№ 2234
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100507124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело №67077/2019г. по
описа на СРС, ГО, 34 с-в, ответникът С.О. е осъдена да заплати на ищеца Г. ЦВ. В. с
ЕГН**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинен на
28.01.2018г. деликт, ведно със законната лихва от 28.01.2018г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 18000 лева.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
същото не кореспондира с претърпените от ищеца болки и страдания и съдебната практика
по сходни казуси. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване
на иска изцяло, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият ответник, с подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата, като излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение
и моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
1
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и от заключението
на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: навяхване разтягане на дясна колянна става, с прекъсване на медиалния
минискус, частично прекъсване на предна кръстна връзка, които са му причинили трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата и,
след оперативната интервенция, по време на обездвижването в продължение на 2 седмици
носи ПС-патерици, в началото на раздвижването. Опериран е при спинална анестезия,
като е била извършена парциална менисцектомия, дренаж, кожен шев, назначена е
антибиотична и антикоагулантна терапия. Общият възстановителен период, с
последващата физиотерапия и рехабилитация е около 2-3 месеца.
Предвид гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и релевантната съдебна практика
по сходни случаи съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5000 лева не е достатъчно за да компенсира в пълна
степен ищеца за претърпените болки, страдания и битови неудобства, съобразно
горепосочените критерии. При възстановителен период от около 3 месеца, претърпяна
оперативна намеса под спинална анестезия, интензивни болки и страдания непосредствено
след инцидента, след операцията и в началото на рехабилитацията и невъзможност сам да се
обслужва за период около 20 дни, справедливо обезщетение по горните критерии би било
такова в размер на 9000 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта с която
искът еотхвърлен за разликата над 5000 лева до 9000 лева, вместо което на ищеца да бъде
присъдена сумата от още 4000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В
останалата отхвърлителна част над 9000 лв. до 18000 лева решението следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на въззивното производство ответникът по жалбата и в
производството С.О. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 80 лева, а по сметка на СРС- още 160 лева.
В полза на С.О. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
27,78 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете и предвид присъденото от първата
инстанция такова.
На адв.Т.П. от САК следва да се определи и присъди възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв в размер на 237,78 лева- съразмерно на уважената част от иска и предвид
присъденото от първата инстанция такова .
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело
№67077/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен
предявения от Г. ЦВ. В. с ЕГН********** срещу С.О. иск с правно основание чл.49,
вр.чл.45 ЗЗД за сумата над уважения размер от 5000 лева до сумата от 9000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинен на
28.01.2018г. деликт, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА С.О. да заплати на Г. ЦВ. В. с ЕГН**********, на основание чл.49,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от още 4000 лева (четири хиляди лева), освен вече присъдените от СРС
5000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинен на 28.01.2018г. деликт, ведно със законната лихва от 28.01.2018г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20283745 от 23.12.2020г., постановено по гр.дело
№67077/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в в останалата обжалвана част- за разликата над
9000 лева до пълния предявен размер от 18000 лева.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СГС сумата от 80 лева- държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СРС сумата от 160 лева- държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на адв.Т.П. от САК, на основание чл.38 от ЗАдв сумата от
237,78 лева- възнаграждение за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените с
първоинстанционното решение и съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. В. с ЕГН********** да заплати на С.О. сумата от 27,78 лева-
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените с
първоинстанционното решение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3