията за наследници съдът констатира, че имотът е придобит
първоначално от бащата на ответницата – лицето Х. Б. Г.. След смъртта му –
настъпила на 20.07.2021 г. ответницата остава негов наследник – като негова
единствена дъщеря.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответницата/наследодателя й е била налице облигационна връзка за продажба
на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия
случай няма възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
3
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за собственост, удостоверение за
наследници, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г. / следва извод, че ответницата Х. Х. Г. има качеството на
потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на
процесния имот, между нея и „Топлофикация София“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана. С оглед неплащане на
сумите в срока за това, доказани се явяват и претенциите за обезщетение за
забава.
Претендиранните вземания обаче са частично заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и искът за
главница следва да бъде уважен до сумата от 131.39 лева – остатък главница
4
ведно със законна лихва от датата на исковата молба съответно останалите
искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение като не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото,
това искане е основателно, доколкото ответницата е станала повод за
завеждане на делото. Съдът обаче отчита добронамереността на ответника и
обстоятелството, че същият е заплатили доброволно всичките си задължения.
Поради това и съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 50 лева.
По делото не се доказва да е извършен разход от 10 лева /липсват
съответно разходооправдателни документи/ – за снабдяване с документи.
Извършен е само разход за съдебни удостоверения.
В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо
143.20 лева / 50 за юрк. възнаграждение, 10 лева за съдебни удостоверения и
държавна такса/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Г., с ЕГН: ********** – действаща лично като
непълнолетна и със съгласието на своята майка М. Е. С., и адрес: гр.
***************, в лично качество и в качеството си на наследник на Х. Б. Г.,
починал на 20.07.2021 г., ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, сумата от общо 131.39 лева – остатък главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот
– апартамент № 96, находящ се в гр. **************, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 17.06.2024 г. до
окончателното плащане на задължението КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 1618.26 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 293.06
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
23.01.2024 г., 2/главница за услуга „дялово разпределение“ в размер на 30.12
лева за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г. и 7.28 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.01.2024 г., както и
законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба –
17.06.2024 г. до окончателното плащане на сумите, поради извършено от
ответницата плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА Х. Х. Г., с ЕГН: ********** – действаща лично като
5
непълнолетна и със съгласието на своята майка М. Е. С., и адрес: гр.
*************** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 143.20 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
36092/2024 г. на СРС – за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
такса за съдебни удостоверения.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6