Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Вилиана Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 53 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба, подадена от ЕТ „Вени
– Топ Мод – П.Б.“ с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от П.ИБ.против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 41-ФК/12.02.2021г. на
Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с
която на едноличния търговец е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
магазин „Вени“, находящ се на адрес гр.Нови
пазар, ул.Ц.О.№1 и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата и уточняваща молба рег.№
ДА-717/02.03.2021г. се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
издаването ѝ при липса на мотиви и в противоречие със закона. Жалбоподателят по
същество не оспорва факта на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на
касов бон за продажба на стойност 9,00 лева, но счита, че
административният орган неправилно е определил срока на наложената ПАМ в размер
на 14 дни. Сочи, че налагането на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта не отговаря на нито една от целите,
закрепени в закона, доколкото запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушение, свръзано с неиздаване на съответен документ.
Твърди, че актът не съответства на целта на закона и на принципа на
съразмерност. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, депозира писмено становище за неоснователност на
оспорването. Посочва, че заповедта е издадена от оправомощен за това орган и
съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021г. служители на Главна дирекция „Финансов
контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна при ЦУ на НАП, извършили
проверка на търговски обект – магазин „Вени“, находящ се в гр.Нови пазар, ул. Ц.О.№1,
стопанисван от ЕТ „Вени – Топ Мод – П.Б.“. При
проверката е направена контролна покупка на 1 бр.дамска блуза на стойност 9,00
лева, заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите. Плащането било
прието И.А.И.– продавач в обекта. За закупената стока не била издадена фискална
касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Извършено е
фактическо преброяване на наличните парични средства в обекта, като е
установена положителна разлика в размер на девет лева. Посочените обстоятелства
са отразени в Протокол за извършена проверка № 0433575/10.02.2021г., подписан
от контролните органи и от работника в обекта И.А.И.. Така констатираното е
преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на
МФ, за което срещу едноличния търговец - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F591998/18.02.2021г. По делото не
са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно
постановление.
С оглед констатирано нарушение
по чл.25 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“,
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приложил ПАМ по
отношение на ЕТ „Вени – Топ Мод – П.Б.“ -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на упълномощено от търговеца лице на 18.02.2021г., видно от
разписката към нея. Недоволен от заповедта, на 19.02.2021г. едноличният
търговец депозира настоящата жалба с искане за нейната отмяна.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта,
представени от процесуалния представител на ответната страна и приети от съда.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед
за налагане на ПАМ № 41 -ФК/12.02.2021г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 18.02.2021г.,
поради което жалбата, подадена на 19.02.2021г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1,
т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая
оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно нормата
на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства
като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59
от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
ѝ.
В обжалваната заповед се
съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до
него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
към средния предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен
това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно
изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт,
необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен
акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на
издателя - защо е издал административен акт точно с такова съдържание. В
конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния
орган за издаването ѝ, в това число и касателно срока на наложената ПАМ,
поради което същата е надлежно мотивирана и не е налице сочения от жалбоподателя
порок „липса на мотиви“.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с ал.3, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС са следните: „принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки / продажби
в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и
забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до
30 дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено
по безспорен начин, същото по същество не се оспорва от жалбоподателя, а и се
доказва от съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка №
0433575 /10.02.2021г., който като изготвен по установените форма и ред от
органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, на основание
чл.50, ал.1 от ДОПК представлява на годно доказателство за установените от тях
при проверката факти и обстоятелства, както и от описаните в протокола и
приложени по административната преписка писмени доказателства. С оглед на това
съдът приема за безспорно установено, че ЕТ „Вени – Топ Мод – П.Б.“ не е изпълнил задължението си
по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.,
да издаде фискален бон при извършване на покупка на стойност 9,00 лева, платени
в брой. Това неизпълнение на задължение е юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща
материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за
неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 9,00 лева е
и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в
касата и отразената във фискалното устройство такава. Наличието на такава
разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за
която не е издадена фискална бележка – 9,00 лева, свидетелства за неизпълнение
на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова
бележка – обстоятелство, което не се оспорва от търговеца.
Съдът намира за
неоснователни възраженията, досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ,
преди издаване на наказателно постановление, т. е. преди да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на нарушителя.
В административното
производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което...“. Следователно налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание (видно от текста на закона),
поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за потвърждаване
на установените факти, които са обективирани в Протокола за извършена проверка
и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика по Решение № 13219
от 31.10.2018г. на ВАС по АД № 5630/2018г., Решение № 14323 от 21.11.2018г. на
ВАС по АД № 6972/2018г. и Решение № 11628 от 2.10.2018г. на ВАС по АД №
2569/2018г.
Атакуваната заповед е издадена
и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че
при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана
достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при
обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в
чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е
длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да
прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този
срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Противно на твърдението на оспорващия съдът намира,
че прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6,
ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в този обект на търговеца-жалбоподател посредством прилагането
на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да
отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на
оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има
за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното
административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните.
Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение
на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на последващо
нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните
задължения. Административният орган е съобразил спецификата на конкретния казус
и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в този случай е необходимо
и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана
на достъп до същия за срок от 14 дни.
Съобразно изложеното
настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Вени
– Топ Мод – П.Б.“ с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от П.ИБ.против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 41-ФК/12.02.2021г. на
Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: