№ 1869
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110206501 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. И. В. ЕГН ********** против наказателно
постановление /НП/ №23-4332-004881/27.03.2023 г., издадено от началник
група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Е. И. В. ЕГН
**********, на основание постановление от 07.03.2023 г. /изведено
деловодно с печат на СРП на 08.03.2023 г./ за отказ от образуване на
досъдебно производство по пр.пр. №11181/2023 г., по описа на СРП, за това,
че на 31.01.2023 г., около 13.10 часа, в гр.София, по бул.“Владимир Вазов“, в
посока от ул.”Милен Цветков” към ул.”Витиня”, и срещу №40, управлява
личния си лек автомобил “...” с рег. № ...., което МПС не е регистрирано по
надлежен ред /със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП
на 20.12.2022 г./, с което виновно нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП, поради което
и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На 31.01.2023 г. на Е. И. В. ЕГН ********** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №694684, в
който било вписано горепосоченото нарушение.
1
С постановление на СРП от 07.03.2023 г. /изведено деловодно с печат
на СРП на 08.03.2023 г./ било отказано образуване на досъдебно
производство по пр.пр. №11181/2023 г., по описа на СРП, относно постъпили
от О „ПП“ материали във връзка със съставения АУАН. В постановлението
прокурорът отразил установената фактическа обстановка и преценката си, че
не са налице процесуалните предпоставки за образуване на наказателно
производство, поради много ниската степен на увреждане на обекта на
престъплението по чл.345,ал.2 от НК – отношенията в обществото, свързани с
реда за регистрация на МПС и извършването на контрол върху ППС при
регистрацията им за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, т.е. че извършеното от Е. В. деяние не е престъпно, т.к. степента му
на обществена опасност е явно незначителна, с оглед на това и деянието
съставлява административно нарушение, за което на виновното лице може да
бъде наложено административно наказание. Предвид горното е отказано
образуване на досъдебно наказателно производство на основание
чл.213,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК и на основание чл.145,ал.1,т.5 от ЗСВ препис
от това постановление, заедно преписката, било постановено от СРП да се
изпратят на О „ПП“-СДВР – за сведение и за преценка за начина на
приключване на административно наказателната преписка по отношение на Е.
И. В..
На 27.03.2023 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
НП.
Недоволен от НП и наложените с него административни наказания Е. И.
В. го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, с позоваване на
Тълкувателно постановление №3 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС по
тълкувателно дело №2/2022 г., в което е прието, че не се наказва водач на
МПС с предвиденото в чл.175,ал.З от ЗДвП, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. По
изложените доводи се иска НП да бъде отменено, доколкото в случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
2
съобщено на собственика на моторното превозно средство от О „ПП“ или от
Гаранционния фонд или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175,ал.3 от ЗДвП
е несъставомерно. Жалбоподателят е изложил и твърдения, че не е знаел,
защото не е обърнал внимание на неплатената вноска на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, а и не е бил информиран, че
автомобилът е дерегистриран за това. С оглед на посоченото и считайки
наложеното му наказание за неправомерно, жалбоподателят моли да не му
бъде налагано такова.
По делото са приложени: горепосоченото постановление на СРП;
справка от КАТ /картон на водача/ относно извършените от Е. И. В.
нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; справка относно
собствеността на посочения лек автомобил и регистрация / дерегистрация на
същия; докладна записка от 31.01.2023 г. относно спрян автомобил за
проверка без валидна застраховка „гражданска отговорност“; доказателства
относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия
орган.
В съдебните заседания жалбоподателят Е. И. В., редовно призован, не
се явява.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взима отношение по съществото на делото.
В показанията си като свидетел актосъставителят С. М. С. излага
съвсем накратко обстоятелства по извършената проверка на лекия автомобил
и съставения АУАН за установеното нарушение, без фактическа конкретност
и подробност.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя С., единствено във
връзка със съставения от него акт, кредитира и писмените доказателства,
приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и
относими към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените
3
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено с необходимата категоричност, че лек автомобил „...” с рег. № ....,
собственост от 14.07.2022 г. на Е. И. В., от 20.11.2022 г. бил със служебно
прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП /при уведомление на
полицейските органи от Гаранционен фонд, че е без застраховка „гражданска
отговорност“/ - „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574,ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство.“ Това обстоятелство не било известно на Е. И. В.
до, включително и на 31.01.2023 г., на която дата, около 13.10 часа, той
управлявайки автомобила в гр.София, по бул.“Владимир Вазов“ в посока от
ул.”Милен Цветков” към ул.”Витиня”, и в района срещу №40 бил спрян за
проверка от изпълняващите служебните си задължения полицейски
служители при СДВР, които след извършена служебна справка установили,
че лекият автомобил е служебно дерегистриран, което обстоятелство станало
известно тогава и на Е. И. В.. Полицаите счели, че той е извършил нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за каквото му съставили АУАН. За така отразеното
до тук, от СДВР била сезирана СРП - за проверка относно данни за
престъпление по чл.345,ал.2 от НК. СРП, с мотивирано постановление от
07.03.2023 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 08.03.2023 г./, на
основание чл.213,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК отказала да образува досъдебно
производство по пр.пр. №11181/2023 г., по описа на СРП, за престъпление по
чл.345,ал.2 от НК – за това, че Е. И. В. на 31.01.2023 г., около 13.10 часа, в
гр.София, по бул.“Владимир Вазов“, в посока от ул.”Милен Цветков” към
ул.”Витиня”, и срещу №40, управлява личния си лек автомобил “...” с рег. №
...., което МПС не е регистрирано по надлежен ред /със служебно прекратена
регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП на 20.12.2022 г./ – защото извършеното
от същия деяние не е престъпно, т.к. степента му на обществена опасност е
явно незначителна, с оглед на това и деянието съставлява административно
нарушение, за което на виновното лице може да бъде наложено
административно наказание, поради което и била прекратена прокурорската
преписка, като препис от това постановление, заедно преписката, на
основание чл.145,ал.1,т.5 от ЗСВ били изпратени на О „ПП“-СДВР – за
сведение и за преценка за начина на приключване на административно
наказателната преписка по отношение на Е. И. В.. Още на 31.01.2023 г., след
проверката, Е. И. В. платил задължителната за автомобила си застраховка
„гражданска отговорност“ и на 01.02.2023 г. служебно била възстановена
регистрацията на това МПС, при уведомяване от Гаранционния фонд на
полицейските органи за валидна застраховка „гражданска отговорност“. Въз
основа на получените в О „ПП“-СДВР от СРП горепосочени материали било
издадено на 27.03.2023 г. против Е. И. В. обжалваното НП, екземпляр от
което той получил на 12.04.2023 г. и го обжалвал на 24.04.2023 г. пред СРС.
4
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на
формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП /и АУАН/ фактическа
обстановка отразява вярно и точно действителната такава.
Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна
жалбоподателят Е. И. В. е извършил така описаното в НП нарушение на
чл.140,ал.1 /вр.чл.143,ал.15/ от ЗДвП, тъй като на 31.01.2023 г., около 13.10
часа, в гр.София, по бул.“Владимир Вазов“, в посока от ул.”Милен Цветков”
към ул.”Витиня”, той управлявал личния си лек автомобил “...” с рег. № ....,
който не е бил регистриран по надлежен ред / бил е със служебно прекратена
регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП на 20.11.2022 г., т.е. служебно спрян от
движение/.
5
Липсват обаче доказателства Е. И. В. да е извършил това/такова
нарушение от субективна страна - виновно. Не се нуждае от допълнително
пояснение обстоятелството, че доказателствената тежест е за
административнонаказващия орган, който в случая не е изпълнил това си
задължение и не е представил доказателства, установяващи субективна
съставомерност на деянието на Е. И. В.. Не са налични доказателства по
делото, че за дерегистрацията на лекия автомобил, до съставянето на АУАН
на 31.01.2023 г. Е. И. В., като собственик на МПС, е бил уведомен за това
обстоятелство, поради което и няма въз основа на какво да се приеме, той е
знаел за същото и че до тогава е имал съзнанието, че управлява това МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, още повече, че веднага на
31.01.2023 г. Е. И. В. платил задължителната за автомобила си застраховка
„гражданска отговорност“ и на 01.02.2023 г. служебно била възстановена
регистрацията на автомобила му.
С тълкувателно постановление №3 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС по
тълкувателно дело №2/2022 г. е прието, че не се наказва водач на МПС с
предвиденото в чл.175,ал.3 от ЗДвП наказание, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторното превозно средство от отдел „Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175,ал.3 от ЗДвП е
несъставомерно.
Разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има приложение в рамките на
административното производство, но по смисъла на чл.14,ал.2 от НПК във
връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.
В обобщение: преценката на настоящия съдебен състав, изведена въз
основа на доказателствата по делото, е, че Е. И. В. не е извършил описаното
административно нарушение, за което е издадено обжалваното НП, поради
субективна несъставомерност на деянието му.
6
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на
материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната
проверка, извършена от настоящия съдебен състав, освен посоченото до тук,
не се установиха други причини атакуваното НП да бъде отменено,
доколкото съдът приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно
оправомощен и компетентен за това орган, в който смисъл са приложените по
делото заповеди в тази връзка.
Имайки предвид изложеното до тук, се стига до извод, че НП не може
да послужи за ангажиране на административно наказателната отговорност на
Е. И. В. в случая, с оглед на което то подлежи на отмяна.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № №23-4332-004881/27.03.2023 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Е.
И. В. ЕГН **********, за това, че на 31.01.2023 г., около 13.10 часа, в
гр.София, по бул.“Владимир Вазов“, в посока от ул.”Милен Цветков” към
ул.”Витиня”, и срещу №40, управлява личния си лек автомобил “...” с рег. №
...., което МПС не е регистрирано по надлежен ред /със служебно прекратена
регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП на 20.12.2022 г./, с което виновно
7
нару шил чл.140,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8