Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. И., 16.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – И., пети състав, в открито заседание на 25.02.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдията АНД № 568 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.И.М. против Наказателно постановление № …. г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С., с което за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

В жалбата се претендира отмяна на обжалвания акт при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На   г. около   часа в гр. И. на О. до бензиностанция „П.“ като водач на влекач марка „Д.  “ с рег. №   и с прикачено полуремарке марка „К. ..“ с рег. № ., собственост на „Б..“ ЕООД, ЕИК  , който извършва обществен превоз на товари по маршрут от гр. П. до гр. Б., при извършена проверка от свидетелите К. и П. – и двамата заемащи длъжност инспектор към областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, жалбоподателят Е.И.М. не представил удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или копие на лиценз на Общността. Водачът не носел в себе си и контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

При описаната фактическа обстановка свидетелят К.К. – в качеството на инспектор при ОО АА – С. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия …. г. №   г.  за нарушение на разпоредбите на чл. 89, т. 1 от Наредба № .. от .. г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е подписан без възражения от нарушителя.

След издаване на АУАН в ОО АА – С. е постъпило Обяснение с вх. №   г. от жалбоподателя Е.М., към което е приложено заверено копие №   към лиценз за международен автомобилен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение на „Б..“ ЕООД. При извършена справка от административнонаказващия орган в информационна система „Лицензи“ на ИИ АА, при която е установено, че влекач марка „Д.  “ с рег. №   фигурира в списъка на лиценз на Общността на фирмата превозвач. 

Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка началникът на ОО АА - С. е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От показанията на двамата разпитани свидетели се установяват всички факти и обстоятелства около процесната проверка. Те са логични, последователни и взаимнодопълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Същите намират опора в приложеното с Обяснение с вх. №   г. от жалбоподателя Е.М., към което е приложено заверено копие №   към лиценз за международен автомобилен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение на „Б..“ ЕООД, пътен лист №  , както и АУАН в частта относно липсата на контролен талон към свидетелството за управление на МПС, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП може да бъде използван като доказателство за констатираните в него нарушения на ЗДвП до оборването му от други доказателства. В случая такива не са налични като всички доказателствени източници са еднопосочни и кореспондиращи помежду си.

От т. 6 от приложената по делото Заповед №   г. се установява, че административнонаказващият орган – началник ОО в АА е оправомощен от министъра на транспорта и информационните технологии на основание чл. 92, ал. 2 ЗАвП да издава наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на двете деяния, представляващи нарушение на на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта и  на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани.

Не се споделят бланкетните доводи, че фактическите констатации в АУАН и НП не отговарят на обективната истина, тъй като същите са голословни. В хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателства при разпита на свид. К. и П., които категорично подкрепят констатациите в АУАН и НП. Както беше посочено по-горе те намират опора в приложените писмени доказателства и не са оборени от други доказателствени източници.

Компетентността на актосъставителя – инспектор към ОО АА - С. произтича от разпоредбата на чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 3 и ал. 2 от ЗАвПр и чл. 166, ал. 2, т. 1 ЗДвП вр. чл. 189, ал. 1 ЗДвП.

Безспорно установена по делото е комптентността на административнонаказващия орган да издаде обжалваното НП делегирана въз основа на Заповед №   г. на министъра на транспорта и информационните технологии.

При това положение правилно жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба №   от   г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

От обективна страна на   г. около   часа в гр. И. на О. до бензиностанция „П.“ като водач на влекач марка „Д.  “ с рег. №   и с прикачено полуремарке марка „К.    “ с рег. №  , собственост на „Б..“ ЕООД, ЕИК   който извършва обществен превоз на товари по маршрут от гр. П. до гр. Б., при извършена проверка от свидетелите К. и П. – и двамата заемащи длъжност инспектор към областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, жалбоподателят Е.И.М. не представил удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или копие на лиценз на Общността. Водачът не носел в себе си и контролен талон към свидетелство за управление на МПС.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че в качеството на водач на влекач с прикачено полуремарке, който извършва обществен превоз на товари, при извършена проверка от служители към областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, не представя удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или копие на лиценз на Общността и контролен талон към свидетелство за управление на МПС и пряко целял това.

Непредставянето на удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България или копие на лиценз на Общността представлява нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта вр. чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, а неносенето на контролен талон към свидетелство за управление на МПС представлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Не се споделят доводите, че нарушението на разпоредбата на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта представлява маловажен случай и не следва да бъде санкционирано предвид конкретиката на делото, а именно „Б..“ ЕООД е имало издаден лиценз, заверено копие от същия е представено на административнонаказващия орган следи извършване на проверката, а актосъставителя е извършил справка по време на проверката и е установил наличието на посочения лиценз. Видно от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността се наказва с глоба в размер на 500 лв. Случаят е точно такъв, като жалбоподателят не е изпълнил нормативноустановеното си задължение, установено в чл. 89, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта и в този смисъл е санкциониран законосъобразно. Следва да се отбележи, че в случай, че жалбоподателят не е разполагал с такъв лиценз, то отговорността му е следвало да бъде ангажирана по реда на чл. 93, ал, 1 с глоба в размер между 2000 и 6000 лв. според наличието предходна санкция за идентично нарушение, така че това не може да бъде аргумент за неналагане на наказание на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвПр. Последващото представяне на заведено копие от лиценза на Общността не намалява опасността на извършеното, тъй като санкцията по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр е предвидена именно за такова изпълнително деяние – непредставяне по време на проверка. Няма събрани доказателства, които да обусловят малозначителността на същото, като например представяне на изискуемия документ на актосъставителя в много кратък времеви интервал след проверката, представянето му в дигитален формат или други причини от обективен характер.

         Размерът на административното наказание глоба е правилно определен от административнонаказващия орган съобразно абсолютно определения размер, установен в разпоредбите на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Ето защо съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № …г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) – С..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: