№ 48
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500048 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №777/17.12.2021г. по гр.д.
№3469/2021г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от ЯН. М. ЯН. против „Енерго-Про продажби” АД, гр. В. на
основание чл.82 от ЗЗД обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди – надвзети суми в размер на 88,11лв. и за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразили е във влошаване на здравословното му
състояние, увреждане на здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на
кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни въздействия
върху здравето и нормалния живот на ищеца, в размер на 20000лв., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от подаване на исковата молба. С
Решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 400лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
ЯН. М. ЯН. чрез пълномощник адв. М. и с нея се обжалва посоченото решение изяло.
В жалбата си, въззивникът Я.Я. чрез пълномощника си адв. М., посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
неправилно ценена фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че не е
1
установено неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, т.е.
неправомерно прекъсване на захранването в нарушение на договора. Посочва, че
ответното дружество пуска и отменя фактури, спира електрозахранването след като
има фактура, която е отменена и го дал на колекторска фирма. Посочва, че не е ясно
защо, на какво основание са издадени сторнираните фактури от 02.11.2016г. и от
01.12.2017г. Първото прекъсване на ел. захранването било на 01.12.2017г., а на
02.11.2016г. е изготвена фактура за прекъсване/възстановяване. Имало периоди на
прекъсване на ел. захранването, без да има основание. Въззивникът твърди, че всичко,
което му се случило вследствие действия на ответното дружество е психическа и
психологическа заплаха за него. Физическите и емоционалните страдания и останалите
негативни изживявания, били установени от доказателствата по делото, в т.ч.
показанията на свид. Досев и представлявали неимуществени вреди. Посочва, че при
положение, че фактурата от 02.11.2016г. е сторнирана, то ответникът нямал правно
основание да спира ел. захранването в имота му. Посочените от ответника покани-
предизвестия за неплатени задължения не били стигнали до него. Счита, че не са
налице основания за спиране на ел. захранването в имота. Твърди, че съдът неправилно
не уважил възражението му за погасяване по давност на вземанията на ответното
дружество, които са периодични. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да
отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Към въззивната жалба, подадена от адв. М., е приложена и жалба лично от
въззивника Я., който излага съображения за неправилността на решението. Посочва, че
иска справедливост. От постановеното решение се влошило допълнително влошеното
му здраве. При плащане на ел. енергията от съседката му, допълнителните суми не
били изисквани. Твърди, че не е получавал предупреждения за изключване.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Енерго-Про продажби” АД, гр. В., отговарящ на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, подаден от насрещната страна „Енерго-Про
продажби” АД чрез пълномощника юриск. М.Д., се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Въззиваемото дружество счита изложените в жалбата доводи за
несъстоятелни, а решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и
обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че са били налице
просрочени неплатени задължения за консумирана ел. енергия, които на основание
чл.21, ал.1 от ОУ на ЕПРП, вр. чл.123, ал.1 от ЗЕ представляват валидно правно
основание за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия. От
СИЕ се установило наличието на закъснение в плащането на фактури. От
2
представеното от ищеца доказателство – Решение на КЕВР е установило
уведомяването на въззивника за наличието на неплатени задължения и за поледиците.
Не се установил и размера на твърдените от ищеца имуществени вреди. След
заплащане на задълженията и една такса за възстановяване, на 24.09.2020г.
захранването на процесния обект било възстановено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
С определението по чл.267 от ГПК въззивният ъстав се е произнесъл по
направените въззивната жалба доказателтвени искания, като ги е уважил частично –
допуснал е новосъздадено писмено доказателство.
В с.з., въззивникът ЯН. М. ЯН., редовно призован, се явява лично, като
поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи исковите му
претенции. Претендира справедливост.
В с.з. въззиваемото дружество „Енерго-Про продажби” АД, гр. В., редовно
призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител по пълномощие юриск. Димитрова, която посочва, че
оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззивника.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира,
че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата обаче е непълна и следва да се
ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установените въз основа на събраните по делото пред
първата инстанция и единственото събрано пред настоящата, писмени доказателства,
ненамерили отражение във фактическата обстановка, установена от
3
първоинстанционния съд, както следва:
От допуснатите и събрани по делото като доказателства медицински документи
е установява, че ищецът ЯН. М. ЯН. страда от редица заболявания с водеща диагноза
„Специфични разстройства на личността” – разстройство на личността с
преобладаване на ананкастни елементи чести компенсации, ИБС стабилна стенокардия
ІІ ФК хронично белодробно РЦЕ, хиперлазия на простата с остатъчна урина 40мл,
катаракта нилис иницияле ет дегенерацио макуле лутее ок.утр., хроничен обикновен
бронхит лека степен, за което му е опредЕ. инвалидност 81% поради общо заболяване
и пожизнен срок с ЕР от 05.11.2013г. на ТЕЛК – В..
С оглед заболяванията периодично ищецът посещава специалисти.
От прегледа при психиатър от 23.03.2021г. д-р Розалина Петрова се установява,
че през последните 10 години не е посещавал психиатър, като състоянието му се е
влошило през последния 1 месец. Специалистът констатирал психично състояние:
вътрешно леко напрегнат; говори с плачлив глас; засилено съзнание за болест; МП –
дифузен страх; обстоятелствен; нозофобия; себенеуверен, без суициден риск;
тревожен; манипулативен; личност – ананкастен.
От проведения преглед при пулмолог д-р Ванушка Петрова на 09.12.2021г. са
установени оплаквания от задух при усилие, лесна умора, периодична кашлица, без
тежък пристъп на задух; добро общо състояние, леко изострено везикуларно дишане,
удължено издишване.
Следва да се отбележи, че по делото не са представени посочените в отговора
на исковата молба три известия от „Енерго-Про продажби” АД, гр. В. до ищеца ЯН. М.
ЯН., съответно от 12.05.2017г.; 12.07.2017г. и от 03.08.2020г.
Първите две известия са посочени като номера в Решение от 30.11.2018г. на
КЕВР по повод жалба на ЯН. М. ЯН., без да са посочени като съдържание. Не са
представени по делото. Известията са посочени като номера и в заключението на СИЕ,
без да са приложени към него.
Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи
следните правни изводи:
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от ЯН. М. ЯН. против „Енерго-Про продажби” АД, гр. В.
искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 88,11лв. за
имуществени вреди – надвзети суми и обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20000лв., изразили се във влошаване на здравословното му състояние, увреждане на
здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на кръвното налягане,
безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни въздействия върху здравето и
нормалния живот, в резултат на неизпълнение на договорните задължения на
4
ответника – неправомерно прекъсване на ел. захранването в имота на ищеца, находящ
се в с.Б., общ. Е.. Исковете намират правното си основание в чл.82, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими.
Разгледани по същество, въззивният състав намира иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за частично основателен, а този за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди - за неоснователен и недоказан.
Както районният съд правилно е указал на страните, за да е основателна тази
искова претенция, то следва да се установи неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответното дружество във връзка с прекъсване на електрозахранването в
имота на ищеца в с. Б., общ. Е., т.е., че същото е неправомерно и настъпилите в
резултат на това вреди. В случая се твърдят и претендират имуществени и
неимуществени вреди.
По делото е безспорно установено, а и не се спори от страните, че в имота на
ищеца Я. в с. Б., общ. Е. е извършено прекъсване на ел. захранването на два пъти – на
01.11.2017г. и на 18.08.2020г. Твърденето на ответното дружество е че прекъсването е
поради наличие на неплатени задължения за обекта.
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Съгласно ал.4, сроковете на предизвестията и
другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в
договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.
Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про продажби” АД, дружеството има право да поиска от
„Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което
и да е свое задължение, произтичащо от ОУ и от подписаните допълнителни
споразумения, включително при забава в плащането на дължимите суми. Разпоредбата
на чл.20, ал. от ОУ предвижда, че в случаите на предходната алинея, дружеството
следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение,
че ако в определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не
бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с
електрическа енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на
дадения срок, „Енерго-Про продажби” АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
5
електрическа енергия.
Следователно, за да е налице правомерно прекъсване на ел. захранването в
имота на ищеца е следвало да са налице кумулативно посочените предпоставки:
неизпълнено задължение по договора за продажба на ел. енергия, отправено
предизвестие с указване на необходимото действие и срока за изпълнение и с нарочно
предупреждение, че при неизпълнение от потребителя в определения срок ще бъде
прекъснато ел. снабдяването.
В случая, по делото от събраните писмени доказателства и заключението на
назначената и изслушана пред СлРС съдебно-икономическа експертиза, се установява
по безспорен начин наличие на неплатени задължения за доставена ел. енергия в имота
на ищеца в с.Б. в общ размер на 29 лв., както следва: сумата от 7,78лв. за консумирана
ел. енергия в периода 09.07.2013г. – 07.08.2013г. по ф-ра №*********/12.08.2013г. със
срок на плащане 25.09.2013г.; сумата от 20,59лв. за консумирана ел. енергия в периода
06.06.2015г. – 04.07.2015г. по ф-ра №*********/16.07.2015г. със срок на плащане
26.08.2015г. и лихва за просрочие в размер на 0,63лв. по ф-ра
№ЛП3217312446/12.10.2015г.
Ищецът не е доказал изпълнение на тези задължения към двата момента на
прекъсване на ел. захранването - 01.11.2017г. и 18.08.2020г. Безспорно той е заплатил
тези суми на ответното дружество доброволно едва на 23.09.2020г.Следва да се
отбележи, че ищецът не е възразявал пред ответното дружество относно евентуалното
погасяване по давност на тези вземания, не е водено съдебно производство във връзка
с дължимостта им. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Следователно извършеното от него плащане на въпросните задължения за доставена
ел. енергия и лихва за забава е валидно.
Следователно, предпоставката по чл.20, ал.1 от ОУ за прекъсване на ел.
захранването е налице. Ответното дружество обаче не установи по пътя на пълното
пряко доказване твърдението си, че е изпълнено и изискването на втората алинея на
чл.20 от ОУ – изпращане на потребителя на писмено известие - предупреждение с
изискуемото съдържание. Твърдението на дружеството, направено с отговора на
исковата молба и поддържано с отговора на въззивната жалба за изпращане на
изискуемите известия остана недоказано. Въпросните известия не са представени по
делото.
Следва да се отбележи, че посочването им като номер и дата в решението на
КЕВР /и то само първите две, касаещи първото прекъсване на захранването, но не и
третото относно прекъсването от 18.08.2020г./ не доказва изпращането им на
потребителя Я.. Посочването им и в заключението на вещото лице като издадени, също
6
не доказва изискуемото изпращане. Доказването на тази предпоставка трябва да бъде
пълно и пряко, а извършеното доказване е само косвено. Освен това вещото лице не
може да се използва като вещ свидетел и да установява обстоятелства, които следва
дружеството пряко да установи пред съда оглед принципа на непосредствеността.
Освен това известията са посочени в тези доказателствени средства само с изходящи
номера, без да е установено изискуемото им съдържание – посочване на неизпълненото
задължение, определеният срок за изпълнение и предупреждението какво ще последва
от неизпълнението му в срока. Според чл.42, ал.2 от ОУ известието се изпраща с
обикновена поща на административния адрес на обекта, снабдяван с ел. енергия.
Доказателство за изпълнението на това изискване няма. Ищецът още с исковата молба,
в хода на първоинстанционното производство и с въззивната жалба отрича
получаването на въпросните известия. Поради това, обстоятелството на изпращането
им и необходимото им съдържание се явява недоказано и като такова, съдът го приема
за неосъществило се, т.е. приема, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си по чл.20, ал.2 от своите ОУ.
С оглед изложеното, прекъсването на снабдяването с електрическа енергия на
имота на ищеца в с. Б. се явява неправомерно – извършено в нарушение на
изискванията на чл.20, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про продажби” АД. Следователно е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответното дружество да снабдява с електрическа енергия
имота на ищеца, разположен в обслужваната от него територия /чл.15, т.1 от ОУ/.
На следващо място следва да е установи наличието на вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение за снабдяване
на имота с електрическа енергия, поради установеното неправомерното прекъсване на
ел. захранването в имота, съответно на 01.11.2017г. и на 18.08.2020г. Твърдените от
ищеца вреди са два вида – имуществени и неимуществени.
По отношение на имуществените вреди:
Твърденето на ищеца е за вреди, изразяващи се в надвзети суми, във връзка с
неправомерното прекъсване на ел. захранването, в общ размер от 88,11лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на СИЕ,
се установява, че във връзка с прекъснатото ел. захранване Я. е извършил на
23.09.2020г. заплащане на две такси за прекъсване/възстановяване на ел. захранването
в общ размер на 38лв. /19лв. по ф-ра №ТП **********/01.11.2017г. и 19лв. по ф-ра
№ТП **********/18.08.2020г./. Съдът приема, че това плащане е вреда във формата на
претърпяна загуба, пряко и непосредствено в резултат на неправомерното /в нарушение
на чл.20, ал.2 от ОУ/ спиране снабдяването с ел. енергия в процесния обект.
Други преки и непосредствени вреди от процесното неизпълнение на
договорно задължение /претърпяна загуба или пропусната полза/ няма установени.
7
Останалите, платени на 23.09.2020г. суми, видно от заключението на СИЕ са за
доставена в имота ел. енергия за м.07.2013г. и м.06.2015г. /подробно посочени по-горе/
и за начислени лихви за забавено плащане. Тези суми са били дължими от ищеца,
неоспорени от него и доброволно платени на 23.09.2020г. Те не са вреда, в резултат на
неправомерното преустановяване на ел. захранването. Такава вреда са единствено и
само доказаните платени такси за възстановяване на захранването, неправомерно
преустановено, съгласно изложеното по-горе. Следва да се посочи, че други такси за
възстановяване ищецът не е доказал да е заплатил. Другите три, издадени във времето
ф-ри от 02.11.2016г., 01.02.2017г. и от 01.03.2017г., са сторнирани от „Енерго-Про
продажби” АД. Плащане по тях няма извършено.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на договорно задължение за снабдяване имота на ищеца с ел.
енергия, е основателен и доказан до размера от 38лв. – платени такси за
прекъсване/възстановяване на ел. захранване. До този размер иска следва да се уважи,
а в останалата част – до пълния претендиран размер – да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху главницата се дължи обезщетение за забавено изпълнение /чл.86, ал.1 от
ЗЗД/, считано от подаване на исковата молба, както е исковата претенция.
Като е отхвърлил изцяло тази искова претенция, първоинстанционния съд е
постановил частично неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в
отхвърлителната му част до размера на сумата от 38лв. и вместо него да се постанови
ново решение, с което иска за заплащане на имуществени вреди следва да се уважи до
размера от 38лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата
молба.
В останалата, отхвърлителна част, за разликата над 38лв. до претендирания
размер от 88,11лв. първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и
следва да се потвърди.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди
в размер на 20000лв.:
Съгласно ТР №4 от 29.01.2013г. по тълк.д. №4/2012г. на ОСГТК на ВКС
отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато
неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към
договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това
основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност
на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.
8
Както бе посочено по-горе, прекъсването на ел. захранването в имота на ищеца
в с. Б. е неправомерно, извършено в нарушение на изискванията на чл.20, ал.2 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълното, пряко
и главно доказване твърдените от него неимуществени вреди и факта, че те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на
дружеството за снабдяване на имота с ел. енергия.
Съдът намира, че ищецът не е изпълнил посоченото си основно процесуално
задължение във връзка с доказването на неимуществените вреди и изискуемата
причинна връзка между тях и неправомерното прекъсване ел. захранването в имота му.
Действително, от представените по делото писмени доказателства –
медицинска документация, се установява, че ищецът Я. страда от редица заболявания с
водеща диагноза „Специфични разстройства на личността” – разстройство на
личността с преобладаване на ананкастни елементи чести компенсации, ИБС стабилна
стенокардия ІІ ФК хронично белодробно РЦЕ, хиперлазия на простата с остатъчна
урина 40мл, катаракта, хроничен обикновен бронхит лека степен. Тези му заболявания
обаче са диагностицирани назад във времето, много преди да бъдат извършени
процесните неправомерни прекъсвания на ел. захранването в имота му /м.11.2017г. и
м.08.2020г./. За всички тях му е опредЕ. инвалидност с ЕР от 05.11.2013г. на ТЕЛК –
В..
Ищецът не ангажира доказателства, с които да се установи влошаване на
заболяванията, от които страда, в резултат именно и непосредствено от посоченото
неправомерно прекъсване на ел. захранването. От медицинските документи такава
връзка не се установява. Няма и направени подобни оплаквания при проведените
прегледи от специалисти. Напротив, от амбулаторния лист, удостоверяващ преглед от
психиатър от 23.03.2021г – д-р Розалина Петрова, се установява, че през последните 10
години ищецът не е посещавал психиатър, като състоянието му се е влошило през
последния 1 месец /това е м.02.2021г./. Особено обостряне, влошаване на състоянието
на ищеца във връзка останалите му заболявания, също няма констатирано от лекарите-
специалисти, извършили контролни прегледи през 2021г. Доказателства за влошаване
на състоянието на Я. през м.11-12.2017г. и малко след това няма представени.
Основните медицински документи по делото касаят период през 2021г. и не
установяват извънредно, извън нормалното за заболяванията и възрастта, влошаване на
здравословното му състояние, още по-малко то да се дължи на неправомерното
прекъсване на ел. захранването през м.08.2020г.
По отношение на ангажираните свидетелски показания на свид. Досев следва
да се посочи, че той пресъздава казано му, споделено му от самия ищец, но свидетелят
няма познания и компетенции, за да се приеме, че субективните оплаквания на Я. се
9
дължат единствено и само от действията на ответното дружество по спиране на ел.
захранването. Нормално е ищецът да се притеснява, че не може да остави храна в
имота, докато няма ел. захранване, но не е установено това да е довело до рязко
влошаване на здравословното физическо и психическо състояние, да е изпаднал в
депресия и безсъние единствено в резултат на това.
С оглед изложеното, въззивният съд намира за недоказано настъпването на
твърдените неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние на ищеца,
пряко и непосредствено в резултат на неправомерното спиране на ел. снабдяването в
имота му в село Б.. Поради това и исковата му претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на тези действия, е неоснователна и недоказана и
като такава следва да се остави без уважение.
Като е стигнал до същия краен правен извод, макар и по други съображения,
С.ски районен съд е постановил правилен като краен резултат акт, който следва да се
потвърди в тази му отхвърлителна част относно иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
По отношение на разноските:
Ищецът в първоинстанционното производство е направил претенция за
присъждане на разноски, но не е доказал извършване на такива /освободен е от
заплащане на държавна такса и разноски с определение на СлРС, не е представил
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение/, поради което
такива не следва да му се присъждат.
На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК се дължат разноски, в т.ч. за заплатен депозит за вещо лице /300лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /100лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции в размер на 399лв., при присъдени разноски в размер на 400лв. Решението
на СлРС следва да се отмени над размера от 399лв.
Отговорността за разноски за въззивното производство:
Въззивникът Я. не е доказал извършването на разноски пред въззивната
инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят по съразмерност, с оглед
изхода на спора по въззивната жалба, разноски в размер на 99,80лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено на база 100лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.6 от ГПК /ищецът е
освободен от заплащане на държавни такси и разноски с акт на съда/, ответното
дружество следва да заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлРС за
първоинстанционното производство дължимата държавна такса върху уважения иск в
размер на 50лв., а по сметка на СлОС за въззивното производство следва да се заплати
10
държавна такса в размер на 25лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №777/17.12.2021г. по гр.д.
№3469/2021г. на С.ски районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
и недоказан предявения от ЯН. М. ЯН. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.Ф.** против
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., бул. „В.В.** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие
неправомерно спиране на ел. снабдяването в имот на ищеца, находящ се в с. Б., общ. Е.
на 01.11.2017г. и на 18.08.2020г. до размера от 38лв., както и в частта, с която са
присъдени разноски на „Енерго-Про продажби” АД над сумата от 399лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.** да заплати на ЯН. М. ЯН. с ЕГН **********
от гр. С., кв. „К.Ф.** сумата от 38лв. /тридесет и осем лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие неправомерно спиране на ел.
снабдяването в имот на ищеца, находящ се в с. Б., общ. Е. на 01.11.2017г. и на
18.08.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №777/17.12.2021г. по гр.д.
№3469/2021г. на С.ски районен съд в останалите обжалвани части, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЯН. М. ЯН. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „К.Ф.** да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В.В.** сумата от 99,80лв., представляваща съразмерна част
от направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на С.ски районен съд държавна такса за първоинстанционното
11
производство върху уважения иск в размер на 50,00лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на С.ски окръжен съд държавна такса за въззивното производство в
размер на 25,00лв.
Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Решението, в частта относно иска за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди, може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12