Р
Е Ш Е Н И Е № 936
гр.Пловдив 04.07.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 04.07.2018
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 1477 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба
от М.И.Т., в качеството й на длъжник, срещу отказа на ЧСИ К. П., обективиран в съобщение
изх.№ 1940/16.03.2018г., да прекрати производството по нейно изп.дело № 268/2012г..
В жалбата се сочи,
че изпълнителното производство е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия през период от повече от две години. По- конкретно се сочи, че през
периода от 03.10.2014г. до 06.12.2017г. спрямо жалбоподателката не са
предприети никакви изпълнителни действия. С молба от 06.12.2017г. тя поискала
от ЧСИ К. П. да издаде изрично постановление за прекратяване на принудителното
изпълнение спрямо нея, но получила горепосоченото съобщение, с което била
уведомена, че с разпореждане от 16.03.2018г. ЧСИ отказва да прекрати
изпълнителното дело.
Взискателят „Макроадванс“АД,
конституиран в това му качество на мястото на първоначалния взискател
„Уникредитбулбанк“АД, оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи за
това, че М.Т. е солидарен длъжник заедно с Д.Д. и извършените спрямо последния
изпълнителния действия имат действие и по отношение на нея.
От ЧСИ К. П. са
изготвени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК. Със същите се излага същия довод,
както и в становището от взискателя, а именно, че жалбоподателката е солидарен
длъжник, с другия солидарен длъжник дължат едно и също задължение и поради това
извършените спрямо единия длъжник изпълнителни действия имат ефект и спрямо
другия. Излагат се доводи и в насока на това, че когато извършените спрямо
единия длъжник изпълнителни действия са достатъчни за събиране на вземането, то
по аргумент на прекомерност не би следвало да се приемат действия и по
отношение на другия длъжник. Поставя се въпросът, какво би станало, ако
принудителното изпълнение бъде прекратено спрямо единия солидарен длъжник и
кредиторът пожелае да заведе против него ново изпълнително дело.
Подадената жалба е
подадена в срок, процесуално допустима е, а разгледана по същество същата се
явява основателна по следните съображения:
Изпълнително дело
№ 268/2012г. е образувано по молба от „Уникредит Булбанк“АД, с приложен към нея
изпълнителен лист от 28.03.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 4645/2012г. на ПРС.
Изпълнителният лист е издаден солидарно против Д.Д., ЕТ“ТОП- ТИ Д.Д.“ и против М.Т..
С разпореждания на ЧСИ К. Д. от 23.07.2012г. са наложени запори върху банкови
сметки на тримата солидарни длъжници, както и възбрана върху имот на М.Т. ***.
На същата дата са наложени запор върху трудовото възнаграждение на Д.Д. в ЕТ“Р.
И.“ и запор на лек автомобил- собственост на М.Т.. Насрочен е и опис на движими
вещи- собственост на Т.. На 03.08.2012г. е извършен превод от сметка на Д.Д. по
сметка на ЧСИ Д. в размер от 19 лева. На 20.08.2012г., на 28.09.2012г. и на
07.11.2012г. са извършени преводи от сметка на М.Т. в размер от по 100 лева. На
14.12.2012г. е постъпила молба от „Уникредит Булбанк“АД, с която уведомяват ЧСИ
Д., че са цедирали вземанията си в полза на „Макроадванс“АД. С разпореждане от
10.05.2013г. последното дружество е конституирано като взискател по делото. На
28.05.2013г. е подадена молба от новия взискател, с искане да бъдат наложени
запори върху всички банкови сметки на длъжниците. Това е сторено с разпореждане
от 29.05.2013г.. На 05.07.2013г. е постъпило плащане от банкова сметка *** М.Т.
в размер от 100 лева. На 16.09.2013г. е постъпила молба от взискателя за опис,
оценка и изземване на движими вещи на М.Т.. На 10.10.2013г. е постъпила молба
от същата за вдигане на запора върху лекия й автомобил, поради това, че същият
бил погинал напълно при ПТП. На 07.11.2013г. е постъпила молба от взискателя, с
която се противопоставят на вдигането на запора, освен ако длъжника М.Т. не
внесе остатъчната стойност на автомобила в размер от 540 лева. На 11.11.2013г.
й е връчено съобщение за насрочен за 12.12.2013г. опис на движими вещи. На
13.01.2014г. е разпоредено да бъде изпратено запорно съобщение до последния
работодател на Д.Д.. На 24.02.2014г. на М.Т. е връчено съобщение за насрочен на
07.03.2014г. опис на движими вещи. На 07.03.2014г., на 04.04.2014г., на
30.05.2014г., на 30.06.2014г., на 29.08.2014г., на 30.09.2014г., на
24.10.20154г., на 27.11.2014г., на 30.12.2014г. и на 29.01.2015г. от нейна
сметка са преведени по 100 лева. Междувременно на 03.10.2014г. е подадена молба
от взискателя за извършване на справки, като в зависимост от резултатите от
същите е поискано и налагането на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжниците. На 27.11.2015г. и на 04.02.2016г. са подадени други молби от
взискателя за извършване на справки, но само относно трудовото възнаграждение и
банковите сметки на Д.Д.. На 11.09.2017г. е поискано налагане на запор върху
банкова сметка *** Д.Д. в „Те- Дже зираат банкасъ“АД. На 06.12.2017г. е
подадена молба от жалбоподателката за прекратяване на принудителното изпълнение
спрямо нея.
От гореизложеното става ясно, че през
периода след 03.10.2014г. по изпълнителното дело не е поискано извършването на
изпълнителни действия по отношение на жалбоподателката и такива не са предприети
от ЧСИ. Налице е бездействие от страна на кредитора през период от повече от
две години. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
трайната съдебна практика, включително и т.10 от тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на
бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е
изтекъл посочения двугодишен период, а, ако бъде постановено и изрично
постановление от съдебния изпълнител за прекратяване, то същото има констативно
действие. В мотивите към т.10 от посоченото тълкувателно решение 2/2013 е
прието, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като са
изброени съответните действия- насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съответно, за
да се приеме, че не е налице бездействие на кредитора следва той да е поискал
извършването на някое от горепосочените изпълнителни действия. Последно на 03.10.2014г.
е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателката, след което по отношение на нея не е искано извършването на
каквито и да било изпълнителни действия. Извършените от нея плащания прекъсват
погасителната давност, но не и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като
изтичането или прекъсването на същия са в зависимост единствено от
бездействието или активността на кредитора.
По отношение на възраженията на взискателя и
на ЧСИ, че предприетите спрямо единия солидарен длъжник действия имат ефект и
спрямо другия, следва да се отбележи, че по аргумент от разпоредбата на чл.125,
ал.1 от ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници,
поисканите и предприети спрямо един солидарен длъжник изпълнителни действия не
би следвало да прекъсват двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК спрямо
другия солидарен длъжник. Ето защо, обжалвани отказ ще следва да бъдат отменен,
като се даде указание на ЧСИ К. П. да издаде изрично постановление за
прекратяване на изпълнителното дело.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К. П., обективиран в
съобщение изх.№ 1940/16.03.2018г., да прекрати производството по нейно изп.дело
№ 268/2012г. по отношение на жалбоподателката М.И.Т..
УКАЗВА
на ЧСИ К. П. да издаде изрично постановление за прекратяване на производството
по нейно изп.дело № 268/2012г. по
отношение на солидарния длъжник М.И.Т..
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: