ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 27.02.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм. д. № 120
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК във вр.
с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ви-Ки-93“ ЕООД против разпореждане
за предварително изпълнение на принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект" – бистро „Роял“, находящ се в
гр.Русе, ул.“Плиска“ № 89, наложена със заповед за налагане на ПАМ № 64-ФК/21.02.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила. Сочи, че изложените в заповедта мотиви са общи и бланкетни и въз основа на тях не могат да се направят
изводи за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение
на заповедта за налагане на ПАМ. Твърди, че твърдението за издаден служебен бон
и неиздаден фискален такъв за същата поръчка е невярно и не е подкрепено с
доказателства.
Моли
съда да постанови определение, с което да отмени оспореното разпореждане.
Претендира и направените в това производство деловодни разноски.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение е подадена в срок, от процесуално легитимираната
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
От съдържащите се по административната преписка писмени
доказателства се установява, че при извършена проверка на 05.02.2019 г. в стопанисвания
от жалбоподателя търговски обект – бистро „Роял“, находящ
се в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 89, било установено че като лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. последният не издал фискална касова бележка от наличния
в обекта работещ ЕКФП за извършена продажба на 24.11.2018 г. на стойност 3,77
лева, за която е издаден служебен бон, с което бил осъществен състав на
нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. По преписката е приложен и служебния бон, който станал повод за
извършване на проверката, издаден за поръчка на обща стойност 3,77 лева на
24.11.2018 г. в 21:14:48 часа. По преписката е приложен разпечатка на хартиен
носител от КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от фискалното
устройство за фискалните бонове от 24.11.2018 г. Видно от разпечатката, липсва
издаден фискален бон във времевия диапазон и за артикулите (напр. джин „Савой“), посочени в служебния бон.
На следващо място следва да се има предвид, че коректното
отчитане на продажбите на стоки или услуги в търговските обекти действително
засяга пряко фискалните интереси на държавата, които безспорно изискват
засилена закрила. В същото време обаче предварителното изпълнение на наложената
мярка – запечатване на търговския обект и съпътстващата я забрана за достъп до
него за срок от 10 дни, предвид вида на развиваната от жалбоподателя търговска
дейност, при която евентуалното запечатване на обекта би довело до развалата на
съхраняваните в него хранителни стоки с кратък срок на годност, се явява
очевидно несъразмерно по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК с оглед на преследваната
от мярката цел. За да обоснове обратния извод в мотивите на заповедта за
налагане на ПАМ е записано следното: „при
извършената проверка по преценка за допускане на предварителното изпълнение се
констатира, че собственикът на проверявания търговец и свързани с търговеца
лица, имат непогасени публични задължения за осигуровки и ДДС в особено големи
размери, за които са образувани изпълнителни дела. Цялостното поведение на
търговеца води до обоснован извод за трайно поведение към неспазване на
установения правов ред в страната и отклонение от данъчно облагане“. В
същото време обаче протоколът от извършената проверка, който се ползва с доказателствена сила съгласно чл.50 от ДОПК, оборва тези
констатации в заповедта, доколкото в него е изрично отразено (на стр.4), че при
извършената проверка в информационната система на НАП е установено, че
задълженото лице няма изискуеми публични задължения по данъчното и
осигурителното законодателство. При това положение съдът намира, че следва да
бъде отменено разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на
мярката.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в общ
размер на 550 лева, от които 500 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева –
заплатена държавна такса. С оглед изхода на делото в полза на последния следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева - заплатена
държавна такса за образуване на настоящото частно административно дело.
Искането за присъждане на разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като представеният договор за правна защита
и съдействие, в който е отбелязано заплащането на посочената сума в брой, е с
предмет процесуално представителство по „обжалване
заповед за налагане на ПАМ“, т.е. предмет на договора е защита и
процесуално представителство в производството по оспорване на самата заповед за
налагане на ПАМ, а не за изготвяне на жалбата срещу разпореждането за допускане
на предварително изпълнение на наложената мярка, което следваше да бъде изрично
посочено в договора. В основното производство по обжалването на посочената
заповед жалбоподателят има право да претендира всички направени разноски, сред
които и заплатения адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ви-Ки-93“ ЕООД, с ЕИК
*********, разпореждане за предварително изпълнение на принудителна
административна мярка, наложена със заповед за налагане на ПАМ № 64-ФК/21.02.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Ви-Ки-93“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 50 лева – разноски за заплатена държавна такса.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: