№ 1081
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500818 по описа за 2021 година
С решение № 260160 от 24.09.2020 г., по гр.д. № 1973/20 г., СГС, І-30 с-
в, осъжда „Напоителни системи“ ЕАД да заплати на В. К. Б. сумата от 25 532
лв., съставляваща възнаграждение по договор за изработка от 1.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба –
13.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху присъденото възнаграждение за периода 12.02.2017 г.
до 12.02.2020 г. в размер на 7 773, 08 лв., както и разноски по делото в размер
на 3162,20 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Напоителни
системи“ ЕАД. Твърди, че още с писмения отговор е направено възражение за
неизпълнен договор. Подчертава, че страните са имали договорка приемането
на изпълнението да стане чрез приемо-предавателен протокол – чл. 7 от
договора, но такъв няма депозиран. Намира, че работата не е приета в срока
по т. 3.2 и самият ищец е отправил искане за доброволно плащане със
закъснение. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.
1
Ответниците по жалбата М. С. Б., З. В. Б. и К. В. Б. (наследници на
починалия в хода на процеса В. К. Б.) оспорват същата. Сочи се, че преди
отговора на исковата молба дружеството не е имало каквито и да е
възражения за неизпълнение.
Въззивната жалба е подадена срещу валидно и допустимо съдебно
решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В. К. Б. е посочил в исковата си молба, че на 01.09.2015 г.
сключил договор с ответника "Напоителни системи" ЕАД, чрез клон
"Тополница", Пазарджик, по силата на който ищецът поел задължение да
извърши геодезически услуги на обекти с апаратура на ответника на
територията на всички негови клонове в Република България, срещу
заплащане на възнаграждение. Изтъква, че на 15.09.2015 г. му било възложенo
да извърши работа (деривация яз. Цонево, гр. Девня и участък от корекцията
на р. Провадийска във Варненска област), която била приета без забележки с
подписването на Констативен протокол – Приложение № 1 от 25.11.2015 г.
към договора. Ищецът сочи, че изпратил на дружеството всички материали за
извършената геодезическа работа с хонорарни сметки, но въпреки
многократните писма и покани не получил плащане, макар с писмо от
31.10.2016 г. да бил уведомен, че това задължение ще се изпълни в най-
кратки срокове. Претендира да му се изплати дължимото възнаграждение в
размер на 25 532 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба,
както и сумата от 7773,08 лв. като законна лихва за периода 12.02.2017 г. -
12.02.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че е
налице неизпълнен договор, че ищецът не е представил доказателства за
точното изпълнение на възложената работа, както и за приемането от
възложителя. Оспорва размера на претендираното възнаграждение.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Няма спор, че с договор № 1 от 01.09.2015 г. – л. 8, жалбоподателят-
ответник „Напоителни системи“ ЕАД, чрез Клон „Тополница“ в гр.
Пазарджик, възложил работа на ищеца Б. за извършване на геодезически
услуги на обекти и с апаратура, собственост на възложителя, като съгласно
чл. 4, изпълнителят се задължава да извършва възложената му работа в срок
от 15 дни след поставяне на задачите, според чл. 7 приемането на резултата се
извършва с приемно-предавателен протокол, в който подробно се описва
обемът на извършената работа. Ако при приемането се установи, че работата
е извършена с недостатъци, възложителят има правото да иска
отстраняването им за сметка на изпълнителя в нов срок, договорен между
страните и посочен в приемно-предавателния протокол. Предвидено е, че в
20-дневен срок от приемането на работата възложителят следва да изплати на
изпълнителя възнаграждение, определено съгласно "Методика за определяне
на възнагражденията на проектантски услуги - част геодезия и приложна
геодезия", в зависимост от описаната по обем в приемно-предавателния
протокол работа (чл. 3.2 от договора).
С писмо изх. № 2996/25.11.2015 г. управителят на Клон „Тополница“ е
изпратил на Клон „Черно море“ (във връзка с дадена поръчка от 15.09.2015 г.)
книжата по извършени геодезически заснемания, извършени от ищеца В.Б., с
проекти на протоколи за приемане или забележки. Приложени са хонорарни
сметки.
По делото е приет констативен протокол Приложение 1 от 25.11.2015 г.
(л. 10), подписан от управителите на Клон „Тополница“ и Клон „Черно море“
на ответното дружество, като предаваща и приемаща страна. Посочени са
естеството на геодезическите действия, които са извършени, както и че те са с
необходимото качество в изисканите срокове и се приемат без забележки и
възражения.
Със Заповед № РД-11-429/05.04.2016 г. – л. 20, изпълнителният
директор на дружеството е наредил управителят на Клон „Тополница“ да
извърши плащане в размер на 23 617, 10 лв. по задължение на Клон „Черно
море“ към инж. В.Б. във връзка с изпълнение на граждански договор № 1 от
01.09.2015 г. за геодезически услуги и констативен протокол от 25.11.2015 г.
3
Няма спор, че ищецът е поискал с писмо от 31.10.2016 г. плащане и е
получил писмен отговор от 31.10.2016 г., че същото ще бъде извършено в
кратки срокове.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не е спорно, че между страните е сключен договор за изработка, по
силата на който от жалбоподателя е възложено на В.Б. да извърши
определени геодезически услуги. Съдът приема, че всички ангажирани
доказателства, преценени в тяхната съвкупност установяват изпълнение,
съгласно договора от страна на изпълнителя на поръчката, като работата е
надлежно приета. Както е отразено в практиката на ВКС (напр. решение №
181 от 10.02.2016 г. по т. д. № 2079/2014 г., І т. о., релевантно за приемането
на работата от възложителя е или онова изрично негово изявление,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита
същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение.“. В случая се установява от приложени
писмени доказателства (писмо изх. № 2996/25.11.2015 г., констативен
протокол Приложение 1 от 25.11.2015 г., Заповед № РД-11-429/05.04.2016 г.)
че възложителят е одобрил и следователно приел работата на ищеца Б.. Няма
спор, че геодезическите услуги са били извършени и предадени като книжа на
възложителя, като по делото няма никакви данни, че те не са били одобрени
или по отношение на тях е имало забележки, възражения и пр. Обратно –
всички данни сочат, че работата е била приета, като извършена, съобразно и в
рамките на договора и е разпоредено плащане на хонорар. Ето защо
категорично се установява, че с цялостното си поведение ответникът-
жалбоподател не е имал извънпроцесуални възражения по изпълнението на
договора. Вярно е, че между Б. и дружеството няма подписан изричен
констативен протокол за приемане на работата, но писменото изявление на
поръчващия е налично в посочените по-горе писмени документи.
Според презумпцията на ал. 3 от чл. 264 ЗЗД, при приемане на работата
поръчващият следва да направи всички свои възражения за неправилно
4
изпълнение, и ако не стори това работата се счита приета. Тази презумпция не
е оборена с никакви доказателства, и възражението на жалбоподателя в тази
насока е изцяло необосновано. След като работата е прието, то за възлагащия
е възникнало и задължението да заплати стойността на услугата. Пред
настоящата инстанция няма спор, че цената е установена от ССЕ, както и че
същата не е заплатена, така както е прието в първоинстанционното решение,
към което настоящото препраща. Ето защо искът за сумата от 25 532 лв. е
напълно основателен и доказан.
Само за пълнота следва да се посочи, че възражението за неспазен срок
на приемане на работата е преклудирано.
Основателен и доказан се явява и иска по чл. 86 ЗЗД и същият следва да
бъде уважен по мотиви в решението на СГС.
При този изход на спора и напълно неоснователната въззивна жалба,
разноските на ответниците за адвокат следва да се поемат от въззивника.
Същите възлизат на 1500 лв. и са под минимума, който е на стойност 1 529,15
лв., съгласно чл. 7 от Наребда № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260160 от 24.09.2020 г., по гр.д. №
1973/20 г., СГС, І-30 с-в.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
М. С. Б., ЕГН **********, З. В. Б., ЕГН **********, и К. В. Б., ЕГН
**********, разноски в размер на 1500 лв. за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6