РЕШЕНИЕ
№ 3939
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330105063 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу А. Д. В. е направено
искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 1646/ 2022г. на
ПРС суми, както следва: главница в размер на 288.86 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г., обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 23.11.2021 г. –
06.02.2022 г., в размер на 1.36 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на доставчик от последна инстанция
на основание чл. 95а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на крайни клиенти,
които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл.94а, ал.1 ЗЕ.
Фигурата на ДПИ допълвала съществуващия модел на либерализирания пазар на ел.енергия
в страната, чрез който клиентите можели свободно да избират доставчика си. Активирането
на ДПИ настъпвало, когато крайният клиент останел без доставчик на електроенергия на
свободен пазар до избора на нов такъв или когато избраният доставчик не можел да
осъществява доставка по независещи от клиента причини. На 13.05.2021г. ответникът приел
общите условия на дружеството, като ДПИ и подписал индивидуален договор към същите.
Съдържа се позоваване на чл.104а ЗЕ, както и на чл.29 ПТЕЕ. Ответникът имал качеството
1
на небитов клиент, съгласно параграф 1, т.33а ДР на ЗЕ. Услугите били предоставени на
обект с ИТН ***, находящ се в *** и представляващ времянка за изграждане на жилищна
сграда. За ответника бил открит клиентски номер ***. В изпълнение на задълженията си по
общите условия и съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г. ищецът
доставил до обекта на клиента енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е
предоставил мрежови услуги на обща стойност 288.86 лв. Поради забава в плащанията на
главницата ответникът дължал и законна лихва в размер от 1.36 лв. за периода от
23.11.2021г. до 06.02.2022г. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с
което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на
ищцовото дружество от ответника в посочените по – горе размери. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника А. Д. В..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1646 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед
№ 913 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.02.2022г., по силата на
която е разпоредено А. Д. В. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумите
от 288.86 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за периода от 01.10.2021г. до
31.10.2021г., ведно със законната лихва от 07.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 1.36 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.11.2021г. до
06.02.2022г., както и разноските по делото в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия,
сключен на 13.05.2021г. между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и А. Д. В., ***, в
качеството им съответно на продавач и купувач, по силата на който продавачът продава на
купувача активна електрическа енергия за обектите, а купувачът купува и заплаща
доставеното количество ел.енергия, в сроковете, по реда и условията, описани в договора, в
Общите условия, представляващи неразделна част от договора и приложенията към тях.
По делото е представена фактура № ********** от 11.11.2021г., на стойност 360.26 лв.,
издадена от ищцовото дружество, с получател на доставката А. Д. В., с отчетен период
октомври 2021г., място на потребление: ***.
Представено е и препис-извлечение от сметка по клиенски номер ***, ИТН: ***.
Представени са по делото нотариален акт за дарение от 13.06.1991г. и за покупко-продажба
на недвижим имот от 04.12.1991г., видно от които А. Д. В. е придобил дворно място от 401
кв.м., в ***.
Според служебна бележка от *** А. Д. В. е постъпил в *** на 19.07.2012г. и до момента
живее в ***.
В хода на производството по делото – на 27.10.2022г. от страна на ищцовото дружество е
депозирана молба, според която на 26.10.2022г. длъжникът извършил плащане, с което
2
погасил сумите, предмет на делото за главница и лихва. Погасени били и претендираните от
ищеца разноски, поради което е направено искане съдът да се произнесе с решение, с което
да отхвърли предявените искове, поради извършеното доброволно плащане. Посочено е, че
разноски не се претендират, поради пълното им погасяване.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложеното ч.гр.дело № 1646 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че срещу
издадената заповед за изпълнение № 913 от 08.02.2022г. в срок е подадено възражение от А.
Д. В., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени и настоящите
искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличието на
съответните процесуални предпоставки.
С оглед извършеното от ответника плащане на процесните суми в хода на процеса, съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, предвид
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите са заплатени след образуване на делото –
26.10.2022г., тоест ответникът е дал повод за завеждане на делото, но от страна на ищеца
разноски не се претендират, поради пълното им погасяване.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против А. Д. В.,
ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено съществуването на вземания в
размер от 288.86 лева, представляваща стойност на начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г., 1.36 лв. лихва за забава за
периода 23.11.2021 г. – 06.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
07.02.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 913 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.02.2022г. по ч.гр.дело № 1646 по
описа на ПРС за 2022г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3