Р Е Ш Е Н И Е №
124
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, след
публично съдебно заседание на двадесет и
втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 532 по описа за 2018 година, за да произнесе, приема следното:.
Производство по на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е чрез РС Пловдив с вх. № 55701/05.10.2017г. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 36971/06 декември 2017г. от Етажната собственост на сградата, намираща се ***, , представлявана от управителя И.Д., чрез адв. Ю.Н., САК, против Решение № 2798/24.06.2013г. по гр.д. № 3514/2012г. по описа на РС Пловдив.
Излагат се оплаквания относно неправилност на обжалваното решение на районния съд, като в тази насока се правят искания до съда да се произнесе по правилността на обжалваното решение, правят се доказателствени искания, както и искане за присъждане на разноски. Прилагат се: протокол от 18.04.2017г. на ОС на ЕС за избор на професионален домоуправител, ведно със списък на присъствалите на събранието собственици; пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017г.
В о.с.з. на 22.01.2019г. от страна на адв. К.А., преупълномощен от адв. Ю.Н., се поддържа, отново, направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени на експертиза, по време на съдебното дирене пред районния съд. Като от страна на въззивния съд не се уважават направените с въззивната жалба по пункт ІV-доказателствени искания, за допускане извършване на СТЕ по въпросите, поставени пред същата,по време на съдебното дирене пред районни съд, с мотивирано протоколно определение от 22.01.2019г., в насока, че не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 266 ал. 3 от ГПК от страна на първоинстанционния съд.
С писмен отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемото дружество „Доринт“ ООД гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Н.А., се изразява становище, че подадената въззивна жалба е просрочена и следва да бъде върната на жалбоподателя като се излагат подробни доводи, в заключение на което се счита, че пред съда се излагат неверни данни и жалбоподателят злоупотребява с процесуалните си права. Излага се становище и по същество на жалбата, в т.н. по искането съдът да се произнася по правилността на обжалваното решение, като се възразява по направеното доказателствено искане от жалбоподателя като същото се окачествява, също, като злоупотреба с процесуални права. Претендират се направените разноски по воденето на въззивното производство.
Въззивната жалба е приета за непросрочена, предвид определение №458/24.10.2018г. по в.ч.гр.д. №532/2018г. по описа на АС Пловдив, поради което е върнато делото на ОС Пловдив за продължаване на процесуалните действия.
Предвид гореизложеното, въззивният състав на ПдОС след като приема, че въззивната жалба е допустима, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което отхвърля като неоснователни и недоказани, обективно съединените искове, /предявени като частичен иск/, с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, районният съд приема, че от ищцовата страна, въпреки многократно дадената й възможност, не е бил внесен определеният депозит за поисканата от ищеца комплексна СТЕ и такава не е била изготвяна, не е бил доведен допуснатият й свидетел, и не са ангажирани каквито и да е други доказателства, от които да се установява, че ответникът не е изпълнявал или е изпълнявал некачествено поетите с договорите задължения, в т.ч. какви са действително дължимите размери на претенциите на ищеца.
В т.н. въззивния съд констатира, че пред районния съд са предявени обективно съединени искове за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение на СМР в общите части на сградата, в режим на ЕС с адрес: ***, в общ размер възлизащ на 41 108.79 лева, /предявен като частичен иск от общо задължение от 81 543.74 лв/, като конкретните видове, размери и стойност на вредите са посочени в таблици, допълнително приложени с молба вх.№3819/15 февруари 2012г, /приложена-лист 32-41 от първоначално образувано гр.д.№3514/12г./, за уточнение на исковата молба.
Исковата молба е, отново, уточнена с молба постъпила в ПдОС с вх. № 35998/06 декември 2018г., /лист 41 по в.гр.д.№532/18г., в изпълнение на определение № 2184/1 ноември 2018г., постановено в производство по чл. 267 ал. 1 от ГПК по в.гр.д.№532/18г./, като се уточнява, че претенцията по обективно предявените искове в общ размер 41 108.79 лева е, единствено, за главницата. При което, следва да се приеме от въззивния съд, че производството по делото не включва предявени искове по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1108.79 лева, мораторна лихва за периода 15.12.2010г.-22.03.2011г.; при което съдът е сезиран, само, с предявени обективно съединени искове за обезщетение по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Страните не спорят относно сключените между етажните собственици и ответното дружество договори за строителство. Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, за наличие на некачествено изпълнени СМР относно общите части в процесната жилищна сграда, съответно, и за техните видове, размери и стойност.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че при доказателствена тежест за ищеца съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК по делото не са налице доказателства, от които съдът на направи несъмнен, положителен извод за изпълнените от ответника СМР, съответно, за некачественото изпълнение на СМР от ответника на процесния обект, в т.ч. за видовете, размерите, стойностите на некачествено изпълнени СМР от страна на ответника. В т.н. по делото е приет в с.з. на 21.02.13г. от районния съд и протокол от 26.08.2010г., подписан от изпълнителя „Доринт“ ООД и от страна на строителен надзор, изпълняван от инж. М.Д., за извършени ремонтни работи в процесната жилищна сграда – ***. Този протокол, не е оспорен от страните по делото, в т.ч. не е оспорен и от ищцовата страна, като протоколът е за извършени ремонтни работи в процесната жилищна сграда, в т.ч. покривни работи, възстановяване мазилка /рампа към подземни гаражи/, монтаж подпрозоречни ламарини/стълбище/ и боядисване от вътрешната страна около прозорците, възстановяване настилка на подземни гаражи и обработка на фуги, бетонно обкантване на ел. и телефонни шалти. В тази връзка, се навежда извод, че, все пак, някои недостатъци в строителството се били отстранени, за разлика от твърденията в исковата молба, че нито едни от некачествено извършените строително монтажни работи не са били отстранени от ответното дружество, дори и след изпращане на покана до него.
В случая, след като от ищцовата страна не са били ангажирани надлежно доказателства в първоинстанционното производство, както и допустими такива във въззивното производство, въззивният съд намира, че предявените от ищеца обективно съединени искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. При което и решението на районния съд, в частта, с която отхвърля предявените искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законни последици, съответно, присъждане на разноски в първоинстанционното производство в полза на ответното дружество, платими от ищцовата страна, в размер на 3750 лв, платено адв. възнаграждение, като законна последица от изхода на спора.
Доколкото, съгласно вече изложено по-горе от въззивния съд, не се включват в предмета на делото лихви за забава, съответно, от 1 108.79 лв, върху главница от 40 000 лв за периода от 15.12.2010г. до 22.03.2011г., поради което и в тази част, с която искът за мораторна лихва е отхвърлен, решението на районния съд следва да бъде обезсилено, съгласно чл. 270 ал. 3 изр. първо от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 24.06.2013 г. Решение№ 2708 на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, по гражданско дело № 3514 по описа на съда за 2012 година, В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на сградата, находяща се в ***, с регистрационен номер 0312/08.05.2010г., представлявана от управителя С. С.П., против „Доринт“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.П.П.,със съдебен адрес:***, офис № 104, адв. Н.А., обективно съединени искове /частичен иск/ с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40 000 лева, представляваща част от общо задължение към етажните собственици за неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по сключени между тях договори за строителство /в размер на 81 543.74 лева/, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани; както и В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА Етажната собственост на сградата, находяща се в ***, с регистрационен номер 0312/08.05.2010г., представлявана от управителя С.С.П., да заплати на „Доринт“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.П.П.,със съдебен адрес:***, офис № 104, адв. Н.А., направените разноски за производството по делото в размер на 3 750 лева.
ОБЕЗСИЛВА постановеното на 24.06.2013 г. Решение№ 2708 на Пловдивски районен съд, Х граждански състав, по гражданско дело № 3514 по описа на съда за 2012 година, В ЧАСТТА, с която се отхвърля предявения от Етажната собственост на сградата, находяща се в ***, с регистрационен номер 0312/08.05.2010г., представлявана от управителя С. С.П., против „Доринт“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.П.П.,със съдебен адрес:***, офис № 104, адв. Н.А., ИСК за сумата от 1 108.79 лв, мораторна лихва върху сумата 40 000 лв, за периода от 15.12.2010г. до 22.03.2011г.; и прекратява производството по делото в тази му част.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/