Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №91/6.2.2015 г.

 

                                гр.Ямбол........6.02........2015 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На...................................деветнадесети...януари………...........................

  През две хиляди и петнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3316

  за 2012 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на С.С.К., В.И.К., И.И.К. и Т.И.К., с която се претендира да бъде осъден ответника „Папас Олио” АД гр.Ямбол да предаде на ищците неправомерното владение и ползване на недвижим имот, представляващ 553 кв.м от техния ПИ с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта награда с площ на цели имот от 4759 кв.м, с посочени граници също за целия имот. Иска се също така да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата 1050,70 лв., обезщетение за ползване на тази част от имота им за периода 24.09.2012 г. – 24.11.2012 г. на основание неоснователно обогатяване, законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска и направените по делото разноски. Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, който им е бил възстановен в стари  реални граници по ЗСПЗЗ, впоследствие нанесен по кадастралната карта на града и по силата на представен констативен нотариален акт за собственост. Ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор 87374.72.677 и е завзел процесната площ от имота на ищците, върху която част има изграден незаконен коловоз с ж.п.линия, а мястото е оградено с трайна метална ограда. Ищците са уведомявали ответника за доброволно освобождаване на завзетата част от имота им, но същият и до момента не я е освободил, което е обусловило правния интерес от завеждане на двете осъдителни претенции.

С допълнителна молба, съобразно указания на съда, ищците са посочили границите на незаконно ползваната от ответника част от техния имот, която се намира на север в координатите на точките, определящи границите между ПИ *** и ПИ ***, както следва: от т.5 до т.7, т.5 ***, т.6***, т.7 ***, останалите граници са от юг, изток и запад – ПИ ***, собственост на ищците. Така описаната част от имота се сочи, че е предмет на ревандикационната претенция.

В хода на производството, предвид изслушаните по делото техническа и икономическа експертизи, ищците са увеличили предявените от тях искове по реда на чл.214 от ГПК, което изменение е прието от съда, както следва: искът за предаване на владението се претендира за площ от 659,42 кв.м, съгласно изготвен комбиниран план приложение 1 от заключението на вещото лице с посочени подробни граници, като част от координатната система, а искът за обезщетение е завишен в размер 1252,90 лв. за същия период, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа ведно с всички изменения и  допълнения на петитума.

Ответникът, редовно призован в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск и желае отхвърлянето му, като това становище се поддържа до приключване на производството по делото. Ответникът твърди, че е собственик на правно основание на претендираната от ищците като част от техния имот площ, която дружеството е придобило като апортна вноска от ЕТ „***. ***, който преди това през 1994 г. е закупил от ЛС на ООД „Гледките” Складова база – ж.п. *** – гр.Я., със ЗП *** кв.м, портиерна със ЗП 18 кв.м, отрада от 500 м, заедно с прилежащия терен, върху който са изградени описаните сгради, целият от 15820 кв.м, находящ се към датата на покупката извън строителните граници на гр. Я. и представляващ парцел І, при граници от всички страни мера. Оспорва се твърдението, че в процесния имот има изграден незаконен коловоз с ж.п. линия, тъй като това ж.п. отклонение е част от законно построената складова база за минерални торове, собственост на „Папас олио” АД. Изграждането е било въз основа на съгласуван проект от 1985 г. и цялата складова база е била приета за експлоатация с протокол - Образец 16 от 1992 г., с оглед на което ж.п. отклонението представлява част от националната ж.п. мрежа, изградено е законно и се владее от дружеството на законно придобивно основание, заедно с площта, върху която е изградено и прилежащата му такава. Отделно от всичко това ответникът твърди, че е собственик на процесната част от имота въз основа на изтекла придобивна давност  по смисъла на чл. 79 от ЗС, тъй като владее парцел І от 1.09.1994 г., а към това владение следва да се присъедини и владението на праводателите ЕТ „***” и „Гледките” ЕООД – последния правоприемник на АПК „***” гр.Я. Счита се, че в полза на ответника е изтекла, както кратката петгодишна придобивна давност, така и десетгодишната такава. Оспорва се правото на собственост на ищците върху претендираната от тях част от имота, тъй като представения от тях констативен нотариален акт е удостоверителен документ за собственост без конститутивно вещно-правно действие. Същият е издаден въз основа на решение от 2008 г. на ОСЗ Я., което пък се оспорва като незаконосъобразно и по отношение на него е направено искане съдът по реда на косвения съдебен контрол на административните актове да се произнесе относно неговата нищожност/незаконосъобразност. Възраженията в тази връзка са, че при издаване на това решение не са спазени законовите изисквания, както не са спазени изискванията и при издаване на решението на същата ОСЗ от 2004 г. също в полза на ищците, предхождащо това от 2008 г. Твърди се също така, че е допусната грешка в кадастралната карта, тъй като не отразено съществуващото ж.п. отклонение, не е отразена правилно площта на имота на „Папас олио” АД и представените две скици съдържат противоречиви данни по въпроса дали имота на ищците и на ответника граничат един с друг. Въз основа на всичко това се желае отхвърляне на иска за собственост, както и на този за обезщетение въз основа на неоснователно обогатяване и присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

За установяване правото си на собственост, ищците са представили нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, дело № *** г. на *** Л., с който Т.И.К. и И. И.К. са признати за съсобственици при равни квоти на недвижим имот, възстановен   по  реда на чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.10 ал.1 и ал.13 от ЗСПЗЗ, находящ се в урбанизираната територия на гр.Я., представляващ поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на града с площ от 4759 кв.м, при граници имоти с идентификатори 87374.72.680, 87374.510.150, 87374.510.1, 87374.510.12, 87374.510.4, 87374.72.677, 87374.72.988, 87374.72.996, 87374.72.997, 87374.510.22, 87374.510.14, 87374.510.17, 87374.510.2, 87374.510.7. В нотариалния акт е отразено, че при извършването му е представено решение № ***г. на ОСЗГ „***” гр.Я. по преписка вх. № *** г., вписано на 19.06.2008 г. Видно от удостоверение за наследници от 24.10.2012 г. след снабдяването с констативния нотариален акт, единият от съсобствениците И. И.К. е починал на 08.10.2010 г. и оставил за свои наследници ищците по делото – С.К., И.К. и В.К..

Преди снабдяването с констативния нот.акт въз основа на решението на ОСЗ от 2008 г., ищците са водили множество административни и съдебни производства, като първоначално техният недвижим имот е бил възстановен по силата на влязло в сила на 21.10.1998 г. решение № *** г., постановено по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ по гр.д. № *** г., с което ЯРС е уважил жалбата на И. и Т. К. и възстановява собствеността върху нива от 4,200 дка в землището на гр.Я. в стари реални граници в м. „***” по начина показан на скица № 6 от заключението на вещото лице № ***г., което представлява неразделна част от решението. Въз основа на това съдебно решение, както и на решение № *** г. на ЯРС, съдебно решение № *** г. на ЯОС и две определения на ВАС № *** г. и № *** г., ОСЗГ Я. е издала решение № *** г., с което на И. и Т. И. се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 4,200 дка, ІV кат.,  находяща се в строителните граници на гр.Я. в м. „***”, имот № *** от план, изработен 1990 г., при граници: изток - ж.п. линия, на запад имоти №№ ***, на север – зона за озеленяване и юг – имот № ***. Въз основа на това издадено от ОСЗГ Я. решение, върху което е отразено, че е влязло в сила на 28.02.2005 г., собствениците са пристъпили към действия по нанасяне на имота им в кадастралната карта на града. Преди това е издадена заповед на Кмета на Община Я. № *** г. за поправката и попълването на кадастралната основа на града с процесния имот с нов пл. № *** и заповед № *** г. също на Кмета на общината, издадена в процедурата по чл.11 от ППЗСПЗЗ. По делото са представени доказателства за това, че и двете кметски заповеди са били атакувани по съдебен ред, като първата от 1999 г. е отменена като незаконосъобразна в производството по адм.д. № *** г. по описа на ЯОС, а втората от 2001 г. е обявена за нищожна в производството по адм.д. № *** г. по описа на ЯОС и тези обстоятелства са отложили във времето нанасянето на процесния имот в кадастралната основа на гр.Ямбол.

След влизане в сила на ЗКИР и обстоятелството, че по влязлата в сила през 2005 г. кадастрална карта на гр.Ямбол, възстановеният имот на ищците не е бил нанесен в нея, те са инициирали производство пред СГКК Я. за поправка и попълване на кадастралната карта с този имот по реда на чл.53 от ЗКИР. От приложеното към настоящото гр.д. № *** г. по описа на ЯРС се установява, че по молба на К. през м. ноември 2006 г. е изготвен проект за нанасяне на имота в кадастралната карта, по който същият е с идентификатор 87374.510.202 и осъвременен е с площ 4735 кв.м. След изготвяне на проекта и съставяне на констативен акт за непълноти и грешки, поради отказ на представителя на Община Я. да подпише същия е постановен отказ да се отрази установената непълнота в кадастралната карта, което от своя страна е довело до завеждане от К. на производството по чл.53 ал.2 от ЗКИР по посоченото гр.д. № *** г. Това дело е приключило с влязло в сила решение № *** г., с което ЯРС приема за установено по отношение на Община Я., че Т. и И. К. са собственици към момента на одобряване на кадастралната основа на действащия регулационен план на гр.Я. от 2005 г. на ненанесения в нея ПИ с идентификатор 87374.510.202, отразен на скица № 1 от заключението на съдебно – техническата експертиза от 13.11.2007 г. неразделна част от това решение. С решението си ЯРС е установил, че пространственият обхват на правото на собственост на процесния имот по възстановими стари реални граници е с площ от 4756 кв.м и с тази площ следва да бъде нанесен в кадастъра.

Въз основа на последното решение, постановено от ЯРС в производството по чл.53 от ЗКИР, ОСЗ Я. е издала последното си решение № *** г. въз основа влязлата в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № *** г. на АК в изпълнение на задълженията си на основание чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ, чл.10 ал.1 и чл.13 от ЗСПЗЗ, с което възстановява правото на собственост на Т. и И.К. в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ нива от 4759 кв.м, съставляваща ПИ идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на гр.Я. В решение № *** е отразена забележка, че със същото се изменя решение № *** г. постановено по същата преписка, което е изцяло в правомощията на издаващия решението административен орган. Към това решение  неразделна част е издадената от СГКК Я. скица № *** г. Това е решението на ОСЗ Я., послужило за издаване на констативния нотариален акт, с който ищците се легитимират за собственици на процесния имот в настоящото производство.

За установяване своето право на собственост, ответникът е представил протокол от 17.05.1994 г., по който комисия по искане на ЛС на „Гледките” ООД гр.Ямбол в изпълнение на чл.45 ал.3 от ППЗСП е приела нормативно определен размер на прилежащите площи към сгради и съоръжения на парцел І с площ 15.82 дка, която площ е идентична с посочената в обяснителна записка от месец май 1994 г. за определяне на прилежащите площи към сгради на „Гледките” ООД гр.Ямбол. С договор за продажба на недвижим имот от 1.06.1994 г. ЕТ „***. *** е закупил от „Гледките” ООД в ликвидация в складова база Ж.п. гара, състояща се от склад за зърно, портиерна, ограда, ведно с прилежащия терен, върху който са изградени описаните сгради, целият от 15820 кв.м, находящ се извън строителните граници на гр. Я., съставляващ парцел І, при граници от всички страни мера. Към този договор е представен приемателно – предавателен протокол от 15.06.1994 г. за водещите се дълготрайни и недълготрайни материални активи от „Гледките” ООД на ЕТ „***” като по сметка № 203 /сгради/ са изброени находящите се в складова база: ж.п. отклонение, бетонов път, ел. захранване, водопровод, бетонова площадка, армирана бетонова площадка, портиерна, склад за зърно и ограда. С приемо – предавателен протокол от 1.09.1994 г. ЕТ „***” е предал на основание протокол на учредителното събрание на „Папас олио” АД придобитите от „Гледките” ООД в ликвидация имущества.

Във връзка с твърдението по исковата молба за незаконно изграждане на ж.п. отклонение в процесния имот, ответникът е представил строително разрешение № *** г., с което на АПК „Г.Димитров” Ямбол е разрешено строителство на складова база за минерални торове с ж.п. клон. С протокол образец 16, влязъл в сила на 31.08.1992 г., комисия извършила преглед на обекта и представените документи и е приела обект реконструкция складова база на „***” гр.Я. без забележка с определен гаранционен срок за обекта 18 месеца. Ответникът е представил също така договор от 5.06.2006 г. за извършване на технически преглед на железен път, железопътни съоръжения и устройства в индустриални клонове, сключен между възложителя „Папас олио” АД и изпълнителя НК „Железопътна инфраструктура” гр.София, в който обектът, подлежащ на технически преглед е посочен единствено като „железен път, железопътни съоръжения и устройства в индустриалния клон”, собственост на възложителя, обслужван от гара Ямбол. В тази връзка в последното съдебно заседание ищците представиха писмо от 2.10.2014 г. до трето лице - управителя на „Маргарита” ЕООД гр.Ямбол от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” по повод негов сигнал, касаещ ползване на коловоз в собствения му имот с идентификатор 87374.72.995 за това, че имотът действително се намира  в района на ж.п. гара Я., но не се управлява от ДП „НКЖИ”. Посочено е, че изграденият в този имот железопътен коловоз не е обект на железопътната инфраструктура, съгласно § 1 от ДР на Закона за железопътния транспорт и ДП „НКЖИ” няма правомощия спрямо същия.

Ответникът „Папас олио” АД също е бил недоволен от нанасянето на собствения му недвижим имот с идентификатор 87374.72.677 в кадастралната карта на гр. Я. и също е водил производство пред ЯРС по гр.д. № *** г. по иск с правно основание чл. 53 ал.1 т.1 и 2 ЗКИР.  По това производство ответници са били Община Я., В. Д., С. С. и С. С., както и „Маргарита” ЕООД гр.Ямбол. Съдебното производство е приключило с влязло  в сила решение № *** г., постановено по възз.гр.д. № *** г., с което ЯОС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Папас олио” АД гр.Ямбол против ответниците иск с правно основание чл. 53 от ЗКИР да бъде признато за установено, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на гр. Я. е бил собственик на 802 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.72.995, ведно с ж.п. отклонение; на 230 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.72.28 с портиерна; на 553 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.510.2; 9 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.72.996; 113 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.72.680; 350 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.72.940 и 40 кв.м, заснети към имот идентификатор 87374.510.1, вместо да бъдат заснети като част от имота на „Папас олио” АД с идентификатор 87374.72.677. В мотивите на това решение ЯОС е приел, че по отношение на имота с идентификатор 87374.510.2 /87374.510.202/, в това производство е установено по безспорен начин, че принадлежи на реституираните по реда на ЗСПЗЗ собственици И. и Т. *** не е материално – правно легитимирана страна по иска на „Папас олио” АД за частта от имота му, за която твърди, че неправилно е заснета в техния имот.

В настоящото производство по искане на страните бяха назначени съдебно – технически експертизи по първата, от която вещо лице е изготвило комбиниран план, от който е видно, че ответникът владее 659,42 кв.м от територията на имота на ищците, от които 441,24 кв.м са прилежаща площ  към ж.п. линия, а останалите 218,18 кв.м представляват по същество бетонова рампа. Наличните към момента на изработване на парцеларния план от 1994 г. сгради и съоръжения в процесния имот на ответника № 667 бивш парцел І, са описани по вид и площи, въз основа на което и на действащите към този момент нормативни актове, вещото лице дава заключение, че необходимата нормативна площ към тези сгради и съоръжения е 13,130 дка, а не както е приета по представените по делото доказателства площ от 15,82 дка. Дадената от вещото лице площ изчислена като нормативно необходими площи, прилежащи към сградите и съоръженията на ответника от 13,130 дка е площта на имота, на която би се вместил в площта на ПИ *** по кадастралната карта, без навлизане в територията на съседните имоти. Сега съществуващата ограда, ж.п. линията и построените резервоари не са нанесени в кадастралната карта. Вещото лице е отбелязало, че задължения на собствениците е при обявяване на кадастрална карта да подадат съответните възражения, за да бъдат разгледани от приемателната комисия. Съществуващата в момента ограда не отговаря на парцеларния план. При извършени измервания на място вещото лице е установило и графично посочило на скицата, че първоначално претендираните от ищците 553 кв.м всъщност са 659,42 кв.м.

На поставените от съда допълнителни въпроси, вещото лице дава заключение, че собствения на ищците ПИ *** е резултат от техническата обработка на имота, съгласно решението на ЯРС за възстановяването му в стари реални граници по гр.д. № *** г. По този начин имотът с проектен номер *** по КРП на гр.Я. е идентичен с имот *** по кадастралната карта на гр.Я. В отговор на поставените от съда въпроси вещото лице посочва още, че в границите на ищцовия имот *** няма мероприятия непозволяващи възстановяването му в реални граници.

Във връзка с предявената от ищците претенция за неоснователно обогатяване и нейното установяване същите са представили отправеното от ищеца Т.К. *** писмо, с което го приканва след като не е освободил неправомерно завзетата и ползвана площ от имота, а продължава да го ползва, да заплати месечно обезщетение за ползването до освобождаване на терена в размер 525,35 лв., изчислено на база площ от 553 кв.м. Това писмо е получено от „Папас олио” АД, видно от представеното известие за доставяне на 24.09.2012 г. Относно размера на обезщетението по искане на ищците по делото бе назначена съдебно – икономическа експертиза. По тази експертиза вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението за ползване на 553 кв.м от ищцовия имот за периода 24.09.2012 г. – 24.11.2012 г. е 1068,21 лв. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението на база наем по 0,95 лв./кв.м, като в съдебно заседание е посочило, че въпреки положените усилия подобни имоти не се предлагат за отдаване под наем, а само за продажба в индустриалната зона. Поради това вещото лице е изготвило изчисленията въз основа на посочената наемна цена, претендирана от ищците.

По искане на ответника по делото бяха събрани и гласни доказателства в лицето на свидетелите М. М. И. и К. И. Ч. Двамата свидетели са служители на ответното дружество и заявяват факти и обстоятелства, които в едната си част бяха посочени по-горе от съда въз основа на представените от ответника писмени доказателства за това как е придобит имота, как е внесен в дружеството ката апортна вноска, които съдът не обсъжда, а в другата си част свидетелските показания на И. и Ч. са във връзка със строителството на ж.п. съоръженията в имота и с неговото ползване от дружеството, във връзка с дейността му.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Съдът намира исковете за допустими, а разгледани по същество и за напълно основателни по следните съображения:

За уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС ищците следва до докажат, че са собственици на претендираната  площ от 659,42 кв.м от собственият им недвижим имот с идентификатор ***, която площ се владее от ответника и последния упражнява това владение без правно основание. В настоящия случай съдът счита, че по делото се установиха и трите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция на ищците. С представените по делото писмени доказателства – констативен нотариален акт за собственост № *** г., издаден въз основа на решение № *** г. на ОСЗГ „***”, ищците доказаха правото си на собственост върху имот идентификатор *** с площ 4759 кв.м. В настоящото производство въпреки възраженията на ответника същият не представи доказателства, оборващи удостоверителната сила на сочения констативен нотариален акт, доказващ правото на собственост на ищците по отношение на имота. Нещо повече от постановените съдебни актове по водените многобройни производство със страни ищците и ответника, по делото се установява правото им на собственост съответно върху ПИ  идентификатор 87374.510.202 от 4759 кв.м и ПИ *** от 13130 кв.м. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за това, че е собственик и владее на правно основание претендираната от ищците площ, имайки предвид влязлото в сила по отношение на ”Папас олио” АД решение по претенцията му по чл.53 ал.2 от ЗКИР за това, че не е собственик на площите от съседните на неговия имоти с идентификатори 87374.72.995, 87374.72.28, процесния 87374.510.202, 87374.72.996, 87374.72.680, 87374.72.940 и 87374.510.1. Именно поради обстоятелството, че ответникът вече е имал претенция за грешка в кадастралната основа, по която е постановено това влязло в сила решение съдът намира за неоснователно направеното идентично възражение в настоящото производство.

Неоснователни са възраженията на ответника и за това, че решенията издадени за възстановяване правото на собственост на ищците от ОСЗ са незаконосъобразни или нищожни, поради което следва да бъдат обявени като такива по реда на косвения съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК в настоящото производство. Административните решения, които се сочат като незаконосъобразни са постановени въз основа на влезли в сила съдебни актове. Т.е. същите са постановени след успешно водени съдебни производства, поради което и по смисъла на тълкувателното решение по т.д. № *** г. на ВКС не подлежат отново на съдебен контрол, включително и на косвения по реда на чл.17 ал.2 от ГПК. Съгласно това тълкувателно решение недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него вече е бил упражнен пряк съдебен контрол, какъвто е случая. Съдът приема, че изводите по това тълкувателно решение важат с пълна сила и за настоящия случай, независимо от това, че в настоящото производство страната по делото не е държавата. Упражняването на косвен съдебен контрол в настоящото производство по отношение на постановените в полза на ищците административни решения на ОСЗ въз основа на съдебни решения, надлежно влезли в сила е недопустимо, тъй като това би означавало настоящият съдебен състав да ревизира постановени в други производства съдебни решения, които са влезли в сила и се ползват със стабилност.

Възраженията за придобивна давност по отношение на спорната част от имота, изтекла в полза на ответника също са неоснователни отново във връзка с установеното в производството по чл. 53 от ЗКИР по гр.д. № *** г.  по отношение на „Папас олио” АД. В това решение категорично е прието за установено, че „Папас олио” АД никога не е придобивал собствения си имот с площ от 15820 кв.м, а той винаги е бил с площ 13130 кв.м. Придобивната давност в случая не може да прояви своето действие в полза на ответника при положение, че от началният момент, от който същият твърди, че е започнало владението му – 1994 г. до настоящия момент се водят различни съдебни производства по отношение на тази площ, т.е. не е налице  необезпокоявано и непрекъснато владение по смисъла на чл.79 от ЗС.

Що се отнася до възраженията за наличието на ж.п. коловоз, собственост на ответника в претендирата от ищците площ, съдът намира същото освен за неоснователно и за неотносимо по отношение на предявения ревандикационен иск. Дали ж.п. коловозът е законно или незаконно построен е без значение и не се отразява по никакъв начин на установеното право на собственост на ищците върху терена, върху който е изграден коловоза. Наличието на такова съоръжение в имота на ищците не е пречка за уважаване на претенцията им по чл.108 от ЗС, а е основание и предпоставка за уреждане на отношенията между страните по отношение на него в производство различно от настоящото.

Не на последно място следва да се отбележи, че изводите на вещото лице  по назначените по делото съдебно – технически експертизи също са в полза на ищцовата претенция и сочат за нейното уважаване. Вещото лице в заключенията си е категорично, че имота собственост на ищците отразен по кадастралната карта на града с идентификатор 87374.510.202 е идентичен с имота възстановен от ЯРС по гр.д. № *** г. и е с площ 4759 кв.м, с която площ е установен в друго съдебно производство, а именно това по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС. Отново в заключението на вещото лице е посочено изрично, че по начина, по който е посочено в приложение № 1, представляващо комбиниран план по координатна система 1970 година, ответникът владее част от собствения на ищците недвижим имот с площ 659,42 кв.м, от които 441,24 кв.м прилежаща площ към ж.п . линия и 218, 18 кв.м, представляващи бетонова рампа.

Въз основа на всичко изложено до тук съдът намира претенцията на ищците за предаване собствеността и владението от ответника върху собствените им 659,42 кв.м за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, а владението предадено съобразно графично отразеното върху представения от вещото лице комбиниран план, който следва да се счита неразделна част от настоящото решение.

С уважаване по претенцията по чл.108 от ЗС следва да бъде разгледана  претенцията на ищците за обезщетение с правно основание чл.59 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба вън от случаите на чл.55 и сл. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне това,  с което се е обогатил до размера на обедняването и това правило възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. След като в настоящото производство се установи, че ответникът владее без правно основание процесните 659,42 кв.м и отказва да предаде владението върху същите на ищците, то същият дължи обезщетение за това ползване, с което се е обогатил, а ищците респ. обеднели. В настоящото производство, въпреки възраженията на ответника не се установи в района, където се намира процесната площ каква е наемната цена и има ли отдавани други подобни недвижими имоти, поради което съдът приема за справедлив размера претендират от ищците, а именно 0,95 лв./кв.м. При тази базова цена обезщетението следва да бъде изчислено в размер 1252,90 лв. за периода 24.09.2012 г. – 24.11.2012 г. Неотносими са в тази връзка възраженията на ответника, че не е получавал поканата на ищците за освобождаване на частта от имота, тъй като за това обстоятелство свидетелства представеното известие за доставяне с отразено получаване от „Папас олио” АД на 24.09.2012 г. От друга страна момента на получаване на тази покана би имал значение, ако ищците претендираха лихва за забава върху сумата от обезщетение, тъй като обстоятелството дали ответникът се е обогатил за сметка на ищците, ползвайки частта от имота им не е обусловено от това дали те са го поканили да освободи имота им.

При този изход на делото и след пълното уважаване на двата иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Т.К. направените в настоящото производство разноски в размер на 1106 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                              РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Папас олио” АД, ИЕК***, със седалище гр.Ямбол, Обходен път Запад № 61, представлявано от А.Д.М. и Г.И. Т. на основание чл.108 от ЗС ДА ПРЕДАДЕ на С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** *** собствеността и владението върху недвижим имот с площ 659,42 кв.м, представляващ част от ПИ с идентификатор 87374.510.202 по кадастралната карта на гр. Я. целия с площ от 4759 кв.м, при граници: съседни ПИ № 87374.510.12, № 87374.510.14, № 87374.510.17, № 87374.510.22, № 87374.510.150, № 87374.72.988, № 87374.510.1, № 87374.72.997, № 87374.72.677, № 87374.72.680, № 87374.72.996, № 87374.510.2, № 87374.510.4, № 87374.510.7, която площ е по координатна система 1970: ***, Y ***: Х2 - ***, Y2-***: ХЗ - ***, Y3 -***: Х4 - ***, Y4-***: Х5 - ***, Y5 - ***: Х6 - ***, Y6-***: X7 - ***, Y7 - ***: X8 -***, Y8-***: X9 - ***, Y9 - ***: XI0 - ***,Y10-***:  XI 1 - ***, Y11 -***: X12 - *** ,Y 12-***: X13 - ***, Y13 - ***: XI4 - *** ,Y14-***:  X15-***, Y15 - ***: XI6 - *** ,Y ***: X17-***,  Y 17- ***: XI8 - ***,Y ***: XI9 - ***, Y19 -***: X20 -***, Y*** и е отразена върху комбиниран план приложение № 1 от заключение на съдебно-техническата експертиза вх.№ *** г., представляващ неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА „Папас олио” АД, ЕИК ***, със седалище гр.Я., Обходен път Запад № ***, представлявано от А.Д.М. и Г.И. Т. на основание чл.59 от ЗЗД да заплати на С.С.К., ЕГН ********** ***, В.И.К., ЕГН ********** ***, И.И.К., ЕГН ********** *** и Т.И.К., ЕГН ********** *** сумата 1252,90 лв., представляваща обезщетение за периода 24.09.2012 г. до 24.11.2012 г., ведно със законната лихва считано от 26.11.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Папас олио” АД гр.Ямбол да заплати на Т.И.К. с посочени данни на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1106 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: