Определение по дело №804/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2246
Дата: 17 юни 2019 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193101000804
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……................2019 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА  

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

                                                 мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ                     

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

частно търговско дело № 804 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молби от А.К.А., И.Г.К. и „АИК ДОМ“ ООД, наименувани като „възражение по чл. 423 от ГПК“ срещу заповед за изпълнение № 6064/30.06.2011г. по ч.гр.д.№ 9638/2011г. на ВРС, основани на връчена на 06.02.2019г. покана за доброволно изпълнение по изп. № 20188940401939.

И в трите молби са с идентично съдържание, като се посочва, че на 06.02.2019г. молителите са получил от ЧСИ Ивета-Луис Ернандес покана за доброволно изпълнение (ПДИ), основано на заповед за изпълнение № 6064/30.06.2011г. по ч.гр.д.№ 9638/2011г. на ВРС. Излагат възражения, свързани с дължимостта на сумите, обективирани в ПДИ, тъй като през годините имало събирани суми, което е намалило размера на дълга и не е взето предвид от ЧСИ при определяне на сумите по ПДИ. В тази връзка се иска съдът да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде точния размер на задълженията, предвид извършените до момента плащания по издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение, както и да бъде отхвърлена сумата за горницата над приетата ССчЕ. Претендират се и разноски.

Администриращият съд е оставил без движение подадените от длъжниците „АИК ДОМ“ ООД, А.К.А., И.Г.К. „възражения“ с конкретни указания към всеки един от тях, като са били предупредени, че при неизпълнение на указанията, подадените от тях възражения ще бъдат върнати.

ВРС е указал на  „АИК ДОМ“ ООД да уточни правния си интерес от подаване на възражение по чл. 423 от ГПК, доколкото пред заповедния съд има депозирано възражение от него на 19.03.2012г.

По отношение на И.Г.К. и А.К.А. са били дадени идентични указания да уточнят на кои от посочените в чл. 423, ал. 1 от ГПК основания се иска приемане на възражението, както и да наведат твърдения относно спазването на едномесечния срок, с оглед наличието на връчена заповед за изпълнение на 02.03.2012г.

Всеки един от тях е депозирал молба с идентично съдържание, в която посочват, че възражението по чл. 423 от ГПК е по отношение на размера на дълга, за който не е налице влязъл в сила съдебен акт за периода 2012-2019г. Отново се посочва, че в този период е имало внасяни суми от продажбата на имоти на длъжниците, като вместо да се намали размерът на дълга, същият по атакуваната с подадените възражения ПДИ на ЧСИ, е в по-голям размер, който е необоснован и недоказан, поради което се иска и назначаването на ССчЕ, която да определи целия дълг за периода след 2012г. до 2019г., за който период нямало влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка се обоснова, че е налице правен интерес от подаване на възражение по чл. 423 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, счита, че възраженията по чл. 423 от ГПК на И.Г.К., А.К.А. и АИК ДОМ“ ООД, са лишени от правен интерес, същите са с неотстрани нередовности, съобразно указанията на администриращия съд, както и представляват по същество оспорване на размера на дълга в изпълнителното производство, като съображенията за това са следните:

Срещу И.Г.К., А.К.А. и „АИК ДОМ“ ООД е била издадена на 30.06.2011г. заповед за незабавно изпълнение № 6064 на основание чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 9638/2011г. за солидарно заплащане на кредитора „Емпорики Банк-България“ ЕАД сумата от 970 994.96 евро главница по договор за инвестиционен банков кредит от 09.09.2008г., сумата от 65691.98 евро – договорна лихва за периода от 25.07.2010г. до 04.05.2011г., сумата от 32 833.32 евро – договорна наказателна лихва (неустойка) за периода 25.08.2010г. до 23.06.2011г., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.06.2011г. до окончателното плащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 41 836 лева – държавна такса и 21 367.99 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителният лист от 01.07.2011г., е било образувено образувано изп.д.№ 219/2011г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова с рег. №713, която е връчила на всеки от длъжниците покана за доброволно изпълнение.

Възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорено вземането по издадената заповед за изпълнение, е било депозирано единствено от „АИК ДОМ“ ООД.

На 06.02.2019г. е била връчена на длъжниците нова покана за доброволно изпълнение по образувано срещу тях ново изпълнително дело 1939/2018г. по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, въз основа на същият изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 9638/2011г. по описа на ВРС.

Настоящ съдебен състав, като взе предвид твърденията на длъжниците и търсената от тях защита, намира, че те по същество оспорват размера на дължимите от тях суми в изпълнителното производство. По-конкретно, те оспорват начина, по който съдебният изпълнител е съотнасял постъпвалите през годините плащания към дължимите разноски, лихви и главница съгласно издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9638/2011г. по описа на ВРС. Искането на длъжниците за назначаване на експертиза, която да определи действителния размер на дълга и съдът да отхвърли, респ. да редуцира дълга за горницата над приетото по експертизата, попада извън предмения обхват на процедурата по чл. 423 от ГПК, която е с различна цел – да се установи дали длъжникът е бил лишен от възможност да подаде възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като при положителен отговор – да се укажат на кредитора последиците, предвидени в чл. 415 от ГПК. В случая длъжникът „АИК ДОМ“ ООД е подал, чрез своя управител възражение по чл. 414 от ГПК, а останалите длъжници А.К.А. и И.Г.К. са получили лично поканите за доброволно изпълнение на 02.03.2012г. като не са възразили в срока по чл. 414 от ГПК. И.Г.К., А.К.А. не са навели никакви доводи, въпреки дадените указания на съда, че са били лишени от възможност на някое от основанията, предвидени в т. 1 до т. 4 на ал. 1 на чл. 423 от ГПК да оспорят вземането с възражение по чл. 414 от ГПК, а длъжникът „АИК ДОМ“ ООД – не е обосновал правния си интерес от приемането на възражение по реда на чл. 423 от ГПК с оглед подаденото вече такова по чл. 414 от ГПК.

Доколкото липсват твърдения на длъжниците, че са били лишени от възможност да оспорят вземането по изп.лист и заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 9638/2011г. по описа на ВРС с възражение по чл. 414 от ГПК на някое от основанията по чл. 423, ал. 1 от ГПК, както и с оглед факта, че новите покани за доброволно изпълнение са свързани със задължения, основани на същия изп.лист и заповед, издадени по ч.гр.д. № 9638/2011г. на ВРС, то следва да се приеме, че защитата по чл. 423 от ГПК е лишена от интерес.

Съдът намира за нужно да отбележи, че щом длъжниците оспорват размера на техния дълг, посочен в новите покани за доброволно изпълнение, респ. щом не са съгласни с начина на погасяване на дължимите главница, лихви и разноски от съдебния изпълнител, предвид извършените частични плащания и осребрявания на имущество за периода след издаване на изпълнителното основание и изпълнителния лист, същите биха могли да се защитят или по исков ред или да поискат от органа по изпълнението да преразгледа и преизчисли размера дълга, вкл. като се назначи съдебно-счетоводна експертиза в изпълнителното производство. Тези юридически факти, обаче, не могат да бъдат предмет на изследване в настоящото производство по реда на чл. 423 от ГПК.

По горните съображения и като се вземе предвид естеството на търсената от длъжниците защита, съдът счита, че за тях не е налице правен интерес от защита по реда на чл. 423 от ГПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 13113/20.02.2019г. от А.К.А., възражение с вх. № 13111/20.02.2019г. от И.Г.К., възражение с вх. № 13110/20.02.2019г. от „АИК ДОМ“ ООД срещу заповед за изпълнение № 6064/30.06.2011г. по ч.гр.д.№ 9638/2011г. на ВРС.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: