№ 1227
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №29/18.03.2022 г. по гр.д. № 115/2021 г. на СОС е осъдено на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да плати на М. Й. Г.,
сумата 30 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
в резултат на изключително тежки травматични увреждания вследствие на ПТП,
причинено виновно на 07.02.2021 г. от водач при управление на застрахован при
ответника автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ********, управляван от
В. Ц. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2021 г. – датата
на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от застрахователя, до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал въззивна жалба,
с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят поддържа, че
решението на СОС е незаконосъобразно, недопустимо и необосновано, постановено е в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което е
неправилно. Освен това присъденото обезщетение не отговаряло на принципа за
справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Определеният размер на
обезщетението бил завишен и не отговарял на действителния размер на вредата и не е
съобразен с практиката на съдилищата. Жалбоподателят моли обжалваното решение да
бъде отменено, ведно с всички произтичащи от това последици. Моли за решение,
постановено при приложение на принципа на чл. 52 ЗЗД.
Ищецът М. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба чрез адв. С. Н., в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
1
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът М. Г. е твърдяла в исковата си молба, че на 07.02.2021 г. пострадала при
ПТП като пътник в лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, причинено от
водача му В. Ц. Г.. Последният, при движение по път 81 в посока от гр. Костинброд
към гр. Монтана, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил насрещно
движещият се лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ********, управляван от Г. Х. Н..
При ПТП ищцата претърпяла тежки травматични увреждания – контузия на
гръдния кош с фрактура на стернума, травматичен хемопневмоторакс. Имала силни
болки в гърдите и двете ръце. Имала болки и в момента, лечението й продължавало.
Водачът В. Г. бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника ЗАД „Виена Булстрад Иншурънс Груп“ АД, поради което ищцата е
претендирала същият да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от
07.02.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорвал предявения иск по основание и размер. Не е
оспорвал наличието на валидно застрахователно правоотношение на водача В. Г. с
ответното дружество. Оспорвал е механизма на ПТП, както и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача В. Г.. Оспорвал е вида и характера на
получените увреждания във връзка с ПТП, както и причинно-следствената връзка
между деликта и претърпените неимуществени вреди. Направил е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се качила в
автомобила при знание, че водачът му е употребил алкохол. Направил е и възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорвал е
и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като е твърдял, че не е
изпадал в забава.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач
В случая не е спорно само наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на В. Г. при ответното дружество към датата на ПТП. Спорно е
наличието на всички останали елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност“, както и размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
2
Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно
установената фактическа обстановка, а тя е следната:
Първата инстанция е изяснила посредством писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП, съставен на 10.02.2021 г. и изготвеното въз основа на
същите заключение на САТЕ, неоспорено от страните, че ПТП е настъпило на
07.02.2021 г. около 14 ч. при дневна светлина и нормална видимост в зоната на прав
участък от пътя, като лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ********, управляван от Г.
Н. с около 40 км./ч. в посока от гр. Годеч към гр. Костинброд. Платното за движение е
било двупосочно, като срещу „Пежо 307“, със скорост от около 50 км./ч. се е движел
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, управляван от В. Г., в който
автомобил като пътник е пътувала ищцата М. Г.. В един момент лек автомобил „Опел
Вектра“ пресякъл разделителната линия между лентите за насрещно движение и
навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Пежо 307“. Водачът предприел
маневра за отклоняване на автомобила вдясно и реагирал за спиране, но независимо от
това настъпил удар между челните леви части на двата автомобила. Този механизъм на
ПТП се потвърждава и от разпита на свидетеля Г. Н., водач на лек автомобил „Пежо
307“.
От приетата по делото Епикриза, изготвена от „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД за
проведено лечение на М. Й. Г. в периода 07.02.2021 г. – 11.02.2021 г. и изготвеното въз
основа на нея заключение на СМЕ, прието по делото без оспорване от страните, се
установява, че при ПТП М. Г. е получила контузия на гръдния кош, съпроводена с
фрактура на гръдната кост. Възстановителният период е продължил около два месеца,
през които ищцата е търпяла значителни по интензитет болки и страдания. Била е
поставена на постелен режим и медикаменти. Няма данни за усложнения, поради което
се приема, че ищцата напълно се е възстановила и болков синдром след посочения
период не се наблюдава. Травмата е отзвучала напълно.
От показанията на разпитания свидетел Л. В. Г., зет на ищцата, се установява, че
тя е лекувана три дни в болница, а след това повече от месец в къщи. Всички се
грижели за нея, тя имала нужда от чужда помощ при ходене, особено в първите дни.
Приемала болкоуспокоителни. ПТП й се отразило психологически. Изпитва стрес при
минаване през „Петрохан“, което налага да минават през Ботевград. Сега е напълно
възстановена от физическата травма.
При така събраните доказателства и установените чрез тях факти, настоящият
съдебен състав намира, че е доказано противоправно поведение на застрахования при
ответника водач В. Г. в причинна връзка с ПТП. Той е нарушил нормата на чл. 16, ал.
1, т. 1 ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Като е нарушил посочената забрана и е навлязъл в насрещното платно за движение без
причина, водачът В. Г. е станал причина за ПТП с насрещно движещия се в неговата
лента за движение „Пежо 307“. Вината на водача се предполага според правилото на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а доказателства, оборващи тази презумпция, не са събрани.
Пътуващата в лекия автомобил „Опел Вектра“, управлявана от В. Г. – М. Г., е
получила при ПТП контузия на гръдния кош с фрактура на гръдната кост. Че тя е
пътувала в посоченото МПС се установява от Констативния протокол за ПТП, а
травмите й се установяват от Приетата Епикриза и заключението на СМЕ.
Доказани са всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, поради
което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи обезщетение
на пострадалото при ПТП лице. Ето защо са неоснователни оплакванията на
застрахователя за необоснованост на първоинстанционното решение по отношение
3
наличието на посочения фактически състав.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на М. Г., техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на пострадалата при ПТП – 50 – млада възраст, при която характерният за
възрастта динамичен начин на живот е променен за период от поне два месеца;
търпените в областта на гърдите значителни болки в посочения период, които са
ограничавали движението и се е налагал постелен режим; необходимостта от чужда
помощ през възстановителния период; обстоятелството, че лечението е само
консервативно с медикаменти и продължителността на основния лечебен и
възстановителен период – около 2 месеца; липсата на усложнения и пълното
възстановяване на ищцата след възстановителния период; като се съобразят лимитите
на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2021 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
настоящият състав намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата М. Г. неимуществени вреди от ПТП е 25 000 лева. Ето защо е основателно
оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил всички
относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства и като краен
резултат е определил завишено обезщетение.
Върху посоченото обезщетение на ищцата се дължи законна лихва от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция (05.03.2021 г.), но доколкото
началната дата, определена от първата инстанция – 05.06.2021 г. е по-благоприятна за
застрахователя, а и няма оплакване срещу решението в тази му част, настоящата
инстанция не следва да изменя първоинстанционното решение относно законната
лихва.
Поради достигане от въззивния съд до извод, различен от този на
4
първоинстанционния съд относно крайния резултат, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която на М. Г. е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за сума над 25 000 лева до присъдените 30 000 лева, а в
останалата част следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Застрахователят е доказал разноски за държавна такса в размер на 600 лева, от
които му се дължат 100.02 лева. Представляван е от юрисконсулт, на когото съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Въззиваемата М. Г. не е сторила разноски, но е била представлявана безплатно
от адвокат С. Н., на която следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Минималното адвокатско възнаграждение при защитаван
интерес 30 000 лева е 1 430 лева, а съобразно защитените 25 000 лева се дължат
1191.62 лева.
За първата инстанция на застрахователя се дължат разноски в размер на 66.68
лева (от общо 400 лева) и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
На ищцата се дължат 333.32 лева – депозити, а на адв. С. Н. – 1191.62 лева
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати на М. Г. разноски над посочените до 400 лева, а на
адв. Н. възнаграждение над определеното до 1430 лева.
Застрахователят дължи да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса по сметка на СОС в размер на 1000 лева, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която застрахователят е осъден да заплати
държавна такса над тази сума до 1200 лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №29/18.03.2022 г. по гр.д. № 115/2021 г. на СОС в частта, с
която е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
да плати на М. Й. Г., сума над 25 000 лева до присъдените 30 000 лева, за причинени на
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на изключително тежки
травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено виновно на 07.02.2021 г. от
водач при управление на застрахован при ответника автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № ********, управляван от В. Ц. Г., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. Г. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен
против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за заплащане на сума над 25 000 лева до
присъдените 30 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от посоченото ПТП.
ОТМЕНЯ решение №29/18.03.2022 г. по гр.д. № 115/2021 г. на СОС в частта, с
която е осъдено „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да плати на М. Й. Г. разноски
пред СОС за сума над 333.32 лева до присъдените 400 лева; на адв. С. Н. адвокатско
възнаграждение над 1191.62 лева до присъдените 1430 лева и по сметка на СОС
държавна такса над 1000 лева до 1200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/18.03.2022 г. по гр.д. № 115/2021 г. на СОС в
останалата обжалвана част.
5
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, гр. С., пл.
„Позитано“ № 5 да заплати на адв. С. К. Н., гр. С., пл. „***“ № **, ет. * сумата
1191.62 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал.
2 ГПК и сумата 1191.62 лева - адвокатско възнаграждение пред СОС, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. Г., ЕГН**********, с. ***, ул. „***“ № *** да заплати на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, гр. С., пл. „Позитано“ № 5
юрисконсултско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, в
размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение пред СОС в размер на 200 лева
и държавна такса пред САС в размер на 100.02 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6