МОТИВИ към присъда по НОХД№1063/19г. по описа на Пловдивския Окръжен съд
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.С.Г. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 31.05.2018
г. в с. М., общ. С., обл. П. при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „***“ с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват; чл. 116 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Д.Л.,
с ЕГН **********, като деецът е избягал от местопроизшествието.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа
повдиганото спрямо подсъдимия Г. обвинение с фактическа обстановка идентична с
тази описана в обвинителния акт и квалификация на деянието.Счита същото за
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в рамките на
наказателното производство доказателства, както и от направеното по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК от подсъдимия самопризнание.Досежно реализацията на наказателната отговорност
предлага наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер на пет
години лишаване от свобода и след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК с 1/3
да се постанови ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим.Пледира на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК на Г.
да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание – лишаване от право да
управлява МПС.
Частните обвинители Й.К.Л. и М.К.Д. лично и чрез поверениците - адв.П.М. и адв.Т.К., поддържат обвинението
наред с прокурора и се солидаризират с искането досежно предложения размер на
наказанието лишаване от свобода и начина на изтърпяването му.Оспорват тезата на
защитата за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия Л., за което намират,че няма доказателства в събрания
по делото доказателствен материал.Излагат контрааргументи на защитната теза на
подсъдимия,че не е разбрал, че е блъснал човек и не е предприемал действия по
заличаване на следите от престъпния акт.
Подсъдимият В.С.Г. в съдебно заседание пред настоящата инстанция призна
изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт по реда на чл.371
ал.1 т.2 от НПК и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.В
последната си думи моли за условна присъда.
Защитникът на подсъдимия Г. адв.Р.Д.
предлага при определяне размера на наложеното наказание на подзащитния й съдът да
приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по
смисъла на чл.55 от НК, като отчете елемента на съпричиняване на резултата от
пострадалия, който е предприел пресичане на пътното платно без да се огледа в
тъмната част на денонощието и в неосветен пътен участък.Застъпва тезата, че
подсъдимият не е разбрал, че е блъснал човек и това е била причината да не спре
след пътния инцидент.Излага доводи,че от момента на започване на наказателното
производство подзащитният й е съдействал
изцяло на органите на досъдебното производство, имал е градивно процесуално
поведение и не е искал да заличава следите от престъплението, така както
настоява прокурора в пледоарията си.Пледира за постановяване на условна присъда като счита, че по този
начин ще се изпълнят в пълна степен целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, предвид данните за личността му.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият В.С.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
постоянен адрес:***, *** и настоящ адрес:***, със
средно образование, разведен, живущ на семейни начала с Е.Л.И., неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият Г. притежавал
правоспособност за управление на моторно превозно средство от категории „СЕ, А,
В, С, AM, ТКТ, Bl, Cl, А2, Al, BE, С1Е”.
На 31.05.2018 г. около 00,20 часа на ул. „***“ в с. М., обл. П. подсъдимият
управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с per. № *** в посока с. М. - с. М.(юг - север). Превозното средство било
собственост на Е.Л.И., с която подсъдимият живеел на семейни начала в гр. В..Подсъдимият
пътувал сам, времето било ясно, без облаци и валежи. Видимостта не била
намалена от атмосферните условия и се извършвала през тъмната част на
денонощието на къси светлини от автомобилни фарове и слабо улично
осветление.Пътното платно било с асфалтова настилка суха и в добро състояние,
без страничен и напречен наклон и с ширина 8,10 м. Платното за движение било
двупосочно с единична бяла непрекъсната линия, като западната лента за движение
била с ширина 4,20 м.
Подсъдимият Г. се движил със скорост от около 50 км/ч, която била
съобразена с конкретната пътна обстановка. При тази скорост в конкретната
пътно-климатична обстановка дължината на пълния спирачен път (опасната зона за
спиране) на автомобила възлизала на 36,54м.По същото време перпендикулярно на
посоката на движение на лекия автомобил,управляван от подсъдимия Г., пешеходецът
К.Д.Л. на 93 г., облечен в тъмни дрехи, тръгнал да пресича пътното платно на
ул. „***“ срещу № 21 в посока изток - запад. Пешеходецът преминал по-голямата
част от лентата за движение на автомобила (около 2,80 м), посока изток-запад,
без да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство.Подсъдимият Г.
изгубил необходимата концентрация, разсеял се и отклонил вниманието си от
наблюдението на пътната обстановка. Като последица, нарушавайки изискванията на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП ,задължаващ водачите на управляваните пътни превозни
средства да ги контролират непрекъснато и чл. 116 от ЗДвП, задължаващ водачите
на пътни превозни средства да бъдат внимателни към пешеходците, особено към
престарелите хора, подсъдимият не възприел възникналата опасност в лицето на
преминаващия пешеходец и продължил да управлява колата, поддържайки скорост от
около 50 км/ч. Вследствие на това пострадалият К.Л. бил ударен с предната лява
част на бронята на лекия автомобил, управляван от Г., в лява и задна част на
тялото му. Възрастният пешеходец се ударил в горната част на предния ляв калник
на автомобила, счупил с тялото си лявото странично огледало на превозното средство,
след което бил отхвърлен вляво, настрани, по посоката на движение на автомобила
на около 1,25 м.
От силата и механизма на удара на К.Л. била причинена мозъчна травма със
счупване на кости и други травматични увреждания.
Вследствие на удара настъпили деформации и по лекия автомобил - липсвал
пластмасов елемент на предна декоративна решетка, деформация на преден ляв
калник, липсвало предно ляво огледало за задно виждане, деформирана била предна
броня в лявата част.
Самият В.Г. не претърпял никакви травми от пътния инцидент.Той не предприел
действия по спиране, въпреки че възприел настъпилия удар и изхвърчането на
лявото огледало за обратно виждане, а изключил светлините на автомобила и в
нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП продължил управлението му в посока с. М..По
същото време свидетелят З.Р.Ж., придружаван от жената, с която живеел,
преминавал по ул. „***“ в с. М., общ. С., пътувайки от с. П.към летище София с
личния си автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“. Свидетелят Ж. забелязал
светещите фарове на насрещно идващия автомобил, управляван от подсъдимия,след
което видял силуета на пострадалия К.Л., който се преметнал по платното за
движение. В първия момент помислил, че водачът на насрещното превозно средство,
който го подминал и продължил движението си в посока с. М., е ударил куче, но приятелката
му заявила, че е блъснат човек. Това мотивирало свидетелят Ж. да спре веднага и
да провери какво се е случило. Установявайки, че е блъснат възрастен човек, се
обадил на тел. 112, за да повика линейка и да информира полицейските органи за
настъпилия инцидент. Към онзи момент пострадалият К.Л. бил в съзнание.
Свидетелят К.Х.Г. също се движил по това време по ул. „***“ с. М., общ. С.,
посока с. М. - с. П., като управлявал камион марка „Рено“, модел „Магнум“. В
камиона пътувал и негов колега Н.Г. С.. След като навлязъл в с. М. на около
300-400 м. свидетелят Г.забелязал в насрещната пътна лента лекият автомобил,
управляван от обвиняемия В.Г., със загасени светлини, като не могъл да прецени
дали превозното средство се движи. След подаден светлинен сигнал от страна на
свидетеля Г.подсъдимият включил
светлините и на своя автомобил. Свидетелят Г.продължил да се движи по ул. „***“,
като малко след това видял на пътя непознат за него човек - свидетеля Ж., който
махал с ръце, давайки му сигнал да спре. Г.слязъл от камиона, след което свидетелят
Ж. го информирал, че е бил блъснат човек и водачът на превозното средство е
избягал. Свидетелят Г.също се обадил на тел. 112, тъй като линейката, която
свидетелят Ж. повикал по-рано, все още не била дошла.
На местопроизшествието пристигнал медицински екип, както и полицейски
патрул към РУ — А. при ОД на МВР - Пловдив. Пострадалият бил откаран с линейка
на ЦСМП в УМБАЛ „Св. Г.“***, а служителите на реда - свидетелят Г.Д. Б.и
неговият колега П.Г.И. запазили местопроизшествието.
Предвид настъпилия инцидент, от съответните органи на РУ - А. при ОД на МВР
- Пловдив било започнато досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на оглед на местопроизшествието, при който в съставения за
целта протокол били документирани особеностите на пътния участък и поставените
маркировки на пътя. Наред с това били описани и иззети намерени части от
автомобил, сред които и странично огледало заедно с основата си.
След транспортирането на К.Л. в болничното заведение, същият бил контактен
и разговарял със своите близки. При първоначалния преглед било установено, че
пострадалият бил със счупена ръка, счупен глезен и пукнато ребро. Имал и
вътрешни наранявания, поради които следвало да се извърши операция. Такава
обаче не била извършена, тъй като в 6:20 часа на 31.05.2018 г. пострадалият
починал.
На 31.05.2018 г. около 10 - 10:30 часа сутринта подсъдимият Г. закарал
автомобила с per. № *** в автосервиз „***“ ЕООД, находящ се в с. Л., общ. В.,
***, който бил собственост на свидетеля А.Б.А.. Г. заявил на свидетеля А., че
му предстои пътуване на следващия ден и го помолил да му каже какви части следва
да закупи за ремонта на автомобила.Подсъдимият обяснил, че е ударил някакво
диво животно през нощта, като не уточнил по какъв начин и къде. Към ремонтни
дейности не се пристъпило, тъй като се налагало
Г. да закупи необходимите части.
От оперативните органи от сектор ПОППВОО при ОД на МВР - Пловдив били
предприети незабавни действия по установяване на причинилия пътното
произшествие водач на превозно средство. След съгласуване с автотехнически
експерт било установено, че страничното огледало, иззето с протокола за оглед
на местопроизшествие, било от лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, сив
на цвят, произведен в периода 2002 - 2007 г. Установени били камери за
видеонаблюдение на входа и изхода на с. М., камери на разклонението от
Цариградско шосе към с. М., посока с. П., както и камери на АПИ с точки гр. С.
и гр. Ч.. Имайки предвид насоката на автомобила, управляван от подсъдимия В.Г.,
както и часовия диапазон на инцидента и на подадения сигнал на тел. 112, бил установен
лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, сив на цвят, с per. № ***, който преминавал през точка гр. С.. Превозното средство било
собственост на Е.Л.И. с настоящ адрес ***. Съвместно с ОД на МВР - В. била
установена собственичката на автомобила, която споделила, че същият се ползва
от мъж, с когото живеела на семейни начала - подсъдимия В.С.Г.. Посоченото лице
било установено, като последното в проведена устна беседа заявил, че е участвал
в пътен инцидент в неизвестно за него пловдивско село, където е блъснал магаре,
и посочил автосервиза, в който оставил лекия автомобил за ремонт.
След установяване на мястото, където се намирал автомобилът марка „Хонда“,
модел „Акорд“, сив на цвят, с per. № *** — в автосервиз в с. Л.,
обл. В., ***, превозното средство станало обект на оглед (препис от протокола
за оглед на л. 21 и фотоалбум на л. 26). При извършения оглед били
документирани деформации и увреждания на автомобила, в това число и липсата на
предно ляво странично огледало, поставката на което била разрушена в основата.
С това действие автомобилът, ведно с контактния ключ, били иззети.
От заключението на съдебномедицинска експертиза назначена на досъдебното
производство при изследването трупа на К.Д.Л. е била установена множествена
травма, представена със счупвания на двете пищялни кости на левия долен
крайник; травматично отслояване на тъканите в областта на лявото ходило с
дефект по кожата; счупвания на ребра двустранно по-изразено ляво; счупване на
лявата лъчева и лакътна кости с кръвонасядане на тъканите в областта на лявата
подмишница; счупване на таза вляво; подкожно кръвонасядане и кръвопропиване в
лявата поясна област и лявото бедро; развитие на мастна емболия в белите
дробове; частично разкъсване на предна кръстна връзка на лява колянна става с
кръв в колянната става; кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек; непълно
разкъсване с кръвонасядане на тънкото черво; разкъсно-контузни рани, охлузвания
и кръвонасядания по трупа.Според експертното заключение описаните травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди, тъпи предмети и е
възможно да са получени при станалото ПТП, в което пострадалият е участвал като
пешеходец.Причината за смъртта на К.Л. е причинената множествена травма със
счупване на кости, довела до развиване на мастна емболия. Развилата се мастна
емболия в белите дробове е била усложнение на счупването на кости, като същата
е довела до остра циркулаторна и дихателна недостатъчност.Налице е пряка
причинно-следствена връзка между пътния инцидент, наличните травматични
увреждания по трупа на пострадалия, настъпилото усложнение и последвалата смърт
на К.Л..
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза е видно, че скоростта на лекия автомобил марка „Хонда“,
модел „Акорд“ с peг. № *** в момента на удара е била около 50 км/ч (13,80 м/с), а скоростта на
пешеходеца около 3,2 км/ч. В аналитичната част на експертизата въз основа на
съответните изчисления е било констатирано, че при тази скорост дължината на
пълния спирачен път (опасната зона) е възлизала на 36,54 м, както и че тази
скорост за движение е била съобразена с конкретната пътна обстановка.Водачът на
лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с per. № *** е имал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез
екстрено задействане на спирачната система. В аналитичната част на експертизата
е посочено, че дистанцията, на която се е намирал автомобилът от мястото на
удара при навлизане на пешеходеца на платното за движение, е била 43,61 м.,
поради който експертите са направили извод, че опасната зона на автомобила
(36,54 м) е попадала в разстоянието до удара. Причините за настъпилия инцидент
са невъзприемане на опасността от пресичащия пътното платно пешеходец от водача
на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с peг. № *** и непредприемане на действия за предотвратяване на произшествието,
както и в това, че пешеходецът К.Д.Л. преди да навлезе на платното за движение,
не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно средство.
Изследвайки механизма на състоялия се пътен инцидент, експертите са
възприели като най-вероятна от техническа гледна точка ситуация, при която
ударът на пешеходеца К.Д.Л. от лекия автомобил е бил с предната лява част на
автомобила, от ляво и отзад, като първоначално пешеходецът е бил ударен с
предната лява част на бронята на автомобила, след което е бил повдигнат и се
ударил в горната част на преден ляв калник, отскочил встрани, счупил с тялото
си лявото странично огледало на автомобила и бил отхвърлен вляво по посоката на
движение на автомобила на около 1,25 м.
От заключението на химическата експертиза е видно, че по представените за
изследване дрехи на К.Л. не са били налице характерните люспи от автомобилна
боя, стъкло и други характерни за едно моторно превозно средство.
От назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства е
установено, че кръвната група на иззетата като сравнителен материал течна кръв
от К.Д.Л. е 0 (а,(3). Експертът е установил наличие на човешка кръв с кръвна
група 0 (а,Р), която може да произхожда от К.Л. по представени обекти: два броя
марлени тампона с червено-кафяв цвят, иззети при извършване на огледа на
местопроизшествие в с. М. на 31.05.2018 г., дрехи, принадлежащи на пострадалия.
По представените за изследване счупено ляво странично огледало с написан текст
с бяла боя „Accord pribir”, черен пластмасов детайл,
каскет, ушит от зелен, маскировъчен плат, не е било установено наличието на
кръв.
От съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства (л. 171 - л.187д.п.),
установила наличие на човешка кръв по иззетата проба с тампон за ДНК от
джантата на предно ляво колело на лекия автомобил модел „Хонда“, марка „Акорд“,
с peг. № ***. Влакното с дължина 4,8 см, иззето от ляв подкалник на посочения лек
автомобил, е било фрагмент от човешки косъм, прекъснат откъм кореновия край с
твърд предмет със сравнително остър ръб, но същото не съвпадало с космите от
главата на пострадалия.
От заключението на съдебно-трасологическа експертиза (л. 194 - л.
199д.п.) е видно, че представеният за изследване ляв водач за предна броня е
бил монтиран на предния ляв калник на лекия автомобил модел „Хонда“, марка
„Акорд“, с peг. № ***, производство 2009 г., с цвят сив металик. Според вещото лице е
напълно възможно представеното за изследване ляво странично огледало за обратно
виждане да е било монтирано към страничната стойка, която служила за
захващането на страничното ляво огледало за обратно виждане на лекия автомобил
модел „Хонда“, марка „Акорд“, с peг. № ***. В заключението е
посочено, че левият водач и лявото странично огледало за обратно виждане не са
били едно цяло преди тяхното отделяне от автомобила, на който са били
монтирани, а отделянето и на двата обекта е било вследствие на механично
въздействие, довело до нарушаване на целостта им.
В резултат на извършеното в хода на досъдебното производство дактилоскопско
изследване (л. 211 - л. 212 д.п.) е било установено, че дактилоскопните следи,
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2018 г. в с. Л., обл. В.,
от рамката на предна лява врата на лекия автомобил модел „Хонда“, марка
„Акорд“, с peг. № ***, са били оставени от малък пръст, безимен пръст и среден пръст на
лявата ръка на подсъдимия В.С.Г..
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от самопризнанието
на подсъдимия Г. направено по реда на
чл.371 ал.1 т.2 от НПК на съдебното следствие, както и от събраните на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.Според настоящата
съдебна инстанция признатите факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт
от подсъдимия се подкрепят в пълна степен от целия събран на досъдебното
производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл.283 от НПК, който
се явява еднопосочен и безпротиворечив, а именно от показанията на свидетелите М.К.Д.,
Й.К.Л., Е.М.Д., К.М.Д., З.Р.Ж., Л.К.Д.,К.Х.Г.,Г.Д. Б., А.Б.А., от заключенията
на съдебномедицинската експертиза на труп / л.102-110 от д.п., от заключенията
на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза / л.117-142 от
д.п./ , химическата експертиза,/ л.153 от д.п./ съдебномедицинската експертиза
на веществени доказателства/л.159 -164 от д.п./, съдебномедицинската експертиза
на веществени доказателства / л.171 – 187 д.п./съдебнотрасологическата
експертиза / л.194 -199 от д.п./дактилоскопната справка / л.211 – 212 от д.п./,
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум,
протокол за оглед на лек автомобил“Хонда“ Акорд“ с ДК№*** и приложения към него
фотоалбум, протокол за изземване на
веществени доказателства и одорологически следи, протокол за оглед на труп, протокол
за оглед на веществени доказателства, справка от НИМХ филиал Пловдив, справка
от Агенция „Пътна инфраструктура“ , етапна епикриза на К.Д.Л., протокол за
доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи,медицински
документи,справка за нарушител на водач, справка за съдимост, характеристична
справка и др., както и от иззетите по делото веществени доказателства.
По същество, без да оспорва признатите от подсъдимия обстоятелства на обвинението,
в пледоарията си адв.Д. коментира доколко е била налична субективната увереност у подсъдимия, че е
ударил човек и е избягал от местопроизшествието, в който смисъл акцентира и на показанията на свидетеля К.Г., който също
е възприел пострадалият пешеходец като животно на пътя. Обективните действия на
подсъдимия, за които има достатъчно
преки доказателства, сочат какво е било съдържанието на субективните му
представи. След настъпилия удар, който не е бил
незначителен или незабележим, предвид и пораженията по автомобила
установени от протокола за огледа му и иззетите веществени доказателства по
делото от местопроизшествието, подсъдимият не е спрял, за да се увери дори само
в полза на собствената си сигурност като водач, какво точно се е случило.Напротив,
макар и със счупено предно ляво огледало за задно виждане и деформации в
предната лява част на автомобила той е продължил движението си по пътя.Нещо
повече непосредствено след удара подсъдимият е угасил фаровете на автомобила,
за да не бъде индивидуализиран от пътуващия в този момент в обратната посока за
движение свидетел З.Ж.. Според
показанията му той се движел по същото време по тъмен и неосветен
участък в с. М., когато забелязал фарове от насрещната лента за движение и
силует,който се премята по лявото пътно платно.След това фаровете на превозното
средство угаснали и той видял, че е лек автомобил,който преминал плътно през
левия за него тротоар и продължил посока гр.Ч..След св. Ж. в същата посока пътувал
и св. К.Г., който при разпита си е посочил, че е възприел в насрещната лента
автомобил на около 300 – 400 метра със загасени фарове, когато му присветнал
водачът включил неговите светлини и веднага след това,докато се движил,отново
ги угасил. И този свидетел е категоричен, че тази част от пътния участък не
била осветена. От изложеното може да се направи категоричния извод,че веднага
след удара на пешеходеца, подсъдимият не само, че не е спрял, но и веднага е
изключил фаровете на автомобила си и е продължил движението си напред.
Първоначално е бил възприет от св.Ж., който е видял и силуета на тялото на
пострадалия, в момента на отхвърлянето му на пътното платно, а след това е бил
видян и от св. Г., който му присветнал с фаровете си , но подсъдимият включил
светлините за секунда, отново го угасил и продължил да управлява моторното
превозно средство в посока гр.Ч..Тези обективно установени по делото факти
съпоставени и с това, че подсъдимият е шофьор със сериозен стаж, включително и
професионален такъв с възможно всички предвидени за тази правоспособност
категории,опровергават тезата за заблуда, че е ударил животно и поради тази
причина не е спрял с автомобила. Дори да
се приеме версията му за достоверна, то и в тези случаи като водач на МПС е бил длъжен да спре, за да се увери какво се
е случило на пътя, най-малкото,за да предотврати друг пътен инцидент с идващите
в насрещното движение превозни средства, предвид и на факта, че пътният участък
е бил неосветен, а ударът е настъпил в тъмната част на денонощието. Продължавайки
движението си и то с изключени светлини на автомобила през нощта, подсъдимият е допуснал нарушение на чл.70
ал.1 от ЗДвП, което е застрашавало и другите участници в движението и то с цел
да не бъде разпознат.По изложените съображения съдът намира за несъстоятелни и
не намиращи опора в събрания по делото доказателствен материал доводите на адв.Д., че
подсъдимият не е действал със
субективната увереност, че е ударил човек и бяга от местопроизшествието.
Неоснователни
са възраженията на поверениците на частните обвинители,с които настояват съдът
да не възприеме констатациите в комплексната автотехническа експертиза, в
частта, в която е прието, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия К.Л.. Действително поставеният въпрос
е чисто правен, но той е подкрепен с конкретни експертни изводи, досежно
механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие.Обследваните обективни
данни по делото закрепени в протоколите за оглед на местопроизшествието и
събраните гласни доказателства обосновават извода,че пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието в неосветен пътен участък
и с тъмни дрехи.На база направените изчисления е установено, че скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 50 км.ч. , а на пешеходеца Л. 3,2
км./ч, като е преминал по-голямата част от лентата за движение на автомобила /
около 2,80 метра/. Като основна причина за настъпилото ПТП е невъзприемането
като опасност на пресичащия пешеходец от
подсъдимия и непредприемане от негова страна на действия за предотвратяване на
произшествието.Другата причина е,че пешеходецът Л. преди да навлезе на платното
за движение не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно средство.Така
той също е нарушил правило за движение по пътищата – чл.113 т.2 от
ЗДвП, защото е бил длъжен като пешеходец преди да навлезе на платното за движение да се
съобрази с приближаващото се пътно превозно средство. Елементът
на съпричиняване, който в настоящият казус е налице, води до смекчаване
на наказателната отговорност на виновния, но не може да я елиминира, защото той
е допуснал също нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Предвид на
гореизложеното съдът намира,че подсъдимият В.Г. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. с чл. 343. ал. 1. б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна
страна на 31.05.2018 г. в с. М., общ. С., обл. П. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „***“ с peг. № ***, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата – 20, ал. 1
от ЗДвП, защото е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлява.По несъмнен
начин се установи по делото,че подсъдимият не е изпълнил задължението си като
водач на МПС непрекъснато и пълно да
възприема пътната обстановка и промените
в нея, точно и възможно най-бързо да преценява характера и особеностите й, да
взема решения за най-правилното
управление на моторното превозно средство.При движение с установената скорост от 50 км./ч. дистанцията, на която се
е намирал автомобилът управляван от подсъдимия от мястото на удара при
навлизане на пешеходеца на платното за движение е била 43,61м., а опасната зона
за спиране е била 36,54м.От момента на навлизане на пешеходеца на платното за
движение подсъдимият, при своевременна реакция и задействане на спирачната система
с максимална интензивност, е имал техническа възможност да установи превозното
средство преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, защото в този момент опасната зона е попадала в разстоянието
до удара.Не изпълнявайки задължението си да следи непрекъснато пътната обстановка подсъдимият
изобщо не е възприел възникналата опасност на пътя в лицето на пешеходеца К.Л. и не е
предприел никакви действия, за да предотврати удара чрез екстрено задействане на
спирачната система или друга спасителна маневра.От момента,в който пешеходецът
е навлязъл на платното за движение, макар и не правомерно, той вече е бил предвидима опасност за
движението и подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с тази опасност и да предприеме действия по спиране. Подсъдимият
е нарушил и разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, защото не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора, какъвто в настоящия случай се явява пострадалият
К.Л. на 93 години.В резултат на така допуснатите нарушения на правилата за
движение по пътищата и в причинно следствена връзка с тях е настъпил и инкриминирания
пътен инцидент с последвалия го съставомерен
резултата - смъртта
на пострадалия К.Д.Л..
Налице е и квалифициращото обстоятелство на чл.343 ал.3
от НК, защото след настъпилия силен удар с пешеходеца в предната лява част на
автомобила и последвалите поражения по превозното средство подсъдимият не е
спрял да установи последиците от произшествието, а без уважителни причини го
е напуснал с цел да се укрие, да заличи
участието си в ПТП, доказателство за което е изключването на фаровете на
превозното средство веднага след настъпилия удар в тъмната част на денонощието
без да спре, за да не бъде възприет от
насрещно идващите МПС. Подсъдимият се е прибрал в населеното място, където
живее в гр.В., което е отдалечено и още
същия ден сутринта е закарал автомобила си на ремонт, за да укрие и заличи
доказателства за фактическата обстановка от пътния инцидент. Предвид на
изложеното съдът прие, че обективните действия на подсъдимия по време и след
извършаване на пътнотранспортното произшествие покриват квалифициращото
обстоятелство – бягство от местопроизшествието / ППВС №1/83г. т.4 б.и ; Решение
№613/06.03.2013г. на ВКС по н.д.№2018/12г. на II н.о./.Действително, както сочи защитата, след установяване на превозното
средство,с което е станала ПТП, благодарение на иззетите видеозаписи от
камерите за видеонаблюдение край с.М.,посока с.П.и камерите на АПИ с точки гр.С.
и гр.Ч. и иззетите веществени доказателства от местопроизшествието, подсъдимият
се е явил пред органите на полицията,
дал е обяснения и е посочил местонахождението на автомобила.Това последващо
поведение не елиминира посочения квалифициращ елемент, а може да се третира единствено като смекчаващо вината обстоятелство при
индивидуализирането на наказателната му отговорност.
Деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съдът намира, че подсъдимият следва да
бъде частично оправдан по отношение на
вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочената
норма е обща, в конкретния случай тя се
поглъща от разпоредбите на чл.20 ал.1 и
чл.116 от ЗДвП. С оглед на това съдът
призна подсъдимия за невинен и го
оправда в това да е нарушил този текста от
ЗДвП.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, трудовата му
ангажираност, добрите характеристични данни, обстоятелството, че живее на семейни начала и има малолетно дете,
за което полага грижи, че след разкриване на престъплението е съдействал на
органите на досъдебното производство, като е посочил местонахождението на лекия
автомобил,изразеното съжаление за стореното, елементът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на жертвата – пострадалият Л. е
предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващото пътно
превозно средство.Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие допуснатото
нарушение на чл.70 ал.1 от ЗДвП непосредствено след настъпилото ПТП, като е
угасил фаровете на автомобила си движейки се в тъмната част на денонощието, с
което е създал реална опасност от настъпването на друг пътен инцидент, предприетите действия по заличаване на следите
от инцидента, като е оставил автомобила за отстраняване на пораженията същия
ден сутринта.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и наличието на
множество административни санкции на подсъдимия за допуснати от него нарушения
на ЗДвП.Приложената на л.289 от д.п. справка за нарушител / водач е видно, че
като дългогодишен водач на МПС подсъдимият е наказван многократно – 13 пъти за
разнородни нарушения на правилата за движение по пътищата, които го представят
като неизряден шофьор,който системно не съобразява поведението си на пътя с
предписаните правила.
Анализирайки всички релевантни за наказателната
отговорност обстоятелства съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
при значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в размер
над минимума визиран в закона,а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.След
редукцията по чл.58а ал.1 от НК с 1/3 наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи се явява в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода .
Съдът не възприе аргументите изложени в пледоарията на адв.Д.
за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК.От събрания по делото
доказателствен материал не може да се направи обоснован извод,че са налични
многобройни по своя характер или изключителни смекчаващи вината обстоятелства
обосноваващи законосъобразния извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание, в случая три години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно
тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца.Конкретните
характеристики на престъпното деяние, данните за личността на подсъдимия и
другите относими доказателствени източници досежно наказателната отговорност
изключват определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Не е налице
законова пречка за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия, но според преценката на настоящата инстанция целите на
наказанието в случая не биха се постигнали чрез приложението на института на
условното осъждане.Конкретните обстоятелства по извършване на престъплението и
поведението на подсъдимия, извън необходимото за съставомерността на деянието
по чл.343 ал.3 б. б от НК сочат, че същият се нуждае от мерки на държавна
принуда с оглед поправяне и превъзпитание.Изключването на фаровете на
автомобила след пътния инцидент от подсъдимия,за да не бъде забелязан регистрационния му номер,демонстрираното намерение веднага да
заличи следите по автомобила от пътния инцидент същия ден сутринта, множеството
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които до момента е наказван
по административен ред го характеризират като опасен водач , който системно не
се съобразява с правилата за безопасност при движение по пътищата.Тези данни за личността на
подсъдимия наред с реализираното тежко квалифициращо обстоятелство – бягство от
местопроизшествието, като се има предвид, че е правоспособен водач с
дългогодишен опит, обосновават извода, че само чрез ефективно изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода същият ще осъзнае последиците от
неправомерното си поведение и ще го коригира занапред.По изложените съображения и с оглед постигане целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК, съдът на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постанови ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК следва от така
наложеното наказание лишаване от свобода
да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 31.05.2018 год. до 02.08.2018 год.
Подсъдимият е извършил транспортно престъпление с тежък
съставомерен резултат и следва на основание
чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да му бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Според преценката на настоящата
инстанция това наказание и с този срок
ще съдейства допълнително за постигане на
целите визирани в чл.36 от НК и
ще въздейства поправително и възпиращо спрямо дееца.
Иззетите по
делото веществени доказателства, находящи се на съхранение в РУ – А. – ОД на
МВР – гр. Пловдив - ВД № 1 - червено-кафява течност с
марлен тампон, ВД № 2 - червено-кафява течност с марлен тампон, ВД № 3 -
пластмасова част, сива на цвят, ВД № 4 пластмасова част, сива на цвят, ВД № 5 -
счупено странично огледало заедно с основата, ВД № 6 - пластмасова част от лек
автомобил, сива на цвят, ВД № 1, серия №
02554 - тампон с проба от засъхнала червеникава течност, ВД № 2, серия 02555 №-
нишковиден обект, ВД № 3, серия № 02070 - люспи боя от предна лява част на
автомобила, ВД № 4, серия № 02104 - мирисова следа, иззета от облегалката на
предна лява седалка на лек автомобил, ВД № 5, серия № 02103 - мирисова следа,
иззета от предна лява седалка на лек автомобил, ВД № 6, серия № 7467 -
натривка,иззета от волан на лек автомобил, ВД № 7, серия № 7470 - натривка,
иззета от скоростен лост и ръчна спирачка на лек автомобил; ВД № 8, серия №
01961 - черен пластмасов детайл от лек автомобил; ВД № 9, серия № 7464 -
имунохроматографски тест за установяване на човешка кръв; ВД серия № 02062 -
дактилоскопна следа, иззета от вътрешната част на предно панорамно стъкло на
лек автомобил, ВД серия № 02064 - дактилоскопна следа, иззета от предна лява
врата на лек автомобил, кръв и косми от тялото на К.Д.Л., 1 бр. камуфлажна шапка със зелен цвят, 2 бр. гумени
обувки, черни на цвят, 2 бр. вълнени чорапи, черни на цвят, 1 бр. разкъсана
риза на сини и сиви райета, 1 бр. разкъсан сив потник, 1 бр. разкъсано синьо
работно горнище, 1 бр. разкъсано сиво анцунгово горнище, 1 бр. разкъсан син
работен панталон, 1 бр. кафяв кожен колан, 1 бр. дървен бастун, 1 бр. светло
син дънков панталон, 1 бр. блуза с къс ръкав с яка и копчета, сива на цвят със
зелени и бели ивици; след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат
като вещи без стойност.
Иззетите по делото веществени
доказателства: оптичен носител CD-R, марка „ЕМТЕС“ и 1 бр. СД диск с надпис „Камера, вход с. М.
31.05.2018г.“, съдържащ видеофайл, след влизане на присъдата в сила следва да останат приложени по делото.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 2129,50 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
Подсъдимият Г. следва да заплати на частния обвинител М.К.Д. сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски по делото
за адвокатско възнаграждание.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :