О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №260006
град Шумен, 20.08.2020
год.
Шуменски окръжен съд
в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в.ч.гр. дело № 254 по описа за 2020
година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна тъжба, депозирана от Х.Е.И., действащ чрез процесуалния си
представител адв. В.П.,***, против Определение № 1466/ 16.06.2020 год., постановено
по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС, с което е оставена без разглеждане
молба на жалбоподателя № 6631/ 26.05.2020 год. за допълване на Определение №
722/ 28.02.2020 год. по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС в частта за
разноските.
Жалбоподателят,
ответник по първоинстанционното производство, излага становище, че атакуваното
определение е неправилно. Счита, че съдът не се е съобразил с внесените в
ЗМДВИПОРНС промени в сила от 14.05.2020 год. и неправилно е приел, че срокът за
депозиране на молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на прекратителното
определение в частта за разноските, е изтекъл. Моли съда да отмени обжалваното
определение като неправилно и да допълни Определение № 722/ 28.02.2020 год. по
гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС в частта за разноските като на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК му присъди сторените разноски в размер на 400 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор
от насрещната страна, в който оспорва становището на жалбоподателя. Счита, че
молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е
просрочена и като така се явява процесуално недопустима. В условие на
евентуалност, счита същата за неоснователна. Моли атакуваното определение да
бъде потвърдено, в условие на евентуалност – частната жалба да бъде оставена
без уважение.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството по гр.
д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС е образувано по предявен от Ю.А.И. против Х.Е.И.
иск с пр. осн. чл. 127а от СК да бъде разрешено на О.Х.И., придружаван от майка
си (ищцата) или упълномощено от нея пълнолетно лице, да пътува извън границите
на Република България като пътува на територията на всички държави членки на
Европейския съюз, вкл. Северна Ирландия, Швейцария и Великобритания,
неограничен брой пъти за срок от три години от влизане в сила на решението със
съгласието на своята майка и законен представител Ю.А.И., без за това да е
необходимо съгласието на бащата Х.Е.И., както и да бъде издаден документ за
самоличност – паспорт на О.Х.И..
Първоинстанционният
съд е изпратил препис от исковата молба на ответника за отговор. Постъпил е
такъв на 06.02.2020 г., чрез адв. В.П.,***, където са направени редица
оспорвания, представени са писмени доказателства. Направено е също така искане
за присъждане на разноски и са представени доказателства за сторените такива – пълномощно
и договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020 г. № **********, серия Б.
Съгласно последното договореното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева,
от която сума към датата на изготвянето му са заплатени 200 лева.
След като е съобразил
обстоятелствата по исковата молба и отговора, ШРС е приел, че не е международно
компетентен да се произнесе по исковата молба, поради което с Определение №
722/ 28.02.2020 год. по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС на осн. чл. 17
от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 год. на Съвета от 27 ноември 2003 год. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност е прекратил производството по
делото, но не се е произнесъл по въпроса за разноските. За постановеното
определение съдът е уведомил страните. Препис от определението е бил връчен на
ответника чрез неговия процесуален представител адв. В.П. на 12.03.2020 год.
като изрично е указан начинът и срокът, в който подлежи на атакуване.
Съгласно трайно
установената съдебна практика при прекратяване на делото ответникът на общо
основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК) има право на разноски (Решение № 117/
19.01.1961 год. по гр. д. № 8998/1960 год., І г.о.). Когато съдът не се е
произнесъл по въпроса за разноските, както е в настоящия случай, страната има
право да поиска допълване на определението в частта за разноските по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК. Молбата, обаче, следва да бъде подадена в срока за
обжалване на прекратителното определение, който е едноседмичен от връчването
му.
С оглед обявеното в
страната на 13.03.2020 год. извънредно положение е издаден ЗАКОН за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3,
т. 1 от този закон до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението. Доколкото предметът на настоящия спор не
попада в изключенията, следва да се приеме, че действително срокът за обжалване
на прекратителното определение, респ. за искане за допълването му в частта за
разноските е спрял да тече. Съгласно § 13 от ПЗР ЗИДЗдр (ДВ. Бр. 44 от 2020
год., в сила от 14.05.2020 год. сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник".
Предвид изложеното, в
настоящия казус едноседмичният срок за обжалване на прекратителното
определение, респ. за искане за допълването му в частта за разноските, е
изтекъл на 28.05.2020 год., тъй като същият, поради извънредната ситуация в
страната, реално е започнал да тече от 21.05.2020 год. Депозираното на 26.05.2020 год. искане с пр.
осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК не е просрочено, поради което същото се явява
процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Към него е приложено
заверено копие на разписка от 11.02.2020 год., съгласно която ответникът е
платил 200 лева вноска по посочения по-горе договор за правна защита и
съдействие.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че тъй като с отговора на исковата молба не били представени
съответни доказателства за заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение в пълен размер, такова не се дължало. Съгласно мотивите към т.
11 на ТР № 6/ 2012 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС процесуално
валидни искания за присъждане на разноски могат да се предявяват до приключване
на съдебното дирене. Доколкото в настоящия случай, поради оттегляне на исковата
молба, въобще не се е стигнало до провеждане на съдебно заседание, следва да се
приеме, че страната, която има право на разноски може валидно да заяви
претенциите си и да представи доказателства за направата им в срока по чл. 248
от ГПК. В случая още с отговора на исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, като изрично е отбелязано, че половината сума е заплатена от
представлявания към датата на съставяне на документа (13.01.2020 год.).
Впоследствие, с искането по чл. 248 от ГПК е представено копие на разписка от
11.02.2020 год., удостоверяващо, че е извършено плащане на останалата сума в
размер на 200 лева. Представените по делото писмени доказателства установяват,
че договореното и претендирано в настоящото производство адвокатско
възнаграждение е заплатено от ответника, поради което това обстоятелство следва
да се приеме за доказано. Твърдението, че разписката била антидатирана и
съставена за целите на производството по чл. 248 от ГПК е недоказано.
Предвид
гореизложеното, основателна се явява жалбата на Х.Е.И., поради което
атакуваното Определение № 1466/ 16.06.2020 год., постановено по гр. д. №
3815/2019 год. по описа на ШРС, с което е оставена без разглеждане молба на
жалбоподателя № 6631/ 26.05.2020 год. за допълване на Определение № 722/
28.02.2020 год. по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС в частта за
разноските, следва да бъде отменено. Ищецът в първоинстанционното производство
следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски в размер
на 400 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №
1466/ 16.06.2020 год., постановено по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Х.Е.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 400
лева, представляваща сторени по прекратеното с Определение № 722/ 28.02.2020
год. по гр. д. № 3815/2019 год. по описа на ШРС производство разноски –
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението
подлежи
на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.