Решение по дело №7851/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7851/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Р.П.И. твърди, че на 19.06.2014 г., в гр. Варна, поради насъбрали се дъждовни води, които е нямало къде да се отекат безопасно, е наводнен квартал „Аспарухово“, като за кратко време е образувана огромна няколко метрова приливна вълна, която нанесла големи имуществени вреди, както и довела до смъртта на 13 души, причинена от удавяне, сред които и майката на ищеца З.А.Ш.. Ищецът твърди, че причините за настъпване на огромните вредни последици от настъпилото събитие са комплексни, в т.ч. и такива са налице в бездействието на служители на ответниците Община Варна, Областна администрация гр. Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. Твърди, че ответникът МРРБ не е изпълнил задължението си да извърши адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр. Варна, липсата на каквато е предопределила неизвършването на последващи действия по превенция и обезопасяване на този риск. В тази връзка сочи, че тежестта на наводнението е значително обусловена от протеклите по време на валежа свлачищни процеси, което попадат в предмета на геоложкия риск, като причина за настъпването им е липсата на изградени адекватни съоръжения за противодействие. Сочи, също така, че липсвали и адекватни водоотвеждащи хидротехнически съоръжения, както и че наличните канали и дерета не са почиствани от 2011 г. Твърди, че в самите дерета е имало незаконни постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно и това е влошило значително защитната функция на деретата. Сочи, също така, че в прилежащите горски масиви е била налице неконкролируема незаконна сеч и неправилно са изхвърляни отпадъци в деретата, които ответната община не е контролирала и това е улеснило събирането на големи водни маси и възможността за тяхното безопасно оттичане. Сочи, че валежите са продължили няколко дни, като бедствието е било лесно предвидимо, но за това населението не е било уведомено предварително от ответниците Община Варна и Областна администрация гр. Варна в изпълнение на задълженията им по Закона за защита от бедствия. Твърди се, че тези двама ответници не са провели в рамките на превенцията обучение за адекватна реакция при бедствия. Оспорва процесното наводнение да има характер на непреодолима сила. Твърди, че Община Варна като собственик на процесното дере отговоря за поддръжка и ремонтно-възстановителни работи на хидротехническите съоръжения свързани със защитата от наводнения. Твърди, че загубата на неговата майка е променила драстична живота му в негативна посока. Сочи, че ответниците отговарят солидарно за неизпълнението на вменените им със закон задължения, като претендира солидарното им осъждане за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000,00 лева. Претендира законната лихва от датата на деликта и разноски.

Ответникът Община Варна оспорва исковете. Твърди, че основната причина за настъпване на бедственото положение в кв. Аспарухово, гр. Варна на 19 и 20.06.2014 г. са интензивните дъждове. Твърди, че не отговаря за поддържането на частта от Западния отводнителен канал, която се намира в земеделско-горския участък. Претендира разноски.

Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройство оспорва исковете. Твърди, че липсва неизпълнено от страна на служителите на министерството задължение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Сочи, че дейността по почистване на Западното дере в частта му, заемаща урбанизираната територия е в компетентността на Община Варна, а в неурбанизираното му част – на Областния управител на гр. Варна. Сочи, че в изпълнение на задълженията си по чл. 95, ал. 2 ЗУТ чрез дружество „Георащита“ ЕООД гр. Варна е поддържал регистъра на свлачищните райони, като е назначена комисия със заповед на кмета на община Варна № 0766/05.03.2013 г. за установяване причините за деформациите на сградите в района и е изготвено становище за геодинамичното състояние на територията. Сочи, че във връзка с проверката е възложило на експлоатационните дружества да инспектират и наблюдават техните проводи, а на кмета на Община Варна – за почисти района на дерето. Твърди, че е изпълнил и задълженията си за оценка и картографиране на геоложкия риск, като сочи, че според разпоредбата на § 2 и 3 от ПЗР на Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия /приета с ПМС 264/25.10.2012 г./ срокът за извършване на анализа и оценката е до 31.12.2015 г. и към момента на настъпване на процесното събитие не е изтекъл. Твърди трагичното събитие в кв. Аспарухово, в гр. Варна, настъпило на 19.06.2014 г. да се дължи на непреодолима сила. Оспорва и размера на иска като завишен. Претендира разноски.

Ответникът Областна администрация Варна оспорва надлежната си пасивна материално-правна легитимация. Сочи, че наводнението в кв. Аспарухово е настъпило в резултат на стихийно бездствие, което не е могло да бъде предвидено, а последиците от него да бъдат предотвратени. Сочи, че Областната администрация не е постъпвала информация от МОСВ за опасни явления, като за получената информация на 18.06.2014 г. за интензивен дъжд не е посочено конкретно застрашено селище или район, като са уведомени всички общини в района. Твърди, че незабавно след уведомяване за приливната вълна и наводнените къщи е събран областния щаб и е въведен в действие Планът за защита при бедствия и е обявено бедствено положение. Сочи, че областният управител е изпълнил и задълженията си във връзка с активизиралите се по-рано в района свлачищни процеси, както и че липсва задължение по закон, към момента на събитието за организиране на обучение на населението за защита при бедствия. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема за установен по делото като безспорен и общоизвестен факта /обявен за такъв с определение по чл. 140 ГПК/, че на 19.06.2014 г.  в кв. Аспарухово на гр. Варна е настъпило наводнение, като безспорно между страните е обстоятелството, че в следствие на него е настъпила смъртта на З.А.Ш..

Установява се от удостоверение за наследници на З.А.Ш., че нейни наследници по закон са шестте й деца, сред които и ищецът Р.П.И..

Видно от писмо на МРРБ, дирекция „Благоустройство и проекти“ от 19.03.2013 г. във връзка с извършена проверка от „Геозащита“ ЕООД, същата е извършена по повод сигнал на гражданина Г.Г.с копие до кмета на Община Варна за активизиране на свлачищни процеси по ул. Розова долина в кв. Аспарухово гр. Варна. В писмото е посочено, че от „Геозащита“ ЕООД е констатирано ново активизиране на свлачището във вече проявените през 2012 г. граници, че свлачищните маси са водонаситени и в основата им има заблатяване, като в петата на ул. Розова долина на много места са дренирани води с неизяснен произход, като основна причина на свлачищните процеси е преовлажняване на земните маси с води от неизяснен произход. Предписано е на Община Варна да почисти дерето от битови и строителни отпадъци и осигури оттока му, както и да обозначи засегнатия от свлачищни процеси район и недопускане натрупване на отпадъци по склона на дерето.

С жалба от 13.03.2013 г. на Г.Д. *** и РИОСВ Варна същите са уведомени, че в кв. Аспарухово, в района на ул. „Ясен“, ул. „Розова долина“, ул. „Калач“, ул. „Новогород“, всички те свършващи в гориста местност е налице методично замърсяване от години с всевъзможни отпадъци – битови, строителни, автомобилни гуми, животинска тор, като е поискано съдействие.

С писмо от 09.04.2013 г. кмета на район „Аспарухово“ към Община Варна е направил запитване до Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“, че е необходимо неотложно почистване на замърсените участъци на отводнителните дерета по ул. „Горна студена“ /западен отводнителен канал/ и „Моряшка“ /източен отводнителен канал/ и моли в най-кратък срок да го уведомят предвидени ли са финансови средства за това. В отговор от 20.05.2013 г. е посочено, че до 2011 г. всяка година е възлагано почистване, през 2012 г. не е възложена обществена поръчка и не е извършено почистване, а за 2013 г. са предвидени пари за почистване на замърсените участъци от отводнителните дерета на кв. Аспарухово, като същите ще се почистят след възлагане на обществена поръчка. С ново писмо от 10.06.2014 г. , кметът на район „Аспарухово“ е уведомил Дирекция „УСКОР“ в Община Варна за жалби на жители на квартала за замърсяването на Западния отводнителен канал, както и че през 2012 и 2013 г. не е проведена тръжна процедура за почистването му, като отново е направено запитване в кратък срок да го уведомят за хода на започналите тръжни процедури за възлагане на обществена поръчка по ЗОП.

С писмо от 08.10.2014 г. на Директора на ТП ДГС Варна до кмета на район Аспарухово във връзка с негови писма е посочено, че в имот с идентификатор10135.5203.7 се намират около 25-30 паянтови постройки, направени от дървени, метални и текстилни материали за отглеждане на животни, разположени на площ от около 800 кв. по двата ската на западния охранителен канал, като е посочено, че след геодезическо заснемане е установено, че паянтовите постройки попадат в поземлени имоти 10135.5203.7- горска територия, собственост на МЗГ, ДГС Варна и 10135.5203.9 – замеделска територия, собственост на Община Варна и много малка част в имот 10135.5503.399 – урбанизирана територия с неизяснен собственик. Посочено е, че след проверка за постройките липсват строителни книжа и подлежат на събаряне.

Установява се от протокол от 15.04.2014 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-14-7706-150/14.04.2014 г. на областния управител на област с административен център Варна назначена във връзка с активизирало се свлачище, че е назначена такава със задачи анализ на фактическото състояние и предприемане на действия от компетентните органи. Същата е образувана по повод писмо на Министъра на регионалното развитие и благоустройство РД-14-0415-18/17.03.2014 г. От протокола се установява, че към м. април 2014 г. са се активизирали няколко свлачища по ул. „Розова долина“, ул. „Найчо Цанов“ и пътя до Военното поделение, след които се е установило и наличието на скрити течове във водопроводната мрежа,  както и течове от подземни води. След дискусии на Община Варна е предложено да инспектира и наблюдава засегнатия район с цел недопускане натрупване на земни маси, битови и строителни отпадъци по склона на дерето и при свлачищния отстъп, както и изготвяна на мрежа от пиезометри за установяване дълбочината и произхода на подпочвените води. Предложено е на „ВиК“ Варна да инспектира и наблюдава ВиК мрежата, както и същата в района да бъде картографирана. На областния управител е възложено да уведоми МРРБ за констатациите на комисията.

Според заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза причините довели до наводнението в кв. Аспарухово са комплексни и се изразяват в неблагоприятното комбиниране на метеорологични, ходрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни фактори, промени в земното покритие и урбанизираната територия.

От метеорологична гледна точка количествата на валежите, паднали в района на гр. Аспарухово са значителни в периода 15.06.2014 г. – 20.06.2014 г., с голям интензитет на 19.06.2014 г., които са паднали върху малка площ, за кратко време и при голям среден наклон на водосборната област. От хидравлична гладна точка формиралите се водни обеми от падналите валежи не са се отекли безпрепятствено, а са се задържали в дерето, поради малката му проводимост, която е довела до подприщване на водния поток. От гледна точка на устройство на територията има нерегламентирано застрояване, което е в противоречие с нормативните изисквания, както и не са проведени предвидените в устройствените планове мероприятия за предотвратяване на жертви и намаляване на отрицателните икономически последици от евентуални екстремни природни събития. Според вещите лица от гледна точка на градоустройствените мерки, в заливната площ на дерето устройствените планове предвиждат резервиране на територии освободени от застрояване и отредени за озеленяване.

Според експертизата, към момента на събитието на място са били налични две хидротехнически съоръжения: 1. Западен отводнителен канал, който представлява коригирано речно корито с правоъгълен напречен профил до плочестия водосток на ул. Перикоп и 2. Плочест водосток под ул. Перикоп, с правоъгълно напречно сечение и размери 2,50 на 2 м., като двете съоръжения са проектирани да провеждат максимално водно количество до 5,18 кубични метра в секунда. На около 120 м. след плочестия водосток открития канал преминава в закрит, състоящ се от две бетонови тръби ф600, които две тръби по своята същност са дъждовна канализация, чиято обща максимална проводимост е 3,90 кубични метра в секунда. Според заключението в близост до Темелково /западното/ дере най-близко стоящи са 4 свлачища, като до момента на събитието няма възложено и извършено инженерно геоложко проучване на регистрираните свлачища, при което да бъдат установени техните параметри и едва след това да бъдат проектирани противосвлачищни съоръжения. Вещите лица сочат, че противосвлачищни съоръжения няма изградени, както в обхвата на западното /Темелково/ дере, попадащ в урбанизираната територия, така и извън урбанизираната територия.

Според експертизата къщата, в която не се спори между страните, че наследодателката на ищеца е била на гости към момента на настъпване на събитието, се намира в имот с идентификатор № 10135.5503.35 по КККР на гр. Варна, в западната част на кв. Аспарухово, в непосредствена близост до талвега на дерето и до плочест водосток. Вещото лице сочи, че отношение към вредоносния резултат има и непроведеното отчуждаване на имота за извършване на предвиденото в устройствените планове озеленяване, като според приложение № 14 имотите в самото дере с идентификатори № 10135.5203.9, № 10135.5503.25, № 10135.5502.338 и № 10135.5503.24 са отредени първият – за пасище, мера, а останалите – територия за озеленяване или спорт на открито.

В заключението по въпрос първи на ищеца е посочено, че причините за наводнението са количеството интензивни валежи, че хидротехническите съоръжения не са с необходимата проводимост, респ. не са изградени; наличието на строежи в непосредствена близост до талвега на дерето; наличие на строителство извън урбатизираната територия, в следствие на всичко това се формира висока вълна, чийто обем не е само от водна маса, но и от носените от водното течение земни маси, дървета, битови и строителни отпадъци, довели до подприщване на водното течение при съоръженията и са намалили водопроводимостта им в извън урбанизираната територия и урбанизираната част от дерето.

Според заключението, дължината на Темелково /Западното/ дере е както следва: в горната част по горско-стопанска карта е около 2 км. в единия ръкав и около 3,5 км. в други, а в урбанизираната територия дължината на дерето е около 1300 м. и се зауства в канал Море – Езеро. Горската част на дерето се стопанисва от ДП ДГС – Варна и не са възлагани дейности по „почистване на линейни обекти и съоръжения от дървета, клони, храсти, сухи треви и други горими материали“, тъй като в Л/ПУП от 2007 г. Темелково дере, не се идентифицира като воден обект „дере“, а като дървопроизводителна площ, която не се почиства, а се стопанисва. Според експертизата към момента на настъпване на събитието действащата методика за Предварителна оценка на риска от наводнения, дъждовните наводнения не са включени и в Плана за управление на риска от наводнения в Черноморския район за басейново управление на водите за периода 2016 г. – 2021 г. е включен само риска от морски и речни наводнения. 

Вещите лица сочат, че предотвратяването на наводнението е било възможно ако е бил изграден охранителен канал, ако не е било допуснато строителство извън установените норми и ако дерето е било поддържано и почиствано. Същото така, в отговор на въпрос № 9 /стр. 33 от заключението/ е посочено, че последствията биха били по-малки ако в горната гориста част на дерето са били изпълнени необходимите противосвлачищни мероприятия, а също така и съоръжения намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната част охранителният канал да е бил с необходимото сечение, наводнението е щяло да има по-малко последствия за хората и инфраструктурата.

Според заключението не се установяват причини свързани с хидрогеоложкия строеж, пропускливостта на почвана, наличието на подпочвени води, които да са станали причина/съпричина за формирането на високата вълна, както и не се установява обезслясяване или незаконна сеч в причинна връзка с нейното настъпване/интензитет.

Вещите лица сочат, че тъй като в дерето е имало регистрирани значителни количества валеж е необходимо да се осъществява мониторинг и да бъде възстановена метеорологичната станция в кв. Аспарухово – гр. Варна, което би допринесло за навременно действие и намаляване на последиците при бъдещи екстремни събития от хидрметеорологичен характер. От анализа на денонощните количества валежи, измерени във валежомерната станция, работила в кв. Аспарухово в периода 1949 – 2006 г., както и преизчислените математически анализи за периода, след 2006 г., вещите лица заключават, че в района на гр. Варна са се случвали и преди подобни интензивни валежи, което изключва характера на процесния валеж като инцидентен, както и че такива валежи би следвало да се очакват, без точна конкретика за време, интензивност и място. Според отговорите на вещото лице метеоролог Ц.Д. в о.с.з., проведено на 08.12.2020 г. в конкретния ден 19.06.2014 г. е измерено количество на валежите от 2,3 на стотни милиметра за час, което е абсолютен максимум на тази станция за м. юни и в този смисъл като интензитет този валеж е абсолютния максимум за тази станция. Същевременно вещите лица в о.с.з. отново потвърждават, че причина за настъпилото наводнение е не само този голям интензитет, но и останалите посочени в заключението причини, които в съвкупност и без приоритет са довели до настъпване на наводнението.  

Според показанията на свидетеля А.Щ.той е братовчед на ищеца по бащина линия. Свидетелят сочи, че живеят с ищеца в съседство, като къщите са им залепени и се виждат постоянно. Свидетелят сочи, че майката на ищеца Зоя починала при наводнението в кв. Аспарухово, когато била отишла на гости при сестра си. Свидетелят сочи, че за смъртта на Зоя разбрали сутринта от новините, като именно свидетелят съобщил на ищеца, че майка му е починала. Когато разбрал Р. започнал да реве, да удря земята и главата си. Свидетелят сочи, че ищецът живеел с майка си, баща си и сестра си в едно домакинство, както и че след загубата на майка си починал и баща му през 2016 г. и сега ищецът живее сам в къщата. Свидетелят сочи, че преди смъртта на майка му ищецът Р. не е работел, като майка му му давала храна и облекло, като семейството се издържало от заплатата на бащата. След смъртта на родителите на Р., тъй продължил да не работи, като роднините по бащина линия му помагали. Свидетелят сочи, че след смъртта на майка си Р. често плаче за нея и я споменава.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. Съдът намира, че не е налице противоречие от гледна точка броя на братята и сестрите, които ищецът имат, тъй като видно от удостоверението за наследници на З.А.Ш. само ищецът Р.П.И. и П.П.Г. са посочени с бащино име П., а останалите четири деца на Зая са посочени с бащино име Зоеви, т.е. с баща неизвестен. От това за съда следва логическия извод, че е възможно тези деца да не са деца на чичото на свидетеля и той да не ги възприема като братя и сестри на ищеца Р.И..

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД обективна, има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответниците са възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на майката на ищеца, от която той е претърпел неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, при спазване критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответниците е да оборят при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докажат, че са изпълнил всички свои задължения произтичащи от закона, както и че противоправният резултат е настъпил единствено в следствие настъпването на случайно събитие.

Съдът намира за установено при кредитиране на неоспорената комплексна съдебно-техническа експертиза, че причините довели до наводнението в кв. Аспарухово са комплексни и се изразяват в неблагоприятното комбиниране на няколко групи фактори - метеорологични, ходрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни фактори, промени в земното покритие и урбанизираната територия.

На първо място, в основата на причинния процес несъмнено са количеството валежите, паднали в района на гр. Аспарухово, в периода 15.06.2014 г. – 20.06.2014 г., които са с голям интензитет на 19.06.2014 г., паднали са върху малка площ, за кратко време и при голям среден наклон на водосборната област.

На второ място, от хидравлична гладна точка формиралите се водни обеми от падналите валежи не са се отекли безпрепятствено, а са се задържали в дерето, поради малката му проводимост, която е довела до подприщване на водния поток. Причината за това подприщване се дължи на непочистването на дерето както в горската- неурбанизирана територия, така и в урбанизираното му такава.

На трето място, причина за намалената проводимост на дерето е наличието на нерегламентирано застрояван и непровеждане на градоустройствените мерки по градоустройствени планове, по които в заливната площ на дерето предвиждат резервиране на територии освободени от застрояване и отредени за озеленяване.

На четвърто място, като причина за настъпване на събитието при този интензитет и последици е ниската проводимост на налични хидротехнически съоръжения, които не са съобразно нормативните изисквания.

На пето място, наличието на близкостоящи свалича, попадащи както в урбанизираната територия, така и извън урбанизираната територия, по които не са изградени противосвлячищни съоръжения, земни маси от които са попаднали във вълната на водния поток още в горната част на дерето и това съществено е попречило на свободното му отичане.

По възражението на ответниците за „случайно събитие“ като изключващо вината и отговорността обстоятелство.

Случайно събитие като изключващо вината, а от там и отговорността обстоятелство е налице, когато се установи наличието на непредвидима и непредотвратима, според конкретните обстоятелства причина, при която е невъзможност да се предприемат необходимите мерки за преодоляване на противоправния резултат при полагане на дължимата грижа. Според постоянната практика на ВКС от значение е доказването на непредвидимостта и непредотвратимостта не на самото събитие, а на неговото влияние, т.е. на възможността да се предвидят и избегнат неговите последици, независимо, че самото събитие е конкретно непредвидимо и неотстранимо – в този смисъл решение № 6 от 27.02.2013 г. по търговско дело № 1028/2011 г. на ВКС и решение решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 3859/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, в този смисъл и в правната теория – Основание на гражданската отговорност, Т.К., второ издание, издателство „Регули“, София, 2002 г., стр. 167 и следващи/.

В настоящия случай, от заключението на комплексната експертиза, се установява, че предотвратяването на наводнението е било възможно ако е бил изграден охранителен канал, ако не е било допуснато строителство извън установените норми и ако дерето е било поддържано и почиствано, както и че последствията биха били по-малки ако в горната гориста част на дерето са били изпълнени необходимите противосвлачищни мероприятия, а също така и съоръжения намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната част охранителният канал да е бил с необходимото сечение.

От изложеното съдът приема, че процесното наводнение и конкретния противоправен резултат биха могли да бъдат предотвратени чрез предприемане от страна на компетентните държавни и общински органи на мерки по почистване и предотвратяване/премахване на незаконното строителство в Западното дере, като и по изграждане на охранителен канал с подходящо сечение, изпълнение на противосвлачищни мероприятия и изграждане на съоръжения, намаляващи водния поток.

По отговорността, свързана с твърденията в исковата молба основани на неизпълнение на задължението за почистване на Темелково /Западното/ дере и поддържане на неговата проводимост.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраната по делото съдебно-техническа експертиза, че урбанизираната част от Темелково /Западното/ дере е публична общинска собственост на община Варна, произтичаща от естеството му на съоръжение за задоволяване на обществени потребности от местно значение - чл. 3, ал. 2 от ЗОС, което изрично е посочено и в Кадастралната карта и кадастрални регистри на общ. Варна. Дерето представлява отводнително съоръжение, което в едната си част попада в урбанизираната територия на община Варна, а в другата си част е извън нея, в горска територия.

Според разпоредбата на  чл. 137, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ в редакцията му към 19.06.2014 г., защитата от вредоносното въздействие на водите е оперативна и постоянна и включва защита от наводнения - чл. 137, ал. 1 т. 1 и чл. 138, ал. 1 ЗВ. Постоянната защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения.

Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения. От това следва, че отговорността за защита от наводнения, включваща поддръжка на деретата и тяхната проводимост се носи от собственика на съоръженията или от техния ползвател. По аргумент от чл. 138, ал.5, вр. с ал. 4 и чл. 140, ал. 5 ЗВ извън границите на урбанизираната територия дейностите по почистване следва да бъдат планирани и организирани от областния управител.

В настоящия случай се установява, че долната част от Темелково дере, включващо имоти с идентификатори 10135.5203.9, № 10135.5503.25, № 10135.5502.338 и № 10135.5503.24 е собственост на ответника Община Варна. Останалата част от дерето, извън урбанизираната територия, в горската му територия е държавна собственост, като част от нея е предоставена на Военно формирование 26 800 Б- Варна от състава на Военоморските сили, а в останалата част се стопанисва от ТП-Държавно горско стопанство гр. Варна, към Министерство на земеделието и храните „Североизточно държавно предприятие“ ДП - Шумен. Косвен извод в тази посока съдът прави от предназначението на територията, посочено в съдебно-техническата експертиза, както и от събраните по делото писмени доказателства - писмо лист 209 от делото, цитирано по-горе.

За извършването на дейностите по почистване е необходимо назначаване на междуведомствена комисия и след извършване на анализ и оценка се извършва възлагане на дейностите по почистване чрез Обществена поръчка.

В настоящия случай, от писмените доказателства по делото – писма лист 201, 202, 205-207, 208,227, 228, се установява, че кмета на Община Варна се изпратени множество сигнали от граждани на кв. Аспарухово, започващи още през 2011 г., че дерето се използва за сметище и е опасно замърсено. Установява се също така, че обществени поръчки и дейности по почистването му не са възлагани през 2011, 2012 г., 2013 г. до датата на процесното събитие, като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства в обратна посока.

Установява се от приетата и неоспорена експертиза, че една от причините за образуване на голяма приливна вълна при продължителните валежи продължили от 16 до 19.06.2014 г. е замърсяването по протежението на Западното дере, както в горската му част, така и по протежението му в урбанизираната територия. Същевременно според ескпертизата интензитета и количеството на материалните и имуществени вреди биха били по-малки, ако дейностите по почистване и осигуряване проводимостта на дерето са били извършени. Ето защо съдът намира, че е налице причинна връзка между бездействието на Община Варна, като собственик на дерето и задължено лице по чл. 139, ал. 1 ЗВ за организиране на дейността по почистване на Темелково дере в урбанизираното му територия, както и по изграждане и оразмеряването му съобразно нормативните изисквания, както и в бездействието на областния управител на административен център Варна в тези две посоки, по отношение на горската му територия.

Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Община Варна следва да отговаря за вредите причинени от наводнението, настъпило в кв. Аспарухово на 19.06.2014 г. и конкретно от смъртта на З.А.Ш..

По отговорността, свързана с нерегламентирано застрояване в Темелково дере.

Установява се, че в част от имотите в урбанизираната част на Темелково дере, както и в имота ползван от Военното поделение е налице незаконно строителство на постройки, които са намалили проводимостта на това отводнително съоръжение.

Съгласно чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал.1  началника на ДНСК, респ. кметът на община са органите компетентни да издадат заповед за премахване на незаконни строеж в зависимост от категорията им, след съставяне на констативен акт от служители на ДНСК. В настоящия случай не се твърди и установява такива заповеди да са издадени. Дирекция национален строителен контрол е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и самостоятелно юридическо лице. Ето защо съдът намира, че пасивно легитимиран да отговоря за действия/бездействия по контрол и премахване на сгради в режим на незаконно строителство не е ответникът МРРБ.

По отговорността, свързана с неизпълнение на задълженията, свързани със защита при бедствия и аварии.

Установява се по делото, че със заповед № РД-14-7706-234/ 19.06.2014 г. е обявено бедствено положение на територията на район Аспарухово, гр. Варна, вследствие наводнението, считано от 22.00 ч. на 19.06.2014 г. В заповедта е посочено, че същото се въвежда, тъй като поради наводняване на значителна територия в западната част на района на Аспарухово по данни от МВР към 21,00 ч. са удавени 9 човека, нарушено е електрозахранването и комуникациите и др. Щабът за изпълнение на областния план за защита е свикан в 20,35 ч., като са посочени дейностите, които следва да бъдат предприети.

В Закона за защита при бедствия чл. 5 е посочено, че защитата се извършва на национално, областно и общинско ниво и се изразява в предприемане на действия по превантивна дейност, такава за готовност за реагиране при бедствия, подпомагане и възставновяване, ресурсно осигуряване и предоставяне на помощи. Релевантно в настоящия случай е изпълнение на задълженията, свързани с превантивната дейност и готовността за реагиране при бедствия. Дейностите по планиране са посочени в чл. 6 от Закона, като в Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия са посочени компетентите органи с оглед вида на риска, условията и реда за анализ и оценка. Според чл. 2, т.1 от Наредбата компетентен орган да извърши анализ и оценка на геоложкия риск е Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а на риска от наводнения – Министерство на околната среда и водите, като в чл. 3 е предвидено, че органите по чл. 2 анализират и координират извършването на анализ и оценка по утвърдена от тях методика. В §2 от ПЗР на Наредбата, в редакцията действаща към момента на деликта, срокът за извършване на анализът и оценката е 31.12.2015 г.

Предвид обстоятелството, че срокът за извършване на анализ на геоложкия риск /имащ отношение към ангажиране отговорността на ответника МРРБ/ не е изтекъл към момента на процесния деликт съдът намира, че отговорността на ответника МРРБ на това основание не може да бъде ангажирана.

Не се установява нарушение на компетентните органи по ЗЗБ при настъпилото вече събитие, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства в посока на извода на вещите лице, че е било възможно чрез предприемане на своевременни действия по предупреждаване на населението да се избегне конкретния противоправен резултат. 

По отговорността, свързана с необезопасяването на свлачищата в района на Темелково дере.

Установява се по делото, че в района на кв. Аспарухово и в непосредствена връзка със Западното дере от години са налице свлачищни процеси. В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с ново активизиране на свлачищните процеси през м. март 2013 г. през м. януари 2014 г. са дадени указания от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за координация между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата в Р.България, като в тази връзка от страна на областния управител на Варна е свикана комисия, извършено проучване от „Геозащита“ ЕООД Варна, което е установило, че причина за тези процеси е преувлажняване на насипните земни маси от води с неизяснен произход, като са дадени предписания на ВиК дружествата, както и на Община Варна за почистване на дерето от битови отпадъци.

Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗУТ /приложима редакция, в сила от 26.07.2013 г./дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, в т.ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие чрез държавните дружества за геозащита. Според ал. 3 мониторингът по ал. 1 се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от извършени подробни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания, инженерно-геодезически измервания и наблюдения н изградени стационарни реперни мрежи и контролно-измервателни системи. Данните от извършения мониторинг, в т.ч. на територии с изпълнени геозащитни мерки и дейности за стабилизиране на свлачищата, се предоставят на съответните държавни дружества за геозащита за отразяване в регистъра по ал. 2. Според ал. 5 координацията между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, в т.ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, и за предотвратяване на аварии и щети се осъществява от Министерството на регионалното развитие.

В чл. 96, ал. 1 ЗУТ / /приложима редакция, в сила от 26.07.2013 г.)д / е предвидено, че геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните иабразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие, като според ал. 2 Изискванията към геозащитните мерки и дейности, техническите изисквания за проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони се определят с наредба на министъра на регионалното развитие.

Следователно за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, освен по силата на специалния закон за защита при бедствия е съществувало задължение за предприемане на действия по регистриране, мониторинг и защита от щети при свлачища и по ЗУТ.

Според заключението на комплексната експертиза няма извършено инженерно геоложко проучване на регистрираните свлачища към датата на процесното събитие /стр. 7 от експертизата/, при което да се установят параметрите на самите свлачища, след установяване на които следва да се прецени предприемането на действия по проектиране и реализация на противосвлачищни съоръжения, каквито и не са изградени.

Предвид изложеното съдът намира, че от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството не са предприети необходимите геозащитнимерки и дейности, като в тази връзка не е извършен надлежен мониторинг по смисъла на чл. 12 Наредба № РД-02-20-1 от 19.06.2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и мониторинга им, с оглед преценката за потенциалната опасност и необходимост от укрепване чрез предприемане на последващи действия по чл. 96, ал.1 ЗУТ. В този смисъл следва да се отбележи, че наредба по чл. 96, ал.2 ЗУТ не се установява да е приета, което затруднява предприемането на мерки за геодезическа защита.

Извършването на дейността по картографиране на свлачищата, без извършване на останалите дейности по мониторинг и геодезична защита не представлява пълно и точно изпълнение на законовите задължения на този държавен орган.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице бездействие на служители на ответника МРРБ, свързано с възлагането и извършването на надлежен мониторинг и предприемане на мерки за геозащита при свлачища по чл. 96, ал.1 ЗУТ в причинна връзка, с което е настъпил конкретният противоправен резултат – смъртта на наследодателката на ищеца.

По отговорността на ответника Областна администрация Варна.

Областната администрация, съгласно чл. 57 от Закона за администрацията подпомага областния управител при осъществяване на неговите правомощия. Както в Закона за водите, така и в Закона за защита на населението при бедствия и аварии – дейностите по почистване на отводнителните съобръжения, както и по разработване на областен план за защита при бедствия са възложени на областния управител и именно той, като орган на власт отговаря за последиците от неизпълнение на неговите задължения, а не подпомагащата го администрация. Ето защо, поради липса на пасивна легитимация да отговаря по предявените искове, същите следва да бъдат отхвърлени срещу ответника Областна администрация гр. Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно.

Предвид изложеното са налице кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците Община Варна и МРРБ.

Не се установява противоправно поведение на починалата З.А.Ш. в причинна връзка с настъпването на противоправния резултат.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца Р.П.И. - неимуществени вреди от смъртта на майка му е сумата от 90 000лв.. За да определи размера, съдът отчита, че както ищецът, така и починалата му майка са били в активна възраст към датата на събитието. Ищецът, както към момента на настъпването му, така и към датата на предявяване на исковата молба не работи, няма самостоятелно семейство, като е разчитал на помощта на майка си за храна и облекло. Ищецът, майка му и баща му са живеели в едно домакинства, за което майката се е грижела, а бащата на ищеца е осигурявал издръжката му. Мъката от  по загубата на майка е непреодолима. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и конкретното социално-икономическо положение на ищеца, с оглед спазване на принципа, че обезщетението по чл. 50 ЗЗД не следва да води до неоснователно обогатяване.

По разноските:

При този изход от делото ответниците Община Варна и МРРБ следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на адв. Ж.В.Т.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от искова в размер на 2488,50 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Община Варна сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 880 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 5141,16 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Областна администрация Варна разноски по делото  за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.   

Така мотивиран, Софийски градски  съд

 

                                                    Р   Е   Ш   И    :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 43  и МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, с адрес: гр. София, ул. ******* да заплатят солидарно на Р.П.И., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 90 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на неговата майка З.А.Ш., настъпила в следствие удавяне при наводнение на кв. Аспарухово, в гр. Варна, настъпило на 19.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 19.06.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.И., ЕГН: ********** срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул. „*******иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 200 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата майка З.А.Ш., настъпила в следствие удавяне при наводнение на кв. Аспарухово, в гр. Варна, настъпило на 19.06.2014 г..

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 43  и МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, с адрес: гр. София, ул. ******* да заплатят солидарно на адв. Ж.В.Т.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от искова в размер на 2488,50 лева.

ОСЪЖДА Р.П.И., ЕГН: ********** *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 880,00 лева – разноски по делото. 

ОСЪЖДА Р.П.И., ЕГН: ********** да заплати на и МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, с адрес: гр. София, ул. ******* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5141,16 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: