РЕШЕНИЕ
№260386/17.3.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет и
девети състав
На единадесети март Година две
хиляди и двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 375 по описа
на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на „С.“ООД, против
Наказателно Постановление № **********/ 18.12.2020г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на „С.“ООД е наложено административно наказание: "Имуществена санкция"
в размер на 500 лева, на основание
чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
С жалбата се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, като се оспорва и фактическата
обстановка.
В съдебно
заседание, въззивникът редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, представлява се от упълномощен процесуален представител. Ангажира
становище по жалбата и моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да
бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
„С." ООД
подал по пощата декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/ 01.07.2020г. Било
установено, че не е спазен законоустановения двумесечен срок за деклариране на
отчетна стойност на недвижим имот с адрес: гр.Варна,кв. "Галата",
м-ст "Черноморец", м-ст "Манол чешме"- ПИ с идент.
10135.5511.769, с площ 1842 кв.м. Имотът е придобит с Нот. акт №33, том I, рег.№1150,
дело №27/ 18.02.2020г. Крайният срок бил изтекъл на 20.04.2020г., считано от
18.02.2020 г. В рамките на този период лицето не е предприело действия за
деклариране на имота пред дирекция "Местни данъци". Декларацията се
подава от управител.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти е подадена в ДИРЕКЦИЯ МД при ОБЩИНА ВАРНА и е
заведена в регистрите на службата с вх. №**********/ 01.07.2020г., с което са
нарушени разпоредбите на чл.14,ал.1 и чл.14,ал.4, във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан свид. Стоянов - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата ,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34
от ЗАНН.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Актът
и постановлението са били издадени от лица, оправомощени от Кмета на
Община-Варна съответно със Заповед на Кмета на Община Варна.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /в редакцията, действала до 31.12.2018 г./
за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен
срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
С изменение
на Закона за местните данъци и такси от 27.11.2018г., /влязло в сила от
01.01.2019г./, разпоредбата на чл.14, ал.1 предвижда за собственикът на
новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, да уведомява за
това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Анализирайки съдържанието на новата редакция на твърдяната за нарушена законова
норма, се налага извода, че задължение за подаване на декларация по чл.14,
ал. от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на новопостроените
сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на
Закона за устройство на територията. Доколкото в случая се касае за
поземлен имот, придобит посредством възмездна сделка и предвид настъпилото изменение
на чл.14, ал.1 от ЗМДТ/действало към датата приета от АНО за дата на
нарушението/, с което е
отпаднало изискването за "придобити по друг начин", то
съдът счита, че за жалбоподателят не съществува задължение да подаде декларация
по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Този извод съдът формира вземайки предвид и новата ал.3
на чл.14 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./, в която законодателят изрично е
изключил задължението за подаване на данъчни декларации за облагане с годишен
данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или
безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. В случая поземленият имот е
придобит от дружеството на 18.02.2020г. чрез покупко-продажба, като е заплатил
определена парична сума, която се явява възмездна сделка, т.е. имотът е
придобит именно при условията на раздел трети от глава втора на
ЗМДТ. В този смисъл за придобитият от дружеството-жалбоподател
поземлен имот с парична вноска се прилага правилото на новата ал.3 на чл.14 от ЗМДТ, което изрично изключва задължението за подаване на данъчни декларации за
облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по
възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага онзи нормативен акт, който е бил в сила към момента на
извършването му. Изключението от това правило е въведено с нормата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
С оглед
новата редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и новата ал.3 на същия член /и двете в
сила от 01.01.2019 г./, към момента на твърдяното нарушение и към момента на
издаване на НП, е отпаднало задължението за подаване на данъчна декларация за
облагане с годишен данък за имотите, придобити по възмезден начин, както е в
разглеждания казус. Новата нормативна уредба за регулираните със ЗМДТ
обществени отношения – предмет на спора, не е била отчетена, както
от актосъставителя, така и от АНО, чийто актове са издадени след
настъпилите законодателни промени.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № **********/ 18.12.2020г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на „С.“ООД е наложено административно наказание: "Имуществена санкция"
в размер на 500 лева, на основание
чл.123 ал.1 от ЗМДТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: