№ 1028
гр. Варна , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500631 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 270061/09.02.2021г., депозирана от
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, действащо чрез процесуалния
си представител адв. Н.Б. от ВАК, срещу Решение №260136/20.01.2021г., постановено по
гр.д. №11682/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, гражданско отделение, LIII състав,
с което съдът е отхвърлил предявените от дружеството – въззивник против АН. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул."Ангел Кънчев" № 26, ап. 56, кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
„Електроразпределение Север" АД сумата от 7712,15 лева, представляваща цена за
доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката
на абоната, за обект на потребление в гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 26, ап. 56, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/17.02.2020г. за периода от 11.02.2016г. до 02.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.07.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 184,23 лева - обезщетение
за забава, дължимо за периода от 28.02.2020г. до 19.06.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3989/03.08.2020г. по ч.гр.д. № 7702/2020г. по описа на Районен
съд – Варна, 53 състав.
Във въззивната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение. Сочи се, че за ищцовото дружество съществува законова възможност за
извършване на корекционна процедура. Излага се, че е извършена корекция по смисъла на
ПИКЕЕ, като е спазен редът за констатиране на неточното отчитане на електрическа
енергия, както и че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия
1
вземането на ищцовото дружество фактически състав, а именно: наличието на договорно
правоотношение между страните, изпълнение от страна на ищцовото дружество на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ответницата и
документирането , законосъобразно изчисляване на количеството потребена
електроенергия, остойностяването и фактурирането ѝ.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените от „Електроразпределение Север" АД искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата АН. ИВ. ИВ. не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява
от адв. Н.Б., който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Въззиваемата АН. ИВ. ИВ., редовно призована чрез пълномощника си адв. Р.С., не се
явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител е депозирала молба вх. №
8596/10.05.2021г., в която е обективирано становище по хода на делото и по същество на
правния спор. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложения към молбата
списък по чл. 80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на въззивника, в случай че същото надвишава минималното такова, определено в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 11682/2020г. по описа на Районен съд - гр.
Варна е образувано по предявени от „Електроразпределение Север“ АД, срещу АН. ИВ. ИВ.,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 7 712,15 лева, представляваща цена
за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на
сметката на абоната, за обект на потребление в град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 26, ап. 56,
абонатен № **********, клиентски № **********, за която сума е издадена Фактура №
**********/17.02.2020г. за периода от 11.02.2016г. до 02.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 184,23 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020г. до 19.06.2020г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3989/03.08.2020г. по ч.гр.д. №
7702/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав.
От страна на ищеца се излага, че процесната сума за главница представлява стойност
на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ответницата
на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 55 ПИКЕЕ, а в условията на евентуалност – чл.
183 ЗЗД. Сочи се, че е налице правно основание за извършената корекция, а именно
действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и по-конкретно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди се, че процесното
количество електрическа енергия е отчетено от метрологично годно СТИ. Ищецът твърди,
че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп
до електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД, дружеството изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява, че
ответницата е собственик на процесния имот от 2014г., като в резултат на извършена на
2
02.12.2019г. техническа проверка в обекта на същата е установено, че в регистър 1.8.3. на
електромера има показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана на
дисплея, съответно не е отчетена и заплатена от абоната. По тази причина и въз основа на
констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“,
РО – Варна, при която е установена намеса в тарифната схема на електромера,
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа
енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3.
С депозирания отговор на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си адв.
Р.С., оспорва протокола за извършената проверка на процесното СТИ от 02.12.2019г.,
процедурата по така извършената проверка, както и всички документи, въз основа на които
са начислени процесните суми, съответно и методиката за тяхното изчисляване. Твърди, че
не се касае за реално доставена и потребена ел. енергия. Заявява, че процесното СТИ не е
било монтирано с нулеви показания по всички тарифи, като вероятна неизправност на
същото е възникнала в деня на проверката.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че в процесния период същите са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение за пренос и достъп до ел. енергия.
От приложения по делото Протокол № 1050565/10.02.2016г. за монтаж на електромер
се установява, че на посочената дата, на обект на потребление в гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 26, ап. 56 с клиентски № ********** и абонатен № **********, на клиент
С.А.К., от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1114021666135125. Вписани са показанията на дневна и нощна тарифа на СТИ към момента
на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 1105995/02.12.2019г., на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромер с горепосочените фабричен номер и обект на потребление, при която са
отчетени следните показания: по нощна тарифа – 005316 кВтч; по дневна тарифа – 010421
кВтч; по тарифа 1.8.3 – 043852 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
524679 и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите, извършили
проверката, както и от един свидетел – съсед на абоната.
От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер № 152/05.02.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Русе се установява, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електроенергия. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, съответно – наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0043852,809 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на горния протокол, на 13.02.2020г. е издадено становище от специалист
„ЕК”, одобрено от началник отдел „КЕК” при „Електроразпределение Север“ АД, за
начисление на електрическа енергия, съгласно което е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 43 852 кВтч за периода от 11.02.2016г. до
02.12.2019г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. За
така посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № **********/17.02.2020г. за
сумата от 7 712,15 лева.
3
До С.А.К., на адреса на потребление на ул. „Ангел Кънчев" № 26, от
„Електроразпределение Север“ АД, като препоръчано писмо с обратна разписка, е изпратено
уведомление за извършената корекция, обективирано в Писмо Изх. №
57242_КП1105995_2/17.02.2020г., ведно с приложени към него Констативен протокол №
1105995/02.12.2019г. и фактура № **********/17.02.2020г.
Прието като писмено доказателство по делото е и Заявление № 5363828/11.03.2020г.
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД със заявител ответницата АН. ИВ. ИВ., в което като
предишен ползвател на процесния обект на потребление е посочено лицето С.А.К., а като
основание за собственост на ответницата – Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 2014г.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката В.С.К. – служител на „Електроразпределение Север“ АД, присъствал при
извършване на процесната техническа проверка и съставянето на протокола, обективиращ
резултатите от нея. Свидетелката заявява, че при проверката било установено наличие на
показания в невизуализиран регистър. Излага, че след като потърсили абоната, но не го
открили, показанията на СТИ били сверени от свидетел, който се подписал на констативния
протокол.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-електротехническа
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо
компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че към датата
на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност.
Електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър, в размер на 43 852 кВтч е
преминала през измервателната система на процесното СТИ, същата е доставена до обекта и
съответно потребена от абоната. Според експерта извършените изчисления по процесната
фактура са аритметично точни, като същите са съобразени с определените от КЕВР цени на
ел.енергия за процесния период.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 7702/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, 53 състав, се установява, че въз основа на депозирано от „Електроразпределение
Север“ АД на 09.07.2020г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, против длъжника АН. ИВ. ИВ. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Последната е възразила в срок срещу
заповедта, на основание чл. 414 от ГПК, което от своя страна е обусловило предявяването в
законоустановения едномесечен срок на установителния иск по чл. 422, ал.1 от ГПК от
заявителя против длъжника.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
4
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива. Исковотото производство е образувано след успешно проведено
заповедно производство и подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника
против издадената заповед за изпълнение, като в указания му от ВРС едномесечен срок,
ищецът е предявил настоящата претенция за установяване на вземането си. Поради това
решението е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай между страните е безспорно, че въззиваемата се явява
потребител на ел. енергия по смисъла на закона, респ. че с придобиването на собствеността
върху процесния недвижим имот – обект на потребление през 2014г., т.е. преди началната
дата на периода, за който е начислена процесната сума, между нея и дружеството –
въззивник е учредено валидно облигационно правоотношение с предмет пренос и достъп до
ел. енергия. Не се спори и относно това, че процесната сума е начислена като корекция на
сметката на потребителя.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на количеството и респ. стойността на потребената електроенергия
за процесния период.
Възможността за служебно начисляване от оператора на съответната
електроразпределителна мрежа на допълнителни количества електроенергия по партидата
на съответния потребител е предвидена в чл. 55, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г., представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство.
Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри,
като в ал. 2 се предвидени и двете кумулативно изискуеми предпоставки за
преизчисляването на така установената неотчетена енергия – констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ (уреждащ подробно процедурата за извършване на
проверката за неотчетена електроенергия) и извършена метрологична проверка.
Анализът на посочените разпоредби води до извода, че служебно начислената сума
ще е дължима, ако проверката на процесното СТИ е извършена в съответствие с
установените в подзаконовия нормативен акт (и по-конкретно в чл. 49 ПИКЕЕ) процедурни
правила, гарантиращи правата на страните и е налице измерено при метрологична проверка
след монтажа на СТИ натрупано количество електроенергия в невизуализиран регистър.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е установило
съществуването на горепосочените две кумулативни предпоставки за законосъобразна
корекция на сметката на ответницата.
Техническата проверка, съответно демонтажът на процесното СТИ са извършени при
съблюдаване на установените в подзаконовия нормативен акт правила, а съставеният за
целта протокол отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ – подписан е от двама
служители на ищцовото дружество и от един свидетел, индивидуализиран с три имена и
5
адрес. Отразени са и предприетите от служителите на „Електроразпределение Север“ АД
действия с оглед констатираното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3, в съответствие с ал. 5 на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно: демонтирането на СТИ и
поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 524679, за изпращане за
експертиза в БИМ. Горното се потвърждава и от приложения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на електромер № 152/05.02.2020г. на БИМ,
Регионален отдел – Русе, съгласно който процесният електромер е получен в запечатан
найлонов плик, пломбиран с пломба № 524679, на 05.12.2019г., т.е. в рамките на 14-дневния
срок от датата на проверката. С оглед изискването на ал. 4 на чл. 49 от ПИКЕЕ, на абоната е
изпратено препоръчано писмо с обратна разписка, обективиращо уведомление за
извършената корекция, ведно с констативния протокол за извършената проверка и
издадената в резултат на корекцията фактура.
Съобразявайки представените по делото Протокол № 1050565/10.02.2016г. за монтаж
на електромер и Констативен протокол № 1105995/02.12.2019г. от извършената техническа
проверка, съдът намира и че периодът на корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал.
1 ПИКЕЕ.
Така извършената корекция се основава на данните от приетия като писмено
доказателство Констативен протокол №152/05.02.2020г. от извършената метрологична
експертиза на процесния електромер от БИМ, Регионален отдел – Русе, представляващ
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно наличието на процесното количество електроенергия (43 852 кВтч) в
невизуализирания регистър 15.8.3 на процесния електромер, поради което настоящият
състав намира, че е налице и втората предпоставка на чл. 55, ал.2 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид и заключението по изготвената съдебно-електротехническа
експертиза, съгласно което установеното в невизуализирания регистър количество
електроенергия в размер на 43 852 кВтч е преминало през измервателната система на
процесното СТИ, съответно е доставено до обекта и потребено от абоната, както и че
същото е остойностено правилно в процесната фактура, при съобразяване на одобрените от
КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.
Ирелевантно за законосъобразността на корекционната процедура е неустановяването
на точния момент, в който е била осъществена софтуерната намеса и от който СТИ е
започнало да отчита в невизуализиращ се регистър. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ –
основание за извършването на процесната корекция не поставя такова изискване. Наред с
това следва да се съобрази и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 75 от
13.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020г., IV г. о., ГК, Решение № 76 от 8.04.2021г. на
ВКС по гр. д. № 2209/2020г., IV г. о., ГК и др., която настоящият съдебен състав споделя, в
която е възприето, че обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е
осъществена констатираната софтуерна намеса е без значение, щом за периода от монтажа
до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната, какъвто е именно и настоящият
случай.
На валидността на задължението за заплащане на цената на потребената ел. енергия,
предвид липсата на такова изискване в чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ, не се отразява съответно и
липсата на данни за съдържанието на скритите регистри към момента на монтажа на СТИ.
Следва да се посочи обаче, че не може да бъде споделено възражението на ответницата, че
процесният електромер не е монтиран на процесния обект на потребение с нулеви показания
по всички тарифи. От липсата на посочени показания за регистър 1.8.3 и други
невизуализирани такива в протокола за монтаж на процесното СТИ от 10.02.2016г. не
следва, че същите не са били нулеви. Напротив, при изрично отразени нулеви показания на
електромера съответно за дневна и нощна тарифа, т.е. СТИ е монтирано неизползвано на
процесния обект на потребление, приложима е човешката презумция, необорена от
6
ответната страна, че показанията на регистрите на СТИ, незаписани изрично в протокола за
монтаж, сред които и процесния регистър 1.8.3, също са били нулеви.
Ирелевантно за валидността на задължението на ответницата е и обстоятелството, че
процесната фактура е издадена на името на предишния собственик на обекта на
потребление. В тази връзка следва да се съобрази Решение № 205 от 28.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС, в което е прието, че при действието
на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия
за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва
изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият
собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а
или т. ЗЗа от ДР на ЗЕ. Доколкото от данните по делото се установява, че собствеността
върху процесния недвижим имот – обект на потребление е придобита от ответницата през
2014г., т.е. преди периода, за който е извършена корекцията, то без значение е
обстоятелството на чие име се е водила партидата в електроснабдителното предприятие,
съответно дали е изпълнено задължението на ответницата –потребител по чл. 17 от Общите
условия.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, а и на твърдения от
страна на ответницата за извършено плащане, настоящият съдебен състав намира, че
ответницата – понастоящем въззиваема АН. ИВ. ИВ. дължи на „Електроразпределение
Север“ АД процесната сума, предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, в размер на 7712,15 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия,
начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на
потребление в гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 26, ап. 56, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/17.02.2020г. за
периода от 11.02.2016г. до 02.12.2019г., ведно с претендираната законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, съответно предявеният за тази сума
положителен установителен иск се явява основателен.
Последното обуславя извод за основателност и на акцесорната претенция за сумата от
184,23 лева, предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020г. (датата,
следваща падежа на процесната фактура) до 19.06.2020г. Доколкото изчислена с помощта на
сайта www.calculator.bg законната лихва върху главницата от 7712,15 лева за претендирания
период от 28.02.2020г. до 19.06.2020г. възлиза на 242,08 лева, то претенцията в размер на
184,23 лева се явява основателна изцяло.
С оглед на изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове – уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, като законова последица
решението на ВРС следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. С оглед
неоснователността на предявения иск, право на разноски за първата инстанция има
единствено ищцовото дружество „Електроразпределение Север“ АД. Същото е
претендирало и представило доказателства за сторени разноски в общ размер на 1056 лева,
от които 876 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева – внесен
депозит за изготвената съдебно – електротехническа експертиза и 30 лева – внесен депозит
за разпит на свидетел. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответницата.
7
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им, право на разноски за въззивното производство има
отново само ищцовото дружество – въззивник. Съгласно представения в откритото съдебно
заседание пред ВОС списък по чл. 80 от ГПК, същото е претендирало разноски в общ размер
на 1055,25 лева, от които 876 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение и
179,25 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Съдът намира направеното
от процесуалния представител на въззиваемата възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на въззивника за неоснователно, доколкото същото е в размер
около минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.04г., с начислено на осн.
пар. 2а от ДР на Наредбата ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260136/20.01.2021г., постановено по гр.д. №11682/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, гражданско отделение, LIII състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АН. ИВ. ИВ.,
ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул."Ангел Кънчев" № 26, ап. 56, ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата от 7712,15 лева,
представляваща цена за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена
корекция на сметката на абоната, за обект на потребление в гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев" №
26, ап. 56, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/17.02.2020г. за периода от 11.02.2016г. до 02.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
09.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 184,23 лева -
обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020г. до 19.06.2020г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3989/03.08.2020г. по ч.гр.д. № 7702/2020г. по описа на
Районен съд – Варна, 53 състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, АН. ИВ. ИВ., ЕГН **********, адрес:
гр.Варна, ул."Ангел Кънчев" № 26, ап. 56, да заплати на „Електроразпределение Север" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, сумата от 2111,25 лева (две хиляди сто и единадесет лева
и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9