№ 441
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501155 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Д. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв.
Веселин Въндев - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.,,Иван Богоров“№1,
ет.1, против Решение №260633/22.04.2021г., постановено по гр. дело
№2714/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил
ответника да заплати на Т. Т. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: обл.
Велико Търново, гр. Полски Тръмбеш, ул.„Училищна“ №19, сумата от 800
лева, представляваща сбор от непогасени главници - общо дължима наемна
цена по сключен между страните договор за наем от 01. 12.2017г. на жилищен
имот, находящ се в гр.София, ж.к. ,,Младост 1 А“, бл.501, вх.3, апартамент №
86 за м. ноември и м.декември 2019г., сумата от 128.26 лева, представляваща
разходи за консумирана и неплатена вода - сметки към „Софийска вода“ АД,
във връзка с ползването на наетия обект за периода до 31.12.2019г.; сумата от
118.40 лева, представляваща неплатена от наемателя топлоенергия към
„Топлофикация София“ АД, потребена от него в наетото жилище за периода
до 31.12.2019г.; сумата от 68 лева- сборна лихва за забава върху сумата от 800
лева- неплатени наемни вноски от падежа до 20.09.2020г.; сумата от 8.37лева-
1
лихва за забава върху сумата от 128.26 лева за неплатена вода от 30.01.2020г.
до 20.09.2020г., сумата от 7.73лева - лихва за забава върху сумата от 118.40
лева за неплатена топлоенергия от 30.01.2020г. до 20.09.2020г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 21.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като са
отхвърлени исковете за лихви за разликата над уважения до претендирания
размер от 75 лева, от 15 лева и от 12 лева, и за периода от 10.01.2020г. до
29.01.2020г. на претенциите за лихви върху заплатените консумативи. Със
същото решение, съдът е осъдил Д. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на Т. Т.
Т., ЕГН **********, сумата от 295 лева - съдебно- деловодни разноски, както
и да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 150 лева и 250 лева
- разноски за експертиза.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение, като на първо място излага аргументи за недопустимост на
постановеното решение. Навежда доводи и за неправилност на атакувания
съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Развива подробни съображения относно претенцията
за заплащане суми за неплатен наем. Направен е подробен анализ на
събраните по делото доказателства (писмени, гласни, експертиза). Изтъкват
се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Излага
становище във връзка с правната природа на суброгацията.
В подкрепа на изложеното се позовава на съдебна практика (Решение
№984/04.06.2002г по гр.д. №1677/2001г., на ВКС;
Решение №5/04.07.2016г. по гр.д.№2723/2015г.на ВКС, IV-то г.о.).
Счита, че в случая, ищецът не е доказал наличието на правен интерес от
предявяване на исковите претенции. Иска се отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на направените
по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от Т. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. Тодор Тодоров- АК-Велико
Търново, със съдебен адрес: обл. Велико Търново, гр.Полски Тръмбеш, ул.
,,Училищна“ №19, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се подробни
съображения във връзка с наведените от въззивника доводи за недопустимост
на обжалваното решение. Направено е обобщение на събраните по делото
2
доказателства. Въззиваемият намира за ирелевантно обстоятелството дали
жилището се ползва от наемателя. Оспорва изложените в жалбата твърдения
относно начина на освобождаване на имота. Посочва, че съгласно чл.232, ал.2
от ЗЗД, наемателят бил длъжен да заплаща разходите, свързани с ползване на
вещта- разходи за топлоенергия и вода, потребени в наетия имот, за период, в
който е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
наем.
Иска се потвърждаване решението на районния съд като допустимо и
правилно. Претендира се присъждане на сторените по делото пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 01.12.2017г. между Д. Т. Т., в
качеството му наемател, и Т. Т. Т. като наемодател е сключен договор за
наем, по силата на който въззиваемият е предоставил на въззивника
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бл.501, ап.86,
като договорът е безсрочен и уговорения месечен наем, платим до пето число
на съответния месец /по банков път или лично/, е в размер на 400 лева. По
силата на договора наемателят се е задължил да заплаща всички
консумативни разходи, свързани с нормалното ползване на наетия имот.
Съгласно т.24 от договора прекратяването може да стане съгласно буква „д“ с
едномесечно писмено предизвестие от наемателя до наемодателя в случай на
неизпълнение задълженията на наемодателя за спокойно е безпрепятствено
ползване на имота, както и при възникване на форсмажорни обстоятелства, а
съгласно буква „б“ прекратяването може да се осъществи с писмено
споразумение между двете страни или съгласно буква „в“ с месечно писмено
предизвестие от една от страните отправено до другата страна. Включена е
хипотеза, касаеща изтичане на срока на договора, както и без предизвестие от
наемодателя в случай, че наемателят закъснее с плащането на наемните
вноски с повече от 30 работни дни.
Няма спор между страните, че след сключване на договора процесния
3
имот е предаден на наемателя, който го е обитавал до месец ноември 2019 г.
включително.
Пред първата инстанция, освен представените писмени доказателства,
са ангажирани и гласни такива, извършена е съдебно-графологична
експертиза, досежно представената в оригинал разписка за плащане за месец
октомври и месец ноември. Първоинстанционният съд е изяснил делото от
фактическа страна и е стигнал до изводи, които се споделят от настоящата
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
Районен съд – Бургас. За да постанови обжалвания резултат по делото, съдът
е счел, че не се установява прекратяване на договора през месец декември
2019 г. доколкото не са били изпълнени изискванията на договора, поради
което е счел, че сумите за наем са дължими. Открил е противоречие между
показанията на свидетеля Тоскин и представената разписка за извършени
плащания за месец октомври и ноември. В крайна сметка е счел, че
наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите наемни
вноски и е преценил, че наемите за месец ноември и декември 2019г. са
дължими. На база представените писмени доказателства – служебни бележки
за начислени суми за изразходвана вода и разписка за заплатени задължения
към Топлофикация АД, е удовлетворил претенцията за дължима вода и
топлоенергия, ведно с дължимите мораторни лихви, по отношение стойността
на които е извършил собствени изчисления.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на
исковата молба, тъй като ищецът не може да претендира исканите суми за
себе си, а следва да ги претендира от името на лицата упълномощили го да
стопанисва процесното жилище. Съдът намира направеното оплакване за
неоснователно, тъй като видно от представения договор, ищецът е наемодател
по договора и обстоятелството, че той не е собственик на процесното жилище
не променя това му качество, тъй като договорът за наем е неформален и
консенсуален договор и създава само облигационна връзка между страните,
като не предпоставя наемодателят да е собственик на отдаваното под наем
жилище.
Не отговаря на действителността и второто оплакване, че решението е
постановено в противоречие със заявените в исковата молба обстоятелства.
Цитираната съдебна практика - решение № 145/16.04.2015г. на ВКС по гр.д.
4
№5024/2014 г., касае дадена неправилна материално правна квалификация на
предявена претенция и няма връзка с посоченото в исковата молба „устно
предизвестие“ за прекратяване на договора. Твърденията и фактите на
страните следва да се преценят от съда в тяхната съвкупност и на база на
фактите съдът прави свои изводи, както е направил в случая
първоинстанционния съд, приемайки, че договорът между страните следва да
бъде прекратен с писмено предизвестие, каквото по делото не е представено.
Дори и да се приеме, че направеното в исковата молба изявление, че
договорът е прекратен с устно предизвестие – признание от страна на ищеца,
че същият се ползва от това изявление и в този смисъл счита договора за
прекратен в срок различен от този, съгласно установените в писмения договор
правила, това обстоятелство не променя фактическата обстановка по делото,
както и направените от първоинстанционният съд изводи. По мнение на
настоящата инстанция съгласно сключения договор, последния може да бъде
прекратен с писмено предизвестие отправено от една от страните. Твърдяното
устно предизвестие не постига правния ефект на едностранно прекратяване на
сключения договор за наем.
По отношение на представената разписка за заплащане на наема за
месец октомври и месец ноември 2019 г. и изслушаната в тази връзка
съдебно-графологична експертиза, се установява, че изписаният ръкописно
текст не е изписан от въззиваемият Т.Т., а положения подпис в разписката е
на въззиваемия Т.Т.. Направените от първоинстанционния съд разсъждения
за противоречие между показанията на свидетеля Тоскин и обстоятелството,
че заплатената сума е в общ размер на 800 лева посочено в разписката – две
по 400 лева съответно за м.Х и м.ХІ, се установяват, тъй като съществува
разминаване в показанията на свидетеля, който говори за платена сума от 400
лева. От друга страна самата разписка е оформена така, щото подписът на
подписалото я лице – Т.Т. да попада малко след средата на изписания текст.
При това положение е логично накрая след изписване на текста да се положи
отново подпис на наемодателя. В този смисъл вероятно се касае за
последващо въздействие върху представения документ. И в този смисъл
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Що се отнася до изложеното във въззивната жалба досежно
присъдените суми за вода и топлинна енергия /режийни разноски/, първата
5
инстанция се е позовала на представените два документа: служебна бележка
за изразходвана вода възлизаща на 128.26 лв. и разписка за заплатени
задължения в размер на 118.40 лв. към Топлофикация София, като е счела, че
с тях се установява направено от ищеца плащане на съответните суми, които
са били дължими от ответника-въззивник. Тъй като освен направените
оспорвания въззивникът не е представил доказателства за заплащане на
сумите, настоящият съд намира същите за дължими и в този смисъл
решението е правилно. Направените изчисления досежно дължимите
мораторни лихви съвпадат с тези на първата инстанция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, като на ищеца следва да се присъди сумата от 300 лв.-
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260633 от 22.04.2021г., постановено по
гр. дело № 5714/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. Веселин Въндев - БАК,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.,,Иван Богоров“№1, ет.1 да заплати на Т. Т.
Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: обл. Велико Търново, гр. Полски
Тръмбеш, ул.„Училищна“ №19, сумата от 300 /триста лева/ лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6