Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 5
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110200286
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Айтос, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на О.
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
и прокурора Илиян Ангелов Пантелеев (РП-Б.)
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20212110200286 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. Н. О.: роден на *** г. в с. Д., с адрес **********,
български гражданин, средно образование, *** в „***“ЕООД, женен, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това, че
1. На 18.04.2021 г., около 20:45 часа, на път BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона
за с. Р., общ. Р., обл. Б., с посока на движение от **********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., е
управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, с концентграция
на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда,
установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 107/19.04.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Б., след
като е осъден с влязла в сила присъда определение № 260040/25.09.2020 г. за одобряване на
споразумение, постановено по НОХД № 3860/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б., влязло
в сила на 25.09.2020 г., за деяние по чл.343б ал.1 от НК – престъпление по чл.343б ал.2 от
НК, за което съдът го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
2. На 18.04.2021 г., около 20:45 часа, на път BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона
за с. Р., общ. Р., обл. Б., с посока на движение от **********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., в
условията на идеална съвкупност с деянието по т.1, управлявал МПС - лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред –
1
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.23 ал.1 от НК, за което съдът го
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За посочените престъпления в т. 1 и 2/ на подсъдимият М. Н. О. се НАЛАГА на осн.
чл. 23, ал.1 НК вр. чл. 58а НК вр. чл. 373, ал. 2 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което ДА ИЗТЪРПИ при ОБЩ
РЕЖИМ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На осн. чл. 23, ал. 3 НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието ГЛОБА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА в размер на 600 лева.
На осн. чл. 68 ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение отложеното по чл.66 ал.1 от НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което е било
наложено на М. Н. О. със споразумение по НОХД № 3860/2020 г. на Районен съд –Б., влязло
в сила на 25.09.2020 г. за деяние по чл. 343б, ал.1 НК, като на осн. чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС
отложеното наказание следва да бъде изтърпяно при „общ режим“.
На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК се НАЛАГА наказание на М. Н. О. „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от предаване по
надлежния ред на свидетелството за УМПС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА М. Н. О., ЕГН ********** да заплати
направените разноски по делото в размер на 67.35 лева.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд град Б. в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ОТ 13.10.2021г. КЪМ ПРИСЪДА № 5/08.10.2021г.
по НОХД № 286/2021 г. по описа на РС Айтос
Обвинението е внесено против М. Н. О.: роден на *** г. в с. Д., с адрес **********,
български гражданин, средно образование, *** в „***“ЕООД, женен, осъждан, ЕГН **********, за
това, че: 1/ На 18.04.2021 г., около 20:45 часа, на път BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона за с.
Р., общ. Р., обл. Б., с посока на движение от **********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., е управлявал
МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, с концентграция на алкохол в
кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда, установено по
надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 107/19.04.2021 г. на БНТЛ при ОДМВР – Б., след като е осъден с влязла в сила присъда
определение № 260040/25.09.2020 г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД №
3860/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б., влязло в сила на 25.09.2020 г., за деяние по чл.343б
ал.1 от НК – престъпление по чл.343б ал.2 от НК и 2/ На 18.04.2021 г., около 20:45 часа, на път
BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона за с. Р., общ. Р., обл. Б., с посока на движение от
**********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., в условията на идеална съвкупност с деянието по т.1,
управлявал МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, което не е регистрирано
по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.23 ал.1 от НК .
В съдебно заседание РП поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда и за
прилагане на чл. 58а, ал. 1 НК, евентуално на чл. 58а, ал. 4 НК.
В съдебно заседание подсъдимия лично и чрез защитника си моли да бъде проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК. Признават се фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимият се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Защитата счита, че по отн. на извършените две деяния следва да се
приложи чл. 9 ал. 2 НК. Считат, че за деянияето, за което е повдигнато обвинение по чл. 345, ал.2
вр. ал.1 НК, следвало деецът да понесе адм.отговорност по ЗДвП. Иска се оправдателна присъда.
След като прецени събраните доказателства, както и направеното признание на
фактите, изложени в обвинителния акт, на осн. чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както следва:
На 18.04.2021 г., около 20:45 часа, на път BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона за с.
Р., общ. Р., обл. Б., с посока на движение от **********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., подсъдимият е
управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, с концентграция на
алкохол в кръвта си от 0.60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда, установено с Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 107/19.04.2021 г. на
БНТЛ при ОДМВР – Б..
От събраните по ДП писмени доказателства се установява, че лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рама № ***, е със служебно прекратена регистрация, считано от 13.09.20 г.
на осн. чл. 143, ал.11 ЗдВП, като няма данни същата да е била възстановена към 18.04.2021 г.
Видно от изготвената справка съдимост подсъдимият е бил осъден с определение №
260040/25.09.2020 г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 3860/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Б., вл. в сила на 25.09.2020 г., за престъпление по чл.343б ал.1 НК.
При така установеното от фактическа страна и прието за установено по реда на чл. 373,
ал. 3 НПК съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е
осъществил (от обективна и субективна страна) в съвкупност съставите на престъпленията по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, предвид следното. На 18.04.2021 г.,
около 20:45 часа, на път BGS 2180, 5 км +600 метра, на разклона за с. Р., общ. Р., обл. Б., с посока
на движение от **********, към с. Я., общ. Р., обл. Б., подсъдимият управлявал МПС – лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5
1
на хиляда, а именно 0.60 /нула цяло и шестдесет/ на хиляда, установено с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 107/19.04.2021 г. на БНТЛ при
ОДМВР – Б., след като е бил осъден с определение № 260040/25.09.2020 г. за одобряване на
споразумение, постановено по НОХД № 3860/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б., влязло в сила
на 25.09.2020 г., за деяние по чл.343б ал.1 от НК. По същото време и на същото място (в условията
на съвкупност с деянието по чл.343б, ал.2 НК) подсъдимият управлявал МПС - лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
По отношение на деянието по чл. 343б, ал.2 НК не следва приложение да намери чл. 9,
ал.2 НК и в тази връзка възражението на защитата съдът намери за неоснователно. Съгласно чл. 9,
ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая действията на подсъдимия
осъществяват признаците на поведение, представляващо престъпление по НК. Със самото
осъществяване на деянието защитаваните обществени отношения са увредени в достатъчна степен,
изискваща прилагането на държавна принуда. Засегнатите обществени отношения са съществени,
тъй като са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен
кръг от хора. Деянието не може да се окачестви като малозначително, нито неговата обществена
опасност е явно незначителна, доколкото гореописаното не представлява инцидентна проява в
живота на подсъдимия (осъждан за деяние по чл.343б ал.1 от НК на 25.09.2020г., т.е. около
половин година преди 18.4.21г.). Същият е бил наясно с последиците от шофирането след
употреба на алкохол, но въпреки това е избрал поведение, което противоречи на закона.
Подсъдимият е управлявал МПС въпреки приетото преди това количество алкохол, с което
поведение е представлявал заплаха не само за себе си, но и за другите участници в движението.
Обстоятелствата, че деянието е било извършено през тъмната част от денонощието (20:45ч. през
м.април) и че количеството установен алкохол е в сравнително ниска стойност над
законоустановения не са достатъчни, за да обусловят малозначителност или явна незначителност
на конкретното деяние, доколкото законодателят изрично е предвидил да се носи наказателна
отговорност за концентрация на алкохол над 0,5 промила, в случай че подсъдимият вече е бил
осъждан за подобно деяние. Освен това в случая е налице множество на престъпленията
(чл.23,ал.1 НК). Касае се до управление на МПС с алкохол в кръвта, което както се посочи не е
инцидентна проява в живота на подсъдимия, като в случая липсват каквито и да е доказателства,
че в процесния участък не е имало никакво движение или пешеходци, както и че се касае за
краткотрайно шофиране от страна на подсъдимия. Налице са и адм. нарушения по ЗДВП от
подсъдимия, обуславящи за пълнота извод за неприложимост на чл. 9, ал.2 НК.
Съдът счита за неоснователно възражението на защитата относно възможното
отклонение при хим.експертизата, отчела процесното количество алкохол в кръвта на подсъдимия.
Налице е уредена процедура в наредба от 19.7.21г., предвиждаща възможността за извършване на
повторен хим.анализ, което в случая не е било извършено от подсъдимия. Предвид това съдът
намира количеството на установен алкохол в кръвта на подсъдимия в посочения размер за
надлежно и безспорно установен.
По отношение на деянието по чл. 345, ал. 2 НК също не е налице приложение на чл. 9,
ал.2 НК. Обратното би означавало винаги управление на нерегистрирано МПС без странични
последици да представлява основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, каквато не е волята на
законодателя. Деянието е на просто извършване, като подсъдимият е управлявал МПС-
нерегистрирано по надлежния ред. Той е правоспособен водач и би следвало да му е известно
задължението за регистрацията на МПС, която не е просто формален акт, който собственик или
ползвател на МПС следва да изпълни. От нея произтичат редица други задължения за водача,
пряко свързани с безопасността на движението, не само собствено, но и останалите участници.
Управлението на нерегистрирано МПС по пътищата е само по себе си опасност. Тя е свързана не
само с техническото състояние на ползваното превозно средство, но и със сигурността на другите
участници. Регистрацията на МПС е действие, от което произлизат много права и задължения за
2
собственика/управляващия МПС, така и другите участници в движението. Подсъдимият е бил в
правото си да направи пред КАТ постъпки за възстановяване на регистрацията (съгласно чл. 140
ЗДвП), но не ги е направил и затова е в нарушение. В случая е налице множество престъпления
(съвкупност), като лицето е карало МПС след употреба на алкохол, което води до по-висока степен
на общ.опасност, обуславяща извода за наличие на престъпление. Деянието по чл. 345, ал.2 НК е
извършено след употреба на алкохол, обосноваващо по-висока степен на обществена опасност от
адм.нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП предвид възможността от настъпване на ПТП и други вреди,
определящо и престъпния му характер. В случая не се касае за изначална липса на регистрация по
установения в наредбата ред, а за прекратяване на регистрацията по см. на чл. 171, т.2а от ЗДвП –
чрез наложена ПАМ от 14.9.20г., с която е постановено прекратяване на регистрацията със
съответна заповед (връчена на дееца) за срок от 7м.м считано от 13.9.20г., на ППС – л.а., носещ
идентификационните белези на този, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата.
Прекратената регистрация следва да се приравни на липса на такава по см. на чл. 345, ал.2 НК,
както заради идентичността на правните последици при двете състояния – "липса на регистрация"
и "прекратена регистрация", така и заради еднаквата степен, в която се накърнява защитения от
наказателната норма обект и обусловеното от това ниво на обществена опасност на деянието,
съставляващо управление на МПС, необозначено с индивидуализиращи го белези, които изисква
надлежното му оповестяване, отчет и проверка от адм. органи при нормативно установените
условия. Наличието на регистрация по надл. ред е от значение и при настъпване на ПТП с оглед
идентифицирането на участниците.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл по см. на
чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването на престъпния резултат.
Деецът е имал субективно знание за всички елементи от обективната страна на деянията, като е
действал активно, целейки осъществяването им.
При определяне на наказанието, ръководейки се от принципите за законност и
индивидуализиция, съдът взе предвид следното. Смекчаващи нак.отговорност обстоятелства -
направените съжаление за извършеното и самопризнание от подсъдимия (което обаче съдът
отчита най-вече съобразно чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК), както и добрата му трудова
характеристика. Не са налице отегчаващи обстоятелства освен адм. наказвания, наложени на
подсъдимия по ЗДвП - предишното му осъждане по чл. 343б, ал.1 НК е признак на състава по чл.
343б, ал.2 НК (и по арг. от чл. 56 НК не се отчита от съда като отегчаващо отговорността). Съдът
приема, че деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
налагащо извод за една по-лека степен на обществена опасност на деянието и дееца, последните
обуславяйки се и от начина, мястото и времето на извършване на деянията. Макар че не
съществува законова забрана, не намира приложение нормата на чл. 55 НК (вр. чл. 58а, ал. 4 НК) в
конкретния случай, доколкото се касае до множество престъпления - осъществените деяния са в
съвкупност, като водещо е престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, идентично по своя характер
престъпление, предмет на предходно осъждане от БРС, и осъществено в съвсем кратък срок и в
изпитателния срок на условното осъждане. Осъществяването на гореописаното деяние
представлява недвусмислена илюстрация на липсата на благоприятно повлияване на личността на
подсъдимия от условното осъждане, респ. липса на ефикасност от него. Посоченото обуславя
извод за налагане на наказания ЛОС на подсъдимия и за двете извършени деяния в минимален
размер. Съдът индивидуализира наказанието, вземайки предвид обществената опасност на
деянията и дееца, и налагайки най-тежкото наказание лишаване от свобода на подсъдимия в
определения размер за извършените в съвкупност престъпления (на осн. чл. 23, ал. 1 НК),
редуцирано на осн. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК, което намира за подходящо и
достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Определеното
наказание ЛОС следва да бъде изтърпяно при общ режим съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Съдът
счита, че с оглед и на имущ. състояние на подсъдимия справедливо би било да определи и
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343б,ал. 2 НК около минималния размер – глоба от
600 лева, коеот на осн. чл. 23, ал. 3 НК съдът присъедини изцяло към така определеното на
подсъдимия най-тежко наказание ЛОС от 8 месеца. На осн. чл. 68, ал. 1 НК съдът постанови
3
подсъдимия да изтърпи и наказанието 4 месеца ЛОС, наложено му с вл. в сила определение по
НОХД № 3860/20 г. по описа на БРС, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определи общ режим за
изтърпяване на наказанието. На осн.чл. 343г НК вр. чл. 37,ал.1,т.7 НК съдът наложи наказание
ЛУМПС на подсъдимия- за срок от 12 месеца, считано от предаване на свидетелството за
правоуправление по надл.ред. При този изход съдът възложи на подсъдимия разноските на осн. чл.
189, ал.3 НПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съобщи за изтекли лични данни