ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 70122.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500585 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Пернишкият окръжен намира, че не следва да се уважават
доказателствените искания, направени в частната жалба /по делото са
приложени копия и от двете изпълнителни дела, а към тях е прилаган един
и същи изпълнителен лист/, поради което нищо не налага разглеждането на
производството да стане в открито съдебно заседание.
Предмет на същото е частна жалба с рег. № 261 637 / 18. 09. 2020г. на
Районен съд Перник, подадена от П. Б. П., чрез адвокат А. П., срещу
определение № 260 123 / 31. 08. 2020г. по гр. д. № 431 / 2020г., по описа на
Пернишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в
срок. Определението е връчено на адвокат П. на 11. 09. 2020г., а частната
жалба е подадена в срок на 18. 09. 2020г. Същата е срещу прекратително
определение на Пернишкия районен съд. Подадена е от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването.
Дължимата държавна такса от 15лв. е внесена по сметка на Пернишкия
окръжен съд. Следователно частната жалба е редовна и процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
1
За да постанови процесното определение, Пернишкият районен съд е
приел, че с подадената искова молба са предявени отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на вземанията по изпълнителен лист от ***г., издаден по ч.
гр. д. № 2564 / 2013г. по описа на ПРС и Решение № 1111 / 11. 11. 2013г.
постановено по гр. д. № 3637 / 2013г. по описа на ПРС.
Съдът е приел, че първата искова претенция по чл. 439 ГПК, за
недължимост на процесните суми, поради погасяването им по давност,
е недопустима поради липсата на правен интерес от предявяването й.
В тази връзка съдът е посочил, че и по първото изпълнително дело по
описа на ЧСИ А. В. и по второто изпълнително дело по описа на ЧСИ
С. Б. са плащани суми от длъжника, както и са събрани такива чрез
принудително изпълнение, които в общ размер надхвърлят исковата
сума от общо 1738,87лв. Съдът е отбелязал, че събраната по този
начин сума от 1965,73лв. е постъпила при взискателя, съответно ЧСИ
/за такси/ и възнаграждение за вещо лице, преди образуване на
настоящето дело с предявените установителни искове.
Съдът е отбелязал, че ищецът няма правен интерес от предявяване на
самостоятелен отрицателен установителен иск, когато наред с него не
е предявен осъдителен иск на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Позовал се е на съдебна практика на Окръжен съд –
Перник в тази насока.
Съдът е отбелязал, че и другия иск по чл. 439 от ГПК – да бъде
признато за установено, че запор, наложен на ***г. от ЧСИ С. Б. по
второто изпълнително дело № 1895/2019г. и направен въз основа на
него паричен превод по сметка на ЧСИ Б., са извършени без правно
основание, тъй като е давал указания на ищеца да уточни този правния
си интерес от предявяване на този иск и да конкретизира същия, но
такива уточнения и конкретизация не са били извършени от ищеца.
Освен това е отбелязал, че претенцията е установителна и също няма
предявена осъдителна претенция за възстановяване на тези суми.
Настоящият съдебен състав на Пернишкия окръжен съд, напълно
споделя изводите на Пернишкия районен съд, тъй като същите
кореспондират с цитираната от първоинстанционния съд практика на
2
Пернишкия окръжен съд – Решение № 82 от 22. 03. 2018г. по възз. гр.
д. № 77 / 2018г. и Решение № 9 / 11. 01. 2019г. по възз. гр. д. № 626 /
2018г. и с цитираната в тези две решения на Пернишкия окръжен съд
съдебна практика на Върховния касационен съд, както и с
фактическата обстановка по делото.
Първото изпълнително дело при ЧСИ А. В. е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
По настоящето дело няма данни второто изпълнително дело при ЧСИ
С. Б., да е било прекратено към момента на изготвяне на копието от
него. Видно от изложеното в исковата молба обаче, ищецът твърди, че
на ***г. банката е извършила паричен превод от сметка на ищеца по
сметка на ЧСИ на суми по запора, като е изпратила като писмо до
ищеца, от което няколко дни по – късно последния е узнал за
изпълнителното дело, за наложения запор и за извършеното
плащане на суми от сметката му. При това положение предявения
установителен иск за недължимост на процесните суми, без да е
предявен осъдителен иск на основание неоснователно обогатяване, се
явява недопустим с оглед цитираната съдебна практика на Пернишкия
окръжен съд и на ВКС.
По втория иск ищецът не е изпълнил указанията на Пернишкия
районен съд да го конкретизира и да обоснове правния си интерес от
неговото предявяване, поради което и на основание чл. 129, ал.1 вр. с ал.2
вр. с чл. 127, ал.1, т. 4 и т.5 от ГПК.
Следователно частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.4 от ГПК настоящето
определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 260 123 / 31. 08. 2020г. по гр. д. № 431
/ 2020г., по описа на Пернишкия районен съд, с което производството по
3
делото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4