Решение по дело №642/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 283
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20235640200642
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. гр. Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200642 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Динатрейд България“ ЕООД, град София
срещу Наказателно постановление № 51/2022 г. от 03.11.2022 г. на Директор
на РИОСВ - Хасково, с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 и чл.
168 от Закона за опазване на околната среда, на дружеството - жалбоподател е
наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение по чл. 166, т. 3, вр. чл. 155 и чл. 156, т. 2 от ЗООС. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се от законния представител на дружеството - жалбоподател, че
дейности с отпадъци в частния имот, предмет на проверката, не се били
извършвали, имотът бил частна собственост и се ползвал от друго дружество,
съгласно сключен договор за наем, а намиращите се във владението на
ползвателя, придобити и употребявани автомобили не били отпадъци, като
1
съществувала необходимост от съобразяване с тълкуванията в окончателни
съдебни актове на върховни инстанции относно някои легални категории и
дефиниции, което водело до извод, установените МПС – та не били излезли от
употреба и същите не представлявали отпадък по смисъла на ЗУО. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
С Решение № 15 от 18.01.2023 г., постановено от РС – Хасково по АНД
№ 1058 по описа на РС – Хасково за 2022 г. наказателното постановление е
потвърдено, а в полза на учреждението са присъдени направените по делото
разноски за възнаграждение на упълномощен по делото процесуален
представител. С Решение № 630 от 27.07.2023 г., постановено по КАНД №
439 по описа за 2023 г., решението на районния съд е отменено, а делото –
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, станало основание за
образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото
разглеждане на делото, „Динатрейд България“ ЕООД, град София, редовно
призовани, се представляват от надлежно овластен процесуален представител
– адв. Т. Й., който заявява становище по жалбата, по доказателствата и по
същество, аргументирайки подробни и конкретни доводи за основателност на
същата.
Административнонаказващият орган – Директорът на РИОСВ –
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител, чрез който да заяви становище по подадената
жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима и приета за
разглеждане от РС – Хасково.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността на подадената жалба и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на получен сигнал в РИОСВ – Хасково с вх. № С-99-
99/18.04.2022 г., на 16.05.2022 г., на място в обект, находящ се на адрес:
2
*******, Поземлен имот № 77195.129.34 била извършена от свидетелите Н.
Ф. К. и Н. Т. Н., двамата към онзи момент на длъжност *******, Дирекция
„КПД“ при РИОСВ – Хасково и свид. Д. П. Х., на длъжност ****** в
Дирекция „КПД“ при РИОСВ – Хасково проверка.
В хода на проверката, на място установили, че на площадка в имота
имало налични 31 броя моторни превозни средства, които контролните
органи от състава на РИОСВ – Хасково преценили, че са излезли от употреба,
тъй като били без регистрационни табели. На място присъствало лице с имена
В. Д. И., който не представил свидетелства за регистрация на установените
моторни превозни средства. Същият било установено, че извършвал дейност
по събиране на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ в
региона на град Хасково, като при осъществяване на тази дейност, издавал от
името на „Динатрейд България“ ЕООД следните документи: покупко –
разплащателна сметка; удостоверение по образец за разкомплектоване на
ИУМПС; декларация за предоставяне на лични данни.
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставения
Констативен протокол № 599 от 16.05.2022 г. и след преценка на
информацията, съдържаща се в цитираните по – горе документи, контролните
органи от РИОСВ - Хасково достигнали до извод за извършено нарушение по
чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 67, ал. 1 от ЗУО и чл. 23, ал. 1, вр. чл. 17 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, след като
приели, че „Динатрейд България“ ЕООД, град София извършвали
нерегламентирано съхраняване на ИУМПС в процесния имот – дейност,
обозначена с код R3 от Приложение № 2 към Параграф 1, т. 13 от ДР на
ЗУО, тъй като въпреки, че било изискано, не представили разрешение по чл.
35, ал. 1 от ЗУО, издадено по реда на Глава пета, раздел 1 от ЗУО или
комплексно разрешително, издадено по реда на Глава седма, раздел II от
Закона за опазване на околната среда. С оглед на това били дадени, с
цитирания протокол, предписания – т. 1 наличните на площадката 31 броя
ИУМПС да се транспортират до площадка на „Динатрейд България“ ЕООД,
притежаващ разрешение за извършване на дейности по третиране на ИУМПС
или да се предадат на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО въз
основа на писмен договор със срок за изпълнение 20.06.2022 г. и отговорник
за изпълнението – Управител на „Динатрейд България“ ЕООД и 2. да не се
извършва събиране, съхраняване на ИУМПС на площадката с
3
местонахождение: ******* без необходимия разрешителен документ със срок
за изпълнение: постоянен и отговорник - Управител на „Динатрейд България“
ЕООД. Съставеният протокол с дадените предписания бил връчен чрез
лицето В. Д. И. на дата 16.05.2022 г.
На 19.07.2022 г. била извършена последваща проверка на място от
свидетелите Н. Ф. К. и Н. Т. Н. във връзка с последващия контрол по
изпълнение на дадените предписания. На място установили, че входната
врата на обекта била заключена и не присъствал представител на „Динатрейд
България“ ЕООД, град София, а на площадката видимо били налични и се
съхранявали около 40 броя излезли от употреба моторни превозни средства.
Констатациите от тази проверка били обективирани в Констативен протокол
№ 918 от 19.07.2022 г., в който били отразени и изводите, че по второто
предписание, на самата площадка имало около 40 бр. ИУМПС, което довело
до извод у контролните органи, че били приемани нови количества ИУМПС,
тоест даденото предписание по т. 2 от Констативен протокол № 599 от
16.05.2022 г. не било изпълнено. С оглед резултата от извършената проверка
и предвид достигнатия извод за извършено нарушение, била изпратена
Покана, изх. № О-344/16.08.2022 г., връчена на 19.08.2022 г. за явяване на
30.08.2022 г. в сградата на Регионална инспекция по околната среда и водите,
град Хасково за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, установено на 19.07.2022 г., с указания за последиците от
неявяване.
На дата 31.08.2022 г. бил съставен от свид. Н. Ф. К. срещу „Динатрейд
България“ ЕООД, град София Акт за установяване на административно
нарушение № 51/2022 г. Процесният АУАН е съставен в отсъствие на
законния представител на „Динатрейд България“ ЕООД, град София, който
след изпратената покана не се явил, съответно не изпратил изрично овластен
представител за участие в това процесуално действие. Актът за установяване
на административно нарушение бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН в присъствие на нарочни свидетели – Н. Т. Н. и Д. П. Х., които го
подписали, а след това било потърсено съдействие от Столична община,
район „Кремиковци“ за връчване на съставения АУАН, осъществено на
07.09.2022 г. чрез служител на Столична община, район „Кремиковци“,
Кметство Кремиковци, според отбелязването в приложената разписка.
4
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на
законоустановения срок, след връчване на препис.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и доводите в представеното становище, и на основание чл. 166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 и чл. 168 от Закона за опазване на околната среда наложил
процесната административна санкция – имуществена санкция.
Видно от представения и приет от съда като писмени доказателства
Договор за наем, сключен на 12.10.2021 г. в град Хасково между М. А. З., от
една страна като наемател и „Сиен 99“ ЕООД, град София, като наемодател,
процесният недвижим имот с идентификатор 77195.129.34 бил отдаден под
наем за срок от 1 година с цел ползване на имота за склад на стари
автомобили и авточасти, като по силата на чл. 9 от сключения договор,
наемателят не можел да преотдава имота под наем без изрично писмено
съгласие на наемодателя.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Н. Ф. К.,
Н. Т. Н. и Д. П. Х. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с
извършване на процесната проверка и констатациите, до които достигнали в
хода на същата, както и тези, свързани с характера на дадените предписания и
констатациите при извършване на последващата проверка за тяхното
изпълнение. Съдът дава вяра на изложеното от тези свидетели и относно
процедурата по съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал и вътрешно безпротиворечиви, поради което ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът кредитира с доверие изложеното и от свид. В. Д. И. относно
присъствието му при извършване на проверката от контролните органи на
РИОСВ на място на дата 16.05.2022 г. и относно изявленията му за естеството
на изпълняваната трудова функция и най – вече от чие име и за сметка я
осъществява въз основа на нареждане на работодателя и едновременно с това
овластяване на ръководителите на „Динатрейд България“ ЕООД.
5
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда, по време на извършването на текущия контрол длъжностни
лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни
протоколи, а според ал. 2, в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните
факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на
срокове и отговорници за изпълнението им. Според текста на чл. 165, ал. 1
ЗООС, длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията
контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се
наказва с глоба от 2000 до 20 000 лева, а в ал. 2 е предвидено, че имуществена
санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или
едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител
извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган
може да установи самоличността на работника или служителя. По силата на
чл. 166, т. 3 ЗООС, с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите
на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица. В нормата на чл. 168 от ЗООС е
разписано, че наказателните постановления по закона се съставят по реда на
Закона за административните нарушения и наказания и се издават от
министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или
директорите на националните паркове. Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на „Динатрейд България“ ЕООД, град София
е обявено от закона за наказуемо с имуществена санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител
на „Динатрейд България“ ЕООД, град София, след като бе установено
наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а препис от съставения
АУАН е връчен връчен, като спазването на това изискване със самостоятелно
правно значение е обезпечило възможността за лицето, срещу което е
6
съставен процесният АУАН да подаде възражения, която възможност не е
реализирана. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това
по т. 3 от цитираната разпоредба – да се посочи датата и мястото на
извършване на нарушението, като ясно е диференцирано и конкретизирано
по всеки един от пунктовете на констативния протокол, с който са дадени,
като са съобразени сроковете за изпълнение на всяко от предписанията и
конкретната форма на дължимо поведение. В случая е налице необходимост
от известни уточнения и в друг аспект, тъй като в акта за установяване на
административно нарушение се съдържа изявление от страна на
актосъставителя, че се съставя против „Динатрейд България“ ЕООД, град
София за нарушение на разпоредбите на чл. 166, т. 3, вр. чл. 155 и чл. 156, т. 2
от ЗООС, като ясно е посочено, че за субект на нарушението се възприема
именно дружеството - жалбоподател. По този начин е обезпечено правото на
защита на жалбоподателя, чрез представляващите го лица в пълен
предоставен от закона обем, така също обезпечена е и възможността за
осъществяване на контрол по законосъобразност на санкционния акт, чрез
проверка на съответствието на фактическите твърдения на контролните
органи относно съставомерните признаци на деянието, с осъществените в
действителност факти. Както бе прието и в друг аналогичен случай, въпрос
по същество се явява този за тяхната обоснованост и спазването на
материалния закон при реализиране на отговорността. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му,
както и шестмесечният срок по чл. 34, ал., 3 от ЗАНН, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити и по този начин в процеса на реализиране на административно –
наказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените. При подбора на наказващата норма е
съобразено, че тази на чл. 166, т. 3 ЗОО е бланкетна, тъй като е предвидено с
нея, че с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват
предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на
околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
7
длъжностни лица. Самата разпоредба на чл. 165 от ЗООС обаче предвижда
две алинеи и макар предвиденият специален минимум на санкциите да е един
и същи – 2000 лева, а един и същи да е и специалният максимум, то вида на
санкцията е различен – по ал. 1 се предвижда административно наказание
„глоба“, а по ал. 2 - имуществена санкция и това означава, че във всички
случаи съдържанието на бланкетната норма на чл. 166, т. 3 от ЗООС,
приложена в случая от наказващия орган, следва да бъде запълнено с
необходимото препращане не общо към чл. 165 от ЗООС, а в зависимост от
субекта на нарушение – физическо лице или юридическо лице към конкретна
хипотеза с използване на необходимата привръзка и това е въпрос на
законоустановеност на административното наказание /санкция/. Правната
квалификация, както и правното основание за налагане на санкцията следва
да бъде винаги пълно, точно и ясно, а приведена към точно определено
фактическо описание тя е единствено възможна. Нещо, което в случая е
съобразено от наказващия орган.
От материалноправна страна фактическите положения, изложени от
наказващия орган в обжалваното наказателно постановление, проверени от
съда, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства се
потвърждават в частта относно факта на извършена проверка от контролните
органи на дата 16.05.2022 г. в описания недвижим имот, относно кръга
присъстващи лица и констатациите относно вида и състоянието на
установените моторни превозни средства, а по същество се споделят и
изводите от чие име се извършва тази дейност, касаеща ИУМПС.
Потвърждава се и факта на отправяне на конкретни предписания със
съставения констативен протокол наличните на площадката 31 броя ИУМПС
да се транспортират до площадка на „Динатрейд България“ ЕООД,
притежаващ разрешение за извършване на дейности по третиране на ИУМПС
или да се предадат на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО въз
основа на писмен договор със срок за изпълнение 20.06.2022 г. и процесното
по т. 2 - да не се извършва събиране, съхраняване на ИМУПС на площадката с
местонахождение: ******* без необходимия разрешителен документ със срок
за изпълнение: постоянен и относно определения отговорник за тяхното
изпълнение - Управител на „Динатрейд България“ ЕООД. В тази връзка,
преди формиране на крайни извод относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, следва да бъде отбелязано и
8
следното: Нарушението по чл. 166, т. 3 от ЗООС е извършено чрез
бездействие като форма на изпълнителното деяние в частта по т. 1 от
предписанията и чрез действие, след като е следвало да се въздържа от
определение действия относно предписанието по пункт 2. Във всички случаи
то е формално, като за осъществяването му не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат. Отговорността е обусловена от
непредприемане на определено действие или въздържане от такова в
зависимост от характера на даденото предписание и в посочените в него
срокове за изпълнение, както вече бе посочено. Съгласно трайната съдебна
практика на Административен съд – Хасково по своята същност
задължителното предписание е указване на фактическите действия, които
проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати
пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи дейност. Следователно, предписанието в общия
случай изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на
посочените в него срокове за изпълнение, но е възможно, както по пункт 2 от
констативния протокол, предписанието да изисква и въздържане от
определено противоправно поведение. Доколкото в конкретната хипотеза то
засяга правата и законните интереси на неговия адресат и с оглед на
съдържанието си, има характер на принудителна административна мярка, от
категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 ЗООС, същото може да бъде
оспорено по съдебен ред по АПК, тъй като няма забрана съдът да
осъществява контрол за законността му, по арг. от чл. 120, ал. 2 от
Конституцията на Република България. В конкретния случай предписанието е
влязло в сила като неоспорено и като такова то е задължително за адресата
му. Последица от нереализираната възможност да бъде оспорено
предписанието е налагането на административно наказание поради
неизпълнението му. И тук следва въпросът дали адресатът на предписанието
и субектът на последващо реализираната административнонаказателна
отговорност трябва да съвпадат с уговорката, че следва съдът, макар и да не
го споделя напълно, да се придържа към възприетото в съдебната практика
виждане, че в инициираното съдебно производство, образувано по жалба
срещу цитираното НП, е недопустимо да осъществява инцидентен контрол
досежно законосъобразността на издаденото предписание, неизпълнението на
което е и предпоставка за ангажиране отговорността на адресата му и
9
правилно ли е определен нарушителят. Този въпрос попада пряко в
правомощията на настоящия съдебен състав, а и в задълженията да отговори
на всички въпроси, свързани с деянието, субекта, вината /ако се касае за
физическо лице/ и вида и размера на следващата се санкция, придържайки се
към невъзможността законосъобразността на предписанието, неоспорено по
съответния ред да бъде проверявана. И така, в случая възниква въпросът
налице ли е колизия при определяне на отговорник на изпълнение на
предписанията по констативния протокол в лицето на управителя на
„Динатрейд България“ ЕООД - физическо лице и при реализиране на
отговорността за иначе несъмненото установяване на тяхното неизпълнение
на самото дружество, след като иначе такова обективно неизпълнение е
установено в рамките на извършената повторна проверка от контролните
органи и въз основа на убедителни и достоверни писмени и гласни
доказателствени източници. Прегледът на съдебната практика сочи, че в
аналогични случаи е възприемано, че няма пречка, след като за отговорник по
изпълнението на дадените предписания, е определено физическото лице,
представител по закон на ЮЛ, каквото са общините, отговорността за тяхното
неизпълнение да се вмени на самото юридическо лице – Решение № 216 от
15.07.2022 г. на Районен съд – Хасково по АНД № 371/2022 г. по описа на
същия съд, потвърдено с решение на Административен съд - Хасково. Това
виждане се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото в констативния
протокол ясно се следва логиката при констатиране на дейност в отклонение
със законовите изисквания, прието, че се осъществява от страна на
„Динатрейд България“ ЕООД, предписанията за отстраняване на нарушенията
и последиците от тях да имат за адресат именно дружеството Доколкото от
своя страна, юридическите лице действат, като осъществяват волеизявления и
предприемат определени действия, чрез съответните физически лица, имащи
представителна власт, съвсем резонно за отговорник за предприемане на
необходимите действия за изпълнение на предписанията или въздържане от
определени действия е посочен законният представител на „Динатрейд
България“ ЕООД, град София, а именно неговият управител, но адресат на
предписанията и субект на нарушението по чл. 166, т. 3 от ЗООС остава
самото дружество.
Следователно, обосновано, тъй като е станало в съответствие с
доказателствата, събрани по делото и при спазване на материалния закон е
10
реализирана отговорността на „Динатрейд България“ ЕООД, град София по
чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗООС, която е обективна и безвиновна. При
индивидуализация на административната санкция, наказващият орган е
съобразил всички обстоятелства и с определяне на имуществената санкция
съобразно установения специален минимум от 2000 лева, не е допуснат порок
в дейността му по чл. 27 от ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 51/2022 г. от
03.11.2022 г. на Директор на РИОСВ - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
11