Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 9969 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б (въззивник)
чрез упълномощения представител юрисконсулт Н.К.срещу решение № 74004, постановено на 23. 03. 2019 г. от Софийския
районен съд, 156-и състав, по гр. д. № 51368 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 318, ал.
2 от Търговския закон във връзка с чл.
200 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) във връзка с чл. 110, ал. 2 от
Закона за собствеността във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу следните
ответници: Й.К.К., И.М.Ч., Л.В.К., Д.П.С., И.П.С. (последните двама
конституирани в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 ГПК), Е.Д.К. А.-А.и С.Д.П.. Районният съд е отхвърлил изцяло всички искове.
Цената на всеки един от исковете е под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва решението изцяло.
Поддържа извода на районния съд, че между страните е била налице валидна
облигационна връзка и заявява, че те безспорно са собственици на процесния
топлоснабден имот. Оспорва извода на първата инстанция, че претенцията не е
доказана по размер. Развива доводи във връзка с неосигурен достъп за отчет.
Твърди, че районният съд е следвало да кредитира заключенията по
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза. Иска от въззивния съд
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло исковете. Претендира разноски.
С писмено изявление за хода на устните състезания пред въззивния съд оспорва
разноските на насрещните страни, включително прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата в първоинстанционното производство Е.Д.К.-А.-А., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „********, ап. 95, чрез особения представител адвокат И.В.. Заявява,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Иска от въззивния съд да
го потвърди изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
също така и отговор на въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното
производство Л.В.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез упълномощения представител
адвокат Х.С.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Заявява, че районният съд е обсъдил всички правнорелевантни факти и е
кредитирал заключенията на експертизите. Поддържа извода му, че не са
представени надлежни доказателства за непредоставен достъп, поради което този
факт е недоказан. Излага доводи, че на въззивника не се следва да се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Иска от Софийския градски съд да
отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение.
Претендира разноски.
Не са постъпили отговори на въззивната
жалба от останалите ответници в първоинстанционното производство: Й.К.К., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „********; И.М.Ч., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********;
Д.П.С., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********; И.П.С., ЕГН **********,
адрес ***; и С.Д.П., ЕГН **********, адрес ***.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“,
ул. „********не предприема процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Представен е документ за внасянето на държавна такса
в изискуемия размер. При това положение жалбата е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд
приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му
приема следното.
Предмет на въззивното производство са обективно
и субективно съединени осъдителни искове за стойността на предоставяната
топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за
обезщетения в размер на законовата лихва за забава върху главницата за
стойността на предоставената топлинна енергия, съответно върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение. Претенциите са свързани с
доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г.
(процесен период) спрямо следния топлоснабден имот: ап. **, находящ се в град
София, ж. к. „********абонатен номер 143240 (топлоснабден имот).
Страните не оспорват извода на
първостепенния съд, а и от представените по делото доказателства се установява,
че в процесния период между тях е било налице валидно облигационно отношение,
по силата на което въззивникът е предоставял на въззиваемите (ответниците)
топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот (договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти; молба-декларация за
откриване на партида от И.Д. П.; удостоверение за наследници на И.Д. П.;
удостоверение за наследници на П.А.С.). Страните спорят единствено относно
извода на районния съд за недоказаност на претенциите по размер.
Потребителите са длъжни да осигурят
достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение въз основа на чл. 12,
т. 3 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2014 г., приложими към процесния период. Същото задължение произтича и
от т. 4. 2. от договор № 3907 от 20. 09. 2002 г., сключен между третото лице
помагач и етажната собственост на сградата, в която се намира топлоснабдения
имот (л. 9 от делото на районния съд). Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-ЗЗ4 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като
отоплителни тела без уреди. По този начин, ако потребителите не са изпълнили
задължението си за осигуряване на достъп за отчитане на средствата за дялово
разпределение, тогава следва да се начисли потребление на топлинна енергия чрез
екстраполиране по максимален специфичен разход на сградата.
Настоящият
състав на Софийския градски съд приема, че фактът на непредоставянето на достъп
за отчитане на средствата за дялово разпределени не е в тежест на доказване на
въззивника-ищец. Въззиваемите-ответници са тези, в чиято тежест е да докажат
положителния факт на предоставянето на достъп до средствата за отчитане на
дяловото разпределение в топлоснабдения имот. По делото липсват данни
въззиваемите-ответници да са предоставили такъв достъп, поради което следва да
се приложат неблагоприятните последици на тежестта на доказване и да се приеме
за установено, че те не са го предоставили. При това положение и като се
съобразят експертните заключения по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза, които районният съд правилно е кредитирал, претенциите са доказани
по размер. Така от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на потребената за процесния период топлинна енергия е
1 508 лева и 86 стотинки. Стойността на услугата дялово разпределение
(която е дължима предвид извършената екстраполация) е в размер на 41 лева и 12
стотинки. Установява се също така от заключенията, че обезщетението за забава
върху стойността на главницата за топлинна енергия възлиза на 272 лева и 34
стотинки, а обезщетението за забава върху стойността на главницата за дялово
разпределение е 8 лева и 99 стотинки. Представените от въззиваемата-ответница И.М.Ч.
платежни документи (л. 109 и сл.) не са относими към процесния период.
Заявените
срещу всеки един от въззиваемите-ответници претенции съответстват на дяловете
им от наследството. При това положение исковете следва да бъдат изцяло уважени.
Разноски. При този изход
на делото в полза следва на въззивника-ищец следва да бъдат присъдени разноските
в първоинстанционното и въззивното производство. Разноски за възнаграждение на
един юрисконсулт се дължат в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, като размерът им
се определя от съда.
В първоинстанционното производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 111 лева и 90 стотинки,
5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 150 лева депозит за възнаграждение
на особения представител на Е.Д.К.-А.-А., депозити за възнаграждения на вещите
лица от по 250 лева и възнаграждение за юрисконсулт, което предвид липсата на
фактическа и правна сложност по делото следва да се определи на 30 лева. Общият
размер на разноските с изключение на депозита за възнаграждение на особения
представител е 646 лева и 90 стотинки, като всеки един ответник следва да
заплати по 92 лева и 41 стотинки от тях. Ответницата Е.Д.К.-А.-А.следва да
заплати освен това и депозита за възнаграждениетот на особения представител,
тоест тя трябва да заплати общо 242 лева и 41 стотинки разноски в
първоинстанционното производство.
Във въззивното производство въззивникът
е сторил разноски за държавна такса по въззивната жалба в размер на 36 лева и
64 стотинки, депозит за възнаграждение на особения представител на въззиваемата
Е.Д.К.-А.-А.в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, което предвид
липсата на фактическа и правна сложност и процесуалната пасивност на
юрисконсултите на въззивника съдът определя на 20 лева. Общо сторените от
въззивника разноски с изключение на депозита за възнаграждение на особения
представител възлизат на 56 лева и 64 стотинки, като всеки един въззиваем
следва да заплати по 8 лева и 9 стотинки от тях. Въззиваемата Е.Д.К.-А.-А.трябва
да заплати освен тях и депозита за възнаграждението на особения представител,
тоест тя трябва да заплати общо 158 лева и 9 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло
решение № 74004, постановено на 23. 03. 2019 г. от Софийския районен съд, 156-и състав, по гр. д. № 51368 по описа за 2018 г., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Й.К.К., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание
чл. 318, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за
собствеността във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
сумата от 387 лева и 49 стотинки,
представляваща стойността на доставена топлинна по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия и стойността на услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот, находящ се в град София, ж. к. „*******бл.
*********, абонатен номер 143240, за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016
г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 03. 08. 2018
г., до окончателното изплащане, както и сумата от 70 лева и 53 стотинки, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15. 09. 2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА И.М.Ч., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание
чл. 318, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за
собствеността във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
сумата от 387 лева и 49 стотинки,
представляваща стойността на доставена топлинна по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия и стойността на услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот, находящ се в град София, ж. к. „*******бл.
*********, абонатен номер 143240, за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016
г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 03. 08. 2018
г., до окончателното изплащане, както и сумата от 70 лева и 53 стотинки, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15. 09. 2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 318, ал. 2 от
Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността във връзка с чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 387 лева и 49 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия и
стойността на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се
в град София, ж. к. „*******бл. *********, абонатен номер 143240, за периода от
01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска – 03. 08. 2018 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 70 лева и 53 стотинки,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15. 09.
2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА Е.Д.К.-А.-А.,
ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********, ап. 95, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание
чл. 318, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за
собствеността във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
сумата от 96 лева и 87 стотинки,
представляваща стойността на доставена топлинна по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия и стойността на услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот, находящ се в град София, ж. к. „*******бл.
*********, абонатен номер 143240, за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016
г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 03. 08. 2018
г., до окончателното изплащане, както и сумата от 17 лева и 63 стотинки, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15. 09. 2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 318, ал. 2 от Търговския
закон във връзка с чл. 200 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите сумата от 96
лева и 87 стотинки, представляваща стойността на доставена топлинна по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия и стойността
на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се в град
София, ж. к. „*******бл. *********, абонатен номер 143240, за периода от 01.
05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска – 03. 08. 2018 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 17 лева и 63 стотинки,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15. 09.
2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********,
адрес ***, лично и като наследник на починалия в процеса П.А.С. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** Б, на основание
чл. 318, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността
във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 145 лева и 30 стотинки, представляваща
стойността на доставена топлинна по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия и стойността на услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот, находящ се в град София, ж. к. „*******бл. *********,
абонатен номер 143240, за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяването на иска – 03. 08. 2018 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 26
лева и 37 стотинки, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 15. 09. 2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „******** като наследник на починалия в процеса П.А.С. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 318, ал. 2 от
Търговския закон във връзка с чл. 200 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността във връзка с чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 48 лева и 43 стотинки, представляваща стойността на доставена
топлинна по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия и
стойността на услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, находящ се
в град София, ж. к. „*******бл. *********, абонатен номер 143240, за периода от
01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на иска – 03. 08. 2018 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 8 лева и 79 стотинки,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15. 09.
2015 г. до 27. 11. 2017 г.
ОСЪЖДА
Й.К.К.,
ЕГН **********, И.М.Ч., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН **********,
И.П.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН ********** да заплатят в полза на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, сумите от по 92 лева и 41 стотинки – разноски в първоинстанционното
производство. ОСЪЖДА Е.Д.К.-А.-А.,
ЕГН **********, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
сумата в размер на 242 лева и 41
стотинки – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
Й.К.К.,
ЕГН **********, И.М.Ч., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН **********,
И.П.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН ********** да заплатят в полза на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, сумите от по 8 лева и 9 стотинки – разноски във въззивното производство. ОСЪЖДА Е.Д.К.-А.-А., ЕГН **********, да
заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата в
размер на 158 лева и 9 стотинки –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“, ул. „********на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.
Особено
мнение на младши съдия Любомир Игнатов
Не съм съгласен с мнението на
мнозинството, че в тежест на въззиваемите-ответници е да докажат положителния
факт на предоставянето на достъп до топлоснабдения имот за отчитане на
средствата за дялово разпределение. Според мен в тежест на въззивника-ищец е да
докаже отрицателния факт на непредоставянето на достъп, доколкото той черпи
права от него и предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 2014
г. по тълкувателно дело № 6 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. В разглеждания случай,
както правилно е преценил районният съд, по делото не са представени предвидените
в чл. 41, ал. 1 от приложимите общи условия констативни протоколи, от които да може
да се установи, че не е бил осигурен достъп. При това положение първостепенният
съд правилно е приел за недоказано неосигуряването на достъп за отчитане на
средствата за дялово разпределение и изцяло е отхвърлил исковете. В този смисъл
има и практика на други състави на Софийския градски съд (решение
№ 2663 от 23. 04. 2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13226/2018 г.; решение № 262192 от 02. 04. 2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 7130/2020 г.; решение №
263587 от 02. 06. 2021 г. на СГС по в. гр. д. № 802/2020 г.).
Младши съдия
Любомир Игнатов: