РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900105 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от А. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Ч., община П., ул. „**“ №***, чрез адв. К. от ***, съдебен адрес: гр. К., ул.
„С.“ № **, офис ***, срещу „Д. О.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н Т., бул. „В.“ № ***, за заплащане на обезщетение от 120 000 лева, частично
от 150 000 лева (след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК) за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Д. А. А., настъпила при ПТП на ****
г., ведно със законната лихва считано от 29.07.2020 г. до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На ***** г. около ***часа, в гр. С., по път***, км **** в посока магазин „Ж.“ се
движел л. а. Ф. М., рег. № ****, управляван от водача М. Х.. М., който поради
движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция, застига и удря движещия
се пред него в същата посока велосипедист Д. А. А. - баща на ищеца, който вследствие
на получените тежки травми е починал. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № *** г. на РУ на МВР - С., като образуваното ДП № ***г. на РУ - С.,
пр. преписка № **** г. на ОП - Х. не е приключило към датата на подаване на исковата
молба. Твърди се, че гражданската отговорност на виновния водач М.М. е
застрахована при „Д. О.“ АД, като е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ,
предявявайки претенция пред застрахователя на 04.01.2021 г. (вж. о. с. з. от 25.02.2022
г.). В последващото о. с. з. от 01.04.2022 г. ищецът е поддържал, че ответникът е
1
уведомен за настъпилото ПТП на *** г. от други наследници на починалия Д. А..
Твърди, че няма определено и изплатено застрахователно обезщетение. Починалият Д.
А. е бил деен човек в добро здравословно състояние, който винаги е оказвал подкрепа
на ищеца. Фактът, че ищецът не е бил припознат от Д. не е променил по никакъв начин
отношенията между тях, като между баща и син. Ищецът е отгледан и възпитан от Д.,
като двамата са били много близки, особено през последните години, когато А. е
пострадал при катастрофа през *** г. и баща му Д. се преместил да живее при него да
му помага. Предвид, че А. е бил в ***************** *** е полагал именно баща му,
поради което между двамата била изградена много силна връзка. Ищецът
изключително тежко преживява смъртта на баща си, като предявеният иск е за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от понесените морални
страдания. Моли за уважаване на иска ведно със законната лихва, считано от
29.07.2020 г. – датата на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв с
вкл. ДДС.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Д. О.“ АД, чрез юрисконсулт Р.Д.,
е подал отговор на исковата молба. Твърди недопустимост на иска поради липса на
процесуална легитимация на ищеца, т. к. не се установява да е увредено лице по
смисъла на КЗ. Оспорва се същият да е син на починалия Д. А., тъй като не са
представени доказателства за това. Не се оспорва валидното застрахователно
правоотношение между водача на л. а. Ф. М. и ответното дружество. Оспорва се иска
по основание и размер. Твърди се, че единственият документ, представен по делото
във връзка с настъпилото ПТП е констативният протокол, от който не може да се
установи твърдението на ищеца за нарушение на правилата за движение от водача на
Ф.. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради
изключителна вина на същия, изразяваща се в това, че не се е движел възможно най-
вдясно на платното за движение, бил е без предпазна каска, без светлеотразителна
жилетка и без сигнализация по велосипеда. Твърди се, че ищецът не е сред лицата,
които следва да бъдат обезщетени по изключение, тъй като не търпи твърдените в
исковата молба неимуществени преживявания. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорват
се доводите на ответника. Поддържа се, че легитимацията на ищеца изхожда от това,
че между него и починалия Д. А. е съществувала дълбока и емоционална връзка, като в
случая целта не е установяване наличието на биологична връзка между двамата, а
позоваването е на приетото в ППВС № 4/61 г., в което се признава право на
обезщетение и на други лица, които са имали с пострадалия отношения „сходни с
отношенията между роднини“. Поддържа се изложеното в исковата молба, че Д. А. е
отглеждал ищеца като свое дете с много обич и внимание. Твърди се, че между ищеца
2
и пострадалия са били налице „трайно установени близки отношения, които не са били
оформени по съответния ред“ по смисъла на ППВС № 2/84 г. Навеждат се аргументи и
с оглед приетото в ТР № 1/2016 г. на ОСНТК на ВКС. Аргументира се, че механизмът
на ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
тежестта на доказването му не е върху ищеца. Възражението за съпричиняване е
прието за неоснователно, понеже велосипедистът нямал задължението да носи каска,
още повече, че в случая няма нарушения на правилата за движение от страна на
пострадалия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.
Поддържа се становището, изложено в отговора на исковата молба, като се
конкретизира възражението за съпричиняване, а именно поради нарушение на чл. 79 и
чл. 80 от ЗДвП.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищеца
за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент
при ответника-застрахователно дружество. Дали в действителност тези факти са
налице, е въпрос на материална легитимация на страните, която се установява от
събраните по делото доказателства и обуславя основателността на иска, по която съдът
се произнася с решението по спора.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което
ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е
провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията
пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно
процесния инцидент на 04.01.2021 г., като няма определено обезщетение, а
тримесечният срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответника и М.М., към датата
на инцидента *** г., е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с
искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент в един по-ранен
3
момент, видно и от отговора на застрахователя от дата 02.04.2021 г. Няма определено
от застрахователя обезщетение, а тримесечният срок е изтекъл към датата на подаване
на исковата молба.
Датата на уведомяването на ответника от ищеца е уточнена впоследствие в
първо съдебно заседание, че е от 04.01.2021 г.
По делото са приложени Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №
****** г. на РУ - С., както и образуваното ДП № **** г. на РУ - С., представляващо пр.
преписка № **** г. на ОП - Х. от което се установява, че производството е висящо и е
образувано за това, че на **** г. при ПТП по непредпазливост е причинена смъртта на
Д. А. А., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
От приложени две удостоверения за родствени връзки е видно, че ищецът А. А.
К. е ****************
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят М. Х.. М. дава показания, че е запознат с инцидента от *** г., тъй
като именно той е ударил велосипедиста Д. А.. ПТП се случило следобяд. Карал сина
си на тренировка. На моста над р. М. видял човек, управляващ колело, в близост до
мантинелата. Твърди, че както си карал и човекът излязъл пред колата, изведнъж се
оказал пред автомобила. Не може да си обясни как се е случило. Нямал време за
реакция. Ударът бил в предната дясна част на колата. Колоездачът се претъркулил и
паднал от лявата страна на колата. Скоростта на автомобила била около 30-40 км/ч.
При изпреварването имало около метър, метър и половина дистанция между
автомобила и велосипеда. След удара пострадалият се опитвал да стане. Дошла
линейка, той отново опитвал да стане, но му казали да не мърда.
Св. Н.А. А. дава противоречиви показания. Сочи, че познава ищеца от бебе,
тъй като и двамата са от с. Х.Д.. Твърди, че Д. А. е баща му. Добър човек бил. Двамата
били много близки. Д. го отгледал от бебе. Д. имал и дъщеря. Двамата с жена си го
отгледали от бебе. Свидетелката заявява, че не знае коя е майка му, дори името ѝ не
знае. Тя не живее при А. в с. Х.Д., защото е при дъщеря си в с. Р.. Поддържа, че
познава майката на А.. Майка му го „отглеждаше от бебе“. Не знае кога майка му го е
напуснала. Свидетелката излага, че баща му много го гледал. „Той си порасна
момчето. Голямо момче беше към ***годишен. Пак баща му го гледаше - Д.. Той го
гледаше.“ Като работел извън селото Д., му изпращал пари. Идвал, гледал го как е, и си
отивал на работа. А. и Д. не са живели заедно. Д. и А. живяха в една къща.
Св. Р. И. Д. дава показания, че познава ищеца от с. Х.Д., откъдето са и двамата.
Познава и Д. А.. Те са баща и син. Знае за инцидента. Отношенията им били добри,
като на баща и син. Твърди, че познава майката на А.. И тя живее в с. Х.Д.. Сега живее
4
в с. Р.. Д. отглеждал А.. Майка му участвала, но повече Д. се грижел за сина си. Като
баща и син живеели заедно. А. му казвал татко. Когато А. имал затруднения с работа
или пари, Д. се грижел за него. А. има*** деца. Преди да почине Д., всички живеели в
една къща. Преди смъртта на Д., А. се отделил в друга къща със семейството си. А.
като заминел да работи, Д. се грижел за децата и жена му. Д. има дъщеря Ф. Когато
разбрал, че баща му починал, започнал да плаче и казал, че няма кой да се грижи за
децата му. След като пораснал А., Д. заживял в гр. С.. Там си намерил работа. Работи
месец - два и се връщал да помогне на А..
От изслушаното заключение по допуснатата по делото съдебномедицинска
експертиза, изготвено от вещо лице д-р Д.П. /****/, неоспорено от страните, прието от
съда като компетентно изготвено, се установява, че ищецът е претърпял вследствие на
ПТП от **** г. много тежки, несъвместими с живота, травми /********/, поради и
което починал същия ден.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото САвТЕ, изготвена от
вещо лице автоексперт, неоспорено от страните, приета от съда като компетентно
изготвена, се установява следното:
Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на *** г., около ***
часа, в гр. С., по път ***, км ****, на новия мост над р. М., в посока магазин „Ж.“ и М.
станцията, при благоприятни пътно-климатични условия, добра видимост и нормален
трафик на движение. Л. а. Ф. М., рег. № ****, управляван от водача М.М., се движел в
посока изток по новия мост над р. М. към М.станцията със скорост около и не по-
малко от 75.3 км/ч при наличен знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч. По
същото време, велосипедистът Д. А. А. се движел в същата посока с постоянна скорост
от около 12.3 км/ч, на 0.5 м от десния бордюр и пред лекия автомобил. Водачът М.
възприел от голяма дистанция движещия се вдясно и близо до мантинелата
велосипедист. Когато дистанцията била около 20 м и водачът на автомобила
предприел изпреварване, траекторията на движение на автомобила била такава, че
осигурявала странична дистанция между МПС и тялото на велосипедиста от около 40
сантиметра. В този момент по неизвестни причини велосипедистът променил
траекторията си на движение, като се отклонил наляво и след 4.44 метра изминат път,
застанал на 1.75 метра успоредно на дясната ограничителна линия на пътя и фронтално
със задната част на велосипеда срещу предната дясна част на автомобила. Тази
промяна на движението на велосипедиста протекла за 1.3 сек време, което е
недостатъчно на водача М. да задейства спирачките, да намали скоростта или да спре.
Последвал удар с висока кинетична енергия върху задната част на велосипеда с
предната дясна част на автомобила, при който велосипедът попаднал върху капака над
двигателя и се вклинил в предното стъкло, а тялото на Д. достигнало горния край на
предното стъкло и предния край на тавана на купето. Тялото на пострадалия е носено и
5
отхвърлено на разстояние от мястото на удара на 36.6 метра. След удара водачът М.
губи контрол над спирачките на автомобила и без промяна на посоката на движение
спира на около 174.3 метра разстояние от мястото на удара. Основните причини от
техническа гледна точка за ПТП са: 1/ внезапното изменение на посоката и
положението на движението на велосипеда върху пътната лента от плътно вдясно до
1.75 метра наляво за 1.3 секунди време. Технически правилно е велосипедистът да се
движи плътно вдясно на около 0.5 - 0.6 метра вляво от дясната ограничителна линия и
да променя посоката си на движение след подаден сигнал с повдигане на ръка; 2/
допуснатото от водача М. неправилно изпълнение на маневрата „изпреварване на
друго ППС“ и движение с по-висока скорост от допустимата. Технически правилно е
при изпреварване водачът на изпреварващото ППС в един предходен момент на
дистанция от около 35-40 метра, след подаден сигнал, да заеме лявата попътна лента
изцяло или частично, но без да застрашава движението на насрещно движещите ППС,
извърши изпреварването и след безопасна дистанция да се завърне в дясната лента.
Вещото лице приема, че безопасната дистанция между МПС и велосипеда при
изпреварване е от 80 сантиметра. От техническа гледна точка белите и жълти
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда не оказват
положителен ефект върху възприемането на велосипеда през светлата част на
денонощието. Те са ефективни през нощта при ъглово или перпендикулярно пресичане
на траекториите между автомобил и велосипед. Установено е, че велосипедът е имал
червен на цвят светлоотразителен триъгълник на багажника отзад, представляващ
скара от арматурни железа.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност
6
на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното ПТП от
**** г. на валидно застрахователно правоотношение между водача М.М. и ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се
осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Те могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. От своя страна, неимуществените вреди са
болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания, които търпи
или ще търпи увреденият.
Събраните по делото свидетелски показания съдържат от една страна
противоречиви твърдения както относно това кой измежду майката на ищеца и
пострадалия Д. го е отгледал „от бебе“ (налице са твърдения, че майката го е отгледала
от бебе), живели ли са заедно ищецът и Д. А. в едно домакинство (твърди се както че са
живели, така и че не са живели заедно) и докога, до кой момент ищецът е бил отгледан
с дължимите обичайно от родител към дете грижи (сочи се, че ищецът пораснал
голямо момче на **** години, като не става ясно и след това кой е поел грижата за
него). В показанията на свидетелите не се заявяват конкретни факти и обстоятелства
относно обхвата на квалифицираната от тях грижа от страна на Д. А. (напр. в какво се
изразява грижата, в какви периоди са изпращани пари, били ли са свързани с
обслужване на конкретно възникнали нужди на детето – напр. лечение, обучение и т.
н.), нито други обстоятелства, които да навеждат на извод за създадена действително
топла и дълбока емоционална връзка между ищеца и пострадалия А.. Използваните
обобщения и квалификации от страна и на двамата свидетели - напр. „Баща му много
го гледал“, „Двамата били много близки“, Д. „Идвал, гледал го как е, и си отивал“ не
могат да бъдат съобразявани, без доказателства за непосредствени впечатления относно
конкретни факти за проявлението на тази грижа и взаимна близост. Дори да не се вземе
предвид установеното противоречие в свидетелските показания, то и в съвпадащата си
част свидетелите излагат общи квалификации, недоказващи трайна, за значителни
периоди от време, пълноценна по съдържание, кореспондираща с всички възможни
нужди на ищеца, грижа и връзка между него и Д. А., основана на доверие и обич, така
че ищецът във всеки един момент да е могъл да разчита на материалната, морална и
емоционална подкрепа на Д. А.. Наред с това, не са събрани и доказателства за
сериозни, като продължителност и интензитет болки и страдания от страна на ищеца.
Доколкото тежестта за доказване на търпимите неимуществени вреди, обосновани от
доказването и на действително съществувалата връзка между ищеца и пострадалия
7
Асенов, е изцяло на ищеца, негова е и отговорността за непроявена в процеса
активност по събирането на доказателства, установяващи предходното пълно и главно.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване неимуществени
вреди, причинени от смъртта на най-близки лица – родители, деца, съпруг, но не по
принцип, а доколкото се установи, че действително са претърпели вреди, включително
право имат отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане - ППВС № 5/69 г. От ТР № 1 от 21.06.2018
г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, обобщило кръга на подлежащите на
обезщетяване лица и приело, че „обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, не
следва, че това условие важи само за лицата извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г. (в този смисъл Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. №
2013/2019 г. на І т. о.).
Доказателства за съдържание на връзката отглеждано дете и отглеждащ го,
предпоставяща пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно и задълбочено
общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и съпричастност с
нуждите и проблемите на другия в конкретния случай не са събрани, при носена от
ищеца доказателствена тежест за пълно и главно доказване. От представените
доказателства е обосновим единствено извод за връзка между ищеца и Д. А. със
съдържание, съответстващо на приятелска такава, при това поддържана непостоянно и
изолирана. Такава близост не легитимира материалноправно ищеца да претендира
обезщетение.
Водим от горното, съдът приема иска за изцяло неоснователен.
По разноските:
Ответникът претендира разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК още с
исковата молба - за депозит и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по реда
на чл. 37 от ЗПП, в размер на 150 лева, като заедно с разноските за депозит от 150 лева,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., община П., ул.
„**“ № **, чрез адв. К. от ***, съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ №**, офис **, срещу „Д.
О.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „В.“ № ***,
за заплащане на обезщетение от 120 000 (сто и двайсет хиляди) лева, частично от
150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди от смъртта
8
на Д. А. А., настъпила при ПТП на *****., ведно със законната лихва считано от
29.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., община П., ул. „**“ № ***,
да заплати на „Д. О.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т.,
бул. „В.“ № ***, сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски – депозит за
вещо лице от 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9